Скритият смисъл на думите как да изпитваме наслада от общуването и да побеждаваме
Обезличаване на личните твърдения при себеразкриване
Изтегляне 0.98 Mb. Pdf просмотр
|
- Навигация на страницата:
- Затваряне в себе си от страх, че може да отегчите другия човек
| Обезличаване на личните твърдения при себеразкриване Мнозина маскират по най-различни начини изразяването на собствените си мнения и чувства при себеразкриване. Например веднъж един колега на Алън Пийз му казал: „Скапваш се от бачкане, ден след ден, и си от нещастен по нещастен, докато в един момент не започнеш да се питаш защо ли изобщо се трепеш толкова, щом като всичко, дето в крайна сметка го получаваш, е едното голямо нищо. И не след дълго започваш да се улавяш, че вече дори не се и стараеш. А другите почват да говорят зад гърба ти." Трудно може да се отговори нещо на подобно изказване. Човекът сякаш говорел за себе си, но пък граматическата категория, която използвал в изявлението си - второ лице единствено число - навявала подозрението, че всъщност говори за Алън. А колко по-ясно би било всичко, ако той беше казал откровено и направо: „Скапвам се от бачкане, ден след ден, и съм от нещастен по-нещастен, докато в един момент не започвам да се питам - защо ли изобщо се трепя толкова, щом като всичко, дето в крайна сметка го получавам, е едното голямо нищо. И не след дълго започвам да се улавям, че вече дори не се и старая. А другите почват да говорят зад гърба ми." Друг подобен проблем на отчуждение при себеразкриването - особено често срещан при жените - е изразяването на мнения и на чувства под маската на въпроси. Но като прикривате съкровените си изживявания и убеждения зад метавъпроси от рода на „Не мислиш ли, че стана доста късно? или „Не е ли ужасно скъпо?", вие улеснявате другите хора да ги отхвърлят с лека ръка, примерно като ви отговорят: „Изобщо не е късно, партито сега започва" или „Можем да си го позволим". Ако искате другите хора да ви възприемат сериозно и да зачитат мненията и чувствата ви, то ги изказвайте директно, не ги отчуждавайте от себе си, а открито заявете правото си на собственост над тях, като говорите от първо лице единствено число - например „Уморена съм и искам да си тръгнем още сега" или „Мисля, че не можем да си го позволим". Затваряне в себе си от страх, че може да отегчите другия човек Ако някой иска просто да се посмее, плоча на Бил Козби или монолог на Уди Алън ще му свършат чудесна работа. Ако му се прииска да изживее тръпката на криминалната загадка, ще посегне към роман от Агата Кристи. Ако желае „нещо за душата", „Всички светли и красиви неща" от Джеймс Хериот е удачно попадение. Но хората искат много повече, а и вие притежавате нещо далеч по- ценно от всичко, което Бил Козби, Уди Алън, Агата Кристи или Джеймс Хериот биха могли да им да- дат - безценния дар на личното общуване. Почти всеки в нашето съвременно общество страда от липсата на достатъчно лично общуване. Мнозина имат само един-двама по-близки приятели, много други нямат ни един. Повечето от нас живеят с чувството, че ден след ден контактуват като програмирани роботи - с учители или с чиновници, с колеги, с продавачи или с разни майстори по подръжката на дома, дори с уж най- близките си хора, с които живеят под един покрив. Ето защо, ако се опитате искрено и непосредствено да установите контакт на една по-задушевна и по-съкровена основа, така че наистина да се докоснете до другото човешко същество, то усилията ви ще бъдат посрещнати с радост и отзивчивост. Изтегляне 0.98 Mb. Сподели с приятели:
|