Семинар истанбул кушадасъ измир



Pdf просмотр
страница70/277
Дата10.04.2024
Размер4.75 Mb.
#120939
ТипСборник
1   ...   66   67   68   69   70   71   72   73   ...   277
Sbornik-patuvashti-seminari 2019-1
Свързани:
Test-9-klas-Logika-Poiasnenia (1), NTF 2015 53 1 B 263 276, osobenosti-pri-vzemane-i-transportirane-na-biologichen-material-za-imunologichno-izsledvane, bolesti-na-perifernata-nervna-sistema, Sbornik-patuvashti-seminari 2019-1, Sbornik-patuvashti-seminari 2019-1, studentite.bg.2024.03.29.10.21.10-1
Музикално-теоретичните и методически възгледи на първите...

развитие и нотното пение“. Една от причините затова е големият по обеми сложност на проблемите на нотното пение“. Самата практика в този период сее разбирала като обучение по нотна грамотност, те. придобиване наумения за самостоятелно солфежиране. Това, разбира се, не омаловажава някои сполучливи и много верни разсъждения по тези въпроси. В цитирания труд се изтъква и приносът на водещи за времето музикални педагози – Георги
Байданов, Карел Махан, Рачко М. Рачев и анонимния A moll. Налага се изводът, че „ … на общия фон на методическа неизясненост в края наминалия век у нас проникват и намират практическо приложение ценни и прогресивни възгледи относно отделни въпроси на методиката на развитие на музикалния слух … Някои от тях постепенно се преливат в господстващите методически течения в следващите периоди, а други остават забравени, за да оценим сега истинската им стойност [2:83].
Още през 1885 година в статиите „Пение“ и Развитие на способностите за пението“ е изразено правилно гледище за пеенето като средство за развитието на музикалните способности [2:54]. Залегналата в тях концепция е първа и единствена за времето си. Авторът, с инициална фамилното му име
– Р, е изтъкнатият музикален деец и педагог Рачко М. Рачев (1853 – 1897)
– директор на Шуменското педагогическо училище и един от редакторите на Учителски вестник. В статиите авторът излага своите виждания за индивидуалната проява и развитието на музикалните способности и определя структурата им в четири елемента – слух, глас, ритмично чувство и тонално чувство. Рачев подчертава, че главна грижа на учителя трябва да бъде развитието на тези способности, „ … от които зависи правилното и хубавото пе- ние [6:5–7]. Подчертана е необходимостта от слухови упражнения за формиране на музикалния слух посочени са емоционалната природа на ритмичното чувство и необходимостта от преживяване на музикалния ритъм. Високо се оценява и ролята на слуховите представи и способността за извикването им. Понятието тонално чувство, отъждествено с вътрешния слух, може да се тълкува в смисъла наложилото се по-късно понятие ладов усет. Способността да си представим в ума различни музикални тонове и съотношенията помежду им, авторът изтъква като неотменима предпоставка за пеенето по ноти [6:5–7]. Без да е формулирал самото понятие, Р. Рачев отчита важността и значението на една от основните музикални способности в теорията на съвременната музикална психология – вътрешно-слуховите представи. Авторът недостига до практически разработки по проблема, дори не конкретизира разните упражнения, чрез които в строг систематичен ред се развиват музикалните способности. Но големият обем, издадени от него песенни сборници, съдържащи изключително широк жанров диапазон в рамките на училищната, хоровата и народната песен, са доказателство за правилните и далновидни становища на Р. Рачев за ролята на изпълнението на музикален материална пряката музикална дейност в процеса на формиране и развитие на музикалния слух. Водещите идеи в концепцията на Р. Рачев се утвърждават
Елизабет О. Маджарян

като педагогически парадигми пеенето е най-доброто средство за музикално възпитание пеенето е средство за развитие на музикалните способности. Концепцията на Р. Рачев и залегналите в нея идеи са оказали своето влияние върху музикално-педагогическата мисъл у нас По посока на визираната проблематика специално внимание заслужава музикално-педагогическото наследство на Георги Байданов (1853–1927), който през този период в най-голяма степен разработва специални форми за развитието на музикалните способности на практическа основа. Нещо повече
– той достига до конкретни практически разработки, относно пряката връзка между развитието на мелодическия слух и нотното ограмотяване. Като основна музикална способност той посочва музикалния слух и чувството зари- тъми е категоричен защитник на мнението, че няма деца без вроден слух и чувство за ритъм [2:80]. Байданов препоръчва използването на всички възможности за развитието на мелодическия слух (без да използва съвременния термини при пеенето по ноти. В статиите си той споделя схващането си за важността и значението на музикално-слуховите представи и ролята намело- дическия слух за натрупване им преди пеенето по ноти. Идеята за натрупване на музикално-слухови представи у детето от най-ранна възраст той защитава още в първите си статии в списание Знание. За този период той предлага да се изучат по слух няколко добре ритмувани песни в съответствие с програмите за изучаване музиката у напредналите по това изкуство народи [2:82]. От гледна точка на съвременната методика това е принципно много вярна постановка – те. натрупването на музикално-слухови представи са основата за придобиване на необходимия слухов опит за успешното реализиране на различните музикални дейности. Една от формите на работа, предлагани от автора, свързани с вътрешния слух и способността замислено представяне на тоновете от мелодията, е нотирането по паметна познати песни, считана и днес като особено активна в процеса на ограмотяване и свързването на слуховите представи за тоновете с тонови имена и нотни знаци.
Според цитирания труд, положителните страни от методиката на Бай- данов най-ярко се разкриват в труда му Няколко думи за материала и начина на преподаване пението в нашите основни училища (Пловдив, 1893), [2:82]. Тук авторът посочва необходимостта от прилагане на разнообразни форми на аналитични дейности и упражнения. Задачите за откриване на високи и ниски тонове на основата на познати леки детски песни, довели до осъзнаване графиката на мелодичната линия и оттам – на ладовите степени, са актуални и се използват и в съвременната солфежна методика. Ценни и прогресивни за епохата и социалната действителност у нас възгледи се споделят и от Карел Махан (1867 – 1935) – чешки композитор, преподавал музика в училищата в Силистра, Шумени Кюстендил, автор на редица статии за особеностите на българската народна музика. В статията си Музиката в средните училища, авторът споделя възгледите си за развитието на музикалните способности, като подчертава решаващата роля на практиче-


Сподели с приятели:
1   ...   66   67   68   69   70   71   72   73   ...   277




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница