С п о м е н и от затворите и Независимото дружество за защита правата на човека и независимото др пода търся вашата помощ в огромната задача
Изтегляне 6.19 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
Елена Блаватска, Разбулената Изида-1, Елена Блаватска, Разбулената Изида-1, Елена Блаватска, Разбулената Изида-1, Джон Коулман - Комитет 300 - EN to BGN, ХРИСТО ТАНЕВ - АЗ-ЪТ НА БЪЛГАРИТЕ
| червейчета. Когато Горанов минаваше край нас, му казах – Гражданино началник, не вярвам това да е било в Диарбекир Невярвам и в германските концлагери да саги хранели с червеи И му посочих канчето си, колко червейчета има Той се позасмя, а при него усмивката беше рядкост, и каза – "Цачев, карайте То всичко е минало през огън" – И замина към женския лагер да се развлича с някоя по-красива нещастница, което бе редовната им практика А бай Коста Муравиев ми каза – "Как посмя да му кажеш това, особено дето го сравни с Диарбекир и германските лагери на Хитлер" Чудеше се и как Горанов не почна да ме рита ида скача върху мен, а се засмя и тръгна към женския лагер Бай Христо предположи, чене е искал да си разваля настроението, преди обедната среща с "мадамите. И действително, не се минаха 3-4 часа, и кофтито (затворник, помощник на надзирателите) ме повика за някаква справка в канцеларията, име поведе към щабното ръководство, те. канцеларията на Горанов, който беше отворил вратата име чакаше в коридора. Още от коридора започна да ме блъска в гърдите, да ме рита в слабините и да удря, където свари. Най вулгарно ме псуваше и се заканваше да ме убие. – "Вие сте гадове – врагове на народа И червеите за вас са много Вие сте докарани тук, дави унищожаваме, а не дави угояваме" Псуваше, удряше и риташе, но неможа да ме повали (Цачев беше едър и яки видя наблизо една (дъска) събувалка за ботуши. С нея почна да ме удря по главата. Улучи ме в слепоочието и така успя да ме повали. Започна да скача върху мени съм загубил съзнание Горанов беше истински сатана Жесток садист – убиец Беше решил да ни ликвидира всичките от наказателната бригада Един от верните му кофтита беше казал на Коста Муравиев, че случайно дочул как Горанов предлагана някой си инспектор – генерал, да почне да убива, на нощ по 10-15 човека, а инспекторът му казал, че ако пита него, и всичките да ни избие за една нощ, нему мигало окото, но лично той не може да му разреши, понеже това било правителствен въпрос Чудното ни спасение от избиване! Ние чувствахме че ни чака най-лошото, но кога и как ще стане, не знаехме Казаното от Горанов, пред генерала, още повече затвърди нашите съмнения и бяхме уверени, че ние от наказателната бригада, ще бъдем първите жертви И действително, както Горанов е планувал, щеше ида го извърши, но благодарение на Божята закрила, останахме живи! За да осъществят пъклените си планове, почнаха да ни изкарвт нощем да работим на 400 метра навън от лагера. На 25 август 1958 г, цялата наказателна бригада (тогава бяхме около 10-12 човека) ни изкараха в изкопите извън лагера. Направили ни големи тарги, побиращи 150 – 160 кг. пръсти ни караха да ги изнасяме на дигата. Горанов и милиционера – убиец, Върбан, седнали на една маса. Над тях от дървото увиснали ел. крушки. Те пият, а двама цигани, единия с хармоника, другия с тарамбука, им правят увеселение След като изпиеха по някоя чаша, – ставаха, и със здрави сопи започваха да ни бият, където сварят, и това продължи цяла нощ! Сутринта ни накараха да се измием от кръвта и ни вкараха в лагера да закусим чай от треви, от острова. Без да е подсладен или, някой път, съвсем малко сладък, с малко мармалад, и седмично, един или два пъти, по 40-50 гр. сирене. През деня работим на обекта, по 10 -12 часа, без да сядаме, освен на обед Вечерта на 26, срещу 27 август, маг. Горанов запланувал, в 12 ч. през нощта, да ни избие всичките от наказателната бригада, и с цел да камуфлира причините за убийството ни, решават умишлено да прекъснат тока, към 12 ч. през нощта. Тогава да ни разстрелят ида кажат, че когато тока е угаснал, ние уж сме нападнали охраната, и затова те в самоотбрана са ни разстреляли Вечерта, с цел малко хора да знаят истината, за охрана на - 132 - 11 лагеристи, оставиха само трима надзиратели, и то, най-верните им хора, най-големите зверове – убийци, които с убийства са доказали верността си Искали са после да кажат, че ние сме използвали намаления съставна охраната и изненадващо сме ги нападнали в тъмнината! Както го е бил запланувал Горанов, – от ликвидирането са ни деляли 15 - 20 минути . Чак по-късно разбрахме, как сме били спасени Началникът на охраната, който е били партиен секретар на администрацията, е разбрал че след като ни убият, ще се вдигне шум извън пределите на България, понеже измежду убитите, освен нас, които нямаме политическа известност, има и хора, като бившия министър-председател К. Муравиев и министъра на вътрешните работи от кабинета на Ал. Стамболийски, – Христо Стоянов, и че заради тях ще се дигнат големи протести. И понеже той (началника на охраната) знае много добре, каква е тактиката на комунистите, чете вършат престъпления, и после вината хвърлят на един или група хора, че уж теса виновни, а не партията им И като така, цялата вина ще падне върху партийния секретари началника на охраната, които постове той заемаше И за да има, в такъв случай, някакво оправдание, привечер, към 5 ч, той се обажда до ЦК на БКП, че тази нощ в 12 ч. ще бъдат убити 11 човека от политическите лагеристи, сред които, Муравиев и Хр.Стоянов! Този началник на охраната и партиен секретар, ни най-малко не себе загрижил за нашето спасение, защото дотогава, неговите подчинени са убивали, под най-различни предлози, много и много политически затворници и лагеристи, но той се обадил за в случай, че от ЦК на БКП, решат да припишат това убийство, не на партията и държавата, а на отделна отговорна личноет, какъвто е именно той Но явно, Природната сила го е накарала така да постъпи и ние да бъдем спасени! След вечеря, пак ни изкараха да копаем пръст в траповете, нам. извън лагера, там където първата вечер Горанов и Върбан ни биха жестоко. Тази вечерна, срещу 27 август, 58 г, когато ни конвоираха към траповете и минавахме край стола на МВР, Горанов, пиян, след като ни напсува, казана охраната – "Оставете ги тия гадове да подишат още малко въздух! Ако скат да копаят" Тая вечер охраната ни действително бяха малко, – трима души. Като ни закараха в траповете, ни оставиха да копаем, без да ни викат, а между нас беше едно мълчание, понеже всички чувствахме какво ни чака Явно щеше да е по-лошо от онази нощ, когато цяла нощни биха, Върбан и Горанов Към 12 ч. без 20 мин., във въздуха се видяха светлини на фарове, които идваха към втори обект, към нас, и бай Христо Стоянов, ми каза тихо – "Адашче, тази нощ, с тези камиони, ще ни изкарат труповете от тука" А Сашо Пършев му каза – "Това не са камиони, а леки коли. – "По какво разбираш, чене са камиони" Го запита Бай Христо. – "Бързото клатене на лъчите на фаровете, нагоре - надолу, показва чеса леки коли" И докато изясняваха дали не са камиони, едната кола вече зави край женския лагери докато дойде до нас, и другата се появи. От първата кола слязоха инспекторите от МВР, Ковачев и Бакърджиева от другата, други двама, непознати за нас. По-после разбрахме чеса от ЦК на БКП! От охраната дадоха сигнал с пищялка и от стола на МВР изскочиха, Горанов, пиян, по потник, и другите негови апаши – убийци, като Мечо и т.н.! Ковачев го запита – "Какви са тия хора посред нощ, тук в траповете" А Горанов отговори – Това са гадове, които не трябва да живеят - 133 - После те нещо му казаха тихо, но Горанов пак им повтори същото А те, като видяха че е пиян, спряха да говорят с него, дойдоха при нас и запитаха Муравиев, какво правим в тия трапове, но Муравиев нему отговори И те пак го попитаха: – "Защо не отговаряш Не чули" Тогава Муравиев каза: – Не знаете ли защо са ни изкарали през нощта в тия трапове – Горанов каза, чене сте си изпълнявали нормата, затова – Че кой може да изкопае 10 кубика ида ги пренесена метра, на дигата След разговора им с Муравиев, наредиха да ни приберат в лагера и започнаха, един по един, да ни привикват ида ни разпитват, кой за какво е бил бит от Горанов, и т.н.! След това ни разрешиха да се приберем в помещенията. Изтегляне 6.19 Mb. Сподели с приятели:
|