Мярка 5. Подобряване на съобщителната инфраструктура

Реализацията на Общинския план за развитие е сложен и продължителен процес, който не завършва с приемането му от Общинския съвет. Задължителен е постоянен преглед и актуализация на плана с оглед на променящата се ситуация. Общинският план е отворен документ – подлежи на развитие и актуализация. Това произтича от различните политически, икономичиски и социални условия, динамична международна политика и промени в микро и макросредата. От тази гледна точка не е възможно да бъдат предвидени всички промени, които ще настъпят при изпълнението на действията, залегнали в Общинския план за развитие на Община Стралджа от 2009 до 2013 година.

Реализацията на Общинския план за развитие е непрекъснат процес на изпълнение на дейностите, наблюдение, контрол и актуализация. Отчита се натрупания опит, трудностите и неуспехите, извършват се корекции на съществуващите вече насоки за развитие и дейности в посока на адаптация към новите обстоятелства и променена среда.

На базата на Общинския план за развитие ще се разработват годишни програми за изпълнение. Те ще се одобряват от Общински съвет и ще се изпълняват от съответните отговорни институции, определени в програмата. Координатор по изпълнението на програмата ще бъде Кметът на община Стралджа.

Наблюдението по реализацията на Общинския план за развитие ще се извършва от група за наблюдение. В групата за наблюдение /мониторинг/ ще бъдат включени представители на всички сектори: на община и държавни структури, на частния сектор и неправителствените организации, като експертите в нея трябва да бъдат от различни специалности. Съставът на групата се предлага от Кмета на общината и се утвърждава от Общинския съвет.

Ролята на групата по мониторинга е да наблюдава процеса на изпълнението на Общинския план за развитие и Плана за действие към него, като изготвя отчети до Общинския съвет за успехите, неуспехите, проблемите и причините при осъществяване на дейностите, предвидени в Общинския план за развитие.

Групата за наблюдение на Общинския план за развитие :

• 
  Разглежда и утвърждава индикаторите за наблюдение на изпълнението на плана;
  
• 
  Периодично извършва преглед на постигнатия напредък в изпълнението на плана;
  
• 
  Разглежда резултатите от изпълнението на дейностите и мерките и степента на постигане на целите;
  
• 
  Разглежда резултатите от междинната оценка, ако такава е възложена;
  
• 
  Разглежда предложения за преразпределение на средствата по мерките;
  
• 
  Прави предложения за изменение на плана с цел подобряване на неговото изпълнение;
  

Кметът изисква регулярни годишни отчети от работната група, извършваща надзора и оценката за осъществяване на плана. В отчетите се оценява прогреса при реализацията на мерките, обсъжда се изпълнението на определени показатели.

Ежегодно кметът на общината представя пред Общинския съвет информация за изпълнението на плана и информация за контрола върху процедурите, свързани с мерките и действията заложени в документа и финансирани от бюджета или по друго направление.

Подготовката на програмата за изпълнение през следващата година се извършва в периода ноември - декември, заедно с подготовката на новия общински бюджет. Тя трябва да отчита настъпилите промени в социално-икономическата реалност и потребности в и извън общината.

Процесът на актуализация се организира от кмета на общината, като се използват създадените работни групи за Общинския план за развитие и при необходимост се извършват промени в броя и състава им или се ангажират външни експерти.

Актуализираният общински план за развитие се одобрява от Общинския съвет.

Общият контрол по реализацията и изпълнението на Общинския план за развитие и Плана за действие към него се осъществява от Общинския съвет.


VІІ. СОЦИАЛНО-ИКОНОМИЧЕСКИ АНАЛИЗ
1. Природни условия и ресурси
Географско разположение
Община Стралджа се намира в Югоизточен планов регион на Република България и е включена в административно териториалните граници на Област с административен център град Ямбол.

Административните граници на Общината са: на север-Община Котел и Община Сунгурларе; на изток-Община Карнобат и Община Средец; на юг-Община Болярово; на запад-Община Тунджа и Община Сливен.

Най-северните части на общината граничат с полите на Стара планина, а най-южните опират до склоновете на Бакаджиците, както и до северозападните разклонения на Странджа планина.

