Разстройства, свързани със злоупотреба с алкохол

Компютърно-томографското изследване на мозъка при дълговременна злоупотреба със спиртни напитки открива атрофия на кората, в т. ч. и на кората на малкия мозък, вътрешна и външна хидроцефалия.

При острата алкохолна интоксикация се наблюдават оток на мозъка и дистрофични промени в паренхимните органи и мозъчната тъкан. Откриват се и точковидни кръвоизливи в бялото вещество.

Клинична картина. Най-общите и най-характерни клинични прояви на синдромна зависимост към алкохола са разгледани чрез представените диагностични критерии. Към тях трябва да бъдат отнесени и редица други неспецифични разстройства /симптоми/, които могат да се наблюдават при хроничната алкохолна интоксикация /със и без зависимост/. Към тези неспецифични симптоми се отнасят: загуба на апетита, разстройства на съня, повишена уморяемост, емоционална неустойчивост, раздразнителност и подчертана готовност към дисфорични реакции, оплаквания от тежест в чернодробната област, сексуални нарушения, чести конфликти в семейството и нередовно ходене на работа. Особено чести са полиневритните оплаквания – слабост и болки в краката, както и оплакванията на болните, че много забравят.

Протичане и прогноза. През първия етап от развитието на синдрома на зависимост преобладават разстройства, които могат да бъдат разглеждани като неврозоподобни. Наред с това се установяват повишен толеранс към алкохола /приемат два-три пъти по-големи количества спиртни напитки, за да постигнат желания ефект, често се срещат амнестични форми на опиване, загуба на количествения и ситуативния контрол при консумацията на алкохол, загуба на повръщателния ефект и други/. През втория етап от протичането на заболяването преобладават нарушенията, които са свързани с алкохолната енцефалопатия, с уврежданията на черния дроб, панкреаса, ендокриннополовата и периферната нервна система. Главната отличителна черта на този етап е пониженият толеранс – болните се опиват от по-малки количества спиртни напитки. Наблюдават се и груби нарушения в социалното функциониране: разводи, загуба на работното място и професионална деквалификация.

Прогноза. Тя е лоша. Няма зависим от алкохол, който да е успял да се върне към контролирано /”нормално”/ пиене. Около 35% от лекуваните успяват да прекратят приемането на спиртни напитки. Някои от тях не пият 5-10 и повече години. При консумация на алкохол отново загубват контрола върху приеманите количества спиртни напитки и се „връщат” към синдрома на зависимост.

Диагноза и диференциална диагноза. Анамнезата и данните от клиничното изследване позволяват лесно да се постави диагнозата синдром на зависимост от алкохола. Установяването на изразени абстинентни явления, в смисъл на физически и психически дискомфорт, които могат да бъдат отстранени с приемането на нови количества алкохол доказва диагнозата синдром на зависимост.

Биохимичните маркери: повишена активност на гама-глутамин-транспептидазата /ГГТП/, на аспартат-аминотрансферазата /АсАТ/ и на аланинамино-трансферазата /АлЛТ/ не доказват синдром на зависимост, а остра или хронична интоксикация с алкохол.

Практическо значение има само диференциалната диагноза между синдром на зависимост от алкохола и вредна употреба /хронична алкохолна интоксикация с алкохол без създадена зависимост/. Разграничаването се прави чрез установяването на абстинентен синдром.

Лечение. Лечението на синдрома на зависимост от алкохола трябва да се съчетава медикаментозната терапия с психотерапията и социотерапията.

Приложението на психотерапията трябва да започне от първите контакти с пациента и да продължи през целия курс на лечение. Прилага се индивидуална и групова психотерапия. Добри резултати могат да бъдат постигнати чрез рационална психотерапия и терапевтична ятрогенизация. Главното е да се промени отношението на пациента към употребата на алкохол и той да разбере, че неговото състояние не позволява да консумира и незначителни количества спиртни напитки. При възможност е целесъобразно да се провежда и фамилна терапия. Целта на тази разновидност на груповата психотерапия е да се предложат знания на семейството по проблема, който ги вълнува, да променят отношението си към болния и да положат усилия за да му помогнат. Взаимопомощ, с много добра ефективност получават алкохолно болните в клубовете на АА /анонимните алкохолици/.

При медикаментозното лечение се използват различни транквилизатори, невролептици, антидепресанти и други медикаменти. Лечението е насочено към основните оплаквания на пациента. За преодоляване на невротичните разстройства се прилагат транквилизатори /Diazepam, Tranxen и Medazepam/ и меки невролептици /Thrioridazin, Chlorprthixen/ - в средни и малки дози. При безсъние най-широко приложение намират Diazepam и Nitrazepam /Berlidorm, Radedorm/.

От антидепресантите с предимство се ползват Tianeptin /Coaxil/ и Amitriptylin.

Съществено място в медикаментозната терапия на синдрома на зависимост от алкохол заемат: витамините от групата на вит. В /В1, В2, В6, В12/ и вит. Е, ноотропите – Pyramem и някои тонизиращи средства като Apitonin, Gen Shen, Adapt-L, поливитаминни препарати и други.

Най-голямо внимание изисква медикаментозното лечение на абстинентните явления. На успех може да се разчита при комбинираното прилагане на детоксикиращи средства /Glucosa 5% и Pyramem амп. венозно/ в средни и големи дози; бензодиазепини /Diazepam/ - също венозно. Използват се още Carbamazepin /Epileptisin/ по 0,800-1200 mg на ден per os и бета блокерите /Propranolol, Obsidan/.

За преодоляване влечението към алкохола и за прекратяване приема на спиртни напитки се препоръчват някои сенсибилизиращи медикаменти като Disulfiram (Esperal, Antabus, Anticol, Teturam) и Mentronidazol (Trichomonacid).

При приемането на тези медикаменти след консумацията на спиртни напитки се получава т. нар. алкохолдисулфирамова реакция, която се изразява в ускорена сърдечна дейност, стягане в сърдечната област и главата, зачервяване на лицето и силен страх от настъпващата смърт. Преживяванията на пациента по време на алкохолдисулфирамовата реакция са причина временно да прекрати приемането на алкохол /поради страх от смъртта/.

В някои страни, в т. ч. и в България, се използва и френският медикамент Esperal depot, който се имплантира подкожно и сенбилизира организма на пациента за един продължителен период от време - 8-12 месеца.

Дисулфирамовите препарати трябва да се прилагат много внимателно, при строго определени индикации и след внимателно изследване на пациента.

Зависимите от алкохол, при нежелание да се лекуват и реална опасност за тяхното здраве и интересите на семейството, свързани със злоупотребата на спиртни напитки, могат да бъдат насочени за принудително лечение при условията на чл. 59 от Закона за народното здраве. Ако те са извършили престъпление и е призната вменяемост, наред с наложеното наказание може да се постанови принудително лечение при условията на чл. 92 то Наказателния кодекс /НК/. При извършени общественоопасни деяния и призната невменяемост се прилага чл. 89 от НК за принудително лечение.

Зависимите от алкохол могат да бъдат със запазена трудоспособност или ограничена годност за професионален труд. Изключение са алкохолно болните със загубена трудоспособност.