ОБРАБОТВАНЕ НА КАТИНСКИТЕ ГРОБОВЕ

Разследването от Специалната Комисия установи, че за тази цел германците са използвали руски военнопленници на брой около 500 души, специално отбрани от лагера на военнопленниците № 126.

Специалната Комисия разполага с многобройни свидетелски показания по този въпрос.

От тях особено внимание заслужават показанията на лекарския персонал в споменатия лагер: Лекарят Чижов А. Т., който работел в лагер № 126 през време на окупацията на Смоленск от германците, показа:

„.....Приблизително в началото на месец март 1943 година от Смоленския лагер за военнопленници № 126 измежду физически най-силните пленници бяха отбрани няколко групи, всичко на брой около 500 души, за да бъдат изпратени уж на окопни работи. Впоследствие никой от тези пленници не се върна в лагера”.

Лекарят Хмиров В. А., който също работел при германците в този лагер, показа:

„Известно ми е, че приблизително през втората половина на февруари или в началото на март 1943 година от нашия лагер бяха изпратени в неизвестна на мене посока около 500 души военнопленници-червеноармейци. Под предлог, че тия пленници се изпращали уж на окопни работи, отбираха физически най-пълноценни хора....”.

Тъждествени показания дадоха: медицинската сестра Ленковская О.Г., медицинската сестра Тимофеева А.И., свидетелките Орлова П.М., Добросердова Е.Г., и свидетелят Кочетков В. С.

Къде наистина са били отправени 500-те съветски военнопленници от лагер №126, се вижда от показанията на свидетелката Московская А. М. Гражданката Московская Александра Михайловна, която живеела на края на гр. Смоленск и през време на окупацията работела в кухнята на една от германските военни части, на 5 октомври 1943 година подаде заявление до Извънредната Комисия по разследване зверствата на германските окупатори, с молба да бъде извикана, за да даде важни показания.

Извикана, тя разказа на Специалната Комисия, че през март 1943 година преди да отиде на работа, като отишла за дърва в своята барака, която се намирала в двора на брега на Днепър, тя намерила там непознат човек, който се оказал руски военнопленник.

„....От разговора с него аз узнах следното: Той се казва Егоров, името му Николай, ленинградец. От края на 1941 година всичкото време го държали в германския лагер за военнопленници № 126 в гр. Смоленск. В началото на март 1943 година той бил изпратен с колона военнопленници от няколкостотин души от лагера – в Катинската гора. Там те заедно с Егоров били заставени да разкопават гробове, в които се намирали трупове в униформа на полски офицери, да измъкват тия трупове от ямите и да изваждат от джобовете им документи, писма, фотографски картички и всички други вещи. Германците дали строга заповед, нищо да не се оставя в джобовете на труповете. Двама военнопленници били разстреляни, затова че след като обискирали труповете, германският офицер намерил в тези трупове някакви книжа.

Извличаните от дрехите, в които били облечени труповете вещи, документи и писма се преглеждали от германски офицери, след това заставяли пленниците да турят част от книжата обратно в джобовете на труповете, останалите книжа хвърляли в една купчина с иззетите по такъв начин вещи и документи, които след това се изгаряли.

Освен това германците принуждавали да се турят в джобовете на труповете на полските офицери някакви си книжа, които те взимали от донесените от тях сандъци или куфари (точно не помня).

Всички военнопленници живеели на територията на Катинската гора в ужасни условия, под открито небе и усилено се пазели.....

В началото на април 1943 година всички набелязани от германците работи, изглежда, били завършени, тъй като 3 дена никого от военнопленниците не карали да работи.....

Но съвсем неочаквано през нощта всички без изключение били разбудени и ги повели на някъде си. Стражата била усилена. Егоров заподозрял нещо лошо и започнал да следи с особено внимание всичко, което ставало. Вървели 3-4 часа в неизвестна посока. Спрели се в гората на някаква си полянка при една яма. Той видял как отделили от общата маса група военнопленници, подгонили ги към ямата, а след това започнали да ги разстрелват.

Военнопленниците се развълнували, започнали да шумят, да се движат. Недалеко от Егоров няколко души военнопленници се нахвърлили върху стражата, други от стражата прибягнали към това място. Егоров се възползвал от този момент на бърканица и избягал в тъмнината в гората, като слушал зад себе си викове и изстрели.

След този страшен разказ, който се вряза в паметта ми за през целия ми живот, на мен ми стана много жалко за Егоров и аз го помолих да дойде при мен в стаята да се сгрее и да се скрие при мен, докато му се възвърнат силите. Но Егоров не се съгласи.... Той каза, че на всека цена днес през нощта ще замине и ще се постарае да се промъкне през линията на фронта до частите на Червената Армия.

Но тая вечер Егоров не замина. Сутринта, когато аз отидох да провери, той се оказа в бараката. Както се изясни, през нощта той се опитвал да замине, но след като изминал петдесет крачки, почувствал такава слабост, че бил принуден да се върне. Очевидно проявило се дългото изтощение в лагера и глада през последните дни. Ние решихме той да остане още един-два дни при мен, за да се поправи. Като нахраних Егоров, аз отидох на работа. Когато вечерта се върнах в къщи, моите съседки – Баранова Мария Ивановна и Кабановская Екатерина Викторовна ми съобщиха, че през деня, през време на претърсването от германските полицаи в моята барака бил намерен пленен червеноармеец, когото те откарали със себе си”.

Във връзка с това, че в бараката на Московская бил намерен военнопленникът Егоров, тя била викана в гестапо, където я обвинявали, че е скрила военнопленника.

При разпитите в гестапо Московская упорита отричала да е имала каквото и да било отношение към този военнопленник, като твърдяла. че тя нищо не знае за това, че той се е намирал в нейната барака. След като не сполучили да изтръгнат признание от Московсвая, а така също и поради това, че военнопленникът Егоров очевидно не издал Московская, тя била освободена от гестапо. Същият Егоров разказал на Московская, че част от военнопленниците, които работели в Катинската гора, се занимавали, освен с откопаване на трупове, и с докарване на трупове от други места в Катинската гора. Докараните трупове се стоварвали в ями заедно с откопаните по-рано трупове.

Фактът, че в катинските гробове се докарвали много трупове, разстреляни от германците в други места, се потвърждава също така от показанията на инженера-механик Сухачев П.Ф.

Сухачев П. Ф., роден в 1912 година, инженер механик, в „Рославхлеб”, който при германците работел като машинист в Смоленската градска мелница, подаде на 8 октомври 1943 година заявление „с молба да бъде извикан”.

Извикан от Специалната Комисия, той показа:

„...Веднъж в мелницата през втората половина на март 1943 година аз се заприказвах с германски шофьор, който знаеше малко руски език. Като узнах от него, че той вози брашно в село Савенки за военна част и на другия ден се връща в Смоленск, аз го помолих да ме вземе със себе си, за да мога да си купя в селото маслени продукти. При това аз имах предвид, че пътуването с германски камион изключваше за мен всякакъв риск да бъда задържан на пропускателния пункт. Срещу парично възнаграждение германският шофьор се съгласи. Същият ден, в десет часа вечерта, ние излязохме на шосето Смоленск – Витебск. В автомобила бяхме двамата – аз и германецът-шофьор. Нощта беше светла, лунна, обаче, мъглата, която покриваше пътя, затрудняваше видимостта. Приблизително на 22-23-ия километър от Смоленск, при разрушеното мостче на шосето, беше построен обходен път с доста стръмен наклон. Ние бяхме започнали вече да се спускаме от шосето към обходния път, когато насреща ни из мъглата внезапно се показа камион. Поради това ли, че спирачките на нашия камион бяха неизправни, или поради неопитността на шофьора, но ние не можахме да спрем нашия камион и поради това, че обходният път беше доста тесен, ние се сблъскахме с идващия насреща ни камион. Сблъскването беше не тъй силно, тъй като шофьорът на насрещния камион успя да завие настрана, вследствие на което не произлезе сблъскване, а триене на стените на камионите. Обаче насрещният камион, като попадна с дясното си колело в рова, се прекатурна и легна с едната си страна върху склона. Нашият камион остана на колелата си. Аз и шофьорът веднага изскочихме из кабината и се приближихме към обърналия се камион. Мене ме порази силен трупен смрад, излизащ очевидно от камиона. Като дойдох още по-близко, аз видях, че камионът беше пълен с товар,. покрит отгоре с брезент и затегнат с въжета. От удара въжетата се бяха скъсали и част от товара се бе изсипал по склона. Това бе страшен товар. Това бяха човешки трупове, облечени във военна униформа.