Релефът на Община Стралджа е равнинен с хълмист и полупланински характер. Надморските височини варират от 140 м./с. Атолово/ до 220 м./с. Александрово/. Средната надморска височина е 205.3 м. Стралджанското поле, което има почти равнинен характер е слабо наклонено на юг към долината на р. Мочурица. Подпочвените води са близка да повърхността и предизвикват повърхностни заблатявания, които са свързани с най-младите тектонски движения – потъването на тази област. Торфеното стралджанско понижение лежи под 150 м. надморска височина. Благоприятните условия, които предлага релефа диференцират разнообразни стопански дейности. Равнинният характер благоприятства пътната инфраструктура, механизираното обработване на селскостопанските площи и доброто обезпечаване с хидромелиоративни съоръжения. Наклонените терени в хълмистите части са подходящи за трайни насаждения и други селскостопански култури, съобразени с по-плитките почви в южната част на общината /северните склонове на Бакаджиците/, развити върху андезитни скали. Северните и южните части на общината, характерни с хълмисти морфоложки структури в съчетание с останалите природогеографски елементи са подходящи за развитие на краткотраен отдих.
Климатични условия
Община Стралджа е разположена в обхвата на север от Тунджанската климатична подобласт, която има преходно-континентален климат и се определя като една от най-топлите в страната. Средногодишната температура е 12ºС, като средните януарски са 0,6-1,2ºС, а средните юлски 22,5-23ºС. Зимата е мека с положителни средни температури. Застудяванията през този сезон са свързани с нахлуване на силни и студени североизточни ветрове. Меката зима е вследствие въздействията на често преминаващите средиземноморски циклони. Летните температури в общината са сравнително по-високи от средните за страната, защото се определят от влиянието на Черно море и бариерата, която представлява Стара планина за северните ветрове.

Средногодишните валежи са около 530-540 мм/м². За южното поречие на р. Тунджа валежите са от дъжд с максимум през зимата. Снежната покривка е неустойчива.

Преобладаващите ветрове са от изток-североизток и от юг-югоизток. Северозападните, югозападните и западните ветрове нямат голяма честота. При наклонените терени е изключена възможността за образуване на температурни инверсии.

Община Стралджа не попада в сеизмично-активна зона.

Общината сe пресича от реките Мараш, Мочурица, Правдинска и други по-малки реки и поточета. Тези реки се характеризират със снежно-дъждовен режим, есенно-зимно пълноводие и рязко изразен февруарски максимум. Под влияние на значителни пролетно-летни валежи, зимното пълноводие преминава във вторично пролетно пълноводие и по такъв начин в режима на реките се формира една обща многоводна фаза от ноември до април, през която протичат 80 – 90 % от годишния обем на оттока. Общата площ на водните течения и водните площи е 7 606 дка.

Районът на Община Стралджа е богат на минерални води. Минерални извори има в гр. Стралджа и с. Правдино. Въпреки, че водите са открити още през 1967 г., до момента същите не се използват по предназначение и няма изградена база за балнеолечение. Този потенциал следва да се проучи за използването му и при положителна оценка да се развие. В землището на гр. Стралджа има изградени 5 броя сондажи с общ дебит 24 л/сек. и температура на водата от 31⁰ С до 78⁰ С, а в с. Правдино в местността “Лъджите” – 1 брой сондаж с дебит – 1,0 л/сек. и температура – 18⁰ С.

В региона преобладават грунтовите подпочвени води. Благоприятни са условията за формиране на грунтови води при образуване на водоносни хоризонти не само в алувиалните, а и в плиоценските порьозни отложения. При анализ на хидрометричните данни се установяват две ясно изразени фази в колебанията на нивото на грунтовите води през годината – на ниско и на високо ниво. Високото ниво обхваща периода от февруари до май включително, а фазата на ниско ниво – от юли до декември включително.

Това почвено разнообразие благоприятства отглеждането на различни видове земеделски култури. На тези почви много добре виреят лозя, пшеница, царевица, домати, пипер, ябълки, круши, праскови, череши. Подходящи са и за ориенталски и едролистен тютюн, слънчоглед, цвекло, соя, сливи, люцерна, пасища.

Има открити големи запаси на варовик край с. Каменец с добри експлоатационни качества за производство на хидратна вар, необходима за металолеенето.

Съществува и полиметално находище между селата Тамарино и Люлин, но поради съкращение на отрасъла, същото е закрито.
Поземлени ресурси
Общата територия на Община Стралджа е 676 268,9 дка и съставлява 20,2% от територията на Областта.

Най-голям дял от територията на Общината се пада на земеделската земя -нивите заемат 64,6%. Горският фонд обхваща 14%. Урбанизираната територия възлиза на 5%.

В по-голямата си част територията на общината представлява селскостопански земи, заети с лозя, овощни и зеленчукови градини, зърнени култури и други, които традиционно се отглеждат тук.

Подробна информация за общата територия по видове, по начин на трайно ползване и собственост се съдържа в Таблица 1.

Частната собственост върху земята е 433 709,1 дка. Общинската собственост върху земята е 54 979,1 дка, а държавната собственост - 96 751,1 дка.

Наличните поливни площи на територията на Община Стралджа възлизат на 80 843 дка., от които 51 008 дка са с гравитачно напояване, а 29 835 дка с помпено.

Нарушените територии - кариери и нерегламентирани сметища са 596 дка.

Категорията на земеделските и горските земи в Община Стралджа варира от ІІІ до Х

Община Стралджа попада в тракийската горско-растителна област с преобладаващи иглолистни и широколистни гори и нискостеблена растителност. Горите на територията на общината са 14% от общата територия или 91 421 дка, като са разположени по южните склонове на Стара планина, Бакаджиците и по северозападните разклонения на Странджа планина. Преобладават гори за реконструкция – 31 595 дка, издънкови гори – 17 782 дка, иглолистни гори – 14 668 дка, широколистни гори – 1 861 дка, нискостеблени гори – 6 505 дка и др.

Според биогеографското райониране на България община Стралджа попада в Среднобългарски район, подрайон на Тунджанската хълмиста низина.

Стара планина, като фитоклиматична бариера, препятства проникването на по-топлолюбивата флора на север от нея и на по-студоустойчивата флора на юг от нея.

Малката надморска височина, преходноконтиненталният климат и плодородните черноземни смолници благоприятстват естественото разпространение само на широколистната растителност. Разпространени са ксеротермни екосистеми, формирани от цер, благун, горун, келяв габър, явор, полски клен, драка, глог, върба, дива круша и др.

Голямо е разнообразието на билки, гъби и тревна растителност. Преобладават представители от семействата лютикови, кисели треви, житни, бобови, сенникоцветни, сложноцветни, кръстоцветни и др. В землището на с. Палаузово има находище на блатно кокиче.

В зоогеографско отношение общината попада в Горнотракийския район. Като цяло голяма част от фауната има преходно-средиземноморски облик. Сред животинските видове има редица застрашени от изчезване, които под различен статут подлежат на опазване.

На територията на Община Стралджа от бозайниците се срещат: заек, лисица, дива котка, чакал, вълк, дива свиня, благороден елен, елен-лопатар, сърна, язовец, пъстър пор, белка, невестулка, таралеж и др.

През територията на общината преминава един от основните пътища за миграция на прелетните птици - Via pontica. Разнообразието сред птиците е голямо. Срещат се: кълвач, дрозд, пъдпъдък, яребица, тракийски кеклик, къдроглав пеликан, малък корморан, бекас, бекасина, малка и голяма бяла чапла, дропла, жерав, воден бик, сокол, ястреб, кана, мишелов, бухал, малка ушата сова, кукумявка, врана, сврака, сойка, кукувица, кос, синигер, дъждосвирец, осояд, пчелояд, ливаден дърдавец, чучулига, гълъб, гривек, гургулица, лястовица и др.

От влечугите се срещат: смок стрелец, смок мишкар, водни змии, пепелянка, няколко вида гущери, шипобедрена и шипоопашата костенурки и др.

От земноводните: жаба дървесница, голяма крастава жаба, тритон и др.

От рибите: клен, червеноперка, кротушка, бяла риба, шаран сом, каракуда и др.

От насекомите: цикади, ципокрили, правокрили насекоми, мрежокрили, твърдокрили, хоботници, листояди, пеперуди, златки и др.
Общината се характеризира с добри природни условия и ресурси-значителни площи обработваема земя (64,6% от общата площ), разнообразни горски ресурси и нерудни полезни изкопаеми /глина и варовик/. Тези ресурси предполагат използването им за развитието на Общината, насочено към: земеделие, дърводобив и дървообработване, производство на строителни материали, билкосъбиране, екологично ориентирани дейности и др. Има ловна фауна, която би могла да се използва за ловен туризъм. Наличието на минерални извори е предпоставка за балнеотуризъм.
2. Икономическо развитие