96 новото ми преживяване да доведе до ново чувство?“ Представяте си как я поздравявате и прегръщате,
как я разпитвате за неща, за които знаете, че я интересуват, как й правите комплимент за новата прическа. През следващите дни, докато мислено упражнявате новия си идеал за собствен аз, продължавате да инсталирате неврологичен хардуер, така че когато действително срещнете тъща си, вече разполагате с необходимите невронни връзки (новия софтуер).
За повечето от нас преминаването от мисъл към действие е все едно да вдъхновявате охлюв да ускори крачка. Иска ни се да
останем в интелектуалната, философска сфера на действителността; обичаме да се идентифицираме със запаметеното, разпознаваемо чувство на познатия ни аз.
Вместо това, когато се откажете от старите си модели на мислене, прекъснете привичните си емоционални реакции и се въздържате от рефлекторното си поведение, а след това планирате и упражнявате новите си начини на съществуване, вие поставяте
себе си в уравнението на наученото познание и започвате да си създавате нов ум: напомняте си кой искате да бъдете.
Има
обаче още една стъпка, на която трябва да обърнем внимание.
Какво се случва, когато започнете да наблюдавате стария си аз във връзка с познатите мисли, привично поведение и запаметени емоции, които преди сте свързвали с тъща си? В определен смисъл вие влизате в операционната система на подсъзнанието си, където съществуват тези програми, като техен
наблюдател. Щом можете да осъзнаете или
забележите кой сте в момента, вие осъзнавате своя неосъзнат аз.
Когато психически се проектирате в потенциална ситуация преди действителното преживяване (планираната вечеря), вие започвате да променяте невронните си връзки, за да изглеждат така, сякаш събитието (състрадателното поведение спрямо тъщата) вече се е случило. След като тези невронни мрежи започнат да реагират в унисон, мозъкът ви създава картина, визия, модел или, както аз го наричам,
холограма (многоизмерно изображение) на идеалния аз, върху който сте се фокусирали. В мига, в който това стане, вие правите мисълта си по-реална от всичко останало. Мозъкът ви я улавя като преживяването и „коригира“ сивото си вещество, за да изглежда така, сякаш преживяването вече е настъпило.
Сподели с приятели: