Съмърхил възпитание чрез свобода Александър Нейл Съмърхил преди
Изтегляне 4.85 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- университет, казал: ”Студентите толкова ужасно шумят по време на занятията, че това става много натоварващо. Ние, в Съмърхил, преживяхме този период, когато бяхме на 10 години”.
- „Тялото на Джон Браун”, устройвайки обструкция на слаб преподавател. Шумът и играта винаги вървят ръка за ръка, но добре е, когато това се случва във възрастта от 7 до 14 години.
- ”Здравейте, чичо!”
- ”А защо, например, не бива да се яде с нож” Отговорът, „Може да си порежеш устата” , беше отхвърлен с основанието, че повечето ножове са тъпи.
- А момчетата от подготвителното училище правят и едното, и другото. Момчетата, които казват „моля”, „благодаря” и „простете сър”, в действителност доста често са равнодушни към околните.
- ”Аз ще накарам родителите си, които не ме обичат, да си платят за това. Нека те освирепеят, когато Нейл им изпрати сметката”.
- кукла, която то е направило само и презрително се отнася към изящната, скъпа и добре облечена фабрична кукла, която умее да мига с очи или да говори.
- : може ли изобщо строгият учител да има чувство за
| - метални и дървени, но това съвсем не са творчески играчки. Сглобяването на конструктора и пъзела не може да се смята за напълно оригинално. Аз признавам, че сам не мога да изобретя нито една творческа играчка и в това отношение няма какво да предложа, но съм уверен: света на играчките още чака своя вълшебник, който ще успее да достигне по-близо до сърцето на детето от предишните създатели на играчки.
Шум Децата по природа са шумни - родителите трябва да приемат този факт и да се научат да живеят с тях. За да израсне здраво детето, трябва да му бъде позволено да играе в шумни игри толкова, колкото му е необходимо. Аз живея с детския шум вече 40 години. Като правило не осъзнавам, че чувам шум. За аналогия може да послужи живота във фабрика, където обработват метал и човек свиква с постоянния звук на чука. А тези, които живеят на шумните улици, постепенно престават да чуват шума от транспорта. Разликата се състои в това, че шума на чука или транспорта са повече или по-малко монотонни, а в същото време детския шум е разнообразен и пронизителен. Шума, разбира се, може да действа на нервите на човека. Аз трябва да призная, че когато преди няколко години се преместих от основното здание във вилата, отделяйки се от шума на 50 деца, най-голямо удоволствие ми доставяше вечерната тишина. Столовата на Съмърхил е шумно място. Децата, както и зверовете, шумят по време на хранене. Ние каним при себе си на обяд само тези посетители, които нямат комплекс по повод на шума. Моята жена и аз обядваме отделно, но прекарваме 2 часа на ден, подавайки детския обяд и се нуждаем от почивка. Учителите не обичат особено твърде силния шум, но юношите не възразяват против шума на малките. И когато някой постави въпроса за шума пред малките в столовата, малките съвършено справедливо протестират, твърдейки, че големите шумят не по-малко. Забраните, отнасящи се до шума никога не създават в детето такъв силен натиск, както забраните по отношение на интереса към функциите на тялото, защото шума никога не се нарича мръсен. Тона, с който таткото крещи: ”Веднага прекрати този грохот!”- е открито чувство на изразяване на нетърпение. А тона на майката, когато казва: ”Фу, мръсно!”,- тон на шокиран високонравствен човек. В Съмърхил някои деца играят по цели дни, особено в слънчево време. Техните игри обикновено са шумни. В повечето училища училищния шум, както и играта, са забранени. Един от нашите ученици, постъпвайки в шотландски университет, казал: ”Студентите толкова ужасно шумят по време на занятията, че това става много натоварващо. Ние, в Съмърхил, преживяхме този период, когато бяхме на 10 години”. Спомням си един епизод от романа „Къщата със зелените капаци”, в който студентите от Единбургския университет потропвали с краката си „Тялото на Джон Браун”, устройвайки обструкция на слаб преподавател. Шумът и играта винаги вървят ръка за ръка, но добре е, когато това се случва във възрастта от 7 до 14 години. Маниери Да имаш добри маниери, означава да мислиш за другите, по-точно, да чувстваш, че редом с теб живеят и други хора. Човек трябва да чувства обстановката, да умее да поставя себе си на мястото на другия. Умението как да се държиш не позволява да засегнеш никого. Умението как да се държиш означава да имаш естествен добър вкус. Това не може да се научи, такова поведение принадлежи на несъзнателното. Етикетите, напротив може да се научат, защото те принадлежат на съзнанието. Етикетът е видимост на маниера. Етикета не пречи на човека да разговаря по време на концерт, етикета позволява сплетни и скандали. Етикетът изисква да се преоблечеш за обяд, да станеш, когато дама се приближава към масата, да кажеш „извинете”, ставайки от масата. Всичко това е съзнателно, външно, безсмислено поведение. Лошите маниери винаги се проявяват при неподредена психика. Склонността към клевета, скандали, сплетни и подмолни действия - всичко това са субективни нарушения, в които се проявява омразата на човека към себе си. Те показват, че сплетника е нещастен. Ако можехме да заведем децата в един свят, където да бъдат щастливи, ние автоматично ще ги освободим от всяко желание да мразят. Казано по друг начин, тези деца биха имали добри маниери в най-дълбокия смисъл на тази дума, тоест те винаги, от този момент, биха проявили любов и доброта. Ако децата ядат грах с нож, то не е нужно да разговарят по време на изпълнение на симфония на Бетховен. Ако те преминат покрай мисис Браун, без да си свалят шапката от главата, това не означава, че навсякъде ще започнат да говорят, че мисис Браун пие сама бренди. По време на една лекция стана възрастен човек и се оплака от маниерите на сегашните деца. Ето, например, миналата събота,- каза раздразнено той,- аз се разхождах в парка. Покрай мен минаха две малки деца и едното от тях ме поздрави: ”Здравейте, чичо!” Аз го попитах: Какво лошо има в ”Здравейте, чичо!”? Повече ли щеше да ви хареса „Здравейте,сър?” Работата е в това, че вие сте се обидили. Вашето достойнство е било засегнато.Вие искате от децата раболепство, а не добри маниери. Това е вярно за много възрастни. И това е чиста арогантност. Това е такова отношение към децата, като че ли те са васали при феодализма. Това е егоизъм, който е далече по-неоправдан, отколкото егоизма на децата. Децата са длъжни да бъдат егоистични, а възрастните трябва да насочат своя егоизъм към вещите, а не към хората. Аз виждам как децата се коректират едно друго. Един от моите ученици се хранеше много шумно, докато другите не го поправиха. В същото време, едно от момчетата опита да яде говеждо с нож, другите сметнаха, че това е добра идея. Те се питаха: ”А защо, например, не бива да се яде с нож?” Отговорът, „Може да си порежеш устата” , беше отхвърлен с основанието, че повечето ножове са тъпи. Децата могат съвършено свободно до поставят под съмнение етикета, защото ще ядеш или не грах с нож е лична работа на всеки. Но те трябва да имат свободата да поставят под съмнение правилата на поведение по отношение на другите. Ако децата влезнат в гостната с мръсни обувки, ние им крещим, защото гостната принадлежи на възрастните и възрастните имат право да решават кой и как да влиза там. Когато едно от момчетата оскуба нашия месар, аз казах на учениците на общото събрание на училището, че месаря ми се е оплакал, но вярвам, че би било по-добре, ако той просто беше издърпал ушите на момчето. Това, което хората наричат маниери, не се учи. Те, в най-добрия случай, са стари традиции. Да си свалиш шапката в присъствието на дама е безсмислен обичай. Като бях малък, аз си свалях шапката пред жената на свещеника, но не правех това пред майка ми и сестра ми. Мисля, че смътно усещах, че пред тях не трябва да се преструвам. Но, между другото, обичая да си сваляш шапката, в крайна сметка е безвреден. По-късно момчетата се примиряват с него. На 10 години, обаче, всичко, което е свързано с преструвка, трябва да се държи далече. Никога не трябва да се учат маниери. Ако седемгодишно момче иска да яде с ръце, той има право да постъпва така. Никога не трябва да молим детето да се държи така, че неговото поведение да бъде одобрено от леля Мери. Пожертвайте по-добре отношенията си със съседите, отколкото да задържате развитието на детето си за цял живот, карайки го да се държи неискрено. Маниерите идват сами. Бившите съмърхилци имат превъзходни маниери, въпреки че някои от тях на 12 години си облизваха чиниите. Никога не трябва да карате детето да казва „благодаря” и дори да го подтиквате към това. Повечето хора-родители и посетители биха се удивили, ако видят колко повърхностно добри, формирани по образец маниери имат момчетата и момичетата, които пристигат в Съмърхил. Децата идват при нас с прекрасни на вид маниери, но скоро напълно ги отхвърлят, защото разбират: тяхната неискреност в Съмърхил е неуместна. Постепенното освобождаване от неискреността в тона, в маниерите и в поведението е норма. На учениците от затворените частни училища обикновено им трябва повече време, за да се освободят от неискреността. Свободните деца никога не са дръзки. За мен нуждата от уважение към учителя е нещо изкуствено и неправилно, принуждаващо човека да бъде неискрен. Когато един човек действително уважава друг човек, той прави това неосъзнато. Моите ученици могат да ме наричат глупаво магаре, когато поискат, те ме уважават, отговаряйки по този начин на моето уважение към техния юношески живот, а не защото съм директор на училището и стоя на пиедестал като величествена оловна статуя. Моите ученици и аз изпитваме взаимно уважение едни към други, защото се приемаме едни други. Веднъж една мама ме попита: ” Ако оставя тук своя син, няма ли той да се държи като дивак, когато се върне в къщи през ваканцията?” Аз отговорих: ”Да, ако вие сте го направили дивак”. Действително, когато доведат в Съмърхил изпуснато дете, то през първата година, връщайки се в къщи, се държи като дивак. Ако преди са го учили на добри маниери, всеки път то ще регресира към варварство, което доказва само, че изкуствено насадените маниери не са способни да проникнат дълбоко в детето. Изкуствените маниери, този повърхностен слой на лицемерно подмазване, се изхвърлят най-напред в условията на свобода. Новите деца обикновено демонстрират чудесни маниери, тоест държат се неискрено. В Съмърхил, с времето те придобиват добри маниери, тоест истинско умение да се държат добре, защото ние не изискваме от тях никакви маниери, дори необходимите „благодаря” и „моля”. И нашите гости говорят и говорят: ”Какви възхитителни маниери!” Питър беше при нас от 8 до 19 години. Завършвайки училище той замина за Южна Африка. Хазяйката на дома, където той живееше ни написа писмо: ”Тук всички са очаровани от неговите прекрасни маниери”. Аз изобщо нямах представа дали той имаше някакви маниери, когато живееше с нас в Съмърхил. Съмърхил е безкласово общество. Богатството и положението на бащата няма никакво значение. Важно е личността на човека. Най-важно е неговото социално положение, тоест способността му да бъде добър член на съобществото. Нашите добри маниери израстват от нашето самоуправление, защото всеки от нас е постоянно принуден да зачита гледната точка на другия. Немислимо е някое от децата да се присмива на някой, който заеква или да се подиграва на някой, който куца. А момчетата от подготвителното училище правят и едното, и другото. Момчетата, които казват „моля”, „благодаря” и „простете сър”, в действителност доста често са равнодушни към околните. Маниерите са въпрос на искреност. Когато Джек напусна Съмърхил, отиде на работа във фабриката и там забелязал, че човека, който дава болтове и гайки винаги е в отвратително настроение. Джек поразмислил за това и дошъл до извода, че проблема е следния: Работниците идвали при Бил и крещели: ”Ей, Бил, хвърли няколко половин инчови гайки”. Бил носел сако и вратовръзка и Джек си помислил, че той, най-вероятно, се чувства по-висш от работниците, а неговото лошо настроение е предизвикано от това, че той не получава това уважение, което, по негово мнение, заслужава. Затова, когато на Джек му трябвали болтове и гайки, той се обръщал към Бил така: ” Простете, мистър Браун, нужни са ми болтове и гайки”. Джек казваше още: ”Това не беше раболепие от моя страна, аз просто използвах психологията. Беше ми жал за човека”. „И какъв беше резултата?”