Отговори на становищата представени на Общественото Обсъждане

- Местообитание 1210 “ Едногодишна растителност върху морски крайбрежни наноси” се формира предимно на места с абризионен бряг със скални или льосови откоси, където върху натрупания наносен материал се развиват предимно съобщества с преобладаване на едногодишна растителност от клас Cakiletea maritimae. С изменението на ОУП на Община Царево който е съобразен с новия Закон за Черноморското крайбрежие с очертана зона “А” не се засяга този тип местообитание.

- Местообитание 1240 “Стръмни морски скали, обрасли с ендемични видове Limonium” заема крайморски скали и скални брегове, на които се формират халофитни скални съобщества под влияние на солената морска вода. Формираните на тези местообитания растителни съобщества, които обикновено се отнасят във клас Crithmo-Staticetea с изменението на ОУП на Община Царево няма да бъдат обект на пряко въздействие.

- Местообитанията 2110 “Зараждащи се подвижни дюни“, 2120 “Подвижни дюни с Ammophilla arenaria по крайбрежната ивица ( бели дюни)“, 2130 “Неподвижни крайбрежни дюни с тревна растителност ( сиви дюни )“ не се засягат пряко с изменението на ОУП на Община Царево, като предложените за урбанизиране територии са значително отдалечени от тях. Тези местообитания, обаче могат да бъдат обект на антропогенно натоварване през туристическия сезон и без реализирането на изменението на ОУП. Това налага при разработването на ПУП-ПЗ на предвидените за урбанизиране територии да се предвидят конкретни мерки за отделните устройствени зони, с които да се предотврати евентуална загуба на екотонните зони на посочените местообитания.

1.2. В доклада за ОС не е оценено въздействието върху типа местообитание с код 1130 - Естуари - очаква се фрагментиране на 10-20 % от общата му площ в зоната, както и по отношение на морските местообитания - 1110, 1130, 1160, 1170, напр. в резултат на вероятност от замърсяването на водите, засилено антропогенно присъствие”.

- Местообитание 1130 “Естуари“, което се формира в най-долните участъци на реките и разширените им устия при вливането в морето, няма да бъде засегнато значително с реализирането на изменението на ОУП на Община Царево, тъй като най-характерните участъци от този тип в защитените местности “Велека” и “Силистар” не са предвидени територии за урбанизация.

- Местообитанията 1110 “Постоянно покрити от морска вода пясъчни и тинести плитчини”, 1130 “Естуари“, 1160 “Обширни плитки заливи“ и 1170 “Съобщества с кафяви, червени, и зелени водорасли по скалисти морски дъна“ в различна степен са обект на антропогенно натоварване и без реализиране на изменението на ОУП на Община Царево. С реализирането на предлаганото изменение, при спазване на предвидените в Закона за Черноморското крайбрежие нормативи за строителство и за пречистване на отпадните води не се очаква пряко замърсяване на водите в посочените хабитати. По отношение на засиленото антропогенно натоварване през туристическия сезон то може да бъде контролирано в допустими граници.

1.3. Изказано е твърдение, че ще бъдат засегнати предимно земеделски земи, но по НТП земеделски земи са ливади и пасища, несъмнено част от които са местообитания, предназначение на опазване в зоната. Посочени са някои синтаксони. които много вероятно представляват такива местообитания. Никъде не е отразено процентно съдържание на загубената площ за такива местообитания. Ако 1.72% е площта на загуба на територията на цялата зона, доколкото зоната в огромната си част е горска територия, и малка загуба на ливади и пасища, може да превиши допустимото от ЕК 1% загуба, като ще постави тези местообитания в Неблагоприятно лошо състояние.

- Преобладаващата част от предвидените за урбанизиране територии са обработваеми земи или изоставени ниви, които през последните 1-2 десетилетия не са обработвани. В актуализирания вариант на Доклада за оценката на съвместимост, по устройствени зони e анализирано съотношението между обработваемите земи, пасищата, ливадите и е дадена оценка за потенциалната възможност да бъдат засегнати приоритетни местообитания и да се наруши техния благоприятен природозащитен статус.

- Обсъждането на предложенията за урбанизиране на част от Защитена местност “ Устието на р. Велека” е направено, тъй като в предложеното изменение на ОУП на Община Царево те са разгледани като алтернативно предложение Известно е, че процедурата за изключване на части от защитени територии се съдържа в Закона за защитените територии. В преработеният ОУП в ЗМ“ Устието на р. Велека” не се предвижда урбанизация на територии.

Що се отнася до ПП “Странджа”, неговият статут не изключва процедури за урбанизиране в съответствие с целта на неговото обявяване “ дългосрочно опазване на уникалната природа във водосборите на реките Велека и Резовска и осигуряване на устойчиво социално-икономическо развитие на района.” ПП “Странджа“ все още няма утвърден план за управление.

1.5. Допуснати са някои погрешни твърдения, напр. че горите от цер (Quercus cerris) и благун (Quercus frainetto) не се отнасят към местообитания, предмет на опазване в зона „Странджа". Според последните поправки на Interpretation manuel of habitats към Директива 92/43 за 27 страни-членки, уникалните Евксински дъбови гори на Странджа са представени, като подтип на местообитание 91М0 – Балкано попонски церово-горунови гори Много от тях са представени в крайбрежната зона и се намират в непосредствена близост до предвидени за застрояване територии. За тях изобщо не е коментирано възможно влияние - загуба на екотон и буфери, кумулативен ефект, фрагментация, опасност от пожари, от навлизане на инвазивни и нетипични видове

- Няма твърдения, че всички гори с преобладаване на цер (Quercus cerris) и благун (Quercus frainetto) не се отнасят към местообитания обект на опазване в ЗЗ “Странджа“. Но обратното твърдение, че всички гори с пребладаване на благун и цер се отнасят към уникалните Евксински гори е също некоректно.

По отношение на въздействието върху горските съобщества в отделните устройствени зони, съществуват потенциални възможности за негативно влияние, които задължително трябва да бъдат преценени при разработването на подробните устройствени планове. Във връзка с последното решение на Министерски съвет от февруари 2008 г., в защитените зони да бъдат включени и населените места и територии с общи устройствени планове, разработването на оценки за съвместимост на подробните устройствени планове за отделните устройствени зони ще бъде задължително.

1.6. Не отговаря на истината и изказаното на стр. 38 твърдение, че усвояването на земеделски земи (вкл. и във вътрешността на зона Странджа), няма да се отрази на популациите на защитени растения, които са типични за дадено местообитание (по смисъла на §3 т. 1(в) от Допълнителните разпоредби на Наредбата). Трябва да бъде подчертано, че някои от най-редките и свързани с крайбрежни пасищни и скални местообитания растения в България, са локализирани именно в такива крайбрежни земеделски земи: Bromus lanceolatus, Orchis papylionaceas, Separias vomeracea, Hymenocarpus circinatus, Scorpiurus subvillosus, Centaurium maritimum, Reichardia picroides, Urospermum picroirus, Convolvulus lineatus и др.

- Изказаното в Доклада за оценка на съвместимостта на стр. 38, твърдение е свързано с обсъждане на някои аспекти от съвременното състояние на растителността в изоставени земеделски земи в ЗМ “ Велека “ и няма обобщаващ характер. При това, трябва да се има предвид, че на територията на ЗМ “ Велека “ с изменението на ОУП на община Царево не се предвижда урбанизиране. Във връзка с това буди недоумение факта, че в Стандартния формуляр на ПЗЗ “ Странджа “ не са посочени растителни видове, които да са обект на специална защита.

1.7. В ОС практически липсва описанието на елементите на предлаганите в ОУП дейности и възможните въздействия на тези елементи върху биоразнообразието, като пряко унищожение, увреждане, на възможните рискове от аварии и пожари, на фрагментация, замърсяване на води, почви и въздух, прогонване, събиране на индивиди, смъртност от увеличения трафик, антагонистични въздействия със синантропни видове (с изключение на птиците), навлизане на екзоти и агресивни видове и т.н.

