Решение за признаване геноцида над арменците в Османската империя 1915-1922 г. Предложения по ал. 3 на ч

ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ВЕТЕРАНИТЕ ОТ ВОЙНИТЕ.

Заглавието е докладвано, също и параграфи от 1 до 5, включително и предложенията на народните представители Георги Божинов, Стойко Танков и Пламен Славов, и на народния представител Георги Божинов за нов § 5а. По докладваните параграфи са проведени разисквания, които са приключили.

По предложението за нов § 5а са започнали разисквания, които не са приключени.

Заповядайте, господин Славов.

ПЛАМЕН СЛАВОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Смятам, че е редно, както и на заседанието на Комисията по труда и социалната политика и в пленарната зала колегите народни представители да бъдат запознати с официалната информация, с която разполагаме като държава за положението на участниците в антифашистката съпротива в други европейски държави – членки на Европейския съюз.

По данни на Международната организация на участниците в съпротивата и по документи на някои от националните организации на антифашистите, които съдържат основни данни за положението на антифашистите в редица европейски страни, окупирани от хитлеристка Германия или нейни сателити, се вижда следното.

Първо, специално законодателство фиксира права на участниците в съпротивата и на пострадалите от нацизма в Австрия, Белгия, Холандия, Франция, Германия, Италия, Чехия, Словакия и Унгария.

Второ, участниците в съпротивата са приравнени с ветераните от войните и с военните доброволци в Белгия, Франция, Холандия, Германия, Австрия, Италия и Унгария.

Трето, медицинската помощ е безплатна за тях в Австрия, Испания, Франция, Италия, Кипър, Израел, Чехия, Словакия и Унгария, а в Белгия с намален процент.

Участниците в антифашистката съпротива ползват намаление на транспорта в Австрия, Белгия, Испания, Франция, Унгария, Израел, Италия, Германия, Чехия и Словакия. Те се пенсионират преди пределната за страната възраст в Белгия, Франция, Италия, Чехия и Словакия. Пенсията им е с различни проценти над съответстващата в Белгия, Холандия, Италия, Чехия, Словакия и Израел. Признати са им и различни други права, като запазване на определен процент от работните места в Италия, Франция, Чехия и Словакия.

Гаранции срещу уволнения има във Франция, Израел, Италия, Германия, Чехия и Словакия.

Безплатно обучение и стипендии има в Белгия, Кипър, Франция, Израел, Италия, Чехия и Словакия.

Преимущества при получаване на жилища има в Австрия, Кипър, Израел, Италия, Чехия и Словакия.

Искам да кажа, че напълно неоснователно и исторически неточно бяха направени паралели, които представиха антифашистката съпротива като част от действията на една политическа сила, на една партия през периода 1941-1944 г. Истината е, че в антифашистката съпротива през този период в нашата страна участваха хора с различни политически възгледи, хора с различно социално положение, хора от различни етнически общности, с различни религиозни убеждения. Тази антифашистка съпротива имаше народен характер и той беше предопределен от несъгласието с водената от правителството политика, което превърна България в съюзник на хитлеристка Германия, в част от Тристранния пакт и изправи България пред трета национална катастрофа. Благодаря ви за вниманието.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли реплики?

Заповядайте, господин Спасов.

МИНЧО СПАСОВ (НДСВ): Уважаеми господин Славов, моята реплика също взема повод от Вашите думи и от дебата ни в петък. Вие споменахте много държави, в които под “антифашизъм” се разбират антиокупаторските движения, които са били налице в окупираните от Германия държави. В България прегледът на историята посочва, че това не е така. Участието на България във Втората световна война в двете й фази, разбира се, е работа на историците като оценка. Факт е обаче, че българският народ е дал на Борис ІІІ определението “обединител”. Обединяването на всички български територии в лоното на майка-България Вие не можете да наричате с изразите, които преди малко употребихте. И това нещо произхожда от нашата национална гордост, от нашите национални ценности.

Искам само да Ви възразя с това, че не бива да превръщаме паметта на нашите ветерани от войните в повод за евтина политическа пропаганда. И вместо ние днес да обсъждаме героите, които сваляха крепостите над София, вместо днес да почитаме паметта на Стоян Стоянов, който свали пет от тези американски летящи крепости, живата торпила, който даде живота си над София, ние говорим за хора, които имат спорен исторически принос в нашата история. Повтарям, нека да не вадим скелетите от гардероба и да не повдигаме този дебат с чисто политически цели! Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: За втора реплика – господин Ячев.

БОРИС ЯЧЕВ (БНС): Господин председател, уважаеми колеги! Вземам думата с чувство на известно неудобство, тъй като съм един от съвносителите на първоначалния Законопроект за изменение и допълнение на Закона за ветераните от войните, който както бе посочено при дебатите на първо четене, имаше една-единствена цел – да бъде облекчено социалното положение на тези близо 24 хил. останали живи ветерани от войните.

ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Двадесет и седем хиляди ветерани.

БОРИС ЯЧЕВ: Добре, двадесет и седем хиляди ветерани.

За съжаление, с предложението, което беше направено в последния момент в Комисията по труда и социалната политика, това позитивно намерение беше изкористено и стана повод за дебат, който е всичко друго, но не и социален.

Няма да се впускам в политическата пързалка, но ще кажа само две неща. Очаквах от колегата, който е съвносител на този спорен текст за разширяване правомощията на ветераните от войните и включването на още една категория, спорна сама по себе си, категория, за която първо тук не се дава определение, а само е записано, че правото на участник във фашистката съпротива ще бъде определяно от Съюза на антифашистите в България, очаквах да даде данни за това колко са признатите антифашисти в България, каква е цифрата им. Защото една от основните битки, които водихме аз и колегата Ангел Найденов от БСП като съвносители, беше с Министерството на финансите. Оттам поискаха много строг разчет колко души ще обхване тази привилегия в България. Трябваше да бъдат намерени 11 млн. лв., за да бъде изпълнена и приложена тази поправка в Закона за ветераните от войните. Те бяха намерени изключително трудно.

Онова, което липсва тук, са цифрите. Предложението, което правят колегите Божинов и останалите съвносители, не е прецизно, да не говорим за това, че то е непочтено, защото се прави на гърба на хора, които са почтени, заслужили и които в продължение на близо 50 години след Втората световна война са били лишавани от всякакви привилегии, за разлика от тези, които искате да включите в момента и които безспорно ползваха привилегии до 1989 г. Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: За трета реплика, заповядайте, господин Адемов.

ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Благодаря, господин председател.

Използвам процедурната възможност да заявя, че Комисията по труда и социалната политика се произнесе по този спорен и предизвикващ основателни дискусии казус, и е заявила, че това предложение е извън предметния обхват на приетия на първо четене законопроект.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Вие сте го отразили в доклада.

ХАСАН АДЕМОВ: Да, отразили сме го в доклада и това е безспорно.

На следващо място, това, което вече аз заявявам по този въпрос, е, че тази дискусия в ситуацията, в която се намираме, не е здравословна. Очевидно тя е насочена към активиране на определен тип избиратели и от едната, и от другата страна – в това няма спор.

Като председател на Комисията по труда и социалната политика си позволявам да заявя следното: уважаеми колеги, моля ви в предизборни ситуации, по време на избори не ангажирайте и не натоварвайте социалната политика и социалните придобивки с идеологизиране на проблема, защото всичко това, което е свързано с привилегии и с права, социални права по същество, не трябва да бъде натоварвано с идеология. То създава условия за противопоставяне, за нездравословни дискусии. Твърдя, че този текст е напълно излишен точно в тази ситуация.

Съвсем друг е въпросът какви са тези хора, имат ли право, както в други европейски страни има такъв тип придобивки и така нататък – това е съвършено различно нещо и няма място в Закона за ветераните от войните, защото предметният обхват на хората, наречени ветерани от войните, е много ясно визиран в този закон.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: За дуплика – господин Славов.

ПЛАМЕН СЛАВОВ (КБ): Благодаря, господин председател.

Уважаеми колеги, най-напред съм длъжен да заявя, че в никакъв случай не става дума за евтина политическа пропаганда. Смятам, че съвсем коректно предоставих информация, която народните представители трябва да имат, така както го направих и на заседанието на постоянната Комисия по труда и социалната политика.

Лично аз смятам, че в петък в първата част от изказванията представителите на дясната опозиция си позволиха да политизират и да идеологизират същността на нашето предложение.

Смятам, че основните аргументи и мотиви имат исторически характер. Българската историческа наука се е произнесла по тези въпроси.

Ако внимателно се прочете предложението, което сме направили с колегите, ще стане ясно, че не говорим за привилегии, а говорим за признаване на качеството на участник в антифашистката съпротива, което не се признава, както каза господин Ячев, от Българския антифашистки съюз, а от Министерството на отбраната.

ИВАН КОЛЧАКОВ (ОДС, от място): И Съюза на антифашистите.

ПЛАМЕН СЛАВОВ: По предложение и съгласувано, но Министерството на отбраната е този орган, който в края на краищата се произнася. Не говорим за привилегии, говорим за права. Говорим за това морално признание за около 3000 души, тъй като ставаше дума за колко хора иде реч, които са участници в антифашистката съпротива от периода 1941 1944 г., но не са взели участие във военните действия по време на Отечествената война.

Няма изкористяване в нашето предложение. Няма изкористяване и опити за манипулация в дебата, който водим. Това не е политическа пързалка. Не говорим, че се опитваме непочтено на гърба на определени хора или зад гърба на определени хора да прокараме предложение, което не е уместно или което не е редно. Именно в този закон, ако ние проявим воля, е мястото, където този текст може и трябва да бъде обсъден. И с гласуване ние да се произнесем. Това е законът, с който ние можем да направим необходимото, както то е направено за редица европейски държави – членки на Европейския съюз, които или са били съюзници на хитлеристка Германия, или са били окупирани от нея. Повтарям, по тези въпроси българската историческа наука се е произнесла и то по достатъчно категоричен начин. Така че въпросът вече е до съвест, до гласуване, в което се надявам всеки от нас ще прецени по какъв начин да участва.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Кътев, заповядайте.

ОЛИМПИ КЪТЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Нямах намерение да се изказвам по тази сериозна партизанска тема, както ми подсказват колегите, но начинът, по който се опитват да ни убеждават и да ни правят на политически наивници, просто не е почтен. Непочтено е да се борави с живота и здравето на тези може би 3000, не зная колко са, вие ги знаете, вие ги следите и ги броите по списък колко остават. Но и триста да са, и трима да са, не бива по този начин, колеги. Не заигравайте по тънки струни на електората си преди избори.

НЕНКО ТЕМЕЛКОВ (КБ, от място): Винаги има избори.

ОЛИМПИ КЪТЕВ: Не винаги има избори. Значи като не става с Азис, дайте сега с антифашистите. Като не става с платформа, дайте с талига. Вкарвате ни в една игра, която не е почтена и ние не искаме да участваме в нея.

РЕПЛИКА ОТ КБ: Че кой ви кара?

ОЛИМПИ КЪТЕВ: Кара ме гласът. Искате от мен като коалиционен партньор да гласувам. Но аз не съм убеден. И най-многото, което мога да направя за вас, е да гласувам “въздържал се”.

Добре, като тръгвате с такива крачки, дайте да караме напред, дайте синовете, дъщерите и внуците, които не са уредени, пак да им дадем тези права, които си имаха – да влизат в университетите без изпити, да заемат служби, да стават дипломати. Дайте да си върнем нещата както бяха и няма да имате проблеми. Обаче не по този начин.

НЕНКО ТЕМЕЛКОВ (КБ, от място): Става въпрос за морална оценка.

ОЛИМПИ КЪТЕВ: Моралната оценка я дава историята. Нито Вие, колега, нито аз мога да дам морална оценка на едни събития преди 60 години. Историята си е дала оценката кой е бил антифашист, кой е бил партизанин, кой е бил шумкар, кой е бил участник във войната. И не сега да го вкарвате с предизборни манипулации и да манипулирате нас, Народното събрание. Вие и вашият електорат бихте могли и го правите, но нас – недейте.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли реплики? Няма.

Има ли други желаещи да вземат отношение по текста?

Заповядайте, господин Михайлов.

НИКОЛАЙ МИХАЙЛОВ (ДСБ): Благодаря Ви.

Представлява провокация, че е внесен този текст. Това е провокативно. Няма никакво съмнение, освен това, че е свързано с изборите. Всички, които говориха по този въпрос, вярно налучкаха скрития мотив на тази парламентарна акция.

Аз ще повторя, че става дума за провокация по простата причина, че се прави опит да бъдат възстановени в привилегиите си тези, които ги имаха дълго, тези, които нямат убедителен статут на антифашисти. Това трябва да се подчертае дебело. Това са лицата, които придобиха привилегирован статут след 1959 г. с решение на Тодор Живков да консолидира собствената си власт през такъв тип мемоарна политика на спомени за героизма на хора, които по правило станаха антифашисти някъде през 1944 г. Тези, които се сражаваха с фашизма от високо благородни подбуди, бяха или дисквалифицирани от колаборационистите на режима след 1944 г., или просто загинаха в младостта си.

В тази група на привилегированите, които имаха привилегии до гротеска, до право на безплатна баня и чаршаф в публичните къпални, можеха да следват, можеха да придобиват жилища, можеха да се пенсионират, ако дадат съгласието си да бъдат пенсионирани по възраст и прочие, ще трябва да бъдат реабилитирани отново като привилегировани. Тези, които бяха антифашисти, номинално и без всякакво съмнение бяха строители на тоталитарна България реално. Ако нямате вкус, ако нямате такт да разберете какво правите, вие ще бъдете, каквото и предстои да се случи, бламирани от този парламент, който няма да припознае нелепата ви идея за своя. Иначе ще трябва да включите в контингента на привилегированите и тези, които избихте в тази парламентарна зала непосредствено след свещената ви дата, защото тези хора спасяваха евреите тук като депутати в Народното събрание, имаха своята антифашистка активност, която никога не припознахте.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Заповядайте за първа реплика.

НЕНКО ТЕМЕЛКОВ (КБ): Уважаеми господин Михайлов! Споделям това, че в никакъв случай не трябва да се връщат или да се дават нови привилегии. Може би беше прав колегата, когато каза, че става дума за права, за извоювани права. Ще ви репликирам единствено по това, че си позволихте да кажете, че са избити народни представители след Девети септември.

Със себе си нося една книга, която ще Ви предоставя, за избитите преди Девети септември народни представители: Борис Хаджисотиров, Еньо Марковски, Димитър Попов, Никола Габровски, Димо Хаджидимов, Васил Мулетаров, д-р Наим Исаков, Гео Милев не е народен представител, Христо Ясенов не е народен представител, Ламби Кандев – народен представител, Ана Маймункова – редактор на вестник, Вела Пискова – учител, Стефан Кираджиев – синдикалист, Жеко Димитров – синдикалист, Харалампи Стоянов – народен представител, Темелко Ненков – дядо ми, народен представител, Николай Грамовски – синдикалист, д-р Нено Цървуланов – синдикалист, Теню Стоилев – народен представител, Тодор Страшимиров – народен представител, Коста Петров – кмет на Дупница, Димитър Кондов – кмет на Варна, Найден Киров – адвокат (сигнал от председателя за изтичане на времето), Александър Атанасов – народен представител, Асен Халачев – адвокат, Никола Гинев – писател, Никола Илиев – синдикалист (сигнал от председателя за изтичане на времето), Александър Буйнов – народен представител, Михаил Дашин – кмет на Самоков.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Времето.

НЕНКО ТЕМЕЛКОВ: Приключвам. Наред с това Сергей Румянцев, земеделци: Георги Дамянов, Петко Д. Петков, Спас Дупаринов – бащата на Маргарита Дупаринова (сигнал от председателя за изтичане на времето).

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Извинявайте, но прехвърлихте времето.

НЕНКО ТЕМЕЛКОВ: Тук са повече от осем хиляди убити преди 9 септември. Подчертавам, не става въпрос за привилегии, става въпрос за морална оценка и признание на жертвата и кръвта, която са дали тези хора. Благодаря ви. (Реплики.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има изказване на господин Михайлов, първа реплика – Ненко Темелков. Втора реплика има ли? Няма.

Право на дуплика, ако желаете, господин Михайлов. Не желаете.

Сега е 11,04 ч., следователно трябва да дадем почивка. След почивката има трима заявили се.

Почивка – до 11,35 ч. (Звъни.)

Заявление за изказване има госпожа Антонела Понева – първа след почивката.

Имате думата, госпожо Понева.

АНТОНЕЛА ПОНЕВА (ДСБ): Благодаря, госпожо председател.

Уважаеми колеги, през почивните дни ме срещаха хора и ме питаха: вярно ли е това, възможно ли е, наистина ли ще се състои този дебат отново в българското общество, в българския парламент? Казах им не само, че е вярно, а и че е възможно. Наистина звучи толкова нелепо, че хората имат основание да не вярват на ушите си и на очите си, но това се случва.

Вие, господин Божинов и господин Славов, с това ваше предложение зачеркнахте 18 години от българската история. Не само, че връщате дебата години назад, ами дълбаете широка разделителна линия не само в българския парламент, а и в българското общество.

Очевидно е, че заради промяната в позициите ви относно Европейския съюз и НАТО имате проблем с партизанската част от вашия електорат. Решавайте този проблем без да намесвате българския парламент, обществото и без да намесвате цялата държава в това. Това, което искате да направите днес, е да върнете привилегиите на тези, които 45 години обществото носи на гърба си с безмерните им привилегии тогава. То не бяха списъци, то не бяха коли, то не бяха апартаменти, то не беше храна от хотел „Рила” и вода от чужбина тогава, когато българските деца ядяха и пиеха чернобилската вода и храна!

Не забравяйте едно нещо – българският парламент осъди комунизма като престъпен режим, а днес вие искате да върнете привилегиите на тези, които го установиха в България, на тези, които убиваха в името на народа и тези, които грабеха в името на народа.

Този дебат показва едно със сигурност – несполучливата мимикрия БКП-БСП! Преди 20 години вие обличахте комунизма в човешко лице. Днес се опитвате несполучливо да го напъхате в европейска дреха. Ами, уважаеми колеги от БСП, отворете и лагерите, отворете „Белене”, „Куциан” и „Скравена”. Така ще завършите картината, която се опитвате да чертаете днес. Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, госпожо Понева.

Реплики няма.

Госпожа Елеонора Николова има думата за изказване. Заповядайте.

ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА (независим): Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Аз мисля, че всички ние сме учили по едни учебници по история, които са учебници от времето на развития социализъм. В исторически аспект аз не си спомням да има обявен фашизъм като форма на управление другаде, освен в Италия.

За сведение само - в Германия е известно пак като исторически факт, че там имаше националсоциализъм.

Ако ние сега, след толкова години се опитваме да твърдим, че в България като форма на държавно управление сме имали фашистко управление, аз бих препоръчала да се обърнете към коалиционния си партньор в центъра, за да Ви каже господин Сакскобургготски дали би бил съгласен неговият баща да бъде обявен за фашист.

Освен това аз искам да припомня пак от учебниците по история, че партизанското движение в България възниква далеко преди Втората световна война. Нека само да си спомним Никола Парапунов и Иван Козарев.

Освен това аз искам още веднъж да си припомним един исторически факт. Защо, когато е обявена война на Полша на 1 септември 1939 г., Коминтернът не подава сигнал за въоръжена борба, а това се случва, едва когато е обявена война на Съветския съюз?

Ако ние всички заедно успеем да си отговорим на тези въпроси, най-вече да отговорим на въпроса имало ли е фашизъм като форма на държавно управление в България, тогава бихме могли да дискутираме евентуално въпроса за това какво се явяват българските партизани и българските активни борци против фашизма и капитализма, както се казваха, към днешни дни. Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, госпожо Николова.

За реплика, заповядайте, господин Паунов.

АЛЕКСАНДЪР ПАУНОВ (КБ): Искам да ви кажа, че българските антифашисти са започнали доста преди това борбата с фашизма като интербригадисти в Испания, а не да чакат войната срещу Съветския съюз. Доста от тях са били убити в тази война, която е била започната от фашиста Франко, когато републиканското правителство е спечелило изборите и е управлявало в Испания. Тогава фашистка Германия и Италия са помогнали на Франко. Тогава български антифашисти са водили битка срещу фашизма.

МИНЧО СПАСОВ (НДСВ, от място): И с атентата в „Св. Неделя” са я започнали борбата...

АЛЕКСАНДЪР ПАУНОВ (встрани от микрофоните): Ще стигнем и до него...

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.

Дуплика искате ли, госпожо Николова? Заповядайте.

ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА (независим): Когато трябва да си припомняме исторически факти, тогава вероятно трябва да стигнем и до въпроса защо Полша беше в менгеме. Трябва да се върнем на въпроса за Катинската гора, когато беше избит целият цвят на полската армия.

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.

За изказване думата има господин Сотиров.

ИВАН СОТИРОВ (ОДС): Уважаема госпожо председателстващ, уважаеми колеги! Аз мисля, че тук въпросът не е, защото имаше такива коментари, доколко бюджетът при сегашната социална ситуация може да поеме отново тази армия от активни борци, техните синове, внуци и правнуци, защото 45 години си прехвърляха привилегии - толкова много хрантутници, които си бяха измислили фашистко управление в България. Тук дори се спомена, защото казвахте „монархофашизъм”, сега сте се коалирали с тези, които по тогавашните ваши анонси, бяха монархофашистите.

Първо, в България исторически никога не е имало фашистко управление. Може да е имало отделни хора, които са споделяли такива възгледи, но в България не е имало фашизъм. Мисля, че този дебат многократно е воден тук.

Вие си бяхте създали една фикция, че в България имало монархофашистко управление, бяхте създали един съюз от привилигировани хора. Да си припомним, че той беше Съюз на активните борци против фашизма и капитализма. Моят въпрос е защо вие забравихте, че бяха борци против фашизма и капитализма, а сега остана само срещу фашизма, който в България не е съществувал? Защо вече не говорите за активни борци против капитализма? Може би защото вие станахте най-солидните капиталисти в България и сега с този закон се опитвате да хвърляте прах в очите на хората - на тези, които отричаха капитализма. Защото вие няма как за 17 години да оправдаете пред хората тази двойнственост на вашата партия. Вашият елит работи с най-крупните капиталисти в държавата. Същевременно вие разчитате със социален популизъм да заблуждавате хора, които са крайно леви в своите убеждения. Сега това е поредният евтин предизборен трик, който вие разигравате.

Крайно непочтено и аморално е в един закон, третиращ ветераните от войните – хора, които са се били за България и за българските национални интереси, вие да вкарвате една категория хора, която в огромната си част, сигурно и там е имало изключения, бяха хора, които обслужваха интересите на Коминтерна, бяха терористи, обирджии на мандри и тези хора вие ги направихте национални герои. Четиридесет и пет години ни тровехте, за да ни убеждавате какви велики защитници на българския национален интерес са, а огромната част от тях бяха чужди резиденти и хора, воювали по недопустим начин, което е осъдително във всяка нормална държава, срещу законно установеното управление в страната.

Това е вашата философия. Не можеш да бъдеш антифашист и да не бъдеш антикомунист, защото фашизмът и комунизмът са двете страни на една монета. Ние в България изпитахме комунистическата страна на тази монета.

С фашизма са се сблъскали хора пò на запад от България. Ние имахме проблем с един чудовищен комунистически модел на управление, който беше най-близо до съветския и китайския модел – най-жестоките чистки, съсипването на три поколения българи, на целия елит, беше по-точно на вашата комунистическа партия, на която вие сте правоприемници. Неслучайно и днес една от големите фамилии на комунистическото управление се разписа чрез свой наследник в този парламент в това мнозинство.

В крайна сметка въпросът е какво се случи за тези 17 години – нещо, което вие с тези действия констатирате? Какво щеше да стане, ако не беше дошъл 10 ноември? Пак щяха да управляват синовете и дъщерите на тези, които управляваха по времето на Тодор Живков, просто защото биологически тези, които управляваха по негово време, вече са или пенсионери, или покойници. Това ли се случи за тези 17 години? Вие просто трансформирахте вашата политическа власт в икономическа, подиграхте се с илюзиите и надеждите на милиони хора, че България ще бъде една модерна европейска държава и сега развивате един евтин предизборен популизъм. (Реплика на народния представител Михаил Миков.)

ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ, от място): Засрамете се, засрамете се!

ИВАН СОТИРОВ: Срамно е това, което вие правите сега. Вие сте си същите, които бяхте и тогава.

МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Даже нямаш патос!

ИВАН СОТИРОВ: Тук не става въпрос за патос, а за едно справедливо възмущение. Вие, господин Миков, сега ми е любопитно как ще гласувате този закон? Вие сами не си вярвате. Вие се подигравате действително...

МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Не личи, че сте възмутени!

ИВАН СОТИРОВ: Вие действително се подигравате с тези малко хора, които останаха и още ги заблуждавате и водите под строй да гласуват за вас! Вие по-добре им обяснете на тези хора как изглежда вашето ново рекламно лице пред Европа. (Реплика на народния представител Татяна Дончева.)

Може би това е поводът сега да изкарвате от стария си арсенал такива методи! Срамно е и аморално.

С това ще приключа, не можете да слагате терористи и хора, които бяха обирджии на мандри, редом в един закон с хора, които действително са дали живота си за България.

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Реплика на господин Сотиров - господин Спасов, заповядайте.

МИНЧО СПАСОВ (НДСВ): Уважаеми господин Сотиров, Вие споменахте тук за монархофашизма, но не развихте темата за първата част на това словосъчетание.

Вие не споменахте, че българският народ нарече монарха Борис - Обединител. Вие пропуснахте да споделите, че този монарх – Обединител, предпази българската армия от участие в първата фаза на войната - тази 500-хилядна армия не отиде на Източния фронт, както направиха в Румъния, и той го направи за България с цената на живота си.

Вие споменахте за това, че пълното наименование на така наречения антифашистки, сега съюз, било Съюз на борците против фашизма и капитализма. Ако бяхте споменали за капитализма и развили тази теза, вие щяхте да стигнете до причината от развихрянето на този дебат, а тя е, според мен, че вносителите на законопроекта не могат да защитят пред своите избиратели имиджа си на лява партия и това е един блед опит да го направят. Благодаря.

РЕПЛИКА ОТ КБ: Защото сме с вас!

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.

Втора реплика – господин Пантев, заповядайте.

АНДРЕЙ ПАНТЕВ (КБ): Не зная дали си струват тези десетина или по-малко крачки, които извървях от мястото си, а още повече дали си струва да се разделя с лулата си, за да отговоря на такива умопомрачителни изфуквания и изхвърляния.

Не зная кой ви е писал тези исторически справки, но най-много да е получил оценка “3 минус„. Ако в България не е имало фашизъм, тогава защо не поискаме обезщетение – морално, материално и политическо, на жестоките бомбардировки, нанесени върху нашата столица, която сега оправяме? Защо не поискаме наследниците на Чърчил – понеже вие непрекъснато цитирате Чърчил, да се извинят, че са назовали българската тогавашна управляваща система и самото правителство „престъпна клика”. Аз не споделям това, но така е казано. Нали сте чърчиловеди, вие?

Има и друго нещо. Тук се говори за окупация като неправилно понятие. Извинявайте! Едно е да навлезеш в Охрид, друг е въпросът, че там след това е издигнат германският флаг, на Третия Райх, а друго е да вкараш войски в Шумадия. Самият корпус се е наричал окупационен, по название българско, архивно и командно. Така че нека да развием тези неща и в бъдещите, условно казано, дебати. Защото това ми се струва махленска припирня, а често пъти комично до отвращение дръвчене.

Що се отнася до партизаните, които нападали мандрата, аз познавам партизани, които са имали собствени мандри, и са станали партизани! Но вие нямате друг индикатор или друг мотив за поведение и действие, освен през стомаха си. (Ръкопляскания в КБ.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Трета реплика – господин Тодоров, заповядайте за реплика на господин Сотиров.

СТАНЧО ТОДОРОВ (независим): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! На мен ми се струва, че ние по-скоро приемаме един Закон за ветераните от войните и някой тук си прави политически дивиденти, започва да отправя тук политически изборни неща, което не е нашето положение сега в парламента.

Приказват се неща. Да, Законът за ветераните от войните. Може да има още редица закони, които ние да приемаме. Дайте тези хора, които са дали живота си с пагоните на раменете, да ги почитаме и уважаваме. За фашизма е ясно – цяла Европа беше окупирана от фашизма, и тези хора, които са се борили срещу фашизма, те също трябва да получат място. Но не тук! Не тук. Трябва да бъдем ясни и категорични. Това, което вие поставяте предизборно, тук да се приказват неща от тази трибуна, не. Който му трябват избори – отвън. Тук нещата са точни и ясни. Законът за ветераните от войните е за тези, които са носили пагони, умирали са и в момента умират. Те трябва да бъдат точно в този закон поставени. А за тези други моменти, за които сега става спор, да се вкара друг закон. Аз съм за и винаги ще бъда за – който се бори за правдата и съществуването. Това трябва да бъде. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря ви.

Заповядайте за дуплика, господин Сотиров.

ИВАН СОТИРОВ (ОДС): Уважаеми колеги, точно за това пледирах, че е жалко и срамно да се правят такива предизборни анонси и да се приравняват хората, които са воювали и са гинали за България, с хора, които са обслужвали чужди интереси, които взривяваха църкви и обираха мандри. Това е същността на тези, които вие сега искате да приравните с ветераните от войните. Не неопитен, жалък е този опит вие да замажете вашата двойнствена същност, господа от БСП. Именно в това беше моето изказване.

Днес се прие поредният опит, с който вие искате да легитимирате някаква нова същност. Аз го нарекох и на Председателския съвет, може би някаква форма на династическа приемственост, че внучката от последната династия на България направи предложението да се приеме декларация във връзка с 1100 години от кончината на Княз Борис І и то точно тази династия, която преследваше хората, които ходеха на църкви. Точно неин приемник, за да си създава сега нов имидж и нова визия, направи предложение парламентът да почете човека, който направи България християнска държава. Именно за този тип демагогия, за тази двойственост на вашата партия става въпрос. Убеден съм, че вече няма кого да заблуждавате. Няма кого да заблуждавате с този тип действия.

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.

За изказване думата има господин Паунов.

АЛЕКСАНДЪР ПАУНОВ (КБ): В петък моят съгражданин д-р Колчаков каза, че в България Гражданската война е започнала, когато са повели въстаниците и Владайското войнишко въстание срещу София. Не е вярно. Съжалявам, че господин Колчаков го няма тук. Гражданската война в България не е започнала нито при Владайското войнишко въстание, нито на 9 септември 1944 г. Но някои хора тук отдясно, от бившите буржоазни демократични партии в кавички страдат изглежда от ретроградна амнезия. Защото Гражданската война в България е започнала на 9 юни, когато законният министър-председател земеделецът Александър Стамболийски е бил зверски убит от фашиста Харлаков. Тогава именно са започнали войната, тази пропаст, която е издълбана между българския народ, е изпълнена с кръв. Тогава е започнала тази Гражданска война. Тя е продължила м. септември 1923 г., както Антон Страшимиров казва, че “клаха българския народ, както турци не са го клали.”

Защо го забравяте? Не е имало фашизъм в България?! Ако това не е фашизъм, какво е?

През 1925 г., използвайки взрива в “Св. София”, са убити левите интелектуалци, които не са комунисти. Това са Антон Страшимиров, Гео Милев, Сергей Румянцев, Йосиф Хербс, които не са комунисти, но са използвани, за да избият цвета на лявата интелигенция, защото са разобличавали фашизма в България.

Преди малко моят колега съобщи колко комунисти депутати без съд и присъда са избити на жълтите павета, без да ги изкарват даже и от пленарната зала.

В България концлагерите, госпожо, не са измислени от комунистите. Гонда Вода и Еникьой са измислени от фашистите в България. Хиляди земеделци и комунисти са изпратени там и са унищожени. Преди да говорим за Белене, трябва да говорим за Гонда Вода и Еникьой. Комунистите не са убивали деца, нито братя Кокарешкови, нито ястребинчетата. Това е истината за Гражданската война, която е започнала в България.

Освен това партизаните в Италия, във Франция – маките, са уважавани хора за разлика от България. Това не са терористи, защото, когато започва Втората световна война, те не са изпратени, самостоятелно са напуснали своите домове, за да започнат борба срещу фашизма. Не са терористи хора, които са взривявали немските ешелони, отивайки към Източния фронт с оръжие.

Освен това – дали е имало фашизъм в България? След като България в тази зала ратифицира Договора за присъединяване към фашисткия тристранен пакт, това не е ли фашизъм? Това не предизвика ли сегашните наши партньори – Англия и САЩ, да започнат бомбардировки над София и избиват хиляди хора, разрушават София, докато министрите са скрити в Чамкория?

