Преглед на глава трета (Анализ на емпиричния материал и обсъждане на резултатите)

Глава трета се състои от седем раздела. В първата част на главата се представя емпиричният материал, който изгражда корпуса на дисертационния труд. Особено внимание се обръща на това, какво представляват анализираните английски и български коментари, как са събрани и по какъв начин са анализирани. Описват се и аналитичните категории (стратегии за изразяване на емоции), които са приложени при изследването на емпиричния материал. Втората част на глава трета е посветена на представянето и обсъждането на резултатите от проведения анализ на емпиричните данни. След това на фона на представените резултати се тестват трите хипотези на дисертационния труд. Главата завършва с обобщения и изводи по отношение на връзката между езика и социалния пол и това, как би следвало да се изследва тя.

• 
  възможността, която предоставиха двете страници, за събиране на естествена, спонтанна реч, т.е. реч, която не е експериментално предизвикана, а отразява реално случващи се комуникативни практики. Във връзка с това се подчертава, че самото място позволи да се наблюдават информантите (феновете на двете състезания) без присъствието на изследователя да бъде видимо за тях и по някакъв начин да смущава тяхното естествено поведение, което от своя страна направи лесно преодоляването на т.н. ‘парадокс на наблюдаващия’;
  
• 
  фактът, че двете стени съдържаха временно архивирани коментари, което улесни тяхното събиране;
  
• 
  фактът, че двете стени представляваха обществени среди за комуникация, а не място, където протича лично взаимодействие, което позволи събирането на материал без да се поставя под въпрос етичността на самия процес на събиране на данни.
  

• 
  пилотно изследване, което включваше събиране на малко количество материал и формулиране на хипотези;
  
• 
  същинско изследване, по време на което обемът на събрания материал беше увеличен значително с цел улесняване провеждането на статистическа обработка на данните.
  

• 
  качествен анализ с цел определяне на аналитични категории, който завърши със съставянето на списък от стратегии за изразяване на емоции, характерни за изследвания материал;
  
• 
  качествен анализ с цел кодиране на афективните стратегии в корпуса;
  
• 
  количествен анализ, който включваше преброяване на употребите на стратегиите за изразяване на емоции, както и на различните видове афективни коментари (положителни, отрицателни и т.н.);
  
• 
  сравнение на получените чрез преброяване резултати. Самото сравнение следваше три стъпки: 1. сравнение на резултатите на българските и британските информанти, 2. сравнение на резултатите на мъжете и жените в групата на българските информанти, 3. сравнение на резултатите на мъжете и жените в групата на британските информанти. Процесът на сравняване включваше провеждането на тестове за статистическа значимост с цел установяване на това, дали наблюдаваните различия са ‘истински’ различия или са резултат от случайно стечение на обстоятелствата. Два основни теста за статистическа значимост бяха прилагани: т-тест и хи-квадрат метод.
  

По отношение на вида изразена емоция, която съдържат, коментарите от корпуса се подразделят на 5 основни вида:

• 
  коментари, изразяващи положителна емоция към участник в състезанието (например: Тошко уникаленннн сиииииииии !!! ♥);
  
• 
  коментари, изразяващи отрицателна емоция към участник в шоуто (например: Тази вечер Роксана направо се изложи!! МНОГО ТРАГИЧНО И МНОГО НЕПРОФЕСИОНАЛНО! Ето колко смешно е – нито английския, нито музикалността, направо никак!!! Как може да пляскат на тази некадърна изява и излагация!!!);
  

• 
  коментари, изразяващи както положителна, така и отрицателна емоция към участник в състезанието (например: Герганка…..... малко повече ми дойде откъм орнаментика….....иначе хубаво девойче :));
  
• 
  коментари, изразяващи отрицателна емоция по отношение на дадено събитие и/ или референт в защита на участник в шоуто (например: Неее, Алекс си отиде. Ама то беше толкова несправедливо и двамата бяха THE BEST в отбора на ивана!!!). Както ясно проличава от примера, в основата на този вид коментари стои положително отношение към определен участник в състезанието;
  
• 
  коментари, изразяващи положителна емоция към определен участник в шоуто и отрицателна към друг (например: Невена не ми хареса. Но Игор е СУПЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕРРРРРРРРРРРРРРР).
  

По-нататък в изложението се изказва мнение, че авторите на българските и английските коментари могат да бъдат определени като две групи, обединени от общи интереси, цели и комуникативни практики (англ. communities of practice). Наблюдението на двете групи ясно показа, че те отговарят на основните критерии за определяне на подобни групи, които се използват в съвременните социолингвистични изследвания, а именно обща ангажираност (което предполага редовен контакт на членовете на групата) в общо начинание (което предполага преследване на обща цел) чрез общ репертоар от комуникативни ресурси (Мейърхоф 2006: 189). Двете групи взимат дейно участие в общо начинание, като се събират във Фейсбук пространството предимно по време на живите концерти в певческите състезания и влизат в ролята на второ жури за изпълнителите, които първо получават оценка от своите треньори. Общата цел, която си поставят двете групи, е да изберат най-добрия глас съответно на България и Великобритания чрез изказване на коментари и гласуване. Както вече беше споменато, изказването на оценка е съпроводено от изразяване на емоции. Общите практики на двете групи довеждат до изграждането на общ репертоар от комуникативни ресурси (стратегии за изразяване на емоции). Подчертава се, че в настоящото изследване се следва определението за ‘комуникативни стратегии’, което дава Мария Георгиева (2011: 65): елементи, които се използват от комуникиращите лица не само в случаите, когато възникват проблеми с употребата на езиковия код, а и тогава, когато е необходимо да се постигнат други цели, като например да се засилят междуличностните връзки между общуващите, да се създадат отношения на солидарност или липса на солидарност и т.н. Таблица 1 обобщава стратегиите за изразяване на емоции, характерни за изследвания корпус от английски и български коментари.

Важно е да се отбележи, че видовете стратегии, представени в Таблица 1, са характерни както за българските коментари, така и за английските, което най-вероятно се дължи на факта, че двете групи информанти преследват подобни общи цели (избор на най-добрия глас съответно на България и Великобритания) и общуват в подобни онлайн среди (Фейсбук стените на двете състезания). Въпреки че употребяват еднакви видове стратегии за изразяване на емоции, българските и британските информанти проявяват различни предпочитания, както ясно проличава от количествената информация, представена в Таблица 2.

* Процент коментари, съдържащи стратегията, от всички коментари, написани от британските/ българските информанти

** Разликата между двата процента е статистически значима при риск за грешка 0,01 (1%)

Резултатите от анализа на емпиричните данни показват, че:

• 
  употребата на удивителни знаци, многоточие, повторение на буква, оценъчна лексика, умалителни наставки, безглаголни изречения, поредица от положителни/ отрицателни изказвания, контрастивни маркери и експресивни маркери е по-характерна за българските информанти;
  
• 
  употребата на емотикони, емотивни термини, модални глаголи, повелително наклонение, повторение, комбиниране на положително изказване (изказвания) с благопожелание и/ или окуражаване, маркери за модалност, интензифициращи маркери и маркери за солидарност е по-характерна за британските информанти.
  

В четвърти раздел на глава трета детайлно се описват стратегиите за изразяване на емоции, характерни за корпуса от английски и български коментари (виж Таблица 1, стр. 27). Фокусът на анализа е върху начина, по който всяка стратегия се използва за изразяване на емоция в анализирания емпиричен материал. Дискутират се значенията, които обикновено се пораждат при употребата на въпросните стратегии. Набляга се на факта, че породените значения придобиват конкретност, когато употребените стратегии се смесят с други в стилистични комбинации.

Пети раздел представя и дискутира резултатите от анализа на емпиричния материал. Първата част на раздела е посветена на българските коментари, а втората на английските.

В началото на пети раздел се представят стереотипните виждания за това, как мъжете и жените изразяват емоции. Като основа за очертаването на тези нормативни гледища се ползват ранните изследвания в областта на езика и джендъра (Фишман 1983; Танен 1990), психологията (Боуди 2000; Фишър и Манстед 2000; Шилдс 2000), както и изследване, проведено в българския културен контекст (Димова 2010б). На преден план се извеждат следните стереотипни модели:

• 
  жените са по-емоционални от мъжете и следователно изразяват емоции както в по-големи количества, така и по-интензивно;
  
• 
  жените проявяват склонност към изразяване на положителни емоции (радост, щастие, любов и др.) и отрицателни емоции, разкриващи слабост и безвластие (страх, тревога, тъга и др.); те избягват изразяването на отрицателни емоции, сигнализиращи сила и власт (неприязън, антипатия, гняв и др.);
  
• 
  мъжете избягват изразяването на положителни емоции (радост, щастие, любов и др.) и отрицателни емоции, разкриващи слабост и безвластие (страх, тревога, тъга и др.); те наблягат на изразяването на отрицателни емоции, сигнализиращи сила и власт (неприязън, антипатия, гняв и др.).
  

• 
  поставяне на акцент върху изразяването на емоции: българските информанти наблягат на изразяването на емоции. Почти всеки техен коментар съдържа вербализирането на емоция към участник в шоуто или във връзка със случващото се в състезанието;
  

• 
  предпочитане на засилено, интензивно изразяване на положителни емоции (като например любов, харесване, щастие и т.н.);
  
• 
  предпочитане на ограничено, смекчено изразяване на отрицателни емоции (като например неприязън, антипатия, гняв и т.н.).
  

• 
  Първо, както жените, така и мъжете от Гласът на България изразяват положителна емоция в по-големи количества, а отрицателна емоция в по-малки количества (виж Фигура 2).
  

• 
  Второ, изразената емоция е интензивна по-често при вербализирането на положителни чувства, отколкото при вербализирането на отрицателни както в коментарите на жените, така и в тези на мъжете. Например, българските информанти комбинират повече от две стратегии за изразяване на емоция в един коментар, което придава интензивност на самия коментар, по-често при изразяването на положителна емоция, отколкото на отрицателна (виж Фигура 3).
  

Освен това, те използват стратегии за придаване на интензивност на изказването (писане с главни букви, емотикони/ съкращения/ акроними, повторение на буква, умалителни наставки, сравнителна и превъзходна степен на прилагателните/ наречията, безглаголни изречения, повторение, поредица от оценъчни изказвания) по-често при изразяването на положителни чувства, отколкото на отрицателни (виж Таблица 3, която представя честотата на поява на положителни и отрицателни коментари със стратегии за засилване интензивността на изказването в корпуса на жените и мъжете).

*Процент положителни/ отрицателни коментари, съдържащи стратегията, от всички положителни/ отрицателни коментари, написани от BG жени/ мъже

**Разликата между двата процента е статистически значима при риск за грешка 0,05 (5%)

• 
  Трето, директното изразяване на емоция към изпълнител (т.е. изразяването на емоция чрез директно обръщение към изпълнител), което обикновено води до интензивно изказване, е по-характерно за вербализирането на положителна емоция, отколкото на отрицателна както в коментарите на мъжете, така и в тези на жените; индиректното изразяване на емоция към изпълнител (т.е. изразяването на емоция чрез недиректно обръщение към изпълнител, включващо създаването на текст в трето лице), което в повечето случаи води до смекчаване на изказа, е по-често срещано при изразяването на отрицателна емоция, отколкото на положителна както при мъжете, така и при жените (виж Фигура 4).
  

• 
  Четвърто, активното изразяване на емоция (т.е. случаите, когато информантите изразяват емоция чрез изказвания с емотивни термини, при които те се явяват в позиция подлог, и така подчертават своята активна роля по отношение на изразената емоция, придавайки интензивност на изказа си), е по-често срещано явление при положителните коментари на българските информанти, отколкото при отрицателните (виж Фигура 5).
  

От Фигура 5 също става ясно, че пасивното изразяване на емоция (т.е. случаите, когато информантите изразяват емоция чрез изказвания с емотивни термини, при които те се явяват в позиция допълнение, и така подчертават своята пасивна роля по отношение на изразената емоция, отнемайки от интензивността на изказа си) е по-характерно за отрицателните коментари на изследваните лица, отколкото за положителните им коментари.

Детайлният анализ на общите, стереотипно ‘женски’ комуникативни практики, характерни за информантите от състезанието Гласът на България, установи различия между начините, по които жените и мъжете ги прилагат. В повечето случаи жените проявяват склонност към по-свободна и честа употреба на типичните за групата ‘женски’ начини на изразяване и контактуване, докато при мъжете се наблюдава по-голяма сдържаност при прилагането на същите тези стратегии, което ясно проличава при сравнението на количествената информация в Таблица 4 (стр. 37).

• 
  Първо, жените наблягат на изразяването на емоции в по-голяма степен от мъжете: те изразяват емоция в по-големи количества и по-често правят изразената емоция интензивна (чрез комбинирането на повече от две стратегии за изразяване на емоции в един коментар).
  
• 
  Второ, предпочитането на засилено, интензивно вербализиране на положителни емоции е по-ясно изразено при жените, отколкото при мъжете: жените изразяват положителна емоция в по-големи количества и по-често интензивно (чрез комбинирането на повече от две стратегии за изразяване на емоции в един коментар и чрез използването на определени стратегии, които придават интензивност на изказването).
  
• 
  Трето, предпочитането на ограничено, смекчено изразяване на отрицателни емоции сякаш е по-характерно за жените, отколкото за мъжете (жените изпреварват мъжете в два случая: ограничават количеството изразена отрицателна емоция в по-голяма степен от мъжете и по-често отнемат от интензивността на изразената отрицателна емоция чрез заемането на некатегорична позиция по отношение на изказването си; мъжете изпреварват жените в един случай: избягват интензивно изразената отрицателна емоция като комбинират повече от две стратегии за изразяване на емоции в един коментар по-рядко).
  

Таблица 4: Прилагане на общите за групата комуникативни практики от страна на BG жени и мъже

*Процент коментари от всички коментари, написани от българските информанти (мъжете и жените)

**Процент коментари от всички коментари, написани от BG жени/ мъже

*** Процент коментари от всички положителни/ отрицателни коментари, написани от BG жени/ мъже

****Процент оценъчна лексика от цялата оценъчна лексика, която се появява в положителните коментари на BG жени/ мъже

***** Разликата между двата процента е статистически значима при риск за грешка 0,05 (5%).

Във втората част на пети раздел на глава трета се представят и обсъждат резултатите от анализа на английските коментари. Подчертава се, че информантите от Х Фактор Великобритания, също както тези от Гласът на България, проявяват предпочитание към комуникативни практики, които са типично ‘женски’ според традиционните, стереотипни виждания. Четири такива практики са особено характерни за тяхното комуникативно поведение:

• 
  поставяне на акцент върху изразяването на емоции: почти всеки техен коментар съдържа изразяване на емоция към участник в шоуто или във връзка със случващото се в състезанието;
  
• 
  предпочитане на засилено, интензивно изразяване на положителни емоции;
  
• 
  предпочитане на ограничено изразяване на отрицателни емоции, които застрашават положителния образ на даден участник в шоуто;
  
• 
  наблягане на изразяването на отрицателни емоции в защита на даден изпълнител и неговия положителен образ.
  

Освен това, информантите от Х Фактор Великобритания изразяват отрицателна емоция в защита на даден изпълнител в по-големи количества, отколкото емоция, застрашаваща положителния образ на изпълнителя (виж Фигура 7).

• 
  Първо, жените наблягат на изразяването на емоции в по-голяма степен от мъжете: те изразяват емоция в по-големи количества и по-често правят изразената емоция интензивна (чрез комбинирането на повече от две стратегии за изразяване на емоции в един коментар).
  
• 
  Второ, предпочитането на засилено, интензивно вербализиране на положителни емоции е по-ясно изразено при жените, отколкото при мъжете: жените изразяват положителна емоция в по-големи количества и по-често интензивно (чрез комбинирането на повече от две стратегии за изразяване на емоции в един коментар; чрез използването на определени стратегии, които придават интензивност на изказването; чрез предпочитането на стратегии, които придават по-силна интензивност на изказването пред стратегии, които придават по-слаба интензивност на изказването).
  
• 
  Трето, предпочитането на ограничено изразяване на отрицателни емоции, засягащи положителния имидж на даден изпълнител, е по-характерно за жените, отколкото за мъжете: в количествено отношение, жените изразяват много по-малко такива емоции от мъжете.
  
• 
  Четвърто, наблягането на изразяването на отрицателни емоции в защита на даден изпълнител и неговия положителен образ е по-характерно за жените, отколкото за мъжете: жените по-често правят коментарите си, съдържащи подобни емоции, интензивни (чрез комбинирането на повече от две стратегии за изразяване на емоции в един коментар; чрез използването на определени стратегии, които придават интензивност на изказването).
  

Таблица 5: Прилагане на общите за групата комуникативни практики от страна на UK жени и мъже

*Процент коментари от всички коментари, написани от британските информанти (мъжете и жените)

**Процент коментари от всички коментари, написани от UK жени/ мъже

*** Процент коментари от всички положителни коментари/ отрицателни коментари в защита на изпълнител, написани от UK жени/ мъже

****Процент оценъчна лексика/ емотивни термини от цялата оценъчна лексика/ всички емотивни термини, които се появяват в положителните коментари/ отрицателните коментари в защита на изпълнител на UK жени/ мъже

***** Разликата между двата процента е статистически значима при риск за грешка 0,05 (5%).

Анализът на корпуса от коментари ясно показва, че и в двете изследвани Фейсбук групи (Гласът на България и Х Фактор Великобритания) както мъжете, така и жените проявяват предпочитание към стереотипно ‘женски’ комуникативни практики, но начинът, по който участват във въпросните дейности, е различен: жените прилагат общите комуникативни стратегии в по-голяма степен от мъжете, които демонстрират осезаема сдържаност при прилагането на същите тези стратегии. С други думи, както жените, така и мъжете информанти от двете изследвани групи заемат едни и същи афективни позиции по отношение на участниците в певческите състезания:

• 
  позиция на засилено и интензивно изразяване на емоция;
  
• 
  позиция на засилено и интензивно изразяване на положителна емоция;
  
• 
  позиция на ограничено изразяване на отрицателна емоция, която застрашава положителния образ на даден участник в шоуто (позиции, характерни за българските и британските информанти);
  
• 
  позиция на засилено и интензивно изразяване на отрицателна емоция в защита на даден изпълнител и неговия положителен образ (позиция, особено характерна за британските информанти).
  

В шести раздел на глава трета се тестват трите хипотези, предложени в началото на дисертационния труд. Подчертава се, че резултатите от анализа на английските и българските коментари подкрепят и доказват в голяма степен трите хипотези на настоящото изследване.

• 
  Първо, чрез анализа на корпуса беше установено, че емотивните изразни средства могат да играят важна роля при конструирането на джендър идентичността в процеса на междуличностна комуникация (Х1): мъжете и жените информанти комбинират лингвистични (и нелингвистични) емотивни изразни средства, заемат общите афективни позиции по различни начини, които стереотипните модели свързват със социокултурните групи на мъжете и жените, и така конструират мъжки и женски идентичности. В анализираните коментари емотивните изразни средства директно индексират, т.е. посочват позиции, традиционно свързвани с мъжете и жените, и по този начин индиректно индексират категорията джендър.
  
