Съмърхил възпитание чрез свобода Александър Нейл Съмърхил преди
това си ти. Когато Дейвид беше на 7 години веднъж аз го спрях в градината
Изтегляне 4.85 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- ”Не е ли твърде изтъркана тази шега” Наложи се да призная, че тя е права.
- Част 3
- ”Боб, не трябва да играеш с пишката си пред непознати, защото те мислят, че това е лошо. Можеш да правиш това в къщи или някъде наоколо”.
- Единствената утеха е, че когато родителите искрено вярват в живота, детето ще приеме като цяло родителските нагласи и вероятно ще отхвърли лицемерната скромност.
- Но все пак е факт, че на петгодишно дете не му позволяват да влиза в морето без пояс, достатъчно е да се формира в него определена – е, добре е, ако е незначителна - предпазливост към секса.
- едно година по-малка от мен, ние щяхме да имаме по-добър шанс да израснем като повече или по-малко здрави по отношение на секса.
- - ние с вас нямаме нищо общо.
- искат
- ”Били има най-голямото петле от момчетата, но мисис Х/посетителка/ каза, че да се казва
| това си ти.
Когато Дейвид беше на 7 години веднъж аз го спрях в градината. Кажи на Дейвид Бартън, че искам да го видя,- казах сериозно. Аз мисля, че той е някъде близо до дома. Дейвид широко се усмихна. Добре,- отговори той и тръгна към вилата. След пет минути се върна. Той каза, че няма да дойде,- предаде той с дяволита усмивка. А, каза ли защо? Да, той каза, че храни своя тигър. Дейвид стигна до такива шеги към седмата си година, но, когато казах на деветгодишния Реймънд,че е глобен с половината си джобни пари за кражба на входната врата, момчето се разплака и аз разбрах, че съм допуснал грешка. Тригодишната Сали се хихика, когато я срещам на пътя в града и я питам как да отида до Съмърхил, а седем и осемгодишните момичета ми показват грешен път. Когато водя посетители в училище, обикновено ги представям като „прасенца” и те съответно грухтят. Но, веднъж бях изненадан и силно смутен , когато отново ги представях като прасенца, а една осемгодишна девойка надменно се поинтересува: ”Не е ли твърде изтъркана тази шега?” Наложи се да призная, че тя е права. Чувството за хумор при девойките е не по-малко развито от момчетата, но те, за разлика от последните, рядко го ползват за самозащита. Някои момчета се защитават по този начин много успешно. Аз наблюдавах как съдят Дейвид за някаква антиобществена постъпка. Давайки своите показания с шеговит тон, той завоюва признанието на цялата банда и успя да получи най-малкото наказание. Девойка никога няма да постъпи така, тя е по-скоро готова да се окаже сгрешила. Дори в най-просветените семейства девойките страдат от тази непълноценност, която нашето общество натрапва на всички жени. Никога не използвайте шеги към детето в неподходящо време и не засягайте неговото достойнство. Ако то е опечалено, към това трябва да се отнесете сериозно. Да се шегуваш се дете, което има 40 градуса температура, е грешка. Но, когато то оздравее, вие може да се престорите на доктор или дори на собственик на погребален дом и детето ще оцени шегата. Наистина, някои деца обичат шеговитото общуване с тях, защото хумора включва в себе си дружелюбие и смях. Дори възрастните, опитни в остроумието, не използват шеги, които раняват. Съмърхил дължи много от своите успехи на духа на веселието. Част 3 СЕКС Отношението на хората към секса При мен все още не е имало ученик, който да не е дошъл в Съмърхил с болезнено отношение към сексуалността и телесните функции. Децата на съвременните родители, които са казвали истината за това, откъде се вземат децата, до голяма степен се отнасят полутайно към секса, както и децата на религиозните фанатици. Да се намери ново отношение към въпросите за пола е трудна задача за родители и учители. Ние знаем толкова малко за причините за сексуалните табута, че можем само да гадаем за техния произход. Мен сега не ме интересува много откъде е възникнала сексуалната забрана, обаче това, че тя действително съществува е предмет на сериозна грижа на човека, на който е поверено лечението на невротични деца. Ние, възрастните сме провалени като малки и вече не можем