Роман Варшевски, Гжегож Рибински Вилкакора срещу рака
ТАЙНИТЕ НА ПИРИТЕ И МАЧИКЕНГИТЕ
Изтегляне 0.75 Mb.
|
ТАЙНИТЕ НА ПИРИТЕ И МАЧИКЕНГИТЕ
Извадки от реферата на д-р Агире Чанг, директор на поликлиниката Санта Беатрис в Лима, изнесен на II международен семинар по международна традиционна и алтернативна медицина в Лима: Химичен състав на вилкакора Химическите анализи, потвърдени от наблюденията (…), потвърждават широкоспектърното и необикновено благотворното действие върху човешкия организъм на растението с индианско наименование вилкакора. Клиничните изследвания показват, че това растение много добре изпълнява ролята на антиоксидант, има противораково действие, а в случай на туморно образувание предпазва от метастази и предизвиква техния регрес. (…) Високата концентрация на гликозиди, характерни за растението, допринася за противовъзпалителните и антивирусните свойства, подпомага образуването на белите кръвни телца, стимулира имунната система и подсилва фагоцитозата. Това води до увеличаване на отбранителните сили на организма и до значително подобряване на общото състояние на здравето дори при най-сериозни заболявания.
От записките на репортера: Понастоящем племето пири наброява около шестнадесет хиляди души. Те живеят по двата бряга на горното течение на река Урубамба и в миналото са били много преследвани от златотърсачите и каучукосъбирачите. За разлика от другите местни жители на Перуанската Монтана, тези индианци се привързват много към земята и я обработват с желание. Те са едни от малкото обитатели на джунглата по горното течение на река Амазонка, които се занимават и с грънчарство. Обичат да татуират телата си, а по време на племенни празници боядисват лицата си в червено. За тази цел те използват оцветител, получаван от растението waipiri и доскоро използван като основно средство на обменната търговия със съседните племена. Други ценни неща, представляващи за тях обменна монета, са лечебните билки и растения, в чието прилагане и разпознаване са безспорно ненадминати майстори. От записките на отец Шелига: Днес видях нещо необикновено. Вървях през гората. Не по пътечка, а през гъсталак, но доста лесен за преминаване. Бях сам, оглеждах се на всички страни, за да не загубя ориентация и да запомня обратния път. Въпреки това напредвах бързо. В един момент, на десетина метра пред мен видях един индианец. Той вървеше в същата посока, както и аз. Започнах да се приближавам към него. Вече исках да го поздравя, когато... онемях. Индианецът забеляза нещо, спря се и като че ли замръзна. Въпреки разстоянието, което ни делеше, от неговата пълна с преклонение поза, разбрах, че това, което вижда, предизвиква неговото огромно възхищение и уважение. Отдръпна се и падна на колене... пред цъфтящо растение. Започна да се кланя! Това продължи няколко минути, след което се изправи и започна да изпълнява около растението въздушен, мек танц. След този акт на обожание продължи по пътя си. Растението беше прекрасно, цветът му напомняше огромна разперена пеперуда. Виждах го за първи път. Нямах представа как се казва. Никога повече не го видях. Дори не посмях да питам за него индианците, защото си давах сметка, че по случайност бях видял нещо, което никога не би трябвало да видя...
От записките на репортера: С мачикенгите се срещнах през 1988 година на средна Укаяла. Те са едно от последните племена, открити в началото на ХХ век в перуанската Монтана. Тези индианци са кръвно свързани с племето шипибо, а също така и с известните с изключителната си войнственост и жестокост кампами. Сега с около четиринадесет хиляди души и живеят в неголеми, кръвносвързани общности. Разпръснати из недостъпната джунгла, обикновено около някоя река, те се занимават с лов, риболов и много примитивно земеделие. Селата им се състоят от обикновени тръстикови колиби, с форма на кръг или правоъгълник. Мачикенгите, само допреди петдесет години обвинявани в ритуален канибализъм и мумифициране на главите на убитите по време на битки и свади врагове, днес са неуморни събирачи на горски треви и майстори в плетенето на рогозки и кошници. Силно развити са техните шамански традиции, които са им спечелили сред съседните племена славата на забележителни лечители и магьосници, умеещи да предизвикват дори дъжд. *** От началото на 1988 година, както пише главният редактор на списание “Неизвестен свят” Марек Римушко, в горите на Северна Бразилия се развилнели огромни пожари, които никой не бил в състояние да овладее. Към края на март на границата с Венецуела огънят обхванал район, равен на територията на Белгия! На 30 март 1988 година в резервата Яномами пристигнали вождовете на племената каяпо и ксаванте, за да извършат “дъждовен ритуал”. Индианците се пренесли в изменено състояние на съзнанието и започнали молитви, песни и танци. Най-напред извикали духа на Ксапори, за да разреди дима, от който се разболявали децата им, след това се обърнали към Барун – духа на огъня и към Фарамини – духа на дъжда.
Това стана “амазонска” сензация в областта на метеорологията. Върху тази тема след това бе изписана огромна литература. Защо сега подобна сензация да не се случи и в областта на неконвенционалната медицина – в областта на лечението на СПИН и рак? Каталог: image image -> 3 Настоящ адрес: 4 Височина/тегло image -> 1 среща: 2 среща: 3 image -> Дата Място Изтегляне 0.75 Mb. Сподели с приятели:
|