Робърт Морнинг Скай Предговор от българския издател Уводни думи „ Историята на Звездния Старейшина и Документите Тера Скритата История на Планетата Земя безспорно е книга
Изтегляне 4 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- „ Mars Express "
- „ Star Trek "
| 5.2
Изкуствени тела Няма как да не започнем с „класическия пример" в тази посока - марсианския сателит Фобос. Изводите, до които различни учени са достигнали за неговото естество, напълно подкрепят описаната практика на сирианците да преобразуват различни естествени космически тела в огромни звездни кораби. И деята, че Фобос е интелигентно създаден огромен космически кораб или космическа станция, изобщо не е нова. Фобос (от старогръцки „страх") и другият марсиански сателит Деймос (съответно - „ужас") са открити сравнително късно и съвсем неочаквано през 1877 г. от Асаф Хол. Тезата, че Фобос е изкуствена космическа станция и е куха отвътре излиза през 1956 г. и неин автор е известният руски астрофизик, почетен член на Съветската Академия на Науките - Йосиф Самуилович Шкловски. Освен всичко друго той коментира и вероятността двата спътника да са били позиционирани на сегашните си орбити относително скоро, защото преди тяхното откритие от Хол не е имало никакво засичане с телескоп на каквито и да е луни около Марс и то на фона на абсолютно адекватната телескопна технология по това време. Бомбата на този фронт обаче избухва през 2010 г. когато стават ясни резултатите от правените 2 години преди това проучвания на Фобос от „Mars Express" на ESA (Европейската космическа агенция). Фрагмент от офидиалната публикация гласи: „... заключаваме, че вътрешността на Фобос много вероятно съдържа големи празни пространства. Отнесено към различните хипотези за произхода на Фобос тези резултати са несъвместими с хипотезата, че Фобос е прихванат астероид." Тук интересното е, че това отново не е нова информация, а просто потвърждение на мистериозно изгубената през 1989 г. съветска мисия „Фобос 2", която праща подобни данни преди да „изчезне". Тази така наречена „несъвместимост" с водещата теория обаче, всъщност свидетелства за нещо друго. От официално публикуваните данни на ESA е видно, че Фобос е една трета кух! А това означава, че освен прихванат спътник, не може и да е естествен спътник, поне що се касае до „научните постулати в тази сфера". Екипът на Ричард Хоугланд, който от години се занимава с детайлно анализиране на всякакви космически феномени, прилага буквално стотици подробни доказателства от изследванията на вътрешността и повърхността на сателита, които свидетелстват за неговата изкуствена направа и ясно изразява своето становище, че това е древен, доста износен изкуствен извънземен космически кораб, преживял редица космически войни. Видни са дори доказателства, че това негово „местоположение" т.е. като спътник на Марс, е сравнително скорошно и е дошъл там от доста по-студен регион на Слънчевата система, което е в съзвучие с хипотезата на Шкловски. Не по-малко внимание заслужава и един друг и отново частично кух астероид в Слънчевата система - 2867 Стейнс. Данните, извлечени отново от мисия на ESA с наименование „Rosetta", свидетелстват, че става дума за кораб, 4,8 км. в диаметър имащ формата на диамант. Гигантски кораб с форма на пресечен двоен тетраедър Освен че е кух, от данните става видно, че обектът е покрит с високо ефективна електропроводима облицовка, а част от радарното ехо идва дълбоко отвътре, свидетелствайки за множество коридори, стаи и стени с правилна геометрична форма. Някои изследователи дори считат, че Фобос и Стейнс са били изработени от един и същ древен космически дизайнер в два доста различни мащаба. Филмовата индустрия в лицето на вече споменатия на няколко пъти сериал „Star Trek", също подобаващо е отразила тази тематика, съобразно методиката на „предсказателното програмиране", за което писахме в „Документите Тера". Сценарият разкрива как един странстващ астероид с големина 322 км. в диаметър е на път да се сблъска с планета, населявана от 4 милиарда неподозиращи същества. Разбира се, героите от космическия кораб Ентърпрайз се опитват да предотвратят предстоящата катастрофа, като отклонят курса на астероида, а техният капитан е решен дори да го унищожи... докато не открива, че астероидът също е населен и изкуствено издълбан отвътре. След това екипажът на Ентърпрайз открива, че това тяло е било построено и изпратено от отдавна изчезнала цивилизация на мисия с цел оцеляване преди 10 хил. години, а неговите обитатели си нямат никаква представа, че се раждат и умират поколение след поколение в утробата на един кух изкуствен свят. В „Документите Тера" ви споменахме за сатурновата луна Мимас, поставена през призмата на „Звездата на Смъртта" от филма „Междузвездни войни" и как би следвало да се тълкува това в контекста на книгата. В допълнение имаше и препоръка да видите изследванията за другата сатурнова луна - Япет, направени от екипа на Ричард Хоугланд. Изумителното в този случай е че именно Япет се оказва луната с безброй много свидетелства за своя изкуствен произход и че тя, също като Мимас, наподобява, при това дори в още по-голяма степен, „Звездата на Смъртта". Двете луни могат лесно да се объркат от неопитното око, ако ги гледате през определен ъгъл. За сравнение - това е снимка на Мимас заедно с „бойната звезда": А това е снимка на Япет отново сравнена с „бойната станция": Както ще видите от по-долното изложение, Япет заслужава специално внимание, защото според повечето изследователи представлява може би най-очевидното изкуствено тяло в Слънчевата система! Изтегляне 4 Mb. Сподели с приятели:
|