Правна рамка и политики на ЕС в секторите селско стопанство и рибарство

2.3. Правна рамка и политики на ЕС в секторите селско стопанство и рибарство

53. 
    Международна рамка, определяща пътя след 2020 г. България е подписала Рамковата конвенция на ООН по изменението на климата от юни 1992 г. и е страна по нея след ратификацията от българския парламент през 1995 г. Тя също е подписала Протокола от Киото. Наскоро Парижкото споразумение за 21-та Конференция на страните (COP 21) към Рамковата конвенция на Обединените нации по изменение на климата (РКООНИК) беше прието на 12 декември 2015 г., осигуряващо рамка за глобални действия за справяне с изменението на климата в периода след 2020 г. Парижкото споразумение установява ‘глобална цел за адаптиране: подобряване на адаптивния капацитет, укрепване на устойчивостта и намаляване на уязвимостта към изменението на климата и настоява за значително увеличаване на финансовата помощ за адаптиране в развиващите се страни. Чрез своите национално определени вноски (INDC)⁴⁸ ЕС и неговите държави-членки се ангажират с обвързваща цел за намаляване на емисиите на парникови газове с минимум 40% до 2030 г. в сравнение с 1990 г. Договореностите за адаптиране на ЕС в рамките на РКООНИК трябва да бъдат преразгледани през 2017 г.
    
54. 
    Стратегията „Европа 2020“⁴⁹ създава условия за предприемане на интелигентни, устойчиви и приобщаващи мерки за растеж в целия ЕС. Стратегията определя три взаимно подсилващи се приоритета за всяка държава-членка: i) интелигентен растеж: развиване на икономика, основана на знания и иновации; ii) устойчив растеж: насърчаване на икономика с по-ефективно използване на ресурсите, по-екологична и по-конкурентоспособна; и iii) приобщаващ растеж: насърчаване на икономика с висока заетост, осигуряваща социално и териториално сближаване. Пакетът 2020, който е част от Стратегията, е набор от задължителни законодателни актове, които да гарантират, че ЕС ще изпълни своите цели в областта на климата и енергетиката за 2020 г. Пакетът поставя три основни цели: намаляване на емисиите на парникови газове с най-малко 20 % спрямо нивата от 1990 г., 20-процентен дял на възобновяемите енергийни източници в общия енергиен микс и увеличаване на енергийната ефективност с 20 %. България изглежда вече е преизпълнила целите си по отношение на намаляването на емисиите на парникови газове и увеличаване дела на възобновяемите енергийни източници и отбелязва добър напредък в областта на енергийната ефективност.
    
55. 
    Общата селскостопанска политика (ОСП) се занимава с предизвикателствата на изменението на климата. През периода 2007-2013 г. ОСП инвестира около 4 млрд. Евро в българския селскостопански сектор и в селските райони, като се съсредоточи върху конкурентоспособността и подобри качеството на живот в селските райони. Реформата на ОСП за 2013 г. беше изготвена в съответствие с приоритетите на стратегията "Европа 2020"
    
56. 
    ОСП за периода 2014-2020 г. запазва съществуването на два стълба: Първи стълб - директни плащания и Втори стълб - развитие на селските райони. В рамките на Първи стълб е въведена нова, по-целенасочена, по-справедлива и по-зелена архитектура за директни плащания. Въпреки че държавите-членки разполагат с достатъчно свобода при определяне на седемте компоненти на директните плащания, в същото време 30% от тяхното национално финансиране трябва да бъдат насочени към екологични плащания (Фигура 21), които включват следните три мерки⁵⁰: i) сеитбообращение и диверсификация61⁵¹; ii) поддържане на постоянни пасища; и iii) поддържане на екологично насочени площи⁵².
    

57. 
    Политиката на ЕС за развитие на селските райони има за цел да включи дейности за смекчаване на последиците от изменението на климата и адаптиране към тях. Тя се финансира от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) в размер на 100 милиарда евро за периода 2014-2020 г., като всяка държава-членка на ЕС получава финансова помощ за седемгодишния период. „Целта на фонда е да допринесе за изпълнение на стратегията „Европа 2020“ (стратегия на Европейския съюз за насърчаване на растежа и заетостта) чрез насърчаване на устойчивото развитие на селските райони. ЕЗФРСР има за цел подпомагане на развитието на такъв селскостопански сектор, който да е балансиран в регионално и екологично отношение, който избягва неблагоприятните въздействия върху климата и се отличава с устойчивост в контекста на изменението на климата, който е конкурентоспособен и иновативен“.64⁵⁴ Държавите-членки и регионите изготвят своите програми за развитие на селските райони въз основа на нуждите на своите територии, като адресират най-малко четири от шестте общи приоритета на ЕС, изброени във фигурата по-долу. Минимум 30 % от финансирането за всяка програма за развитие на селските райони трябва да бъдат отделени за мерки, свързани с околната среда и изменението на климата.
    

58. 
    Общата политика в областта на рибарството (ОПОР)⁵⁵ има за цел да гарантира, че риболовът и аквакултурите са устойчиви от екологична, икономическа и социална гледна точка. ОПОР определя правилата за управление на европейските риболовни флотове и опазване на рибните запаси, включително правила за аквакултурите. Създадена да управлява общ ресурс, ОПОР предоставя на всички европейски риболовни флотове равен достъп до водите и риболовните зони на ЕС и позволява на рибарите да се конкурират лоялно. Целта й е да насърчава динамичното развитие на риболовния отрасъл и да се осигури справедлив жизнен стандарт за риболовните общности. Европейският фонд за морско дело и рибарство (ЕФМДР) подкрепя политиките на ЕС в областта на морското дело и рибарството за периода 2014-2020 г.
    
59. 
    Стратегията на ЕС за адаптация към изменението на климата⁵⁶ осигурява рамка и механизми за повишаване степента на готовност на държавите-членки на ЕС да реагират на настоящи и бъдещи въздействия на изменението на климата. Стратегията допринася за повишаване на капацитета за реагиране на въздействията на изменението на климата на местно, регионално, национално и европейско равнище и подкрепя разработването на съгласуван подход и подобряване на координацията на ниво ЕС. Както селското стопанство, така и рибарството се определят като ключови уязвими сектори, подложени на въздействието на изменението на климата. Едно от действията, посочени в стратегията, е пряко свързано със секторите на селското стопанство и рибарството, а именно „Действие 6: Улесняване на климатичната устойчивост на ОСП, на политиката на сближаване и общата политика в областта на рибарството (ОПОР)“ ⁵⁷. Стратегията е взета предвид и при изготвянето на Плана за развитие на селските райони (ПРСР) за периода 2014-2020 г.