• 
  Второ, беше доказано, че връзката между емотивните изразни средства и категорията джендър е изграждаща, а не отразяваща (Х2): анализът на корпуса ясно показа, че различни стратегии за изразяване на емоции се предпочитат в рамките на двете Фейсбук групи и че в двете групи мъжете информанти използват афективен стил, който стереотипно се свързва с жената. Според тези резултати емотивният език не отразява статична, неизменна, вътрешноприсъща джендър идентичност и не остава непроменен в различни ситуации, а изгражда категорията джендър по начин, който взима предвид спецификите на контекста, в който се провежда социалното общуване, и следователно възприема различни форми в различни ситуации, дори такива, които традиционно се асоциират с другия пол.
  
• 
  Трето, в настоящото изследване беше установено, че стереотипни, културно-идеологически модели служат като регулаторни, контролни механизми при конструирането на социалната категория джендър чрез емотивни изразни средства (Х3): в анализираните коментари мъжете и жените информанти изразяват емоции към участниците в шоуто така, че взимат предвид предписанията на стереотипните модели за мъжественост и женственост, т.е. информантите изграждат женски и мъжки идентичности в съзвучие с каноничните модели.
  

• 
  Първо, към категорията джендър би трябвало да се подхожда като към социален конструкт, които се изгражда в конкретни групи, обединени от общи интереси, цели и комуникативни практики, обикновено в резултат на участието на мъжете и жените в определени социални практики и техните различни начини на участие във въпросните практики.
  
• 
  Второ, на връзката между език и джендър би следвало да се гледа като на изграждаща, а не отразяваща.
  

• 
  Трето, резултатите от анализа на събраните коментари показват, че връзката между език и джендър би трябвало да се анализира чрез прилагането на смесена методология. Смесената методология на настоящото изследване, която комбинира качествени и количествени елементи, позволи да се провери валидността на направените твърдения на базата на анализа на емпиричния материал по два различни начина и така да се засили достоверността на направените заключения, както и да се оправдае решението да се счита категорията джендър като релевантен фактор при анализа на изследваните коментари.
  

Настоящото изследване прави няколко приноса към съществуващата социолингвистична литература, която се фокусира върху връзката между език и джендър.

• 
  Първо, настоящото изследване допълва и обогатява съществуващите джендър изследвания, в които връзката между език, емоции и джендър е слабо засегната, именно като поставя емотивния език в центъра на изследователския фокус.
  
• 
  Второ, дисертационният труд отговаря на нуждата от джендър изследвания в българския културен контекст, където връзката между език и джендър е била изследвана отчасти и в недостатъчно голяма степен в сравнение с множеството съществуващи в англоезичния свят джендър изследвания.
  
• 
  Трето, това изследване подкрепя съществуващите социално конструктивистки джендър изследвания, като показва как джендър идентичността се конструира в конкретни комуникативни ситуации и ги допълва, като предлага, че освен като социален конструкт, който се изгражда в определени ситуации, категорията джендър обикновено се явява и като по-абстрактно понятие—възприетите от индивида канонични, стереотипни идеологии, свързани с това, как да бъдеш ‘добър’ мъж или жена.
  
• 
  Четвърто, настоящото изследване подкрепя и набиращата скорост тенденция в джендър изследванията да се следват смесени методологии при анализа на връзката между език и джендър.
  

Алексова 2000: Алексова, Красимира. 2000. Езикът и семейството. Към методиката за проучване на речта в микрообщностите. София: Интервю прес.

Амека 2002: Ameka, Felix. 2002. “Cultural scripting of body parts for emotions. On ‘jealousy’ and related emotions in Ewe.” Pragmatics and Cognition 10.1/2: 27-55.

Андрейчин и кол. 2012: Андрейчин, Любомир и колектив. 2012. Български тълковен речник. София: Наука и изкуство.

Баколц 2011: Bucholtz, Mary. 2011. “‘Why be normal?’: language and identity practices in a community of nerd girls.” In Language and Gender: A Reader. Ed. Jennifer Coates and Pia Pichler. Oxford: Wiley-Blackwell, 224-35.

Бел 1984: Bell, Allan. 1984. “Language style as audience design.” Language in Society 13.2: 145-204.

Бел 2001: Bell, Allan. 2001. “Back in style: reworking audience design.” In Style and Sociolinguistic Variation. Ed. Penelope Eckert and John Rickford. Cambridge: Cambridge University Press, 139-69.

Бесниер 1994: Besnier, Niko. 1994. “The Evidence from discourse.” In Handbook of Psychological Anthropology. Ed. Philip Bock. Westport, CT: Greenwood Press, 197-210.

Бесниер 1995: Besnier, Niko. 1995. “The Politics of Emotion in Nukulaelae Gossip.” In Everyday Conceptions of Emotion. Ed. James Russell et al. Netherlands: Kluwer Academic Publishers, 221-40.

Боуди 2000: Brody, Leslie. 2000. “The socialization of gender differences in emotional expression: display rules, infant temperament, and differentiation.” In Gender and Emotion: Social Psychological Perspectives. Ed. Agneta Fischer. Cambridge: Cambridge University Press, 24-47.

Васелески 2006: Waseleski, Carol. 2006. “Gender and the use of exclamation points in computer-mediated communication: an analysis of exclamations posted to two electronic discussion lists.” Journal of Computer-Mediated Communication 11.4: 1012-24.

Вежбицка 1999: Wierzbicka, Anna. 1999. Emotions across Languages and Cultures: Diversity and Universals. Cambridge: Cambridge University Press.

Виденов 1998: Виденов, Михаил. 1998. Социолингвистическият маркер. Към теорията и практиката на теренните изследвания. София: Делфи.

Виденов 2007: Виденов, Михаил. 2007. „Маркери за пол”. Идентификация по езика. София: Фенея, 226-31.

Виденов 2013: Виденов, Михаил. 2013. „Към българската джендърлингвистика”. В Сборник в чест на 70-годишнината на доц. Янко Бъчваров. Съст. Маргарита Младенова и Радост Железарова. София: УИ „Св. Климент Охридски”, 212-20.

Воденичаров 2003: Воденичаров, Петър. 2003. „Популярни идеологии на ежедневното разговаряне. Патриархалната култура на срама и честта”. В Социолингвистика. Критика на езиковите идеологии и идентичности. София: ИК „СЕМА РШ”, 53-68.

Воденичаров 2007: Воденичаров, Петър. 2007. „Ежедневното разказване и разговаряне”. В Социолингвистика. София: ИК „СемаРШ”, 97-114.

Галазински 2004: Galasinski, Dariusz. 2004. Men and the Language of Emotions. Basingstoke: Palgrave Macmillan.

Георгиева 2011: Georgieva, Maria. 2011. “Communication strategies as vehicles of intercultural border crossing.” In Global English in Bulgarian Context. Varna: Silueti Publishing House, 57-76.

Данет 1998: Danet, Brenda. 1998. “Text as mask: gender and identity on the Internet.” In Cybersociety 2.0. Ed. Steve Jones. Thousand Oaks, CA: Sage, 129-58.

Джанг 2010: Zhang, Qing. 2010. “A Chinese yuppie in Beijing: phonological variation and the construction of a new professional identity.” In The Routledge Sociolinguistics Reader. Ed. Miriam Meyerhoff and Erik Schleef. London: Routledge, 60-78.

Джонсън и Финлей 1997: Johnson, Sally and Frank Finlay. 1997. “Do men gossip? An analysis of football talk on television.” In Language and Masculinity. Ed. Sally Johnson and Ulrike Hanna Meinhof. Oxford: Blackwell, 130-43.

Димова 2010а: Dimova, Irena. 2010. “Gender, genre and emotions.” In Gender/ Genre. Ed. Kornelia Slavova and Isabelle Boof-Vermesse. Sofia: St. Kliment Ohridski University Press, 392-404.

Димова 2010б: Dimova, Irena. 2010. “Socio-cultural specificity in the expression of emotions—indexicalities of gender.” In Proceedings of the Second Summer School of Sociolinguistics, The University of Edinburgh 14-20 June, 2010. Ed. Agata Daleszynska.