- попитах аз. „О,- каза Джек,- аз съм единственото момче във фабриката, с което той е любезен”. Аз смятам това за превъзходен пример за маниери, които съобществото дава на момчетата, навика да мислиш за другите и да им съчувстваш. Аз никога не съм забелязвал лоши маниери при малките, несъмнено защото не ги и търся. Не съм виждал дете, което да се опита да се промъкне между двама разговарящи посетители. Децата никога не чукат на вратата на моята гостна, но, ако при мен има посетители, те просто тихичко си отиват, при това често казвайки „извинете”. Добър комплимент за техните маниери скоро ми направи един търговец. Той ми каза: ”През последните три години идвам тук с кола и досега нито едно дете не ми е надраскало вратите и не се е опитало да влезне в колата ми. И това се случва в училище, където, както смятат, децата по цял ден чупят прозорци”. Аз вече споменах за приветливото отношение на съмърхилските деца към посетителите. Тази приветливост също може да се причисли към добрите маниери, защото аз никога не съм чувал някой посетител, дори и предварително да е настроен против нашето училище, да се оплаче, че някой от учениците, които са прекарали вече шест месеца в нашето училище, му досажда. На нашите театрални представления аудиторията се държи прекрасно. Дори неудачно изпълнение или слаба пиеса, които се случват, естествено, получават не по-малко гръмки аплодисменти, тъй като изпълнителите и драматурга са направили всичко, което са могли и не следва да бъдат осъждани или поправяни. За някои родители въпроса за маниерите е много важен. Десетгодишно момче, от добро семейство, пристигна в Съмърхил. Той чукаше на вратата на гостната, когато влизаше и винаги затваряше вратата, когато излизаше. Аз казах: ”Това ще продължи една седмица”- и сгреших. Това продължи два дена. Естествено, аз крещя на детето: ”Затвори вратата!”, но не защото се опитвам да го науча на маниери, а просто не искам да ставам и да я затварям сам. Възрастните смятат, че добрите маниери са необходими. Децата пък, независимо дали техния баща е професор или шофьор, не се интересуват от маниери. Развитието на цивилизацията се състои в освобождаване на света от фалша и неискреността. Ние трябва да дадем възможност на нашите деца да минат поне една крачка напред от нашата толкова фалшива цивилизация. Освобождавайки децата от страха и омразата, ние проправяме пътя на нова цивилизация с добри маниери. Пари За повечето деца парите са символ на любов: ”Чичо Бил ми дава по два и половина шилинга, а леля Маргарет - по пет; следователно, леля ме обича повече от чичо Бил”. Родителите подсъзнателно разбират това и твърде често провалят детето, давайки му твърде много пари. Нелюбимото дете често получава повече джобни пари от другите деца, като някакъв вид компенсация. Да се избегне признаването на ролята на парите в живота е невъзможно, то се натрапва от всички страни. Нашите места са или в партера, или в галерията, нашите деца прекарват лятото или в скъпи частни лагери, или мотаейки се в градските паркове. В огромното значение на парите се крие опасност за всеки един от нас. Майката може да възкликне полушеговито: ”Не бих си дала детето за всичкото злато на света!”, а след една минута го нашляпва, защото то е счупило чаша за един шилинг. Именно материалната, паричната ценност лежи в основата на насаждане на дисциплината в семейството. Не пипай това - то струва пари. Децата понякога имат по-малко значение от парите, но само децата - не възрастните. Моята майка обикновено биеше нас, когато чупехме чиния, но когато това се случваше с баща ни, то това беше нещастен случай. Именно във връзка с парите родителите често създават в децата маса страхове. Безкрайно много пъти съм слушал как плачещо дете повтаря с ужас: ”Аз изпуснах часовника и го счупих, какво ще каже мама, страхувам се да й кажа”. Понякога виждам обратната картина. Бях свидетел как момчета и момичета умишлено чупят вещи, изразявайки по този начин своята омраза към семейството: ”Аз ще накарам родителите си, които не ме обичат, да си платят за това. Нека те освирепеят, когато Нейл им изпрати сметката”. Някои от съмърхилските родители изпращат на децата си твърде много пари, други - твърде малко. Това за мен винаги беше проблем, който не мога да реша. Всеки понеделник в Съмърхил се раздават полагащите се джобни пари на учениците: всеки получава толкова двупенсови монети, на колкото е години, но някои получават още пари по пощата. На общите събрания на училището аз много пъти предлагах джобните пари да се обединят в общ фонд, защото не е справедливо, когато едно дете получава по 30 шилинга на седмица, а друго - само 2,5. Въпреки, че учениците с по-големи доходи бяха много малко, моето предложение на общото събрание никога не беше прието. Децата, които имаха по един шилинг на седмица, горещо протестираха против всяко предложение да се ограничи дохода на техните по-заможни съученици. По-добре е да даваш на детето твърде малко, отколкото твърде много. Родител, който слага в джоба на единадесетгодишно момче няколко фунта, се държи немъдро, освен ако този дар не е предназначен за специална цел- закупуване на фенер или велосипед. Излишните пари разрушават ценностите на детето. Детето получава красив скъп велосипед или радиоприемник, за които то не се грижи, или, скъпа, но съвършено нетворческа играчка. Твърде многото пари ощетяват детската фантазия. Да дадеш на детето играчка лодка за цена пет фунта, означава да го ограбиш и да го лишиш от всички творчески радости, свързани с изработването на лодка от парче дърво. Малкото момиче често цени по-високо парцалената кукла, която то е направило само и презрително се отнася към изящната, скъпа и добре облечена фабрична кукла, която умее да мига с очи или да говори. Аз забелязах, че децата не ценят парите. Нашите петгодишни деца често губят своите монети от два пенса и понякога ги изхвърлят. Това показва, че да учиш детето да икономисва е неправилно. Семейната спестовна банка изисква от детето твърде много, тя му казва: ”Помисли за утрешния ден”- в същото време, когато за него значение има само днешния ден. Деветте фунта, които са в неговата сметка, не означават нищо за детето, особено ако подозира, че родителите му във всеки момент могат да ги вземат и да му купят нещо, което то изобщо не иска. Хумор И в нашите училища, и в нашите педагогически списания има твърде малко хумор. Аз напълно осъзнавам подводните камъни на хумора и това, че има хора, които се крият зад шегите от сериозните жизнени проблеми, тъй като им е по-лесно да се посмеят, отколкото смело да ги погледнат в лицето. Децата не използват хумора за тези цели. За тях хумор и забава означава приветливост и приятелство. Разбирайки това, суровите учители прогонват хумора от своите часове. Остава въпроса: може ли изобщо строгият учител да има чувство за хумор! Аз се съмнявам. Аз зная, че в моята ежедневна работа не мога да се оправя без чувство за хумор. Аз се шегувам през целия ден и с всяко дете, но те знаят, че ако се наложи мога да бъда много сериозен. Ако вие сте родител или учител и искате успешно да разговаряте с децата, вие сте длъжни да умеете да разбирате техните мисли и чувства. И вие непременно трябва да имате чувство на хумор - детски хумор. Да се шегувате с детето, означава да му дадете да почувства, че го обичате. Хуморът, следователно, никога не може да бъде оскърбителен или засягащ личността. Да наблюдаваш как при детето се развива чувството за хумор е възхитително. По-скоро трябва да го наречем чувство за веселие, защото отначало при детето има само усещане за веселие, хумора се развива по-късно. Дейвид Бартън практически се е родил в Съмърхил. Когато беше на 3 години, аз му говорех: Аз съм посетител и искам да намеря Нейл. Къде е той? Дейвид ме гледаше презрително: Глупаво магаре, той - Каталог: wp-content -> uploads -> 2016 2016 -> Цдг №3 „Пролет Списък на приетите деца 2016 -> Българска федерация по тенис на маса „В”-1” рг мъже – Югоизточна България мъже временно класиране 2016 -> Национален кръг на олимпиадата по физика 05. 04. 2016 г., гр. Ловеч Възрастова група клас 2016 -> Българска федерация по тенис на маса „А” рг мъже – Южна България мъже временно класиране 2016 -> Конкурс за изписване на великденски яйце по традиционната техника съвместно с одк велинград 27 април 2016 -> Министерство на образованието и науката регионален инспекторат по образованието – софия-град Изтегляне 4.85 Mb. Сподели с приятели:
|