В антифашистката борба именно майор Томсън е бил при партизаните, не е бил при стражарите. Това дава възможност на България да не загуби земи при Парижкия мирен договор. Защото, ако не е била тази партизанска война, това е първата фаза на войната срещу фашизма, България може би отново щеше да бъде орязана, както е орязана през Първата световна война.

На тези хора трябва да свалим шапка, а не да се обвиняват, че са терористи.

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.

Господин Лъчезар Иванов има думата за изказване.

ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ (независим): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Мисля, че в две поредни заседания чухме различния прочит на историята.

На първото заседание, за което аз говоря, ДПС прочете историята за геноцида над арменците по свой начин.

Българската социалистическа партия се опитва след 17 години, в които българският народ тръгна по демократичните промени, отново да посее семето на разделението. Считам, че бяха употребени толкова време, сили, енергия и думи бяха изговорени тук, за да можем отново да представим на народа едно разделение в обществото, към едно демократично общество, към което всички сме се запътили. Запътили сме се към Европа и отново в България да имаме разделение.

Светът и Европа се обединяват, господа. Ние отново се опитваме тук чрез политиканстване и прочит на историята да използваме едни или други факти, за да можем да придобием някакъв приоритет сред своите избиратели.

Мисля, че този жест от страна на господин Божинов и на всички онези, които имат собствени разбирания, не е добър сигнал за нашето общество към предстоящите избори.

Считам, че и голяма част от БСП не приемат тези убеждения и това предложение за приемане в закона. От тези дебати какво се получава? Получава се втвърдяване, вместо да има разбирателство. Получава се втвърдяване в електората на БСП и обединяване в техните редици, а в същото време в обществото се получава едно пълно разделение и неразбиране, когато ние говорим за европейски избори, за европейски морал, ние тук да се дрънкаме за едни или други исторически факти. Аз считам, че сред ръководството на БСП има хора, които са далновидни, които са политици с дългогодишен опит.

Предложението, което направи доц. Китов, да се спре дебатът и да оттегли предложението си господин Божинов, беше добър сигнал към всички, които са ни избрали в тази зала, и всички онези, на които ние ще разчитаме на 20 май да гласуват за евродепутати, да дадем добър знак, че все пак България и обединението на Европа седят над дребните политически страсти. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.

За изказване думата има господин Пантев.

АНДРЕЙ ПАНТЕВ (КБ): Признавам неохотата си отново да се изправя пред вас, защото това напомня отдавна – да се надяваме, преодолени времена. Но има времена, които завинаги са си отишли и завинаги са останали в нас. Днес ние разглеждаме една особена ситуация, не следствието от нея – законопроектът маркира една ограничена хронологически, но пълна със значение действителност.

Може би не е мястото тук да кажа, че не приемам в парламентите да се изказват по исторически искания. Това ми прилича малко на Джордж Оруел. Трябва ли да създадем министерство за историческата истина и за истината изобщо? Не, не трябва да се произнася, защото всеки има право да каже нещо друго.

Но тук именно за друго става дума. Става дума за една съпротива, става дума за един героизъм. Не обичам платения, ненавиждам възнаградения героизъм. Той убива своя носител. Затова съм скептичен към привилегиите, стига да не се отнасят за инвалиди или за болни хора.

Но тук искате да кажете, че тези хора, които са се били тогава, някои от тях в Брезнишко и Трънско с английски автомати „Томпсън”, са били чужди слуги, са били проводници на чужда идея. По тази логика би трябвало този парламент да издаде декларация против Рузвелт, който се съюзи с тези, на които ние или онези там са служили. Във всеки случай аз не ползвам привилегия, да го кажа за повече яснота. Не съм ползвал. Така че става дума за нещо друго.

Ние осъждаме един порив на съпротива, независимо от мотивацията, независимо от това, което е станало по-сетне. Че поборниците след Освобождението не се ли избиваха един друг? Поборниците не бяха ли адвокати, посланици, министри и пр., а другите плахо пишеха прошение за една пенсийка? Не после, а какво е било тогава. Мисля, че тук става дума за законопроект, а не за историческа присъда.

Понеже тук се говориха какви ли не неща за Рибентроп, Молотов, като че ли няма споразумение Хор - Лавал и няма Мюнхенско споразумение, което е много по-позорно, като че ли няма антикоминтерновски пакт?!

Господа, в антикоминтерновския пакт участваха Италия, Германия и Япония. Излиза, че враговете на Коминтерна са нашите съвременни врагове, които сме отрекли с лекотата на историческата дистанция. Тогава само се правим на адвокати, прокурори и съдии.

В крайна сметка тези хора са принесли към една кауза. Двадесет и петото Народно събрание, дами и господа...

Знам че е срамежливо и неудобно да се каже, благодарение на Пакта Рибентроп-Молотов беше възвърната Добруджа. В тази зала Двадесет и петото Народно събрание е чуло чудесни, прекрасни комплименти, чудни и най-ласкателни за другаря Сталин и то от тези, които по-късно бяха съдени от Народния съд, справедливо или не. Но понеже става дума за това, когато почетохме жертвите на Народния съд, тази част от залата стоя мирно, в тишина, почтително и не, но в тишина, защото не всички от тях са били ангели. Някои от тях наистина са мъченици, но далеч не всички са ангели. Та става дума за нещо, което не можеш да го разсечеш със сатъра на съвременните ви речи. Трябва тънкият скалпел на едно благородство, при което по един или друг начин се е разбирала службата към Отечеството. Но не можете да кажете, че те са служили на някой друг. Край Батак, на 5 км, лагерът на партизаните, които вие осмивате като мандраджии, се е казвал не „Йоска Висарионович”, а „Техеран”. Обитателите на този лагер, дами и господа, са носени на кол, по-точно главите им. А една от съпругите на партизанин е прекарала цял нощ с главата на съпруга си в полата.

За това ли сега ще се разсещаме, за това ли сега ще се препираме кой кого е клал повече? Нали става дума за цивилизованост? Нали става дума за някакъв път? Аз не нося в сърцето си Молотов.

Но искам да попитам тези господа, на които са им написали 7-8 фразички – подлог, изложение и сказуемо, които казват колко тежко е била окупирана, колко тежко е страдала България след това – да, след това. Да, никой не отрича Скравена и Белене. Но, извинявайте, същият този Молотов, доволно антипатичен между другото, макар че е племенник на великия композитор Скрябин, произнася патетиката: „Българи, бъдете спокойни, вашите граници ще останат недокоснати и непроменени”.

Между другото, не знаете, сигурно, че сме били в състояние на война и с островите Фиджи по време именно на този прекрасен период 1941-1944 г. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)

Между другото, военните представители на Фиджи маршируват пред Бъкимганския дворец в деня на съюзническата победа, значи победа над България също. Защо Молотов е казал това? И какъв беше аргументът, при който България за 20-и век трети път е обявена за агресор, независимо, че казваме „да, но”. Да, но никой не ни слуша. За пръв път тя няма териториални ректификации, даже запазваме Добруджа. Слава Богу, че румънците са се били при Сталинград, иначе това нямаше да запазим.

ИВАН СОТИРОВ (ОДС, от място): Времето!

АНДРЕЙ ПАНТЕВ: Времето? Добре.

Та ви казвам: Двадесет и петото Народно събрание, вашите предшественици и идейни бащи славеха другаря Сталин. Даже и другаря Ленин споменават, вижте в стенографските дневници. (Реплика от народния представител Иван Сотиров.)

Така че тук става дума за едно мъжество, за една безкористна храброст, с която вие, нищожества, не можете да се мерите, освен по гювеч.

Затова твърдя, госпожо председател, че с този законопроект показваме, че сме цивилизована страна, която е еднаква към всички насилия и еднакво осъжда блендата между невежеството, глупостта и тарикатлъка на неоконюнктурата. (Ръкопляскания от КБ.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.

Има ли желаещи за реплики към господин Пантев? Няма.

Заповядайте за изказване, господин Чернев.

ПАВЕЛ ЧЕРНЕВ (независим): Благодаря Ви, госпожо председател.

Донякъде не съм учуден от развиващата се тук полемика.

Професор Пантев, аз съм възхитен от блестящата Ви реч, перфектна е. Обаче забравихте нещо.

И аз така като един – няма да използвам Вашата лексика, но като един скромен желаещ да зная истината, бих Ви попитал: кой създаде македонската нация? Същият този Коминтерн, на който тук му лъскахте имиджа.

Аз няма да гласувам за хора, които в миналото си са се борили – бил какъвто бил техният мотив, но по поръчката на едно грозно явление, каквото е Коминтернът, за откъсване на една част от българската нация и създаването на това ракообразно явление – Македония. Това са моите мотиви.

Учуден съм, че Вие като историк, който уважавам, премълчавате това. Не искам да коментирам Вашата мотивация.

Погледнато от друга страна – да, тези хора са се борили и са имали своите идеали. Да, наистина, прав сте. Какво е станало по-подир, само историята може да съди, а не ние. Но в крайна сметка това, което те сътвориха, разделяйки българската нация на две, днешният и утрешният ден ще покажат колко грозно, колко отвратително и колко несъстоятелно е било. Това е единственият ми мотив да не гласувам за този закон и да отрека въобще обсъждането му тук. Благодаря за вниманието.

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.

За реплика – господин Пантев. Ще Ви моля, в рамките на две минути.

АНДРЕЙ ПАНТЕВ (КБ): Македонската нация я създаде тъпата политика на Третото българско царство, което остави тези хора, без да заслужават нищо, да страдат, благодарение на нашите външнополитически диващини, ориентации и претенции. Тези хора не са виновни. (Шум и реплики от ОДС и НДСВ.)

ИВАН СОТИРОВ (ОДС, от място): Не Ви ли е срам?

АНДРЕЙ ПАНТЕВ: Тези хора не са виновни, че загубихме войната. Тези хора не са виновни, че без да искат, те бяха свързани с победата на германското оръжие.

ИВАН СОТИРОВ (ОДС, от място): Не Ви ли е срам?!

АНДРЕЙ ПАНТЕВ: За срам ли ми говорите?

ИВАН СОТИРОВ (ОДС, от място): Не Ви ли е срам?! Вашият Георги Димитров създаде …

АНДРЕЙ ПАНТЕВ: Нашият Георги Димитров … (Шум и реплики от ОДС и НДСВ.)

МИНЧО СПАСОВ (НДСВ, от място): Да извадим аналите на Коминтерна!

АНДРЕЙ ПАНТЕВ: В книгата на Ана Харенд, която мога да ви дам веднага, пише, че единственият човек в Германия е Георги Димитров. Но тук не сме се събрали за това.

МИНЧО СПАСОВ (НДСВ, от място): В тази книга има ли ги телеграмите на Коминтерна?!

АНДРЕЙ ПАНТЕВ: Искам да ви попитам друго, господа. Сега вече го няма Коминтерна, няма я УДБА, няма го Тито, няма я Югоармията. Защо македонците не искат да ни прегърнат? Защото има идиоти, включително и в тази зала. (Ръкопляскания и тропане по банките от КБ.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли друга реплика?

За дуплика – господин Чернев.

ПАВЕЛ ЧЕРНЕВ (независим): Почитаеми проф. Пантев, надявам се, не отправяте лично тези епитети към мен, защото не се чувствам нито нищожество, нито идиот.

РЕПЛИКА ОТ КБ: То си личи!

ПАВЕЛ ЧЕРНЕВ: Да, благодаря, личи си, че не съм нищожество и не съм идиот. Благодаря, че сте забелязали.

Моят въпрос към Вас е, ако не за Коминтерна, какво ще кажете за Виенската декларация на Лев Главинчев, на Кулишевски, от кого бе инспирирана тя?

ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ, от място): Каква връзка има това със законопроекта?!

ПАВЕЛ ЧЕРНЕВ: Кой приключи с …

Госпожо, аз не разговарям с Вас, моля не се обаждайте от място, разговарям с проф. Пантев.

Кой ликвидира Тодор Александров и кой пръв създаде Директивата за създаване на македонската нация? Като един перфиден историк Вие трябва да знаете отговорите на тези въпроси и не бива да ги премълчаваме.

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: За процедурно предложение – госпожа Татяна Дончева.

ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ): Уважаема госпожо председател, правя възражение по начина на водене на заседанието. От доста време в залата се дискутира нещо, което няма отношение към законопроекта.

Внесен е законопроект, който урежда пенсиите на определена категория граждани. Да, наистина квинтесенцията на това, за което се води спорът, е дали лицата, участващи в антифашистката съпротива, могат да бъдат приравнени на участниците във войната. Възможни са два отговора: или да, или не.

Но в отговор на този въпрос не може да се превърта цялата история на България от 1923 г. до наши дни и всеки да счита за нужно от този амвон да сподели със залата или със стенографите оскъдните си исторически познания.

Поради това ви моля да се придържаме все пак към онова, което е предмет на законопроекта, независимо какви са нашите разсъждения по него.

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: След тези указания, които госпожа Дончева даде на залата, господин Пинчев, имате думата.

МИНЧО СПАСОВ (НДСВ, от място): Тогава да се прекрати дебатът, защото цялата комисия казва, че този въпрос е извън предмета на законопроекта.

ГЕОРГИ ПИНЧЕВ (ОДС): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.

Уважаеми колеги, когато преди няколко месеца дебатирахме проблема по закона за изплащане на цялото обезщетение на репресираните за всички лежани месеци, някои народни представители вкарахме между първо и второ четене на този законопроект нещо подобно на това, което господин Божинов е вкарал в § 5а. И тогава в самата комисия се произнесоха, че нямаме право и че това не се отнася към темата. Защото темата в този законопроект е да получат компенсации и, разбира се, онова, което са заслужили за мъките, страданията, жертвите и опасностите, на които са се подлагали, участниците в Отечествената война. И това е напълно справедливо да бъде направено от българското Народно събрание.

Но тук се опитвам да разсъждавам на глас пред вас. Кога как постъпваме ние? В единия случай, когато ние предлагаме, тъй като чл. 6 по досегашния Закон за възмездяване на репресираните не работи, правим предложение, но нашето предложение се отхвърля, тъй като не било по темата, а сега се включва друго предложение и се дебатира като нещо, което е по темата. А то явно не е по темата – първо.

Второ, аз съм от Парламентарната група на Обединените демократични сили. Искам да кажа, че имам малко по-друго становище за това какво се е случвало в нашата страна до 9 ти септември 1944 г. Напълно съм съгласен, че тук се правят различни интерпретации на важни моменти, на съдбовни моменти от българската история.

Не бях тук, когато е направено изказването, че Владайското въстание било началото на еди какво си. Владайското въстание стана заради лошата политика на тези, които управляваха България и доведоха нещата дотам, уж в интерес на българските национални интереси, за да бъде възстановена, ако това е възможно, Санстефанска България, че българските войници воюваха по налъми в окопите. Фактически те се биха за чужди интереси, а тук тиловите герои грабеха и богатееха. Владайското въстание беше един справедлив протест на накипялата българска болка през онази епоха, а не предателство към българския национален интерес и към идеята за национално обединение.

Що се отнася до онова, което каза господин Паунов, независимо от това, че стоим на различни идейни платформи, мога да кажа следното. Действително на 9-ти юни започна голямата трагедия на България. Казвам това, не защото съм земеделец. Една и съща каста офицери, които наистина бяха се превърнали в каста, извърши три преврата – на 9 юни 1923 г., на 19 май 1934 г. и на 9 септември 1944 г. и в тази група бяха и Дамян Велчев, и Кимон Георгиев. (Шум и реплики от Коалиция за България.)

Уважаеми колеги от Парламентарната група на БСП, говоря за Кимон Георгиев, след чийто преврат на вратата на Варненския затвор беше обесен Йордан Лютибродски. Може би някои от вас знаят, други не знаят кой е Йордан Лютибродски. Думите му бяха цитирани в доклада на Георги Димитров пред VІІ конгрес на Коминтерна.

Вярно, ние не изпратихме войски на Източния фронт, което беше една добра българска политика. И вероятно заслугата е на Борис – българския цар тогава. Но ние в същото време участвахме в репресиите над народите на две съседни държави. И голямото престъпление беше, когато на 13 декември 1941 г., без да гръмне един пищов от Америка и Англия срещу нас, обявихме война, ето тук, в това Народно събрание, на тези велики западни демокрации. И се наредихме официално на страната на фашистките държави. Защото седем дни преди това, на 7 декември в Пърл Харбър Япония разгроми Тихоокеанската флота на Съединените американски щати.

