ДА ИЗЛЕКУВАМ ПАПАТА, ДА ИЗЦЕРЯ ЕЛЦИН

ДА ИЗЛЕКУВАМ ПАПАТА, ДА ИЗЦЕРЯ ЕЛЦИН

Всеки ден, като удари дванадесет часа, отец Шелига се връща в манастира, в центъра на Лима, в огромното здание, с потъмнели от кълбест смог стени и със заострени прозорци, наподобяващи капишони на средновековни монаси.

Когато зад него се затворят тежките порти, до следващия ден той потъва като вдън земя, не приема телефонни обаждания, работи, чете, потъва в молитва, в медитация. Първо – вътрешният ред на Общността не позволява друго, второ – също и личният му ред, още по-твърд и строг, делящ деня, годината, живота на “външен” и “вътрешен свят”.

Става в пет часа. Не му е нужен часовник. През лятото го събужда задухата, която дори рано сутрин не е по-лека; през зимата – влагата, лимската мъгла, наричана “гарус”, която може да бъде още по-отегчителна от горещините. В малката килия, с дебели около метър стени, с един стол и малка дървена маса, се трупат все повече задачи. Задачи, които никога не намаляват, а стават все повече и повече...

От шест часа, след закуската, вече работи.

75. 
    Чувствам се много добре и съм в отлична форма – каза ни при едно от нашите посещения. – Зная, че на моята възраст важните неща не трябва да се оставят недовършени. Повтарям си: “Каквото имаш да изядеш днес, изяж го утре; каквото трябва да направиш утре – направи го днес...”
    

- Тези посещения са много важни за мен, толкова важни, колкото и работата ми в института. Чувството, че съм нужен на тези хора, ми дава същата сила както и молитвата.

Напоследък имал две интересни посещения. Едното от Москва, другото от Ватикана.

76. 
    Струваше ми се, че моят свят се върти само около Андите, а тук изведнъж Изтокът се среща със Запада.
    

Руснаците били чули за някакво чудодейно, подмладяващо растение. Дал им няколко от билките. Казал им как се приготвя отвара и спиртна настойка. Като чул с каква химия тровят президента, заканил им се с пръст. – Не бива така!

77. 
    Зададох им изкупление на греховете – каза ни после с усмивка. – Само отвари, нито една капка настойка! Donde peco, alli es penado – какъвто греха, такова изкуплението. След време ще се обадят да кажат какви са резултатите.
    

78. 
    Пробвайте с чучуаси – казал. – А ако това не помогне, ще потърсим нещо друго. При първи удобен случай ще попитам моите индианци. Кога ли? Най-рано след няколко седмици. Трябва да отмине дъждовният период.
    

”БОГ НИ Е ИЗПРАТИЛ ВИЛКАКОРА”

откъси от книгата на

Роман Варшевски

***
“Най-сетне ще се чуят тези думи” – помислих.

Стоях в сакристията и ясно чувах съсредоточеността и тишината, които царяха в църквата. Тълпата беше просто неизтощима. Още по-голяма от тази в Лемборк, по-огромна от Варшава – най-голяма от всичките. Орун беше последната възможност за среща с Отец Шелига. Беше известно, че следващи срещи няма да има; и в пресата пишеше за това. Поради тази причина в гданското предградие пристигаха всички тези, които досега не бяха имали възможността да видят вековния салезианин, както и онези, които вече го бяха чули, но искаха да го чуят още веднъж.

Въпреки че срещата продължаваше вече повече от час, никой не беше изгубил търпение и всички стояха мирно по местата си. Отец Шелига – осемдесет и деветгодишният полски мисионер, работещ от седемдесет години в Перу, беловласият откривател на вилкакора – растението, което лекува рака – успяваше прекрасно да завладява тълпата. “Това е друг негов талант – помислих. – Още един...”.

Беше ми известен начина, по който протичаха тези срещи. Тази беше вече май десетата подред. Въпреки че отец Шелига никога не се придържаше към строги правила, по принцип всеки път импровизираше, вече горе-долу усещах кога ще го каже. Знаех, че финалът наближава.

79. 
    Често, братя и сестри, ме питате за Божието милосърдие – каза най-после. – Как е възможно Бог, който е любов и милосърдие, да изпраща на хората болести и страдания?
    

Снижи глас. Казвайки тези думи, издигнатите му нагоре ръце замръзнаха. Тишината стана още по-дълбока, още по-съсредоточена отпреди малко. Останах с впечатлението, че за момент дъхът на всички замря.

80. 
    Как е възможно? Как?
    

Гледан отзад, с черното расо, изглеждаше като птица, която след малко щеше да литне. В тази поза остана няколко секунди. Още веднъж погледна наоколо, а след това ...

81. 
    Отговорът е прост – каза със силен глас. – Бог ни изпраща болести – това е истина. Но ни е дал и вилкакора и благоразумният човек трябва да използва това...
    

Доктор Алина Ревако много ясно чула тези думи, защото стояла някъде в тълпата, близо до високоговорителя.

Доктор Яцек Белчевски ги прочел във вестник “Wieczуr Wybrzeźa”.

Доктор Марек Прусаковски ги чул от свой познат, който бил няколко часа в църквата в Орун.

Доктор Яцек Кажински се намирал в тълпата, на няколко метра от Алина, макар че не знаел това, защото тогава все още не се познавали.

И никой не предполагал, че за тях краят на тази среща ще се превърне в ново начало.

Каталог: image
image -> 3 Настоящ адрес: 4 Височина/тегло
image -> 1 среща: 2 среща: 3
image -> Дата Място

Изтегляне 0.75 Mb.

Сподели с приятели: