Снс по Географски науки при вак
Интегралната оценка по общини
Изтегляне 2.1 Mb.
|
| Интегралната оценка по общини (фиг. 3) се получава въз основа на 12 показателя, като се сумират стойностите на техните оценки вариращи от 0 до 3 (таблица 3). Девет от тях (75%) са базирани на оценките на съвременното състояние на различните видове АТ. Взети са под внимание обаче и факторите (25%), от които зависи развитието на АТ (локализационни и реализационни). Следователно интегралната оценка се базира както върху наличните условия, така и върху реалното състояние на АТ, като последното има решаваща тежест. Интегралната оценка по общини варира в стойности от 6 до 26. Въпреки голямата обща разлика, различията между съседни общини обикновено са минимални (с малки изключения). Възможно е, на базата на тази оценка, общините в ИСПИП да бъдат обединени в 3 групи. Групирането се базира на близостта на получените резултати при различните общини (фиг.4):
Фиг. 3 Сравнение в интегралната оценка по общини Общини със сравнително добре развит АТ (оценка над 20) – Котел, Сливен, Велики Преслав, Търговище Това са само 4 от общо 17 общини в изследвания регион или 33,4% от общата площ на изследваните общини. Всички те са разположени в западната част, поради което може да се направи изводът, че той е сравнително най-добре развитата в туристикогеографско отношение част от ИСПИП. Въпреки това обаче всички посочени общини са далеч под максималната оценка (36), от където може да се направи изводът, че дори и в тях АТ не е достигнал пределното си развитие. Общини, в които АТ се развива, макар и по-слабо на този етап (оценка 10 – 19) – Бяла, Дългопол, Несебър, Поморие, Карнобат, Айтос, Сунгурларе, Омуртаг, Руен, Долни Чифлик Това са по-голямата част от общините в разглежданата територия. В тях попада 54% от площта на изследваните общини. Те са разпределени из целия регион, като са преобладаващи в неговите източни части. Развитието на туризма в голяма част от тях (най-източните) се базира и е силно зависимо от туристопотоците от Черноморието. Тази обслужваща роля до известна степен ограничава възможността за формирането на собствен и уникален туристически продукт, както е при общините в западната част. Въпреки това обаче съществува осъзната потребност от развитие на АТ и стремеж към по-добро усвояване на туристико-ресурсния потенциал. Поради това може да се очаква по-добро развитие на АТ в бъдеще. Общини със слабо развит или не развити АТ (оценка под 10) - Антоново, Върбица, Смядово От таблицата може да се забележи, че в тези общини не се развива почти никоя от формите на АТ. Причините за това са предимно от организационно и управленско естество и не са свързани с липсата на условия за развитието на АТ. Въпреки това може да се очаква развитието на някои форми на АТ в бъдеще. Общините Антоново и Смядово разработват проекти за развитие на екотуризма. Очаква се и развитие на селския туризъм в община Смядово. Въпреки това обаче на този етап 13,3% от територията на изследваните общини на практика няма реални туристически функции. В интегралната оценка по видове АТ и фактори за развитието им (фиг. 5) също се наблюдават съществени различия. Оценката варира от 7 до 28, т.е. също в широки граници. Сред факторите за развитие на АТ прави впечатление значително по-ниската оценка на реализационните фактори, за които вече беше направен изводът, че са на незадоволително равнище. Разликата между ПТР и АТР не е голяма. По-високата интегрална оценка на АТР, може да се свърже с тяхното по-високо оценяване и съответно по-добро усвояване за нуждите на АТ. Природоресурсният потенциал остава сравнително по-слабо усвоен и до известна степен подценен. Фиг. 5 Сравнение в интегралната оценка по видове АТ Най-добре развити видове АТ в региона са ловният (27) и селският (25) туризъм. Въпреки това обаче техните оценки са далеч под максималната (51). Това се свързва с неравномерното им териториално развитие, както и липсата на такова в отделни части на региона. Голямата разлика спрямо максималната оценка е свидетелство за тяхното незадоволително развитие на настоящия етап. Подобни заключения може да се направят и за спортния туризъм (24), екотуризма (24), познавателния (22) и събитийния (21) туризъм. Именно това са най-перспективните видове АТ, чиито преимущества се оценяват все по-високо и съществува стремеж за по-добро развитие в бъдеще. Голямата разлика от максималната оценка свидетелства за съществен все още не усвоен потенциал. Макар и с по-ниска оценка (19) виненият туризъм също може да се определи като перспективен, поради лозаро-винарската специализация на региона. С най-ниски оценки остават религиозният (12) и лечебният (8) туризъм. Като причина за това може да се посочи, че условията за тяхното развитие са сравнително ограничени. Религиозните обекти са в недобро състояние и твърде ограничено се използват за нуждите на туризма. Регионът не е богат на минерални води, но въпреки това съществуват обективни условия за развитие на климатолечение, които все още не се използват. Изтегляне 2.1 Mb. Сподели с приятели:
|