С а м с о л е й н с н и к о л а с с о л е й н превод: Емил Енчев Много от принципите съдържащи се в тази книга

Татко мой Татко мой
91 оценяваше напълно вечната цел, за която живееше на земята. Той се доверяваше на любовта на Своя Баща към Него и здраво вярваше в добротата на Своя Баща към човечеството. Той знаеше, че е дошъл да бъде Агнето, убито от основаването на света. За да уповава напълно на Бог, всеки син трябва да има ясно осъзнаване затова каква е предназначена да бъде божествената му съдба. Това необходимо условие позволявана сина да се съгласи с подборите на бащата ида ги възприеме като свои желателни и съзнателни избори. Този процес беше, който позволи на Исус да заключи обаче не Моята воля, а Твоята да бъде“.
215
Иронията беше в това, че Исус направи избор, когато се беше съгласил с волята на Татко. Ето защо Той можеше да заяви тогава Никой не отнема живота Ми, но Аз го давам доброволно…“
216
това също е причината защо същия избор, който определя любовта на Бог Бащата също определя начина, по който и Самия Христос обичаше Никой няма по-голяма любов от това, да положи живота си за приятелите си“.
217
Накрая, работата извършена от Бащата чрез Сина е точно толкова описваща Сина колкото и Бащата. Затова, можеше правилно да се каже, че Аз и Татко сме едно“.
218
Преди да има своята собствена, отделна независимост, всеки син е в баща си. Божието намерение е такова, че целта за сина е да бъде продължение на идентичността на баща си. Когато Адам се отдели от Баща си, неговата обща представа беше загубена за човечеството, и независимостта замени приемствеността в определянето на съдбата. Дори когато е ясно, че съдбата на всеки човек е уникален изразна един съществуващ преди сътворението план, хората са склонни да се съпротивяват бивайки определяни от живота на някой друг. Като следствие, съдбата обикновено се разглежда отделно от разгръщането на огромни цели, които изискват участието на много поколения ведно и също разгръщане. Дори големи постижения в един живот са бързо забравяни, когато тези постижения не са част от една всеобхватна цел обхващаща много поколения. Докато, дори един живот, който допринася за изпълнението на една голяма цел оцелява един доста значителен период от време, понеже животите са предназначени да бъдат свързвани с изпълнението на вечните планове. В случая с Бог и Исус, големите планове бяха установени преди основаването на света от Бащата и Сина. Специфичната подредба на баща и син е бил необходимия свързващ контекст, който е позволил участието на тази голяма, вечна цел във времето. Бащата е определил как ще бъде изразена любовта Му, на мястото, което Той избира затова изразяване, и Бог взема ролите и на Баща и на Син, чрез които да изрази божествената Си природа. Той е планирал Единородният Му Син да бъде израза на всички аспекти на Неговата личност. Така че, Той подрежда за Сина да може да се справи с управлението на Неговата власти сила, както ида говори за Него във всичко. Квалифицирайки Сина, Той представя Исус като Своя изпълнителен представител. В миналото Бог е говорил на предците ни чрез пророците много пъти и по различни начини, нов тези последни дни, Той ни говори чрез Сина Си….“
219
„Бог примиряваше света със Себе Сив Христос, като не считаше греховете на хората срещу тях“.
220
Оставайки в Бащата, Бащата щеше да покаже цялата Си власти сила чрез Сина, а Сина можеше да претендира за легитимността да бъде израза наличността на Баща Лука 22:42. Йоан 10:18. Йоан 15:13. Йоан Евреи 1:1-2 NIV (2010).
220 2 Коринтяни 5:19 NIV (2010).

Татко мой Татко мой
92 Си. Затова, въпреки че той имаше различно съществуване, Неговата цел остана тази на Баща Му. Изпълнението на целта на Баща Му достигна своя уникален апогей в този Син на Обещание, както беше предопределено. Исус можеше, следователно, да каже, че делата, които вършеше не бяха Негови, а вършеше само това, което виждаше Баща Му да върши, понеже Сина не може да върши нищо от Себе Си…“
221
Той остана в Бащата, дотолкова доколкото никой аспект от живота Му не беше ръководен независимо от Баща Му. С тази яснота на разбирането на Исус, не е трудно да се разбере защо съществото Му беше толкова травматизирано и Той извика Боже Мой, Боже Мой, защо Си Ме забравил?“
222
Въпреки че Духът Му знаеше, че Той заема мястото на човека и понася реалността на отделянето от Татко, започнато от Адам, праведната Му душа беше изненадана от грубата реалност на това отделяне, понеже дори в душата Си, Той никога не е бил отделян от Бог, но винаги е стоял в Бащата. Картината, която представя живота на Исус за взаимоотношението между Бащата и Сина е на такова, което не може да бъде разделено. Исус, Синът, е преднамерено съзнаващ, че съдбата Му е била предопределена от Бащата още от основаването на света, и Той последователно избира да прегръща тази съдба, дори от най-ранните дни на Своето обучение. Нещастията, които Го спохождат от най-ранна възраст са подредени целенасочено, за да произведат това, което е необходимо, за да се приготви пътя Му. Той се доверявана Бащата, Който подрежда тези обстоятелства, които оформят пътя, по който се появява Неговата съдба. Неговото упование на Татко, Му позволява да възприеме изборите на Баща Си като Свои, и Той, следователно, е удостоен със същия характер като този на Баща Му. Бащата, избрал съдбата на Сина, заедно с всички свързани с това обстоятелства, въвлича Сина в дълбоко приятелство. През времето Той предавана Сина цялата необходима мъдрост, знание, разбиране, съвети сила, необходими за да ходи вида изпълни съдбата Си. Той представя Сина и Го показвана света в най-пълното изразяване на Своята природа, което човек може да види. Тази божествена реалност определя взаимоотношението между Исус и Бог и е върховия образец за възстановеното взаимоотношение между Бог и човека.

Изтегляне 1.53 Mb.

Сподели с приятели: