53
възстанови мира, тази стратегия обикновено изостря все повече и повече изблиците на скрито напрежение и води до все по-голямо емоционално отчуждение между двама ви, какъвто е случаят със Стив и Бевърли.
Второ, възможно е като самозащитна реакция спрямо нечии критични
забележки да се опитате да отречете изцяло тяхната правота. Но отричането е също толкова потискащо и вредно за взаимоотношенията, колкото и избягването на критиката, както можете да се уверите от следния примерен диалог между Алън Гарнър и съпругата му, проведен като ролеви модел за отричане:
Вики: Алън, много добре знам колко ти е легнала на сърцето тази кола, но просто не можем да си позволим да я купим точно сега.
Алън: Глупости! Когато човек иска нещо достатъчно силно, винаги намира начин да го получи.
Вики: Но вноските са по 570 долара месечно! Не разполагаме чак с толкова много пари, че да можем да заделяме подобна сума от бюджета си.
Алън: Е, просто ще трябва да го преразгледаме и да по-натамъним нещата.
Вики: Пък и
четох някъде, че полицаите ненавиждали спортните коли. А това значи, че ако купиш тази кола, сигурно ще те сбъркват от глоби, така че всичко ще ни излезе дори още по-скъпо.
Алън: Ами, ами, глоби! С тая кукличка ще им бягам толкова бързо, че изобщо няма да могат да ме стигнат, за да ме глобят!
Впоследствие Вики сподели, че по време на целия
този разговор имала усещането, че Алън изобщо не чува нейните забележки относно покупката на спортната кола. А това я изпълнило с толкова силни чувства на безсмисленост и гняв, че й се приискало да запищи, само и само за да накара
Алън да обърне поне малко внимание на думите й. Ако двамата бяха провели този диалог не само като илюстрация към книгата ни, но в действителност, взаимоотношенията им несъмнено щяха да пострадат, а и вероятно Алън наистина щеше да има
доста неприятности с колата, тъй като нямаше да вземе под внимание съображенията на Вики против покупката й.
Трето, възможно е да се опитате
да извините поведението си, като започнете да го разяснявате в най-големи подробности, омаловажавайки значението му. Следващите няколко примера, дадени ни от наши студенти, са типични за подобен тип реакция:
Нанси: Май трябваше да ми се обадиш вчера.
Грант: О, извинявай. Но част от служителите в приемната стачкуваха и се наложи да върша и тяхната работа. Не мога да ти опиша какъв ад беше! А като се прибрах вкъщи бях просто като пребит.
Нанси: И най-спокойно ме остави да вися до телефона и напразно да чакам да ми позвъниш, така ли?
Грант: О, ти
винаги си толкова заета, че не вярвам това да те е притеснило особено много. Пък и наистина ме е яд, че стана така!
Бащата: Как е възможно да дадеш три хиляди долара, за да прекараш ваканцията си във
Франция?!
Джуди: Татко, в днешно време три хиляди долара не са чак толкова много. Пък и освен това, вече съм достатъчно голяма, за да...
Бащата: Достатъчно голяма, за да си по-разумна. Та с тези пари спокойно можеше да се храниш цяла година или да си завършиш образованието в университета.
Джуди: Ще го завърша, татко, не се тревожи. Остава ми
само още една година и знам, че ще го направя. Просто сега не му е времето.
Бащата: Е, да, но когато му дойде времето, няма да имаш и пукната пара. И пак ще опреш до мен.
Джуди: Татко, помолих те само за малък заем, докато си взема заплатата след пет дни. Винаги съм си връщала заемите навреме, нали?
Бащата: Да, така е, но самият /факт, че ти се налага да вземаш пари на заем, трябва да ти говори нещо. А то е, че живееш на ръба на бедността! Никога нищо не спестяваш за черни дни.
Джуди: (тихичко) Трудно ми е да спестявам.
Бащата: Е, да, особено като профукваш по три хиляди долара за десетдневни ваканции. А на всичкото отгоре, там ще бъдеш сам-самичка!
Джуди: И сама мога да се грижа за себе си. Цяла година се трепах като вол в офиса и сега искам само да се поотърся от всичко и да вкуся на воля поне малко от удоволствията на живота.
Бащата: Така, както е тръгнало, ще вкусиш,
наистина, но не удоволствия, а само неприятности.
Сподели с приятели: