V ag
YopD
YopN YopE YopE
ypkA
7
15
30
45
60
YopH
YopM
YopB
V-ag
YopD
YopN YopE
V ag
YopN
Легенда: * - дни след инфекцията
съпътства от гранулоцитоза, умерена моноцитоза, преходна лимфопения и повишен специфичен IgG и IgМ антитялов отговор след инфекция с yopK мутанта. Освен това, зайците заразени с yopK мутантния щам развиват най-рано IgG антитялов отговор, насочен специфично срещу Yop белтъците. Успоредно с наблюдаваната хиперплазия на лимфната тъкан, при инфекцията с този мутант бе наблюдавана и повишена чувствителност към бактерицидния ефект на левкоцити по време на късната фаза от инфекцията. За разлика от това, дивият тип бактерии преживяват и се размножават в левкоцити от реципрочно заразени зайци, най-вероятно поради настъпила имуносупресия, наблюдавана в продължение на едномесечен период от изследването. Установена бе и ниска серумна бактерицидна активност по време на ранната фаза от инфекцията, предизвикани от всеки от трите щама Y. рseudotuberculosis. Постепенно тази активност се увеличава по време на по-късните етапи, което вероятно се дължи на специфичните антитела в кръвния серум.
От получените резултати може да се направи заключението, че след орална инфекция, клетките на Y. pseudotuberculosis пенетрират през чревния епител, преодоляват лимфната бариера и се разпространяват в организма на гостоприемника. Оралната инфекция на зайци с дивия тип и мутантни щамове Y. pseudotuberculosis О:3 има за резултат ранното колонизиране на Пайеровите плаки. Лимфните фоликули на Пайеровите плаки, МЛВ и перибронхиалната лимфна тъкан са увеличени и хиперплазирали. Процесите на хиперплазия са по-добре изразени след инфекция с yopK мутанта, в сравнение с дивия тип и ypkA мутанта. Сред лимфната тъкан се установяват множество огнища от струпвания на плазматични клетки и еозинофилни левкоцити. Вероятно тези промени се дължат на различните антигени в мутантния щам, които индуцират тъканна пролиферация и появата на нови лимфоцитни субпопулации, които стимулират гостоприемниковия имунен отговор.
|
Фигура 31
Тънко черво от заек, заразен с мутантен щам yopK Y.pseudotuberculosis О:3, 7-и ден след инфекцията. Хиперплазия на лимфната тъкан в lamina propria. Оцветяване H & E, увеличение 100 x
| 9.4. Инфекция на прасета с див и sodA мутантен щам Yersinia enterocolitica
9.4.1. Клинични признаци
Патогенният и имуногенен потенциал на дивия щам Y. enterocolitica WA314 серотип О:8 и неговия изогенен мутант WA314sodA са проучени на експериментален модел орална инфекция на прасета. Животните, заразени с двата щама не показват клинични признаци на заболяване. Телесната температура на прасетата, заразени с див и мутантен щам Y. enterocolitica варира от 38,6 до 38,9оС и не се различава съществено от температурата на здравите (контролни) животни (39,0±0,4оС).
9.4.2. Бактериално обсеменяване и клирънс
Бактериалната колонизация и клирънс на мозъка и вътрешните органи са изследвани чрез определяне броя на бактериите като КОЕ/гр. тъкан в различни интервали след заразяване на опитните животни. Доказано бе, че 7 дни след оралната инфекция, дивия тип колонизира тонзилите и МЛВ в степен (3,4±0,5)×103, респективно (7,4±1,3)×102 КОЕ/гр. тъкан. Екскрецията на същия щам с фецеса продължава също до 7-я ден след заразяването. След инфекция с мутантния щам WA314sodА, бактерии се откриват отново в тонзилите до 60-я ден (2,3±0,4)×103 , в тънките черва до 30-я ден (4,2 ±0,5)×102 и в МЛВ до 7-я ден в степен (5,2±0,9)×101 КОЕ/гр. тъкан.
9.4.3. Хематологичен анализ
Динамиката в левкоцитния брой показва значителна левкоцитоза след инфекция с дивия тип щам от 7 до 45-я ден след инфекцията, с максимална стойност на 14-я ден – 61,1±8,9×109 /л (Фиг. 32).
