Съдържание въведение 1

3.1 ТОПОГРАФИЯ

Общата площ на Инвестиционното предложение е 88 900 m² - в това число 3 200 m² площ за инсталацията за предварително третиране на отпадъците и 85 700 m² площ на резервоарите. Надморската височина е от 18 до 24 m. Площадката за инсталацията за предварително третиране на отпадъците е незастроена, силно антропогенизирана, нерекултивирана, равнинна.

Около депото, в границите на основната площадка, теренът също е равнинен със същата надморска височина и е застроен.

3.2 КЛИМАТИЧНИ И МЕТЕОРОЛОГИЧНИ УСЛОВИЯ

Докато през зимата крайбрежната част на района е забележимо по-топла от вътрешната му част, през пролетта се получава обратното. Затоплянето в по-вътрешната му част протича с по-бърз темп и утвърждаването на температурата на въздуха над 10С в нея става с няколко дни по-рано. Средната денонощна амплитуда (разликата между средните месечни максимални и минимални температури) за 15 годишен период (1953-1968) е с малък ход от 6.3°C през януари до 10.0°C през юли. Средно месечните температури за гр. Бургас са дадени на Фиг 3.2-1.

Есента е значително по-топла от пролетта, като октомври (през който морето започва да действува вече затоплящо) има средна месечна температура от 14.6С. В края на есента районът се очертава като един от най-топлите в страната.

Режимът и характерът на облачността в дадено място е свързан както с режима на валежите и мъглите, така и с количеството слънчева радиация, която достига до земята.

Средно годишно общата облачност за Бургас е 5.4 бала, като най-висока е тя през зимата и пролетта, когато достига 5.5   7.0 бала, и най-ниска през лятото и есента – 2.8 – 5.3 бала. На 3.2-3 се показан годишния ход на ясните и мрачни дни по отделните месеци и общата облачност, като годишно ясните дни са 69, а мрачните 107.

Облачността през зимата е предимно ниска и слоеста, по голяма сутрин и в ранните вечерни часове. От пролетта нататък характерът на облачността се променя - максимумът от сутрешните часове преминава в часовете след обяд.

Важната климатообразуваща роля на атмосферната циркулация се изразява в преноса на въздушни маси с различен географски произход и различни термодинамични свойства.

През повечето месеци на годината преобладават източните (24.2%), североизточните (17.9%) и западни ветрове (15.7%) - Фиг.3.2-2. През зимния сезон се увеличава честотата на западните ветрове, а през летния на източните. Най-силни ветрове се наблюдават от север и североизток – над 20 m/s. Числата показват общия процент на вятър от тази посока, по които е построена и годишната роза на вятъра, показана на Фиг. 3.2-3.



Фиг. 3.2-2 Честота на вятъра в проценти по градациите на скоростта за климатична станция Бургас за 39 г.



Фиг. 3.2-3 Годишна роза на ветровете за гр. Бургас.

На близостта на морето се дължи и сравнително малкият процент «тихо време» - 18.1 %.

Под потенциал на замърсяване се разбира честотата на случаите на тихо време и скорост 1 m/s. Той се изразява в числа от 1 до 100. За висок потенциал на замърсяване се приема 75   100, за нисък – 0   25. Потенциал 25   50 е среден, а потенциал 50   75 – средно висок. За района на гр. Бургас той е нисък.

Годишният ход на валежите в Бургас за 2005 г. (до 06.12.2005 г. включително), изразени mm, както и средната месечна влажност на въздуха са показан на Фиг. 3.2-4. Сумата на валежите до сега е 630.4 mm, която ще се увеличи до края на годината.

Като климатичен фактор голямо значение имат появата на метеорологичните явления като мъгла, валеж, снеговалеж и гръмотевични бури. За 2005 г. те са представени на Фиг. 3.2-5. Както се вижда от фигурата няма месец без явление, като мъглите са характерни за есенно-зимния сезон, а гръмотевичните бури - за летния. Месец март и ноември са с 23 дни валеж от дъжд и сняг.