да станем свободни по въпросите за пола. Осъзнато ние приемаме свободата, дори ставаме членове на общества за сексуално образование за децата, но се боя, че подсъзнателно ние си оставаме в голяма степен такива, каквито сме сформирани като малки: хора, ненавиждащи секса и страхуващи се от него. Аз съм напълно склонен да вярвам, че моето несъзнателно отношение към секса е калвинистко и то се е формирало през първите години в моя живот в шотландското село, където съм живял. За възрастните най-вероятно няма спасение от това, но при децата има все още шансове да се спасят, ако не им натрапваме тези ужасни представи по половите въпроси, с които сме израснали. В най-ранното си детство детето разбира, че секса е велик грях. Родителите строго наказват всяко нарушение според сексуалните забрани. Хората, които не одобряват Фройд за това, че той „във всичко вижда секс”,- именно те разказват сексуални анекдоти, слушат ги и се смеят на тях. Всеки, който е бил в армията, знае, че нейния език е сексуалния. Почти всеки обича да чете неприлични статистики за разводи или сексуални престъпления в неделните вестници и повечето мъже с удоволствие преразказват на своите жени истории, които са чули в мъжките клубове. Така увлечението по сексуалните анекдоти расте, заради нашето нездравословно образование по въпросите за пола. Нездравословният сексуален интерес дължи своя произход на потискането. Анекдота, както казва Фройд, позволява на котката да излезе от торбата. Осъждането на сексуалния интерес на детето от възрастните е лицемерно и престорено. Това осъждане е проекция, прехвърляне на вината върху другите. Родителите строго наказват за сексуални постъпки, защото самите те всъщност са заинтересовани от такива постъпки. Защо умъртвяването на плътта е толкова популярно? Религиозните хора вярват, че плътта тегли човека към порока. Именно омразата към тялото е главната причина в училище раждането на дете да е предмет на шушукане по скритите ъгли, а в прилична беседа е причина да се избягва откритото обсъждане на обикновени събития в ежедневния живот. Фройд е виждал в секса велика сила, насочваща човешкото поведение. Всеки честен наблюдател е принуден да се съгласи с това. Моралното възпитание придава прекалено голямо значение на въпросите за пола. Дори първата забрана на майката по отношение на докосването на половия орган от детето, прави секса най-привлекателното и тайнствено нещо в света. Да забраниш нещо, означава да го направиш прелестно и съблазнително. Сексуалното табу е корена на злото при потискането на децата. Аз не влагам в думата „секс” само генитален секс. Възможно е даже кърмачето да се чувства нещастно, ако неговата майка се отнася с неприязън към своето тяло или пресича удоволствието на бебето от неговото тяло. Сексът лежи в основата на всички негативни отношения в живота. Децата, които нямат чувство на вина по отношение на секса, никога не се обръщат нито към религията, нито към някаква мистика. И, въпреки, че секса се смята за голям грях, децата, свободни от сексуален страх или срам, не се нуждаят от Бог, който да молят за прошка или милост, защото се чувстват виновни. Когато бях на 6 години, ние с моята сестра забелязахме своите гениталии, и, естествено, си играхме един с друг. Ние бяхме хванати от майка ни и брутално бити. Затвориха ме за дълго време в една тъмна стая, а после ме накараха да застана на колене и да моля прошка от Бога. За преодоляване на последствията от този детски стрес ми бяха необходими десетилетия. И дори сега понякога се съмнявам, че действително съм ги преодолял. Колко от днешните възрастни имат подобен опит? При колко от сегашните деца естествената любов към живота се превръща в омраза и агресия вследствие на такова отношение? На тях им казват, че докосването на гениталиите е скверно или греховно, а естествените нужди на тялото са отвратителни. При всяко дете, страдащо от потискане по въпросите за пола, живота е като дъска. Наблюдавайте дишането на репресирано дете, а после погледнете прелестната грация, с която диша едно коте. Нито едно животно няма скован живот. Нито едно от тях няма чувство на вина по отношение на секса или дефекацията. В своята известна работа „Анализ на характера”, Вилхелм Райх показва, че възпитателя-моралист пречи не само на интелектуалното развитие на детето, но и на физическото. Такова възпитание сковава стойката и създава напрежение в таза. Аз съм съгласен с Райх. Много години наблюдавах най-различни деца в Съмърхил и забелязах, че когато страха не сковава мускулатурата , децата са забележително грациозни, когато бягат, скачат и играят. Какво ние можем да направим, за да избегнем потискането на децата по въпросите за пола? Преди всичко, на всяко дете от самото начало трябва да му се предостави пълна свобода да докосва всяка част на своето тяло. На един мой приятел психолог му се наложило да каже на своя четиригодишен син: ”Боб, не трябва да играеш с пишката си пред непознати, защото те мислят, че това е лошо. Можеш да правиш това в къщи или някъде наоколо”. Обсъждайки този случай, ние дойдохме до извода, че е невъзможно да предпазим детето от всички, които мразят секса. Единствената утеха е, че когато родителите искрено вярват в живота, детето ще приеме като цяло родителските нагласи и вероятно ще отхвърли лицемерната скромност. Но все пак е факт, че на петгодишно дете не му позволяват да влиза в морето без пояс, достатъчно е да се формира в него определена – е, добре е, ако е незначителна - предпазливост към секса. Днес много родители вече не налагат забрана на детето за мастурбация. Те знаят, че това е естествено и знаят, че е опасно да я забраняват. Това е отлично. Просто прекрасно. Но някои от тези просветени родители се спират пред следващата крачка. Те не възразяват, ако техните малки синове играят сексуална игра със своите връстници, но ги обхваща тревога, когато в сексуалната игра участват малко момче и момиче. Ако моята добра и доброжелателна майка беше игнорирала нашата сексуална игра със сестра ми, която беше едно година по-малка от мен, ние щяхме да имаме по-добър шанс да израснем като повече или по-малко здрави по отношение на секса. Не знам колко случаи на импотенция и фригидност при възрастните хора са започнали от първото вмешателство в хетеросексуалните отношения в ранното детство. И е много интересно до каква степен хомосексуалността произхожда от търпимостта по отношение на хомосексуалната игра и забраната на хетеросексуалната игра. Хетеросексуалната игра в детството, аз вярвам, е път към здравето, към уравновесяващ сексуалния живот по-късно, като възрастни. Децата, които не са имали надути нравоучения по отношение на секса, достигат здраво юношество, а не юношество с безразборни връзки. Аз не знам нито един аргумент против любовния живот на юношите, който да издържи на критика. Практически всеки такъв аргумент е основан на подтиснатите емоции или омраза към живота - аз имам предвид религиозните, моралните, традиционните и рационалистичните аргументи. Нито един не отговаря на въпроса защо природата е дала на човека такъв силен сексуален инстинкт, ако на младите се забранява да го използват и старейшините на обществото ги санкционират. Старейшините - във всеки случай, някои от тях - са част от акциите на компании, които правят филми, пълни със сексуални призиви. Или компании, които продават всякакъв род козметични средства, правейки девойките по-привлекателни за момчетата. Или компании, които издават списания, примамващи читателите със садистични рисунки и истории. Аз зная, че днес не може да става дума за нормален сексуален живот на юношите, но съм уверен, че това е правилния път към утрешното здраве. Аз мога да напиша това, но, ако позволя на моите ученици-юноши в Съмърхил да спят заедно, властите незабавно ще закрият моето училище. Аз мисля за далечното утре, когато обществото най-накрая, ще разбере колко опасно е потискането по сексуалните въпроси. Аз изобщо не очаквам, че тогава в Съмърхил изобщо няма да има невротици, защото кой може да бъде свободен от комплексите в съвременното общество? Обаче, аз се надявам, че този призив към свобода от изкуствените сексуални табута все пак ще позволи да се създаде жизнелюбив свят за бъдещото поколение. Изобретяването на противозачатъчните средства трябва да доведе до нов морал в секса, ако имаме предвид, че страха от последствията е може би най-силния, който определя сексуалното поведение. За да бъде свободна любовта, тя трябва да се чувства в безопасност. При младите днес има малко възможности за любов в прекия смисъл на думата. Родителите не позволяват на своите синове и дъщери да живеят в грях, както те го наричат, така че на младите любовници се налага да търсят убежища в гъстата гора, в парка или в колата. По този начин всичко е против нашите млади. Обстоятелствата ги принуждават да превръщат това, което би трябвало да бъде приятно и радостно в нещо скверно и греховно, в мърсотия и хитрост, в срамежлив кикот. Тези табута и страхове, които формират сексуалното поведение, създават и извратени хора, които изнасилват малките момичета в парковете, и садисти, измъчващи евреи и негри. Сексуалните забрани ограничават сексуалните помисли за собствено семейство. Забраната за мастурбация подтиква детето да се заинтересува от действията на родителите си. Всеки път, когато майката удря детето за това, че то докосва своите гениталии, сексуалните подбуди несъзнателно се свързват с майката и тайното отношение към нея придобива форма на желание и съпротива, любов и омраза. В несвободното семейство процъфтява потискането. То помага на възрастните да запазят властта си, но това се постига с цената на множество различни неврози. Ако на сексуалния интерес беше позволено да премине през оградата към момчето или момичето от съседния дом, властта в семейството ще бъде застрашена; връзката с бащата или майката ще отслабне и детето ще бъде емоционално откъснато от семейството си. Може моите думи да звучат абсурдно, но връзката на детето с родителите е неизменна опора за авторитарно господство, така както проституцията е необходима, за да се запази нравствеността на примерните девойки от добрите семейства. Отнемете сексуалната репресия и младежта ще бъде изгубена за властта. Бащите и майките повтарят това, което са правели техните родители: те възпитават почтителни и целомъдрени деца, забравяйки заради собственото си спокойствие всички тайни сексуални игри и порнографски истории от своето собствено детство и болезнения протест към родителите си, който им се налага непрекъснато да потискат с чувството на вина. Бащите и майките не разбират, че те също създават в децата чувство на вина, което дълги години тях самите ги е правело нещастни. Сериозните неврози в човека водят своето начало от най-ранната генитална забрана: не пипай! Импотенцията, фригидността, тревогата за бъдещите дни започват с връзването на ръцете или тяхното отблъскване, като правило съпроводено с шляпане. Детето, на което не се пречи да докосва своите гениталии, има шанса да израсне с естествено щастливо отношение към секса. Сексуалната игра сред малките деца е естествено здраво действие, на което не е нужно да се гледа подозрително. Напротив, следва да се поощрява като прелюдия за здравословно юношество и зрелост. Ако родителите не си дават сметка за това, че все пак техните деца ще се отдадат на сексуалната игра в скрити места, то те просто са щрауси, заровили главата си в пясъка. Този вид тайни игри създава чувство на вина, което се съхранява през целия живот и когато тези деца станат родители, обикновено се преструват, че не харесват сексуалните игри на децата си. Да се изтегли сексуалната игра от тайните места - това е единственото, което трябва да се направи. В света ще има безкрайно по-малко престъпления на сексуална почва, ако сексуалната игра на децата се приема като норма. Именно това не виждат високонравствените родители, те не могат или не смеят да признаят, че сексуалните престъпления и аномалии от всякакъв род са пряк резултат от неприемането на секса в ранното детство. Знаменития антрополог Малиновски разказва, че при жителите на остров Тробриан не е съществувал хомосексуализъм, докато шокираните мисионери не разделили момчетата от момичетата в отделни помещения. При тях нямало нито насилие, нито сексуални престъпления. Защо? Защото на малките деца е било непознато потискането на секса. За родителите днес въпроса стои така: искаме ли нашите деца да приличат на нас? Ако да, то длъжно ли е обществото да продължава да живее така, както живее сега - с насилия, убийства на сексуална почва, нещастни бракове и невротични деца? Ако отговорът на първия въпрос е „да”, то на втория трябва да се отговори отново така. И двата отговора са прелюдия към атомно унищожение, тъй като те изискват продължаване на омразата, която неизменно ще се прояви чрез войни. Аз питам високонравствените родители: по същия начин ли ще се безпокоите за сексуалната игра на децата, когато започнат да падат атомните бомби? Ще бъде ли за вас все така важна девствеността на вашите дъщери, когато облака от атомния взрив направи живота невъзможен? Когато вашите синове се окажат призовани на военна служба заради Великата Смърт, нима все още ще цените своя малък храм на вярата в необходимостта да потискате всичко, което е добро в детството? А бог, на когото се молите с кощунство, дали тогава ще спаси вашия живот и живота на вашите деца? Някой може да каже, е земния живот е само начало и в другия свят няма да има нито омраза, нито война, нито секс. В такъв случай затворете тази книга - ние с вас нямаме нищо общо. За мен вечния живот – това е мечта, напълно разбираема, впрочем, защото човека е претърпял неуспех практически във всичко, освен в механичните изобретения, но не и толкова прекрасна мечта. Аз искам да видя рай на земята, а не в облаците. И много е трогателно, че повечето хора се стремят към това. Те искат, но нямат воля да постигнат това, волята, която е била осакатена от първия шамар, от първата сексуална забрана. Родителите нямат никаква възможност да стоят настрана. Те трябва да направят избор между виновно-таен секс и открит, здрав и щастлив. Ако родителите изберат общоприетия стандарт на морал, не трябва да се оплакват от мизерното сексуално извратено общество, защото то е продукт на самия морал. Тогава родителите не трябва да мразят войната, защото омразата към себе си, която те подхранват и в своите деца, ще се изрази чрез войни. Човечеството е болно, духовно болно, заради тревогата и вината, придобити в детството. Това е просто бич на нашето общество. Когато Зоя беше на 6 години, тя дойде при мен и ми каза: ”Били има най-голямото петле от момчетата, но мисис Х/посетителка/ каза, че да се казва петле е неприлично”. Аз, разбира се, веднага я уверих, че в това няма нищо неприлично. А в себе си аз наругах тази жена за невежеството и ограничеността към възгледите на децата. Аз все още мога да издържам на пропагандата в областта на политиката или маниерите, но когато някой нападне дете, карайки го да се чувства виновно по повод на секса, аз решително давам отбой. Цялото наше плътско отношение към секса, нашия дебелашки смях в мюзикълите, драскането на мърсотии по стените на тоалетните и такива подобни, се пораждат от чувството на вина, създадено от потискането на мастурбацията в юношеството и заради скритата детска сексуална игра на тайни места. Тайна сексуална игра има във всяко семейство. Именно заради тайнствеността и свързаната с нея вина възникват толкова много фиксации на братя и сестри, фиксации, които продължават цял живот и правят невъзможни щастливите бракове. Ако сексуалната игра между петгодишни брат и сестра се приема като нещо естествено, всеки от тях с времето свободно ще пренесе своя сексуален интерес върху обекти извън пределите на семейството. Крайните форми на омраза към секса се забелязват в садизма. Каталог: wp-content -> uploads -> 2016 2016 -> Цдг №3 „Пролет Списък на приетите деца 2016 -> Българска федерация по тенис на маса „В”-1” рг мъже – Югоизточна България мъже временно класиране 2016 -> Национален кръг на олимпиадата по физика 05. 04. 2016 г., гр. Ловеч Възрастова група клас 2016 -> Българска федерация по тенис на маса „А” рг мъже – Южна България мъже временно класиране 2016 -> Конкурс за изписване на великденски яйце по традиционната техника съвместно с одк велинград 27 април 2016 -> Министерство на образованието и науката регионален инспекторат по образованието – софия-град Изтегляне 4.85 Mb. Сподели с приятели:
|