Фигура 32. Диференциална кръвна картина на прасета заразени per os с див и мутантен щам Yersinia enterocolitica O:8
|
|
|
|
дни след инфекция
Легенда: * - статистически достоверна разлика в сравнение с контролните животни (P0.05); к - контрола
|
След инфекция с мутантния щам WA314sodA, левкоцитоза се установява от 14-я до 45-я ден от началото на инфекцията, съпроводена с моноцитоза и лимфоцитоза, които продължават до края на инфекцията. В сравнение с контролните и WA314sodА заразени прасета, заразените с дивия тип (WA314) показват увеличен брой лимфоцити на 14-я ден – 43,7±7.1%. Моноцитоза бе доказана от 7-я ден на инфекцията с мутантния щам WA314sodA - 7.9±1.6% до 8,2±1.4% на 60-я ден. Увеличен брой на моноцитите се установява от 30-я до 60-я ден и след инфекция с дивия тип. Двата изследвани щама не предизвикват значителна флуктуация в процента на гранулоцитите, докато значително увеличение в броя на еритроцитите и стойностите на хемоглобина е доказано през целия период на изследването.
9.4.4. Бактерицидна активност in vitro на ПМНЛ
In vitro e проучено взаимодействието на дивия щам Y. enterocolitica WA314 и неговия изогенен мутант WA314sodА с ПМНЛ. Бактерицидната активност на ПМНЛ е изразена като „килинг индекс”. След инфекция с дивия тип щам, по-висока стойност на бактерицидна активност на ПМНЛ се установява в периода от 14-я до 45-я ден след инфекцията, с максимум на 30-я ден (KИ 3,1 ± 0,6). Дивият тип е устойчив на бактерицидното действие на ПМНЛ в сравнение с контролните левкоцити (KИ 4,2 ± 0,7). За разлика от дивия тип, мутантния щам е по-чувствителен със стойности на КИ вариращи от 26,5 ± 3,2 дo 9,1 ± 1,6, като най-висока стойност се достига на 14-я ден след инфекцията.
9.4.5. Бактерицидна активност на кръвни серуми
Представените резултати отразяват бактерицидната активност на кръвни серуми от заразени прасета както срещу съответния бактериален агент, така и срещу реципрочния бактериален агент (Табл. 15).
Таблица 15. Бактерицидна активност на кръвни серуми от прасета заразени с див и мутантен щам Y. enterocolitica серотип O:8
Тест
бактерии
|
Интервал
(дни след инфекция)
|
Инфекция с щам
Yersinia enterocolitica
|
WA314
|
WA314sodA
|
WA314
|
7
|
1:32*
|
1:32
|
14
|
1:64
|
1:128
|
30
|
1:64
|
1:32
|
45
|
1:64
|
1:64
|
60
|
1:32
|
1:64
|
WA314sodA
|
7
|
1:64
|
1:64
|
14
|
1:128
|
1:256
|
30
|
1:128
|
1:256
|
45
|
1:64
|
1:64
|
60
|
1:32
|
1:64
|
Контрола
|
1:8
|
1:8
|
Каталог: IMB%20web%20page -> pzrasrbpzrasrb -> Статии, публикувани в международни списания: Ivanov I., Georgiev V., Georgiev M., Ilieva M., Pavlov A. (2011)pzrasrb -> Биосинтез на галантамин от растителни in vitro системи на Leucojumpzrasrb -> Конкурс за доцент по профeсионално направление Биологически науки, специалност 01. 06. 12. Микробиология, обявен от Института по микробиология при бан в дв, бр. 21 от 01. 03. 2013 гpzrasrb -> Лекция на shoot тип линии Leucojum aestivumpzrasrb -> Асистент Иван Георгиев Иванов, докторант в Института по микробиология „Стефан Ангелов”pzrasrb -> Председателя на Научното жури определено със заповедpzrasrb -> На статиите на д-р Милка Милчева Милева, представени при кандидатстване за хабилитация I. Публикации, свързани с дисертационнатаpzrasrb -> Чл кор проф д-р Мила Власковска, дф., дмн., Университетската
Сподели с приятели: |