Така че всичко започна наистина от 9 юни с един хайдушки преврат, с главорези, които след това направиха 19-томайския преврат, установиха режима на личната власт, което беше диктатура, суспендирани бяха всички демократични свободи на българския народ, почти бяха назначавани народните представители. И тези назначени народни представители обявиха тази война на Англия и на Америка. Това е истината.

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Времето, господин Пинчев.

ГЕОРГИ ПИНЧЕВ: Да, аз Ви благодаря.

Във всеки случай вече на всички ни омръзна да слушаме различни интерпретации на българската история през тези 17 години. Ако ние бяхме на правилната страна по време на Втората световна война, в крайна сметка нямаше така или иначе да бъдем победена държава и да сключваме мирен договор и с Англия, и със Съединените американски щати. Защото ние воювахме срещу тях.

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.

ГЕОРГИ ПИНЧЕВ: Аз приключвам, уважаеми колеги, и още един път искам да се обърна към мнозинството, към тройната коалиция – не може по един начин да се процедира по едно предложение, което направихме преди няколко месеца по закона за възмездяване на репресираните, а тук да се процедира по друг начин. Изобщо, внесеното от господин Георги Божинов няма нищо общо с темата на този закон. И прав е господин Станчо Тодоров, когато каза по някакъв друг начин, ако нещо искате да направите, направете опит. Ваше законодателно право е да имате такава инициатива. Но или по един начин ще мерим нещата, когато заставаме на тази трибуна и гласуваме нещата в това Народно събрание, или иначе не правим закони, а правим предизборна партизанщина. Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Извън напомнянето, че изказванията чувствително се отклоняват от дискутираната тема, все пак да напомня и това, че изказването е в рамките на 5 минути. Въпреки уважението ми към Вас, моля Ви, съобразявайте се.

Заповядайте, госпожо Цветкова.

ВАНЯ ЦВЕТКОВА (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Аз не бих желала да ползвам такива крайни думи, но категорично не споделям предложението да бъдат върнати привилегиите на активните борци противи фашизма и капитализма. Аз не смятам, че можем да причислим тези хора към онези участници в Отечествената война, които защитаваха интересите на България. Смятам, че активните борци против фашизма и капитализма имаха достатъчно много привилегии години наред – както материални, така и имуществени, така и поколения наред техните деца, синове и внуци ползваха привилегии както за образование, така и за много други неща. Нека да не буним повече залата и да не създаваме впечатление, че се връщаме години назад. Смятам, че това предложение е в абсолютно противоречие с някои факти.

И понеже аз съм от Кюстендил, искам да ви върна малко назад  – името на Димитър Пешев, което смятам, че всички уважават тук. Един човек, който в 25-ото Народно събрание се осмели и събра подписка от 43 народни представители да се опълчи точно срещу тази хитлеристка Германия, срещу самия Хитлер, по времето на самия режим и спаси българските евреи. Аз се гордея, че този човек е от Кюстендил. Но горчивото е, че веднага след 9 септември 1944 г., така нареченият Извънреден Народен съд осъди този човек, който аз смятам, че е явен антифашист – човек, спасил голямата част от евреите в България, е осъден от този Народен съд на 15 години затвор. Наистина, лежал е само година и нещо, но в края на краищата до последните дни от живота си той е лишен от правата си да има юридическа практика, лишен е от граждански права, отнето му е жилището.

Нека да не забравяме тези факти и аз смятам, че голяма част от тези така наречени борци срещу фашизма и капитализма, са свързани точно с такива срамни актове. И много късно ние реабилитирахме хора като Димитър Пешев. Благодаря. (Ръкопляскания от НДСВ.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, госпожо Цветкова.

Заповядайте за реплика, господин Славов.

ПЛАМЕН СЛАВОВ (КБ): Благодаря, госпожо председател.

Уважаеми колеги, уважаема госпожо Цветкова! Апелирам към Вас и към останалите народни представители, които коментират направеното предложение от господин Божинов, господин Пенков и мен, коректно да се отнасят към текста. Още веднъж повтарям, че ние не говорим за привилегии. Ние говорим за признаване на качество на участник в антифашистката съпротива. Това е формулировката. Не говорим за активни борци против фашизма и капитализма. Говорим за определен исторически период от време, който обхваща по-голямата част от събитията по време на Втората световна война – 1941-1944 г. Така че, когато се коментират тези неща, нека да бъдем коректни. Коментираме текст, направен за второ четене, и е нормално и редно да се коментират формулировките така, както те са направени от нас. Няма привилегия, няма активни борци против фашизма и капитализма. Говорим за признаване на качество на участник в антифашистката съпротива.

И аз благодаря на господин Пинчев за това, което той каза преди малко. Това е историческата истина. Участниците в тази съпротива са част от участниците в антифашистката съпротива в Европа и в света. И когато преди почивката се изказвах, целта беше именно колегите народни представители да имат ясна представа и точна информация за това, което е направено в другите европейски държави – членки на Европейския съюз, по отношение именно признаването на качествата и правата на тези участници в антифашистката съпротива. Това е достойната позиция, това е коректното отношение, без да се стига до манипулации и изкривявания, както вече става в няколко изказвания. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Славов.

Имате думата за дуплика, госпожо Цветкова.

ВАНЯ ЦВЕТКОВА (НДСВ): Аз питам как бихме могли да разделим старото понятие борци против фашизма и капитализма и точно тези антифашисти? Вие знаете ли ги кои са и как бихте ги разделили?

И от друга гледна точка, искам да ви попитам вие давате ли си сметка, че нееднозначно е отношението към партизанското движение в планинските краища, където и партизаните са безчинствали по невероятен начин? Аз знам такива факти, има още живи хора. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.

Давам думата за изказване на господин Светослав Спасов.

СВЕТОСЛАВ СПАСОВ (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател.

Уважаеми колеги, аз смятам, че господин Пинчев неволно допусна грешка, като каза за Отечествената война 1944-1945 г. Би искал да каже, че е Отечествената война на България и Българо-сръбската война, когато целият народ излиза срещу агресора. И аз не мога да определя тази война от 1944-1945 г. като отечествена за България. По-късно разбираме, че тя е окупационна.

Аз лично бих подкрепил този текст само при един случай – ако това партизанско движение наистина беше антифашистко. То, за съжаление, не е. Защо? През 1939 г. се подписва Договорът между Съветския съюз и Германия, като преамбюлът започва: „Двете братски социалистически страни...”. Защо няма антифашистко движение между 1939 и 1941 г.? Обяснете ми защо няма нито един партизанин никъде?

Аз лично бих подкрепил Вашето предложение, ако наистина това движение беше антифашистко. Но то просто не е. Това движение би станало антифашистко, ако беше като движението във Франция или други европейски страни точно когато започва германската окупация на различни страни. За съжаление, в България не можем да говорим за антифашистко движение. Когато Германия обяви война на Съветския съюз, тогава се появи антифашисткото движение в България. Е, дотогава какви бяха? Те бяха братя по оръжие. Съжалявам, но аз не мога да подкрепя този текст. Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.

Думата за изказване има господин Христов.

Уважаеми колеги! Тук разискваме един закон, който мисля, че има своята логика. Погледнете какво става в една Франция – член на Европейския съюз; погледнете в останалите европейски страни. Погледнете отношението им към хората, които са се борили срещу фашизма – не само в окупираната част на Франция, но и в онази част, която е била под режима на Виши.

Защо в България провеждаме този дебат и политизираме проблема на няколко хиляди човека?

Искам да ви кажа и друго: прави ми впечатление, че законът влиза в сила от средата на годината. Защо не го направим от началото на годината за участниците във войната, както и за участниците в антифашистката съпротива? Вие знаете ли, че от тези хора пет хиляди души са починали миналата година? До една-две години просто няма да останат.

Знаете моето отношение – че всички би трябвало да сме равни пред закона, знаете моето отношение към привилегиите. Както стана ясно, тук става дума за отношение, за морално отношение ако щете. За какви привилегии говорите вие? Редно ли е така наречените репресирани – моето уважение към тях – да имат определени права, а хората, които са се борили преди 9 септември, да ги нямат? Редно ли е един бивш монарх например да получава незаконно имоти за над 1 млрд. лв., а да лишавате хората, чиито роднини... (реплика от народния представител Минчо Спасов).

Не ме репликирайте, господин Спасов. Ако имате нещо да кажете, го кажете оттук.