Около камиона се намираха, доколкото си спомням, 6-7 души, от които един германец шофьор, двама въоръжени с автоматични пушки германци, а останалите бяха руски военнопленници, тъй като говореха по руски и бяха съответно облечени.

Германците започнаха да ругаят моя шофьор, след това се опитаха да изправят камиона. След две минути до мястото на аварията се приближиха още два камиона и се спряха. От тези камиони при нас дойдоха група германци и руски военнопленници, всичко 10 души. С общи усилия всички започнахме да вдигаме камиона. Като се възползвах от удобния момент, аз тихо попитах един руски военнопленник: „Какво е това?” Той също така тихо ми отговори: „Колко нощи вече возим трупове в Катинската гора”.

Прекатурналият се камион още не беше вдигнат, когато към мен и моя шофьор се приближи германски унтер-офицер и ни заповяда веднага да вървим по-нататък. Тъй като нашият камион нямаше никакви сериозни повреди, шофьорът, като го откара малко настрана, излезе на шосето и ние продължихме пътя си.

Преминавайки покрай пристигналите по-късно два камиона, покрити с брезент, аз също така почувствувах страшен смрад от трупове”.

Показанията на Сухачев се потвърждават от показанията на Егоров Владимир Афанасиевич, който през време на окупацията служил в полицията като полицай.

За своите наблюдения Егоров доложил на началника на полицейския участък в село Алхиповка Головнев Кузма Демянович, който го посъветвал „да си затваря устата” и прибавил: „Това не е наша работа, няма защо да се бъркаме в германските работи”.

За това, че германците превозвали с камиони трупове в Катинската гора, даде показания и Яковлев-Соколов Флор Максимович, роден в 1896 година, бивш агент по снабдяване на гостилниците на Смоленския тръст на гостилниците, а при германците – началник на полицията в Катинския участък.

Той показа, че един път в началото на април 1943 година лично видял, как от шосето за Катинската гора преминали четири покрити с брезент камиона, в които седели няколко души, въоръжени с автоматични и обикновени пушки. От тези камиони се разнасяла силна миризма от трупове.

От приведените свидетелски показания напълно ясно може да се заключи, че германците разстрелвали поляците и в други места. Докарвайки техните трупове в Катинската гора, те преследвали три цели: първо, да заличат следите на собствените си злодеяния; второ, да прехвърлят престъпленията си върху Съветската власт; трето, да увеличат броя на „болшевишките жертви” в гробовете на Катинската гора.
„ЕКСКУРЗИИ” ДО КАТИНСКИТЕ ГРОБОВЕ
През април 1943 година, като завършили всички подготвителни работи на гробищата в Катинската гора, германските окупатори пристъпили към широка агитация в печата и по радиото, опитвайки се да припишат на Съветската власт извършените от самите тях зверства над военнопленниците-поляци. Един от методите на тази провокационна агитация са били организираните от германците посещения на катинските гробове от жители на Смоленск и околността му, а така също и от „делегации” от страните, окупирани от германските завоеватели, или намиращи се във васална зависимост от тях.

Специалната Комисия разпита редица свидетели, които са участвали в „екскурзиите” до катинските гробове.

Свидетелят Зубков К. П._, лекар-патологоанатом, който работел като съдебно-медицински експерт в Смоленск, показа пред Специалната Комисия:

„....Дрехите на труповете, особено шинелите, ботушите и ремъците, бяха доста добре запазени. Металическите части на дрехите – токите на ремъците, копчетата, гвоздеите на обущата и други имаха не рязко изразена ръждавина и в някои случаи на места бяха запазили металическия си блясък. Достъпните за преглед тъкани на телата на труповете – лицата, вратовете, ръцете имаха предимно мръсно зеленикав цвят, в отделни случаи мръсно кафяв, но пълно разрушение на тъканите, гниене нямаше. В отделни случаи се виждаха разкрити сухожилия с белезникав цвят и част от мускулите. През време на моето пребиваване при разкопките на дъното на голяма яма работеха хора, които разкопаваха труповете. За това те употребяваха лопати и други инструменти, а също така вдигаха трупове на ръце, промъкваха ги от едно место на друго като ги хващаха за ръцете, за краката и за дрехите. Нито веднъж не ми се случи да наблюдавам, щото труповете да се разпадаха или да се откъсваха отделни части от тях.

Имайки предвид всичко гореизложено, аз дойдох до извода, че давността на пребиваването на труповете в земята не е три години, както твърдяха германците, а значително по-малка. Знаейки, че в масови гробове гниенето на труповете става по-бързо, отколкото в единичните и още повече без ковчези, аз дойдох до извода, че масовото разстрелване на поляците е било извършено преди около една и половина година и може да бъде отнесено към есента на 1941 година или пролетта на 1942 година. След като посетих разкопките, аз се убедих твърдо, че извършеното чудовищно злодеяние е дело на германците”.

Показания за това, че дрехите на труповете, техните металически части, обущата, а също така самите трупове са се били запазили добре, дадоха разпитаните от Специалната Комисия многобройни свидетели, които са участвали в „екскурзиите” на катинските гробове, в това число директорът на Смоленската водопроводна мрежа Куцев П. 3., учителката от катинското училище Ветрова Е. Н., телефонистката от Смоленското отделение за връзка Щедрова Н. Г., жителите на село Борок Алексеев М, А., жителят на село Нови Батеки, Кривозерцев Н. Г., дежурният на гара Гнездово Саватеев И. В., гражданката на Смоленск, Пущина Е. А., лекарят от 2-ра Смоленска болница Сидорук Т. А., лекарят от същата болница Кесарев П. М. и, др...

Специалната Комисия разполага с показанията на цяла редица свидетели, които разказаха, как германските власти са преследвали ония, които се съмнявали или не вярвали в провокацията. Тях ги уволнявали от служба, арестували, заплашвали с разстрелване. Комисията установи два случая на разстрелване за неумение „да си държат езика зад зъбите”: такава разправа била извършена над бившия германски полицай Загайнов и над Егоров А. А, който работел при разкопките на гробовете в Катинската гора.

Показания за това, че германците преследвали тия хора, които изказвали своите съмнения след посещаването на гробовете в Катинската гора, дадоха: чистачката в аптека №1 в Смоленск Зубарева М. С., помощникът на санитарния лекар на Сталинския районен отдел на народното здравеопазване в Смоленск Козлова В. Ф. и др.

Бившият началник на полицията в катинския участък Яковлев-Соколов Ф. М. показа:

„Създаде се обстановка, която предизвикваше сериозна тревога в германската комендатура и на полицейските апарати по места бързо бяха дадени нареждания, на всека цена да прекратят с всички вредни разговори и да арестуват всички „лица, които се изказват, че не вярват в „катинското дело”.

Лично на мен, като началник на полицията в участъка, ми дадоха такива нареждания: в края на май 1943 година германският комендант на село Катин, оберлейтенант Браунг и в началото на юни – началникът на Смоленската районна полиция Каменецкий.

Аз свиках инструктивно съвещание на полицаите от моя участък, на което предложих да задържат и докарват в полицията всеки, който казва, че не вярва и се съмнява в правдоподобността на германските съобщения, че болшевиките са разстреляли полските военнопленници. Изпълнявайки тези нареждания на германските власти, аз явно си кривях душата, тъй като сам бях убеден, че „катинското дело” е германска провокация. В това аз се убедих напълно, когато лично взех участие в „екскурзиите” в Катинската гора”.

Като видели, че „екскурзиите” на местното население на катинските гробове не постигат целта, германските окупационни власти през лятото на 1943 година се разпоредили да се заринат тези гробове.

Преди отстъплението си от Смоленск германските окупационни власти започнали набързо да заличават следите на злодеянията си. Вилата, която заемал „щабът на 537 строителна дружина”, била изгорена до основи. Трите момичета Алексеева, Михайлова и Конаховская германците търсели в село Борок, за да ги откарат със себе си, а може би, и да ги убият. Германците търсели и своя главен „свидетел ” – Киселов П. Г., но той заедно със семейството си успял да се скрие. Германците изгорили къщата му.

Германците се стараели да заловят и „свидетели” – бившия началник на гара Гнездово Иванов С. В. и бившия дежурен на тая гара Саватеев И. В._, а също така бившия прикачвач на вагони на гара Смоленск Захаров М. Д.

Последните дни преди отстъплението си от Смоленск германо-фашистките окупатори търсили професорите Базилевски и Ефимов. Двамата успели да избегнат участта да бъдат отвлечени или убити само поради това, че се скрили навреме.

Обаче, германо-фашистките завоеватели не успяха да заличат следите и да скрият престъпленията си.

Съдебно-медицинската експертиза, която бе произведена на откопаните трупове, неопровержимо ясно доказва, че разстрелването на военнопленниците поляци е било извършено от самите германци.

По-долу се привежда актът на съдебно-медицинската експертиза.

По нареждане на Специалната Комисия по установяване и разследване обстоятелствата, при които германо-фашистките завоеватели са разстреляли военнопленниците-полски офицери в Катинската гора (около гр. Смоленск), съдебно-медицинската експертна комисия в състав:

Главният съдебно-медицински експерт при Народния комисариат на здравеопазването на СССР, директорът на Държавния Научно-изследователски институт за съдебна медицина при Народния Комисариат на здравеопазването на СССР– В. И. Прозоровски;

Професорът по съдебна-медицина при 2-ия Московски Държавен медицински институт, доктор на медицинските науки – В. М. Смолнинов;

Професорът по патологическа анатомия, доктор на медицинските науки – Д. Н. Виропаев;

Старшият научен сътрудник на Танатологическото отделение при Държавания Научно-Изследователски институт за съдебна медицина при Народния комисариат на здравеопазването на СССР, доктор П. С. Семеновски;

Старшият научен сътрудник на Съдебно-Химическото отделение на Държавния Научно-изследователски институт за съдебна медицина при Народния комисариат на здравеопазването на СССР, доцент М. Д. Швайкова;

при участието на:

Главния съдебно-медицински експерт на Западния фронт, майор от медицинската служба Николски;

Съдебно-медицинския експерт на Н.... армия, капитан от медицинската служба Бусоедов;

Началника на Патолого-анатомическата лаборатория 92, майор от медицинската служба Суботин;

Майора от медицинската служба Оглоблин;

Лекаря-специалист, старши лейтенант от медицинската служба Садиков;

Старшия-лейтенант от медицинската служба Пушкарева;

през периода от 16 до 23 януари 1944 година произведе откопаване и съдебно-медицинско изследване на труповете на полските военнопленници, погребани в гробовете на територията на „Кози гори” в Катинската гора, на 15 километра от гр.Смоленск. Труповете на полските военнопленници били погребани в общ гроб с размери около 60х 60 х 3 метра и, освен това, в отделен гроб с размер около 7 x 6 x 3,5 метра. От гробовете бяха откопани и изследвани 925 трупа.

Откопаването и съдебно-медицинското изследване на труповете бяха произведени, за да се установи:

а) личността на покойниците;

б) причината на смъртта;

в) давността на погребението.

Обстоятелството на делото: виж материалите на Специалната Комисия.

Обективни данни: виж протоколите на съдебно-медицинското изследване на труповете.
ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Съдебно-медицинската експертна комисия, основавайки се на резултатите от съдебно-медицинските изследвания на труповете, стигна до следното заключение:

След разкопаването на гробовете и извличането на труповете от тях беше установено:

а) между масата трупове на полски военнопленници се намират трупове в цивилни дрехи, техният брой по отношение на общия брой на изследваните трупове е незначителен (само 2 от 925 извлечени трупове); труповете бяха обути с военни обуща;

б) дрехите на труповете на военнопленниците свидетелстват, че избитите са принадлежали към офицерския и частично към реднишкия състав на полската армия;

в) разкритите при прегледа на дрехите, разрязани джобове и ботуши, обърнати джобове, тяхното разкъсване, показват, че всичките дрехи на всеки труп (шинел, панталони и др.) като правило, носят следи от обиск, извършен върху труповете;

г) в някои случаи при прегледа на дрехите бе отбелязано,че джобовете са цели. В тия джобове, а така също в разрязаните и разкъсаните джобове, под хастара на мундирите, в поясите на панталоните, в партенките и чорапите бяха намерени парчета от вестници, брошури, молитвеници, пощенски марки, отворени и затворени писма, квитанции, записки и други документи, а също така ценности (слитъци от злато, златни долари), лули, ножчета, цигарена хартия, носни кърпички и др.;

д) върху една част от документите (даже без специални изследвания) при прегледа им бяха констатирани дати, отнасящи се към периода от 12 ноември 1940 година до 20 юни 1941 година;

е) тъканта на дрехите, особено на шинелите, мундирите, панталоните и горните ризи, се е запазила добре и с много голям труд може да бъде разкъсана с ръце;

ж) на твърде незначителна част трупове (20 от 925) ръцете се оказаха завързани отзад, с бели плетени върви.

Състоянието на дрехите на труповете, именно фактът, че мундирите, ризите, ремъците, панталоните и долните гащи са закопчани; ботушите или обущата са обути; шарфовете и вратовръзките са увити около врата, презрамките са закопчани, ризите са пъхнати в панталоните – показва, че по-рано не е бил извършван външен преглед на телата и краищата на труповете.

Фактът, че кожата на главата е запазена и че върху тея, а така също и на гърдите и корема (освен 3 случая от 925) отсъстват каквито и да било рязания, разрези и други признаци на експертна дейност, посочва, че не се е произвеждало съдебно-медицинско изследване на труповете, съдейки по труповете, откопани от съдебно-медицинската експертна комисия.

Външният и вътрешният преглед на 925 трупа дава основание да се твърди, че има огнестрелни ранявания на главата и врата, които в четири случаи се придружават с повреди на костите на черепния свод с тъп, твърд, тежък предмет. Освен това в незначителен брой случаи се намериха повреди на корема при едновременно раняване в главата.

Входните отверстия на огнестрелните рани са, като правило, единични, по-рядко – двойни, разположени в тилната област на главата, близко до тилната изпъкналост, до голямото тилно отверстие или на неговия край. В незначителни случаи входните огнестрелни отверстия са намерени на задната повърхност на врата, съответно на 1, 2, 3, вратни прешлени.

Изходни отверстия се констатираха най-често в областта на челото, по-рядко – в областта на темето и слепите очи, а така също и на лицето и врата. В 27 случая огнестрелните рани се оказаха слепи (без изходни отверстия) и в края на куршумените канали под меките покривки на черепа, в неговите кости, в ципите и в мозъчното вещество се намериха деформирани, слабо деформирани и съвсем не деформирани куршуми със стоманена обвивка, каквито се употребяват при стрелба с автоматични пистолети, предимно калибър 7,65мм.

Размерите на входните отверстия в тилната кост допускат извода, че при разстрелванията е било употребявано огнестрелно оръжие от два калибъра: в повечето случаи – по-малко от 8 мм., т.е. 7,65 мм. и по-малко; в по-малко случаи – по-голям от 8 мм. т.е. 9 мм.

Характерът на пукнатините на черепните кости и констатираните в някои случаи барутни остатъци при входното отверстие, показва, че изстрелите са били произвеждани от близо или съвсем от близо.

Взаимното разположение на входните и изходните отверстия показва, че изстрелите са се произвеждали отзад, при наклонена напред глава. При това куршуменият канал е преминавал през важните за живота отдели на главния мозък или наблизко до тях и разрушението на мозъчните тъкани е било причина за смъртта.

Констатираните върху костите на черепния свод повреди от тъп, твърд, тежък предмет са придружавали огнестрелните наранявания в главата и сами по себе си не са били причина за смъртта.

Съдебно-медицинските изследвания на труповете, произведени през периода от 16 до 23 януари 1944 година, потвърждават, че съвсем липсват трупове в състояние на гнилостно разпадане иди разрушение и че всички 925 трупове са в запазено състояние – в първоначален стадий на обезводняване на тъканите на трупа (което беше най-често и най-рязко изразено в областта на гърдите и корема, понякога и на краищата; в първоначален стадий на превръщане тлъстините във восък; в рязка степен на превръщане на тлъстините във восък в труповете, извлечени от дъното на гробовете); в съединение на обезводняването на тъканите на трупа с образуването на восък от тлъстините.

Особено внимание заслужава обстоятелството, че мускулите на тялото и на краищата са запазили напълно макроскопичната си структура и почти обикновения си цвят; вътрешните органи в гръдната и коремната празнини са запазили конфигурацията, в цяла редица случаи на сърдечния мускул, там където бе разрязан, имаше ясно различима структура и присъщия му цвят, а главният мозък представляваше характерните структурни особености, с ясно изразена граница между сивото и бялото вещества. Освен макроскопическото изследване на тъканите и органите на трупа съдебно-медицинската експертиза взе съответния материал, за да произведе микроскопически и химически изследвания в лабораторни условия.

За запазването на тъканите и органите на труповете известно значение са имали свойствата на почвата, където бяха намерени труповете.

След разкопаването на гробовете и извличането на труповете и престояването им на въздуха те са били подхвърлени на действието на топлината и влагата през пролетта и лятото на 1943 година. Това е могло да окаже влияние на рязкото развитие на разлагателния процес на труповете.

Обаче степента на обезводняване на труповете и на образуване в тях на восък от тлъстините, особено доброто запазване на мускулите и вътрешните органи, а така също и на дрехите, дават основание да се твърди, че труповете са се намирали в почвата недълго време.

Съпоставяйки пък състоянието на труповете в гробовете на територията „Кози гори” със състоянието на труповете, погребани на други места в гр.Смоленск и неговите най-близки околности – в Гедеоновка, Магаленщина, Реадовка, лагер №126, Красний бор и т.н. (вж. акт на съд.-мед. експертиза от 22 октомври 1943 година), трябва да се признае, че погребението на труповете на полските военнопленници на територията на „Кози гори” е извършено преди около 2 години. Това напълно се потвърждава от намерените в дрехите на труповете документи, които изключват по-раншни срокове на погребение (вж. точка „д”, 36 стр. и описа на документите).

Въз основа на данните и резултатите от изследването съдебно-медицинската експертиза–

счита за установен акта на умъртвяване чрез разстрелване на военнопленниците от офицерския и частично реднишкия състав на полската армия;

твърди, че това разстрелване се отнася към период отпреди около 2 години, т.е. между септември и декември 1941 година;

вижда във факта, че съдебно-медицинската експертна комисия е намерила в дрехите на труповете ценности и документи с дати от 1941 година – доказателство, че германо-фашистките власти, които през пролетта и лятото на 1943 година са обискирали труповете, са извършили обиска небрежно, а намерените документи потвърждават, че разстрелването е извършено след юни 1941 година;

констатира, че през 1943 година германците извършили крайно нищожен брой разкрития на трупове на разстреляните полски военнопленници;

отбелязва пълната идентичност на начина, по който са били разстреляни полските военнопленници с начина, по който са разстрелвани мирните съветски граждани и съветските военнопленници, широко практикуван от германо-фашистките власти във временно окупираната територия на СССР, в това число в градовете – Смоленск, Орел, Харков, Краснодар, Воронеж.
Главен съдебно-медицински експерт при Народния Комисариат на Здравеопазването на СССР, директор на Държавния Научно-изследователски институт за съдебна медицина при Народния Комисариат на здравеопазването на СССР В. И. ПРОЗОРОВСКИ. Професор по съдебна медицина в 2-ия Московски Държавен медицински институт, доктор на медицинските науки В. М. СМОЛЯНИНОВ.

Професор по патологическа анатомия доктор на медицинските науки Д. Н. ВИРОПАЕВ.

Старши научен сътрудник на Танатологическото отделение на Държавния Научно-Изследователски институт за съдебна медицина при НКЗ на СССР, доктор П. С. СЕМЕНОВСКИ.

Старши научен сътрудник на съдебно-химическото отделение при Държавния Научно-изследователски институт за съдебна медицина при НКЗ на СССР, доцент М. Д. ШВАЙКОВА.

гр. Смоленск, 24 януари 1944 година