- В оценката за съвместимост на изменението на ОУП на Община Царево, на базата на предлаганите площи на отделните устройствени зони, на оценка на съвременното състояние на растителността и местообитанията, на възприетите относителни ниски показатели за застрояване в предвидените устройствени зони, на предвидените зони за озеленяване, в които трябва да бъде възстановена характерна за района растителност, е направено заключението, че предлаганото изменение на ОУП няма да окаже значимо негативно въздействие върху растителното разнообразие и характерните типове мистообитания в потенциалните защитени зони. Детайлната оценка за въздействието върху биоразнообразието трябва да бъде направена при разработването на подробните устройствени планове за обособените устройствени зони.

В екологичната оценка на изменението на ОУП въз основа на комплексния анализ на съвременното състояние на растителността и на местообитания на територията на община Царево, е направена прогноза за тяхното изменение в резултат на естествено протичащите сукцесии в горски, храстови и тревни екосистеми, без прилагането на измененията ОУП.

В изоставените земеделски земи обикновено протичат вторични сукцесии, при които чрез паралелно изменение на растителните съобщества и компоненти на местообитанията се формират тревни екосистеми от плевелно-рудерален тип. При оптимистичния вариант на прогнозата, тяхното развитие е в направление на частична стабилизация, която е свързана с екстензивни сукцесионни изменения и превръщенето им в ливаден или пасищен тип екосистеми. При песимистичния вариант на прогнозата деградацианите процеси са по-продължителни и са свързани със смени на различни сериални съобщества от плевелно-рудерален и коренищно бобов тип. Тези регресивни процеси във вторично тревни екосистеми могат да се ускорят и от различни форми на пряко или косвено антропогенно въздействие.

Състоянието на отглежданите едногодишни и многогодишни агрофитоценози и на техните местообитания се определят от провежданите агротехнически мероприятия, от ежегодно променящия се хидротермичен режим, от различни форми на пряко или косвено антропогенно въздействие и природни аномалии през отделните години.

Очертаните прогнози за изменение на растителността и местообитанията на територията на община Царево, дава основание да се направи извода, че и без приемането на измененията в ОУП е възможно протичането на деградационни процеси в различни типове екосистеми при естествено изменение на компонентите на околната среда, или свързани с пряко или косвено антропогенно въздейстие. Това налага при приемането на измененията на ОУП да се вземат предвид и песимистичните прогнози и се определят адекватни мерки, чрез които да се осигури стабилно развитие на основните типове екосистеми, което да се съчетае с устойчивото социално–икономическо развитие на Община Царево.

1.9. В ОС няма данни как предвидените инвестиционни намерения ще се отразят на Благоприятния природозащитен статус (БГТС) на местообитанията и видовете в зоните. Не са използвани параметрите и критериите за определяне на БПС на отделните видове от НАТУРА 2000.

- Общият устройствен план очертава общите рамки, в които ще се развива общината през следващите десетилетия. В него не се разглеждат конкретните инвестиционни предложения и намерения. Във връзка с това въздействието върху БПС на местообитанията и видовете в СЗЗ трябва да се разгледат и оценят при приемането на подробните устройствени планове в обособените устройствени зони

- Както беше посочено ОУП очертава рамките, в които ще се развива общината през следващите десетилетия. В обособените зони в различни периоди от време могат да постъпят инвестиционни предложения, на които подробните устройствени планове задължително подлежат на Екологична оценка или ОВОС и Оценка на съвместимост със съответната Защитена зона. След Решението на Министерския съвет от ІІ. 2008 г. за отмяна на Решението за изключване от СЗЗ на населените места и териториите с ОУП, подлежи на промяна и Наредбата за условията и реда на извършване на оценка за съвместимостта на планове и програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони, приета с ПМС № 201/ 11.09.2007 г.

