Социално включване на лица с трайно намалена
В Закона за държавния служител
Изтегляне 5.41 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Закона за защита от дискриминация
- Закона за корпоративното подоходно облагане
- Закона за данъците върху доходите на физическите лица
- Закона за електронните съобщения
- „Развитие на човешките ресурси” през 2010 г. (112)
- Национална програма за заетост и обучение на хора с трайни увреждания
- Дългосрочна стратегия за заетост на хората с увреждания 2011 – 2020 г.(26)
| В Закона за държавния служител (обн. – ДВ, бр. 67 от 27.07.1999 г., посл. изм. с бр.86 на ДВ. от 2017 г.) чл.85 (1), се сочи, че при трудоустрояване държавният служител се премества на друга подходяща държавна служба или на същата при облекчени условия в 10 – дневен срок от издаване на предписание от здравните органи. (40)
През 01.01.2000 г. влиза в сила Кодекса за социално осигуряване ( КСО) (посл. изм. и допълнен през март 2021 г.), (71). Многократно изменян и допълван, КСО регламентира правото на обезщетения от НОИ и на профилактика и рехабилитация на осигурени лица с временна и трайно намалена работоспособност. (71) През 2002 г. влиза в сила Закона за насърчаване на заетостта, чл.2 от който изрично забранява всякаква форма на дискриминация при наличие на психически или физически увреждания на работника. С измененията от 2008 г. в Раздел VIII са предвидени мерки за социално – икономическа интеграция на групи в неравностойно положение, в т.ч. на хора с трайни увреждания, чрез финансови стимули за работодателите, които разкриват работни места за период не по – дълъг от 12 месеца, и предоставят възможности за професионално обучение на лица от този контингент, (Допълнителни разпоредби, §1, т.4а) Чл.52, (1) (доп. – ДВ, бр.101 от 2015 г. от Закона за насърчаване на заетостта). (51) В подкрепа на тези политики е дейността на Агенцията за хората с увреждания (АХУ), която предоставя финасиране на проекти за разкриване на собствен бизнес или подпомагане на съществуващи фирми на лица с 50 и над 50% ТНР. Антидискриминационното законодателство, залегнало в Конституцията на Р. България, намира своето продължение във влезлия в сила на 01.01.2004 г. Закона за защита от дискриминация (посл. изм. ДВ. бр.7 от 19.01. 2018 г.). Целта на този нормативен акт е да гарантира на всички лица, включително и хората с увреждания, равни права пред закона и при участието им в обществения живот. (42) От 2005 г. е в сила Законът за интеграция на хората с увреждания (ЗИХУ). Този нормативен акт концентрира в най – пълен обем правните норми, защитаващи хората с увреждания, залегнали в Конституцията, и доразвива социално – икономическа мерки, насочени към тази уязвима група. В раздела „Трудова заетост” са регламентирани правото на труд на хората с увреждания и задълженията на работодателите. Основните акценти са върху: създаване на интегрирана работна среда във всички форми на заетост, съобразена с увреждането и трудовия потенциал на лицето; субсидиране от Министерския съвет чрез защитени проекти и програми на производството на специализираните предприятия и кооперации; изграждане на достъпна среда и създаване на условия за независимо функциониране, социална защита, интегрирано образование и обучение; предоставяне на възможности за участие в културния и спортния живот. В ЗИХУ са предвидени мерки за финансово стимулиране на работодателите да наемат увредени лица, като адаптират работно място към техните специфични нужди и им осигурят здравословна и безопасна трудова среда. На предприемчивите хора с увреждания чрез ЗИХУ се осигурява финансов ресурс за стартиране на самостоятелен бизнес. (46) През декември 2018 г., след като Върховният административен съд отменя разпоредбите на чл.24,(2), чл.25 чл.26 и чл.27,(3) от Правилника за прилагане на ЗИХУ, е отменен и ЗИХУ. Важна стъпка в политиката за трудова заетост на увредените лица е приетия през 2007 г. Закона за корпоративното подоходно облагане (посл. изм. ДВ. бр.21 от 12 Март 2021 г.). Законът освобождава от корпоративен данък специализираните предприятия, кооперации и производства, членуващи в националните организации на хора с увреждания и пренасочва средства за рехабилитация и социална интеграция на лицата с дефицити. (47) Значителна подкрепа за процеса на социалното включване на хората с увреждания са данъчните облекчения за тези, които упражняват трудова дейност. Съгласно условия и по ред, определени в Закона за данъците върху доходите на физическите лица, за лица с 50 и с над 50 на сто ТНР, месечната данъчна основа се намалява с 660 лв., а годишната – с 7920 лв. (38) Процесите на трудова интеграцията на хората с увреждания пазара са подпомогнати от регулациите в Закона за електронните съобщения, приет през 2007г., който им позволява да се възползват възможностите за бърз достъп, качеството и надеждност на дигиталните технологии. (41) По оперативна програма „Развитие на човешките ресурси” през 2010 г. (112) стартира проект „Повишаване качеството на предоставяните от Агенция по заетостта услуги за гражданите и бизнеса с фокус върху уязвимите групи на пазара на труда” – „Да успеем заедно”. Назначени в системата на АЗ трудови медиатори, консултанти и посредници работят не само с хората с увреждания, но се фокусират и върху промяната на обществените настроения и неадекватното отношение на работодателите като предпоставка за успешното социално включване чрез труд на увредените лица. Нов етап в интеграционните политика на лицата в нервностойно положение, в т.ч. на хората с увреждания, е ратифицирането на Конвенция на ООН за правата на хората с увреждания на 26.01.2012 г. С този акт международните договори стават част от законодателството на държавата. В отговор на необходимостта от разработване на политики за заетост на хората с увреждания в интегрирана работна среда е приета Национална програма за заетост и обучение на хора с трайни увреждания, удължена със Заповед № РД – 01 – 32 от 10.02.2021 г. на Министъра на труда и социалната политика. Програмата се реализира на територията на цялата страна със съдействието на Бюрата по труда и АЗ и е насочена към осигуряване на работа на безработни лица с трайни увреждания в трудоспособна възраст с цел интегрирането им в социума. (99) В съответствие с приети основни нормативни актове, изследвания и национални стратегически документи е разработена Дългосрочна стратегия за заетост на хората с увреждания 2011 – 2020 г.(26) Това е най – мащабният план за пълноценно интегриране на хората с увреждания в социално – икономическия живот чрез подходящи форми на професионална подготовка и трудова реализация. Основните оперативни цели на Стратегията включват мерки за анализ на техните възможности за заетост; финасови стимули на работодатели, които се грижат за квалификацията и преквалификацията на наетите лица с увреждания; обучение на служители за работа с този специфичен контингент. Чрез Стратегията са въведени разнообразни форми на заетост на увредените лица, като: Изтегляне 5.41 Mb. Сподели с приятели:
|