Втори етап: съгласете се с критиката

57
Марк: Да, наистина, съществува такава опасност, но пък толкова много ми се иска да живеем извън града. (Виж сега, има хора, които само дрънкат и преливат от пусто в празно. Има и други,
които поемат отговорност и действат. Нека бъдем от тях!)
Както забелязвате, макар че в горните примери всеки критикуван приема и се съгласява с истината, никой не се подценява и не пренебрегва собственото си становище. Тоест, критикуваните подхождат спрямо своите критици от позицията, която Томас Харис определя като „Аз съм прав - ти си прав". Ако отбягват спорния въпрос и/или търсят оправдания и извинения за поведението си, това би ги поставило в позицията „Аз не съм прав - ти си прав". Ако ли пък се „озъбят" и отвърнат на удара с удар, това би ги поставило в позицията „Аз съм прав - ти не си прав".
С постепенното усвояване и все по-успешното прилагане на тази техника за изясняване на подробностите, скоро ще започнете да се чувствате много по-удобно и по-непринудено в ситуации, които преди са ви притеснявали и ядосвали — вас самите и/или вашия критик.
Лесно можете да се научите да приемате и да се съгласявате с истината. Първо, трябва да прецените дали отправените към вас критични забележки са точни и отговарят на истината или дали, според вашето лично мнение, има вероятност действително да ви сполети онова, заради което ви критикуват. Ако забележите, че често ви се отправят едни и същи критики, е добре да се вгледате по-отблизо в себе си и в поведението си, за да откриете евентуалните доказателства за тяхната правота.
Ако приемате, че в отправените към вас критики има доза истина, можете да изразите най- ефективно вашето съгласие с човека, който ви критикува, като в отговора си повторите ключовите думи, употребени от него. Например: „Ще закъснееш." -„Така е, май наистина ще закъснея."; „Не си изчистил стаята си." - „Права си, не съм изчистил стаята си." По такъв начин ще покажете много по- ясно на съответния човек, че сте чули и възприели критичните му забележки, отколкото ако само отроните „Да" или „Така си е".
Ако възнамерявате да се промените в отговор на отправяните към вас критики, добре « да изкажете съгласие с тяхната правота, а после да обясните какво точно смятате да промените в себе си и/ или в поведението ся. Обикновено това е напълно достатъчно, за да бъде възстановена хармонията във взаимоотношенията ви с вашия критик. Дори ако нямате някакво намерение да се променяте, цялата ситуация ще се подобри значителна, ако си го кажете открито, след като сте се съгласили с истината в отправените ви критични забележки и сте признали, че поведението ви вероятно дей- ствително създава някакви проблеми на съответния човек. По този начин ще накарате вашия критик да се чувства удовлетворен поне от факта, че осъзнавате и признавате съществуването на пробле- ма, а може би и да ви уважава повече заради вашата прямота и откровеност. Ако постъпите така, той при всички случаи ще ви харесва много повече, отколкото ако се съгласите с истината в думите му, лицемерно заявите, че ще се промените, а после продължите да си карате по старому.
Твърде често критиките към вас и/или към поведението ви ще бъдат отправяни по един обобщен и некатегоричен начин, посредством думи като „винаги" или „никога" („Винаги закъсняваш", „Никога не се съобразяваш с моето мнение") или посредством етикети, които ви се лепват („Ти си глупак/загубеняк/ муден човек/егоист..."). Когато се сблъскате с прекалено обобщени и всеобхватно звучащи критични забележки, можете да се съгласите с онази част от тях, която смятате за правдива, и да отхвърлите всичко останало. Добре е да подкрепите несъгласието си, като изтъкнете доказателства за него.
Разгледайте следните примери на размяна на реплики по време на един работен семинар:

Изтегляне 0.98 Mb.

Сподели с приятели: