91 мозъкът обработва милиарди битове данни: анализира, проучва, идентифицира, екстраполира, класифицира и подрежда информацията, за да може след това да я извлече, когато е необходимо. Наистина човешкият мозък е върховният суперкомпютър на тази планета.
Спомняте си, че в основата на разбирането как можем действително да променим ума си, стои
концепцията за дълготрайните, привични връзки между невроните.
Споменах ви за закона на Хеб, според който нервните клетки, които реагират заедно, се свързват помежду си. (Преди невроучените смятаха, че след детството мозъчната структура е относително неизменима. Новите открития обаче сочат, че много аспекти на мозъка и нервната система могат да се променят структурно и функционално и в зряла възраст,
включително ученето, паметта и възстановяването след мозъчни увреждания.)
Вярно е обаче и обратното: нервните клетки, които вече не реагират заедно, губят връзката помежду си. Неизползваното се губи. Можете дори да фокусирате съзнателната си мисъл, за да прекъснете нежеланите връзки. Така можете да се освободите от част от „нещата“, към които се придържате и които обагрят вашия начин на мислене, действане и чувстване. Мозъкът с променени връзки вече няма да реагира по стария начин.
Дарът на
невропластиката (способността на мозъка да променя връзките и да създава нови, независимо от възрастта, в резултат на постъпилите от външната среда данни и съзнателните ни намерения) е, че можем да си създадем ново ниво на ума.
Съществува неврологичен
процес на обновление, който невроучените наричат
„кастрене и покълване“, или прекъсване и създаване на нови връзки. За мен това е отучване и научаване и именно то ни дава възможност да се издигнем над ограниченията и да надраснем обусловеността и обстоятелствата.
Създавайки си нов начин да бъдем себе си, ние поемаме съзнателен контрол над това, което се е превърнало в несъзнателен процес на съществуване. Вместо умът да работи за една цел („Няма да бъда гневен“) а тялото – за друга („Нека си остана гневен и да продължа да се заливам със същите познати химикали“), ние искаме да обединим намерението на ума с реакциите на тялото. За да го направим, трябва да си създадем нов начин на „мисля – правя – съм“. Като се има предвид факта, че за да променим живота си, трябва първо да променим мислите и чувствата си, след това да
направим нещо (да променим действията и поведението си), за да постигнем ново преживяване, което на свой ред да породи нови чувства, да запаметим тези чувства, докато преминем в състояние „съм“ (в което умът и тялото са едно), поне няколко неща действат в наша полза. Освен че мозъкът е невропластичен, можем да кажем, че
имаме повече от един мозък, с който да работим. Всъщност имаме три.
(В тази глава ще се ограничим до функциите на „трите мозъка“, свързани конкретно с разчупването на навика да бъдем себе си. Лично аз намирам изучаването на мозъка и другите компоненти на нервната система за безкрайно интересно. В първата си книга, „Развийте мозъка си“, разглеждам тази тема по-подробно, отколкото е необходимо за целите ни тук. Ако желаете да научите повече за мозъка, ума и тялото, можете да намерите допълнителни материали на моя уебсайт,
www.drjoedispenza.com, както, разбира се, и в много други отлични публикации и сайтове.)