При анализа на типовете местообитания в ПЗЗ “Странджа” в Екологичната оценка и в Оценката за съвместимостта, обект на обсъждане са били предимно типовете местообитания включени в Приложение № 1 към чл. 6 , ал.1, т. 1 ( Изм. , ДВ , бр. 88 от 2005 г. ) към Закона за биологично разнообразие ( Обн. ДВ, бр. 77 от 09.08.2002 т). Относно разпространението и природозащитния статус на някои редки и защитени видове в ОС е дадена информация съдържаща се в разработения и публикуван План за управление на ЗМ “Устието на Велека” и ЗМ “ Силистар” ( МОСВ, 1998 ).

В разработения, но все още не приет план за управление на ПП Странджа цветните карти не са приети, не ни е известно да са и публикувани. Внимателният преглед на легендата и на очертаните контури обаче показват, че на картата са отразени предимни горски типове местообитания, като е ползвана информация от таксационните описания на лесоустройствените проекти, а от другите типове местообитания са представени контурите само на “Понтийски бели дюни“, “Естуари“, “Субконтинентални крайречни ливади“ и “Източни храсталаци от грипа“. Посочените в едно от становищата местообитания: понтийски крайморски съобщества от кисели треви, западно-понтийски халофитни пионерни съобщества, морски заливи, понтийски псамофитни съобщества, западно-понтийски халофитни ливади, понтийски бели дюни, медитерано-понтийски клифове, западно-понтийски крайморски аерохалофитни" съобщества (3 типа), елино-балкански терофитни съобщества и други, не са отразени на картата на приоритетните за опазване хабитати.

На забележките от общ характер, които се съдържат в повече от становищата, които не са подкрепени с конкретни факти, не считаме за необходимо да отговаряме.

Изменението на ОУП на Община Царево, породи широк отзвук сред заинтересованите страни. Възникналите въпроси и проблеми се основават на различните позиции и възгледи сред заинтересованите страни. Основен проблем, възникнал в хода на разработването на Изменението на ОУП на Община Царево и при общественото обсъждане е в различните ценностни системи и позиции на жителите и инвеститорите от една страна и на природозащитните институции и организации от друга страна. Противопоставени бяха две основни позиции от ЗБР – “Благоприятното природозащитно състояние на видовете и местообитанията” с мероприятие от “първостепен обществен интерес” от икономическа и социална гледна точка за местното население.

При съвременните тенденции на развитие, забраната за строежи и изграждане на инфраструктура в района, би довела до пълно обезлюдяване или до заселвана на роми, което и в двата случая, няма да е от полза за установяване на благоприятно състояние на консервационно значимите видове животни. Обезлюдяването води до редица негативи, водещи до нежелани сукцесионни промени, свързани най-вече с полуестествените хабитати. Захрастяването и обрастването на пасищата и необработваемите земи е вече неоспорим факт. За подържането на тези местообитания са необходими селскостопански животни, каквито има единствено около населените места, но предвид техния брой, те са крайно недостатъчни за съществуването на хабитати от пасищен тип.

Целта на Изменението на ОУП е, да се заложат основните параметри на развитието на Общината и изграждането на инфраструктурата, без които оцеляването на населението е немислимо. Демографските проучвания показват не само отрицателен прираст, но и бързо обезлюдяване особено във вътрешността. Някои населени места са вече с население под 100 човека при средна възраст над 65-70 години. Такива са с. Кондолово (25 ч.), с. Изгрев (26 ч.), с. Фазаново (47 ч.), с. Велика (87 ч.) и с. Резово (75 ч.). От населените места във вътрешността единствено с. Бродилово и с. Кости са с население над 300 човека, което съставлява около 3,5 % от населението на общината за всяко едно от двете селища. Населението на общината във вътрешността съставлява едва 8 %. От населените места е видно, че единствено крайбрежните райони са с положителен (или нулев) прираст, поради което тук живее 92 % от населението на общината. Развитието на туризма и ограничения промишлен риболов са причина, тези населени места да са все още олюдени. Разпределението на жителите в крайбрежната част не са равномерно разпределени. Гр. Царево и гр. Ахтопол се населяват от приблизително 80% от жителите на общината. Към тези селища може да се причисли и с. Лозенец, което също има вече облика на курорт. Селата Варвара, Синеморец и Резово въпреки природните дадености са с малко постоянни жители, поради липсата на инфраструктура и лошите условия за живот. В тези селища през последните 10 години се забелязва силен ръст на строителството, което е хаотично, неорганизирано и в по голямата си част незаконно. Липсата на утвърден план за застрояване и изграждане на инфраструктурата е причина за безконтролното строителство, което налага оценка на новата ситуация и изработването на нов ОУП и стратегия за развитие. Този план трябва да реализира програма, максимално щадяща природата на района. Тя трябва да предвиди всички мерки за съхраняването на ценните местообитания и видове, без които облика на парка “Странджа” няма да е същия. Планът трябва да е съобразен с изискванията на ЕС, залегнали в общоевропейска екологична мрежа“Натура 2000”. Като по тясно специализиран и “по специален” ЗБР има приоритет пред ЗУТ при разрешаването на проблеми и вземането на решения при възникнали между законови противоречия. Това не означава, че ЗУТ трябва да бъде игнориран, а да се прилага при спазването на принципа на предпазливостта, при вземане на необходимите превантивни мерки.

