І Глава. История на музикалния формат. Музикалният формат на Радио София – 1930-1940 г. Музиката в БГ Радио

І Глава. История на музикалния формат. Музикалният формат на Радио София – 1930-1940 г. Музиката в БГ Радио

Музикалният формат на радиостанциите в дадена страна се развива най-вече в съответствие с тенденциите в шоубизнеса и културата. Допълнителни фактори, които му влияят, могат да бъдат обществената нагласа, отзивите на критиците, професионализмът на водещите и т.н. МФ търпи развитие и в исторически план. Напредъкът на новите технологии, промяната в предпочитанията на аудиторията, новите стилове в музиката довеждат и до промяна в МФ. Разликите могат да се установят при сравнителен анализ между МФ на първите радиостанции и тези от края на 20 век. Конкретно за България можем да проследим генезиса на МФ в първата ни радиостанция Радио София (1930-1940 г.) и развитието на МФ в “Сити”, “Вива”, БГ Радио и “Веселина”. Анализът ще ни помогне да направим важни изводи за развитието на МФ в страната ни.

В своето изследване “История на радиото в България” проф. Веселин Димитров описва преките предавания на Радио София от ресторанта изба “Балабанов”. Според проф. Димитров: “… те са били от взаимна изгода – безплатна музика за радиото (естествено, с всичкото лошо качество на звука от една вечерна ресторантска атмосфера) и безплатна реклама за заведението и за оркестъра.”³. Очевидно още през далечната 1930 г. радиото е разчитало да привлече аудитория с популярна музика. През същата година е публикувана и уникалната книга на музиколога Иван Камбуров “Музика за всички. Книга за радиослушатели и любители на музиката”. По съдържанието си работата на Камбуров е “своеобразна музикална енциклопедия, която е трябвало да служи за изясняване на термини и други неща из света на музиката, за да може с полза да се слуша и разбира музика, предавана от радиото. Това е един значителен за времето културен факт, който е стойностен сам по себе си, но има особено значение за предстоящата да се формира радиоаудитория, за която радиото ще бъде фактически единствен по-обилен източник за музикална информация, за музикална култура.”⁴ По-късно Иван Камбуров работи и като музикален специалист в Радио София. Анализът на работата на Иван Камбуров и детайлното запознаване с програмната схема на радиостанцията показва, че още в периода 1930-1940 г. музиката е заемала най-голям програмен дял. Причините за този факт са няколко. “Първите ни програмни уредници са изучили практиката на водещите радиостанции в Европа и са научили какво трябва да бъде съотношението “слово-музика”⁵ - разкрива проф. Димитров.

От една страна, екипът на Радио София смята, че може да приобщи българските слушатели към световната музикална култура, а от друга, да направи популярна българската народна песен и мелодия. Това е една уникална по замисъла и мащаба си цел за културната действителност у нас през 30-те години на миналия век. Друга причина за преобладаването на музиката в гореспоменатото съотношение е, че радиото е било най-евтиното и достъпно средство за създаване на подходяща атмосфера на семейните вечеринки, танцови забави и читалищни събирания. Екипът на радиостанцията се е отнасял сериозно и отговорно към излъчваната музика. За доказателство ще посочим изявлението на първия музикален уредник на Радио София Димитър Ненов при встъпването му в длъжност: “Аз се считам щастлив, че на мен се слага тази отговорна, но благородна задача да бъда малко камъче в основите на бъдещата голяма сграда на българската култура”⁶. Той първи вижда продуктивната функция на радиото като разпространител и създател на духовни ценности от музикално естество. За съжаление в днешни времена повечето радиостанции не следват тази функция, а просто излъчват музика само за развлечение.

Историческите архиви разказват как работи отделът „Популярна – народна и лека музика” в Радио София през 1936 г. Според изследванията на проф. Димитров Димитър Ненов е осъзнал още тогава комуникативната роля на музиката в едно радио: “Този отдел заема повече от половината от времето за предаване на музика. Необходими са множество грамофонни плочи, които няма смисъл да се купуват; от друга страна, тукашните представителства не са в състояние да доставят огромно количество, което ежедневно да се просвирва, а и освен това те с голямо неудоволствие ги доставят, особено що се касае за този род музика, който аз наричам популярна и който всъщност е високохудожествена музика”⁷ .

Идеята да се “приближат” слушателите до радиото показва, че неговите пионери от 30-те години отлично осъзнават комуникативната му роля. Чрез нея те търсят близък контакт с реципиента и го постигат. Музикалните редактори на Радио София популяризират и българския фолклор: “В резултат на взето мъдро решение през времето до май 1937 г. радиото издирва голям брой певци инструменталисти – гайдари, гъдулари, кавалджии – за изпълнения в студиото… Пак по задача на Радио София Васил Стоин събира около 1200 песни от Източна България… За инструментални изпълнения радиото в 30-те и 40-те години (а и по-късно) разчита на два народни оркестъра, камерен оркестър за народна музика и 25 певци на народни песни… Матвей Вълев казва: “Не е пресилено да се каже, че радиото възроди българската народна песен”⁸. Благодарение на Радио София до момента са се запазили многобройни образци на автентичния български фолклор, с които можем да се гордеем, защото представляват принос в световната култура.

Иван Камбуров е сред първите автори на музикалнообразователни предавания, една новост на тогавашното радио. В отчета за работата на програмната служба за 1938-1939 година се посочва: “Политиката на българското радио в областта на европейската музика … покрай художествените цели има и такива с практично-възпитателен характер. Използват се изпълнения … от най-известните оркестри, оперни и други състави, записани на плоча”⁹ .

След създаването на националното ни радио то започва активно да участва в международния музикален радиообмен, получава грамофонни плочи и приема гостуващи изпълнители. В замяна може да предложи участия “на живо” в чуждестранни радиопрограми. Особено силно е присъствието на български композитори и изпълнители в радиопрограми зад граница в периода 1937 - 1943 година: Панчо Владигеров в Радио Белград, Радио Братислава, Радио Букурещ, Кирил Василев в Радио Париж, Боян Икономов в Радио Париж и много други. В периода 1935-1940 г. над две трети от времетраенето на програмата на Радио София е с музикална насоченост. През 1942 г. то разполага с 15 хиляди грамофони плочи, а 2000 от тях са с танцова музика. МФ на националното ни радио е предлагало множество музикални предавания и изпълнения (по-подробно виж приложение номер 10.) ” ¹⁰