Куента Силмарилион — История на Силмарилите Куивиенен — Вода на пробудата, езеро в Средната земя, край което се пробуждат първите елфи и където ги намира Ороме. Кулуриен — едно от имената на Лаурелин. Курунир — Творец на хитроумни изделия, елфическо име на Саруман, един от Истарите (вълшебниците). Куруфин — петият син на Феанор, наричан Умелия. За произхода на името му виж Феанор, а за неговата история — Келегорм. Куруфинве — виж Феанор. Куталион — Крепколък; виж Белег. Кънтящи хълмове, Кънтящи планини — виж Еред Ломин. Ладрос — земи на североизток от Дортонион, подарени от Нолдорските крале на хората от Беоровия род. Лаер ку Белег — Песен за Крепкия лък, съчинена от Турин край Ейтел Иврин в памет на Белег Куталион. Лаикуенди — Зелените елфи в Осирианд. Лалаит — Смях, дъщеря на Хурин и Морвен; умира още невръстна. Ламот — Могъщото ехо, област на север от залива Дренгист. наречена тъй заради ехото от писъка на Моргот в борбата му с Унголиант. Лантир Ламат — Водопад на отекващите гласове, край който е домът на Диор в Осирианд и от който идва името на дъщеря му Елвннг (звездна пяна). Лаурелин — Златна песен, по-младото от Двете дървета на Валинор. Лебедов пристан — виж Алквалонде. Леголин — третият от притоците на Гелион в Осирианд. Леитиан — дълга поема (балада) за живота на Берен и Лутиен, от която е извлечен разказът за тях в „Силмарилион“. Леитиан се превежда като освобождаване от робство. Лембас — синдаринско название на хляба на елфите пътешественици (от по-ранното ленмбас, тоест хляб за пътешествие; в езика на Върховните елфи се нарича коимас — хляб на живота). Ленве — водач на онези елфи от отряда на Телерите, които отказват да пресекат Мъгливите планини при похода на запад от Куивиенен (наречени Нандори); баща на Денетор.
