Съмърхил възпитание чрез свобода Александър Нейл Съмърхил преди
Изтегляне 4.85 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Аз доказах на практика, че свободата и отсъствието на морална дисциплина са излекували много деца, чието бъдеще беше заплашено със затвор.”
- А.Нейл
- А. Нейл
- лина
- Здраве и сън
- Маниери
- изобщо не са твои деца.
- радост.
- Нека глупаците да работят и да спестят пари , за да купят „ягуар”. Ние винаги можем да го откраднем, за да возим своите момичета.
- Но колко е голямо това „ако”! И все пак „ако”
| Съмърхил - възпитание чрез свобода
Александър Нейл   
Съмърхил преди. „Аз доказах на практика, че свободата и отсъствието на морална дисциплина са излекували много деца, чието бъдеще беше заплашено със затвор.” А.Нейл 
Съмърхил днес: http://www.summerhillschool.co.uk/pages/photo_gallery_new.html# „Новите поколения трябва да имат шанса да израснат в свобода. Да подариш свобода - това е да подариш любов, а само любовта може да спаси света.” А. Нейл СЪДЪРЖАНИЕ Предговор Встъпителни думи Част 1.УЧИЛИЩЕТО СЪМЪРХИЛ Поглед към Съмърхил Образованието в Съмърхил в сравнение със стандартното образование Съдбите на випускниците на Съмърхил
Самоуправление Съвместно обучение Труд Игра
Театър Танци и музика Спорт и игри Доклад на инспекторите на британското правителство Бележки по доклада на инспекторите на Нейно Величество Бъдещето на Съмърхил Част 2. ВЪЗПИТАНИЕ НА ДЕЦАТА Несвободното дете Свободното дете Любов и приемане Страх Чувство на непълноценност и фантазии Разрушители Лъжата Отговорност Послушание и дисциплина Поощрения и наказания Дефекация и възпитание в чистоплътност Хранене Здраве и сън Акуратност и облекло Играчки Шум Маниери Пари Хумор Част 3. СЕКС Отношението на хората към секса Полово възпитание Мастурбация Голота Порнография Хомосексуализъм Безразборност на връзките, извънбрачни деца, аборти Част 4. РЕЛИГИЯ И МОРАЛ Религия Нравственото възпитание Възпитателно влияние Сквернословие Цензура Част 5. ПРОБЛЕМИ НА ДЕЦАТА Жестокост и садизъм Източниците на правонарушенията Кражбата Правонарушители Лечение на детето Път към щастието Част 6. ПРОБЛЕМИ НА РОДИТЕЛИТЕ Любов и омраза Разглезените деца Власт и могъщество Ревност и завист Развод Родителската тревожност Родителско разбиране Част 7. ВЪПРОСИ И ОТГОВОРИ Общи въпроси За Съмърхил За възпитанието на децата За секса За религията За психологията За образованието Превод Снежа Благова Твоите деца - това в действителност, изобщо не са твои деца. Те са синове и дъщери на живота, стремящи се да го продължат. Те идват в света чрез теб, но не заради теб. И докато те са с теб, не ти принадлежат. Ти можеш да им дадеш своята любов, но не и своите мисли, защото те имат свои собствени мисли. Ти можеш да приютиш техните тела, но не и да държиш техните души, защото те обитават дома на утрешния ден, където ти не можеш да ги последваш дори в мечтите си. Ти можеш да се стремиш да приличаш на тях, но не се опитвай да ги накараш да приличат на теб, защото животът не върви назад и да живееш във „вчера” е невъзможно. Ти си лък, който изстрелва своите деца, като живи стрели напред, в бъдещето. Изпъни Лъка в ръцете си с радост. Халил Джибран ПРЕДГОВОР Тази книга е съставена от откъси, избрани от четири мои книги, издадени по-рано от американския издател Харолд Харт. Една от тях е книгата „Това кошмарно училище”, написана още през 1936г., така че в „Съмърхил” има такива откъси, които не съм писал сега, но те не са много, защото в моята философия за образованието и живота не са настъпили съществени промени. Днес Съмърхил е същия по отношение на своите характеристики, по време на неговото основаване през 1921г. Самоуправление за учениците и персонала, свобода да ходят на уроци или да не ходят, свобода да играят цял ден, седмици или даже години, ако е необходимо, свобода от натрапване на някаква идеология- религиозна, морална или политическа, свобода от целенасочено формиране на характера. По отношение на психологията, аз се промених. Когато моето училище се намираше в Германия, а после в Австрия /от 1921 до 1924г./, аз бях в средите на новото тогава психоаналитично движение. Както и на множеството други млади глупаци, на мен ми се струваше, че Утопията е постижима. Направете несъзнателно осъзнаване и света ще се освободи от злобата, престъпленията и войните- психоанализата беше отговорът на всички въпроси. Когато се върнах в Англия, и се настаних в дома с името „Съмърхил”, в Лайм Реджис, имах само пет ученика. След три години тяхното число нарасна на двадесет и седем. Повечето от тях бяха трудни деца, изпратени при мен от съвсем отчаяните им родители, ученици - крадци, разрушители, хулигани от двата пола. Аз предполагах, че ги „лекувам” с психоанализа, но забелязах, че тези които се отказваха да посещават моите аналитични сеанси, също се излекуваха, и бях принуден да направя заключението, че в действителност ги е излекувала свободата, а не анализа. И слава богу, защото с психоанализата не могат да се преодолеят заболяванията на цялото човечество. Вече ми омръзна да говоря за миналото, но за бъдещето аз говоря много внимателно. Аз виждам някои признаци на прогреса. Има няколко превъзходни начални училища. Скоро бях в едно такова училище в Лейсетър. То поразително се отличава от началните училища, които са на четиридесет години: щастливи лица, нормална детска глъчка, всяко дете е заето със своята работа. Следващата крачка трябва да бъде разпространението на тези свободни методи в средните училища - задача, практически неосъществима при запазване на изпитната система. Аз виждам признаци на стагнация, дори регрес. Повече от 80% от английските учители биха искали да запазят телесните наказания в училищата. Освен това, в Шотландия числото на техните единомишленици не е по-малко. Образованието все повече и повече се стандартизира с повишено внимание към изпитите. Огромната беда е, че обучението в училищата е свързано много малко с живота зад неговите предели. Колко от бившите ученици четат Милтън, Т.Харди, или Шоу? Колко от тях слушат Бетховен или Бах? Училището игнорира възпитанието на чувствата на детето, в крайна сметка така са конструирани учебните предмети, затова емоционалния живот на детето протича под влияние на други фактори: телевизия, популярни групи, бинго, футбол, комикси, еротични списания. И тъй като всички тези фактори са елементи на добре изградената развлекателна индустрия, бедният учител няма никакъв шанс да ги конкурира. Кой от училищните педагози може да предизвика такива бурни аплодисменти като „Бийтълс”? Дебелият учител по математика би искал цялото училище да изпада във възторг от ирационалните числа. Това, от моя гледна точка, е най-насъщната задача на образованието - да разреши противоречието между все още преобладаващата от викторианската епоха училищна дисциплина и стремежа на младежите към пълнота в живота. Бих искал да се радвам на протестите на хипитата, на децата –цветя, но не мога. Това, което те оспорват няма никакво значение: дължината на косата, стила на обличане, строежа на словото. Но те не оспорват системата на образованието, преподаването на религия в нехристиянски страни, католически и протестантски училища, в които бият децата, лицемерно съчетават завета на стария Соломон със завета на Христос. „Наказвай малкото дете...” И религиозните родители, и учителите се стараят всичко да бъде наред, чрез наказания. Възможно е в САЩ нещата да стоят по друг начин. Аз мисля, че хипитата от университета в Бъркли адресират своя призив към истински и жизнено важни проблеми - за Виетнам, за расовата нетърпимост, обществения статус, измерван в долари. Някой циник би могъл да каже, че тези бунтове могат да бъдат прекрасни, но след двадесет години хипитата, децата-цветя, все едно, пак ще станат истински консерватори. Никой не може да отрече нито, че обществото е болно, нито, че то не иска да се раздели със своята болест. Обществото се бори с всички човешки усилия за подобряване на живота. То действа против въвеждането на избирателни права за жените и отмяна на смъртното наказание, против реформите на нашите жестоки закони при развод и преследването на хомосексуалистите. В известен смисъл задачата на педагозите е да противостои на масите - овча психология: когато всички овце са с еднакви кожи и еднакви бе-бе-та, когато прогонват в ъгъла черната овца, бунтаря. В нашите училища пастирите не винаги са щедри- нашите агънца-ученици са облечени в подобни униформи. Аз не искам да развивам излишно тази метафора, но смея да предположа, че символичния израз „подстригване на опашката” подхожда за множеството скучаещи ученици в това общество. Образованието е призвано да подготвя децата за живота в обществото и едновременно да им помогне да станат независими личности и самоуправлението, без съмнение, прави и едното, и другото. В обикновените училища добродетелта е послушание, при това доведена до такава степен, че много малко от неговите възпитаници са способни в живота си като възрастни да оспорват нещо. Хиляди студенти в педагогическите учебни заведения са пълни с ентусиазъм по отношение на бъдещата си професия. Но само една година след завършване на колежа те седят в своите учителски стаи и вярват, че в понятието „образование” влизат само учебните предмети и дисциплината. Разбира се, те не смеят да се бунтуват открито, защото ги заплашва загуба на работата, но даже и в мислите си много малко от тях се бунтуват. Не е лесно за човека да се измъкне от пътя, който е формирал неговия жизнен опит. И новото поколение расте и то налага същите тези забрани, остарели нравствени правила и педагогически глупости на следващото поколение- затваря се добрият стар порочен кръг. Печалният факт е: обработените с такова образование хора, приемат пороците на своето общество като задължение. Напалм? Трудно е да се изпадне в негодувание по повод на децата, изгорени живи някъде в Азия. Расова нетърпимост? Е, естествено, не трябва да се смесват расите. Тук старецът Адолф беше прав. Аз зная, че Исус ни съветваше да обичаме ближните, но той не е казал да обичаме черните, нали? Да, всички ние сме за училището и учителите! Прочетете, например, книгата на Селби „Последният изход в Бруклин”. Във Великобритания тя е била забранена със закон. Нейната забрана е още една проява на официалната Арогантност на невежите пуритани. Книгата е пълна с четирибуквени думи, описания на сексуални извращения и най-ниските човешки прояви, но аз мисля, че за много хора тя би била полезна- тя показва нагледно някои аспекти на нашата прехвалена култура. Картината е действително страшна. В книгата е описана обратната страна на американската кариерна, животоотричаща култура, показано е какво правят с човешките същества от бедняшките квартали, скверното образование и комерсиализацията. Но, в една или друга степен, всичко това го има във всяка страна и във всеки град в нашия свят. Всичко това е естествено следствие на нашето благоденстващо общество, свикнало с „така добре никога не е било”. Истинска култура там няма и не е имало. На мен ми се струва, че нашите телевизионни програми са ориентирани към зрители с емоционална зрелост на осем години. Какво се случва? Може ли за всичко да е виновна голямата бомба, която виси над нас? Нека да ядем, пием и се веселим, защото утре ще умрем. Или, по-скоро, това е нов вид материализъм, вярващ ,че единственият източник на удоволствия са автомобилите, електрифицираните кухни, нощните клубове, бинго и прочие инфантилни идиотства? Ние живеем на бедна улица, ние сме- хипита и имаме своя банда. Нека глупаците да работят и да спестят пари , за да купят „ягуар”. Ние винаги можем да го откраднем, за да возим своите момичета. Аз безуспешно се опитвам да разбера защо човечеството твори толкова много зло. Аз не мога да повярвам във вродената порочност на хората, в съществуването на първородния грях. Аз съм видял твърде много злобни деца, които в условията на свобода и приемане от възрастните, ставаха добри. Но тогава защо изначално доброто човечество създава толкова болен, несправедлив и жесток живот? Аз зная от опит, че децата на самоуправление и свобода, никога няма да започнат да мразят евреите или негрите, няма да бият своите деца и да им внушават понятието за греховността на секса, никога няма да ги плашат с приказки за наказващ Бог. Ще побързам да добавя, че има и други училища, чиито директори могат да се подпишат под тези думи. Аз си задавам въпроса: ако Съмърхил може да възпита хора, които не са склонни към ненавист, жестокост, милитаризъм и предразсъдъци, защо в целия свят не може да има училища, даващи такива резултати? Преди две хиляди години хората избраха Варава и разпънаха Христос. Днес те повтарят същата грешка. Защо? Бих искал да знам.... Всички велики хора на този свят- неговите сократи, христосовци, фройдисти, дарвиновци, папи и епископи- не можаха да разгадаят загадката на човечеството. Диагнозата ни е известна- разрушете любовта и ще получите ненавист. Само не ни е известно защо, собствено, ние разрушаваме любовта. Фройд и Райх казват, че е заради страха пред секса и ненавистта към него; Адлер казва, че жаждата за власт превъзхожда желанието за любов. Но толкова ли е важно да знаем причината? Фройдизъмът погрешно вярва, че осъзнаването на изходната травма автоматично изцелява комплекса, игнорирайки факта, че комплексите са предизвикани чрез продължително и настойчиво внушение в детството. В най-трудните дни на Съмърхил, малолетните мошеници се освобождаваха от своите пороци , без да осъзнават корените на своя непреодолим стремеж към варварство. Човечеството би се излекувало от своята болест, ако може да се избави от тиранията в семейството, строгите училища, животоотричащите религии. Но колко е голямо това „ако”! И все пак „ако”, или човечеството ще загине – от атомна бомба, отровени почва и въздух, или отровени чувства. Учителката разказвала в час за Нерон, как убил своята майка и после се веселил, когато Рим горял. - Е, деца, след това, което ви разказах, бил ли е Нерон добър човек или лош? Ти, Били. -Не зная , мис, на мен той нищо не ми е направил. Философията на Били изгражда съвременния свят. Наводнения и земетресения в Индия и Китай? Отгърнете страницата и ще разберете как е завършил мача в събота. „Нима аз съм страж на моя брат?” Разбира се, не, иначе защо избираме членове на парламента? Или директори на училища? Или свещеници? Или армия? Може би , в края на краищата, първородният грях да съществува... греха на неучастието. Ако има какво да кажем за Съмърхил, това е следното: ти нямаш право на неучастие. Да се бориш с болния свят, но не с лекарства като нравствени поучения и наказания, а с натурални средства- Каталог: wp-content -> uploads -> 2016 2016 -> Цдг №3 „Пролет Списък на приетите деца 2016 -> Българска федерация по тенис на маса „В”-1” рг мъже – Югоизточна България мъже временно класиране 2016 -> Национален кръг на олимпиадата по физика 05. 04. 2016 г., гр. Ловеч Възрастова група клас 2016 -> Българска федерация по тенис на маса „А” рг мъже – Южна България мъже временно класиране 2016 -> Конкурс за изписване на великденски яйце по традиционната техника съвместно с одк велинград 27 април 2016 -> Министерство на образованието и науката регионален инспекторат по образованието – софия-град Изтегляне 4.85 Mb. Сподели с приятели:
|