Разчупете навика да бъдете себе си
От „мисля“ и „правя“ към „съм“: малкият мозък съхранява привичните
Изтегляне 3.33 Mb. Pdf просмотр
|
| От „мисля“ и „правя“ към „съм“: малкият мозък съхранява привичните мисли, нагласи и модели на поведение Спомняте ли си, че говорихме за често срещания случай човек да не си спомня съзнателно телефонен номер, ПИН код или заключваща комбинация, но ги е въвеждал толкова често, че тялото му ги знае по-добре от мозъка и пръстите автоматично набират правилните числа? Може би ви звучи като дреболия. Но когато тялото знае колкото или повече от съзнанието, когато можете да повторите дадено преживяване по желание без особено съзнателно усилие, значи сте запаметили действието, поведението, нагласата или емоционалната реакция до такава степен, че те са се превърнали в умение или навик. Когато достигнете това ниво на способност, значи сте навлезли в състояние „съм“. Междувременно сте активирали зоната на третия мозък, която играе основна роля за промяната на живота ви – малкия мозък, обиталището на подсъзнанието. Малкият мозък – най-активният елемент от мозъка, се намира в задната част на черепа. Представете си го като микропроцесора и центъра за памет на мозъка. Всеки неврон в малкия мозък има потенциала да се свързва с поне 200 000 – до един милион – други клетки, за да обработва баланса, координацията, съзнанието за пространствено отношение на частите на тялото и контролираните движения. Малкият мозък съхранява определени видове прости действия и умения, както и запечатани нагласи, емоционални реакции, повтарящи се действия, навици, обусловени модели на поведение и несъзнателни рефлекси и умения, които сме усъвършенствали и запаметили. Той притежава удивителен запас от памет и лесно записва различни форми на заучена информация в програмираните състояния на ума и тялото. Когато се намирате в състояние „съм“, вие започвате да запаметявате нов неврохимичен аз. Тогава малкият мозък поема водеща роля и превръща новото състояние в част от подсъзнателното програмиране. Малкият мозък е мястото на процедурните спомени, което означава, че сте правили или упражнявали нещо толкова много пъти, че то се е превърнало във ваша втора природа и не ви се налага да мислите за него. То става толкова автоматично, че ви е трудно да декларирате или опишете как 95 го правите. Когато това стане, достигате до момент, в който щастието (или нагласата, поведението, умението или качеството, върху което се фокусирате и упражнявате мислено или физически) ще се превърне в запаметена програма на новия аз. Нека вземем един пример от реалния живот, за да видим как тези три мозъка на практика ни водят от „мисля“ към „правя“ и „съм“. Първо ще видим как чрез съзнателни ментални упражнения мислещият мозък (неокортексът) използва знанията, за да активира нови връзки по нов начин, да създаде нов ум. След това мисълта създава преживяване, а то чрез емоционалния (средния) мозък поражда нова емоция. Мислещият мозък и чувстващият мозък привикват тялото към новия ум. Накрая, ако достигнем точката, в която умът и тялото работят като едно, малкият мозък ни позволява да запаметим новия неврохимичен аз. Така новото състояние „съм“ се превръща във вградена програма в подсъзнанието. Изтегляне 3.33 Mb. Сподели с приятели:
|