Редно ли е? Вие говорите, че не е имало фашизъм. В чия тройна коалиция бяхме? Кой ни вкара във Втората световна война? Какво ще кажете за хилядите убити именно заради този режим, който величаете, колеги отдясно? Просто не разбирам защо се опитвате да извлечете политически дивиденти и да раздухвате неща, които и децата знаят, че са така? Спомнете си трагедията за ястребинчетата – тук се говори за това.

Нашият подход трябва да бъде съвсем различен. Огромната част от хората, за които говорим, независимо дали са участниците на фронта или участниците в антифашисткото движение, вече си отиват, те са пенсионери. Не е лошо да помислим за всички български пенсионери.

Тази сутрин Стела Банкова предложи проект за отмяна на точковата система и незабавно преизчисляване на пенсиите. Знаете ли колко подкрепиха това предложение тази сутрин? Нито един човек, уважаеми колеги.

Трябва да мислим за пенсионерите като цяло, а не само за отделни части от тях. Не прави чест на така наречената дясна опозиция и така наречените царисти – извинявам се за тази дума, но мисля, че е точна - да говорят неща, които просто са далеч от историческите факти. Нека отдадем заслуженото на всички. Аз не съм против тези, които са били репресирани след 9 септември, безспорно е имало и такива хора – нека да отдадем заслуженото и на тях, но нека отдадем заслуженото и на онези, които са се борили за своите идеи преди 9 септември.

Искам да ви кажа и нещо друго. Голяма част от участниците в антифашистката съпротива са заминали на фронта като доброволци и много от тях не са се върнали. Това също искам да го знаете – в тази зала.

Мисля, че просто е безсмислен този спор, който водим в момента. Нека да дадем заслуженото и на едните, и на другите, и да мислим повече за всички български граждани, а не само за отделни сегменти от тях.

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря.

Господин Спасов, заповядайте за реплика на господин Христов.

МИНЧО СПАСОВ (НДСВ): Господин Куминев! Искам само да Ви кажа, че бяхте прав в последните си думи – че една група от тези борци е отишла на фронта, голяма част от тях са загинали, но това е била само малка група от тези „антифашисти”, които и по сегашния закон ще си ползват правата като военни ветерани.

Ние не говорим за тези, които са отишли на фронта. В този закон се говори за тези, които са останали тук да управляват България. Говорим за тези, които са формирали тогавашното комунистическо правителство.

Никой тук не спомена за един исторически факт, може би господин Пантев го знае. Аз не съм историк, но съм чел фактите. Има ги горе – в библиотеката на Народното събрание. Същите тези, които са останали тук - не са отишли на фронта, са формирали комунистическото правителство. На 17 август в 11,00 ч., по време на почивката, са се оттеглили от тази зала в зала „Запад” – цялата група на БКП. Били са заключени там. По време на почивката тук е влязла Народната милиция с автоматите, арестувала е всички представители на опозицията – народни представители, квестори, секретарки, защото не са знаели какви са и са ги пратили кой на бесилото, кой в Белене. След това нашето Народно събрание, формирано от тези, които не са отишли на фронта, е започнало да приема закони, които и първокурсникът по право ще знае, че са нищожни, защото то е гласувало само в тази си част.

Ето тези факти, господин Куминев, пропуснахте.

МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Коя година? (Реплики между народните представители Михаил Миков и Минчо Спасов. )

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.

Втора реплика – господин Чернев.
ПАВЕЛ ЧЕРНЕВ (независим): Благодаря, госпожо председател.

Господин Христов, докато говорехте забелязах една неточност, която изпъкна. Аз съм имал също срещи с такива хора. Прав сте – те намаляват, не са няколко хиляди. Те са вече неколкостотин.

Второто, колкото и комично да е, но мнозина от тези активни борци против едната власт след Девети са продължили битността си по затворите като борци против следващата власт. Това го знаем. Мнозина бяха по затворите и преди Девети, и след Девети. И сякаш след цялата тази малко безсмислена патардия, която правим тук, едно свое мнение ще изкажа, виждам, че хората, които са трънливи цветя, които са черни овци, са си черни овци при всеки режим. В крайна сметка трябва да им отдадем уважението точно като на такива – луди глави, черни овци, готови да се противопоставят на всяка тирания, на всяка несправедливост и всеки гнет. Хайде, така да бъде! (Оживление.)

Не се хилете така, господин Казак, защото и аз съм един такъв... Не се хилете!

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Искате ли думата за дуплика, господин Христов? (Реплики.)

За трета реплика имате думата, госпожо Понева. (Шум и реплики в залата.)

АНТОНЕЛА ПОНЕВА (ДСБ): Благодаря, госпожо председател.

Господин Христов, Вие правилно отбелязахте, че ние трябва да помислим за пенсионерите и обърнахте внимание именно на тази тема, но тези, за които днес става дума, именно активните борци, те наистина са пенсионери, но те като част от червената номенклатура, която вземаше най-високо заплащане преди 10 ноември 1989 г., сега получават най-високите пенсии – 490 лв. Не те са пенсионерите, за които трябва да се грижим, а всички останали, които живеят на ръба на мизерията. А тези така наречени “активни борци” 45 години висяха като пиявици по тялото на държавата. Сега на всичкото отгоре трябва да им се дадат още привилегии, които арогантно се наричат “право”. Право – за какво?

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.

За дуплика имате думата, господин Христов.

МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Благодаря. Уважаеми колеги отдясно, вие много добре знаете моята позиция против, категоричното ми отношение против всякакви привилегии. Едно от тези неща е именно имунитетът на депутатите. Затова два пъти го предлагам и два пъти вие го отхвърляте.

Що се отнася до репликата на господин Викторов – той говори за това легитимни ли са законите след 9 септември. Вероятно подтекстът на неговото изказване е легитимен ли е референдумът. Може би ще пожелаят след малко ние да върнем неговия патрон – господин Кобургготски, на трона. Вероятно.

МИНЧО ВИКТОРОВ СПАСОВ (НДСВ, от място): Само ако Вие го кажете!

МИНЧО ХРИСТОВ КУМИНЕВ: Вероятно това е неговият подтекст. Радвам се, че си признавате, господин Викторов.

Що се отнася пак до Вашето изказване ще Ви кажа: спомнете си кой подписваше смъртните присъди? От чие име се подписваха? Не искам да се връщам на набучените на кол глави. (Реплики.) Кой, кой беше този? На убитите ястребинчета и т.н., и т.н. Историята е много дълга, но аз ви призовавам, колеги, да затворим тази страница, да мислим за хората, които днес живеят в България и само един пример ще ви дам.

Вие в тази зала категорично отхвърлихте предложението ни със Стела Банкова да отпадне ДДС за лекарствата. Знаете, че пенсионерите са най-незащитените хора в това отношение. В същото време освободихте от ДДС хазарта. А всички знаете, че европейската практика е да няма ДДС върху лекарствата или то да е изключително занижено – между нула и пет процента. Това са фактите. За кой път ви го казвам от тази трибуна? Защо не направите нещо в това отношение за тези хора? И не само за тези хора, а за всички хора, които са в това положение като пенсионери.

Ето за това трябва да помислим, а не да вадим скелетите от миналото и да извличаме политически дивиденти от една или друга позиция. Ето за това Ви призовах, господин Викторов!

МИНЧО СПАСОВ (НДСВ, от място): Аз бях първият, който призовах да затворим обратно скелетите в гардероба. Няма смисъл да ми го казвате...

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има ли други желаещи за изказване? Не виждам други желаещи.

Утре ще гласуваме този текст.

Господин Мръцков, продължавайте да докладвате по законопроекта.

ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Стигнахме до § 6 по вносител.

По § 6 има предложение от народния представител Христина Христова – да отпадне.

Комисията подкрепя предложението.

Комисията предлага § 6 да отпадне.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 7, който става § 4.

По § 8 има предложение от народния представител Петър Мръцков - да отпадне.

Комисията подкрепя предложението.

Комисията предлага § 8 да отпадне.

“§ 9. Законът влиза в сила от 1 януари 2007 г.”

Тук има предложение на народния представител Донка Михайлова:

§ 9 се изменя така:

“§ 9. Законът влиза в сила от 1 юли 2007 г.”

Комисията подкрепя предложението.

Комисията предлага следната редакция на § 9, който става § 5:

“§ 5. Законът влиза в сила от 1 юли 2007 г.”

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Мръцков.

Имате думата за изказване по тези текстове. Няма желаещи.

Преминаваме към