Е централен орган на кръвообръщението. То се разполага в средния медиастинум на гръдния кош, върху диагфрагмата. По форма наподобява на конус, обърнат с върха си надолу и наляво
Изтегляне 118.44 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- СЪДОВЕ- ВИДОВЕ, УСТРОЙСТВО, МАЛЪК КРЪГ
|
СЪРЦЕ: Сърцето, cor, е централен орган на кръвообръщението. То се разполага в средния медиастинум на гръдния кош, върху диагфрагмата. По форма наподобява на конус, обърнат с върха си надолу и наляво. Големината му е колкото юмрук и тежи 250-300 гр. Горната широка част е основата на сърцето. През нея влизат и излизат големи кръвоносни съдове. Най-отпред е белодробния ствол, зад него- аортата, в дясно горната и долна куха вени и отзад- четирите белодробни вени. Сърцето притежава четири повърхности: долна- към диагфрагмата , предна- към гръдната кост и хрущялите на ребрата и две странични- към белите дробове. Кухината на сърцето е разделена чрез преграда на две части- дясно- венозна и лява- артериална. Всяка от тях се състои от предсърдие и камера. Дясното предсърдие, приема венозната кръв от двете кухи вени. Дясната предсърдно-камерна клапа, се състои от три платна: предно, задно и медиално. При систола на предсърдието, кръвта избутва платната надолу (клапата се отваря). а при систола на камерата кръвта ги повдига (клапата се затваря). Дясната камера има полулунна форма. Горната част се стеснява конусовидно нагоре и от тук излиза белодробния ствол. В началото му се разполага полулунна клапа, съставена от три платна. При систола на камерата, кръвта избутва платната (клапата се отваря) и преминава в белодробния ствол. При диастола- кръвта изпълва джобчетата на платната (клапата се затваря) и не може да се върне обратно в камерата. Лявото предсърдие, приема кръвта от четирите белодробни вени. По устройство и функция наподобява на дясната. Лявата камера има кръгна форма. От горния й край излиза аортата, която притежава полулунна клапа с три платна, които по устройство и функция наподобяват на белодробната клапа. Стената на сърцето има различна дебелина, която се определя от функционалните изисквания. Тя е най-тънка 2-3 мм при предсърдията, при дясната камера около 5 мм, а при лявата камера около 10 мм. Стената на сърцето се състои от три слоя- ендокард, миокард, епикард. Ендокардът, е вътрешния слой. Той представлява тънка ципа, която покрива стената на кухините и клапите. Миокардът, е средният слой, който се изгражда от сърцева мускуна тъкан, която се съкращава. Епикардът, е външният слой. Той представлява серозна ципа, изградена от плоски клетки и подлежаща съединителна тъкан. Възбуднопроводната система на сърцето е изградена от видоизменени клетки на миокарда. Тя осъществява автономната регулация на сърдечната дейност. Проводната система определя синусовия ритъм на съкращение на сърцето- между 60-90 удара в минута. Кръвоснабдяването на сърцето става от собствени кръвоносни съдове- лява и дясна коронарни артерии. Инервацията на сърцето се осъществява от възбудно- проводната система и от сплитове на вегетативната нервна система. Те се образуват от клонове на симпатикуса и парасимпатикуса и са разположени под епикарда. Вегетативните нерви променят синусовия ритъм: симпатикуса ускорява, а парасимпатикуса забавя сърдечната дейност. Границите на сърцето се проектират по гръдната стена. Върха на сърцето лежи в 5-то ляво междуребрие на около 7 см от стернума, дясната граница върви на около 1-1,5 см от стерналния ръб, горната- по горния ръб на 3-те ребра, а лявата се извива на 3-4 см към проекцията на сърцевия връх. СЪДОВЕ- ВИДОВЕ, УСТРОЙСТВО, МАЛЪК КРЪГ: Кръвоносните съдове представляват кухи, еластични тръби по която кръвта се изнася из тялото. Те биват артерии, капиляри и вени. Артериите извеждат кръвта от сърцето и разклонявайки се на по-малки клонове я насочват към органите. Кръвното налягане в артериите е високо и то се дължи на съкращението на миокарда и еластичността на стената им. В артериалната мрежа се съдържа 1л. кръв.Крайните разклонения на артериите- артериоли, се разпадат на капиляри, които образуват мрежа в тъканите. Съдържат около 1 л. кръв. Стените на капилярите са тънки, кръвта тече бавно и това създава условия за обмен на вещества между кръвта и тъканите. От капилярите започват венули, които се събират в две големи вени, които се вливат в сърцето. Във венозната межа се съдържа 3 л кръв. Стената на кръвоносните съдове има различен строеж, който зависи от функ. изисквания. Стената на артериите и вените се изграждат от три обвивки- вътрешна, средна и външна. Вътрешната обвивка, е съставена от плосък епител и малко подлежаща съединителна тъкан. Тя е пропусклива и способства за изхранването на съдовата стена. Средната обвивка, е най-дебела при артериите. Изгражда се от съединителна тъкан и гладка мускулатура. Външната обвивка, е съставена от съединителна тъкан, чрез която съдът се свързва със съседни структури. Стената на вените е по тънка от стената на артериите и кръвното налягане в тях е по-ниско. Стената на капилярите се изгражда от плосък епител. Малкият кръг на кръвообръщение осигурява газовата обмяна в белите дробове. Поради тънката стена на дясната камера и белодробните артерии, кръвното налягане е по ниско. Започва от дясна камера с белодробния ствол по белодробните артерии и капиляри през белите дробове и завършва в лявото предсърдите с 4 белодробни вени. Белодробния ствол, излиза от дясната камера и има полулунна клапа. Насочва се нагоре и назад и под аортата се разделя на две белодробни артерии. Дясната белодробна артерия е по широка и навлиза в десния бял дроб. Лявата белодробна артерия навлиза в левия бял дроб. Белодробните вени, връщат оксидираната кръв от белите дробове в лявото предсърдие. Изтегляне 118.44 Kb. Сподели с приятели:
|