Капацитета на летовниците за Община Царево е изчисляван по максимално възможния капацитет на плажните ивици и местата подходящи за развитие на рекреационни дейности. Прави впечатление, че данните на ОУП и тези на не приетия ПУ на ПП “Странджа” са аналогични, независимо от факта, че са изчислявани от различни специалисти. Този капацитет се изчислява на 25 000 плажуващи и още 7 000 почиващи на територията на общината. По най- прости сметки тези места могат да бъдат разпределени в 15 000-16 000 жилища (апартамента, стаи и др.) Какъв е настоящия капацитет е трудно да бъде установено. Счита се, че в района на общината почиват средно между 7 и 9000 летовника. Установения нов капацитет ще трябва да увеличи почти трикратно възможностите на курортите. Този капацитет би довел до силна антропогенна преса в района на крайбрежието и е редно да бъде преосмислен от общинското ръководство и инвеститорите. Действително при изменението на ОУП най – силно застрояване се предвижда в района на крайбрежната ивица. Особено натоварени са районите южно от с. Варвара. Практически почти цялата крайбрежна ивица с широчина от 300 до 1000 м. се устройва, като приблизително 25 % от тези места се считат за приоритетни за опазването на понтийската и предноазиатска фауна и на редица редки и защитени животински видове. Като приоритетни се считат скалистите крайбрежни местообитания, а от откритите пасищата и ливадите. Пасищата на крайбрежните населени места, предвидени за промяна в предназначението, с цел урбанизиране са 588 дка, а ливадите около 46 дка. Особено големи са тези местообитания в с. Варвара 204 дка и с. Синеморец 285 дка. Строителството в тези хабитати трябва да бъде преосмислено и да се търсят алтернативни варианти. Компромисен вариант за тези местообитания е те да бъдат заменени с земеделски земи, които са изоставени и разположени западно от крайбрежния асфалтов път. По този начин ще бъдат задоволени изискванията за опазване на тези местообитания и на желаещите да инвестират в курортния бизнес. Ще бъде избегнато драстичното фрагментиране на тези местообитания, което би довело до тяхното пълно унищожаване и съответно на биотата, която ги населява. За вътрешността на общината се предвижда смяна на предназначението с цел урбанизиране на 182 дка пасища и 206 дка ливади. Тези територии също могат да бъдат запазени като се заменят с изоставени орници, намиращи се в съседство с населените места. Необходимо е да се прецени, доколко са перспективни предвидените вилни селища, при липсата на изградена инфраструктура. Изграждането на такава е скъпо мероприятие, което засега не се препокрива с очакваните инвестиционни намерения на районите във вътрешността на общината.

По повод мненията и изказванията, че не познавам района на ПП “Странджа” дължа да отбележа, че през периода 1998-2000 г. ръководих екип от специалисти зоолози, проучващи фауната по подпроект на БШПГ. Основен акцент на проучването бяха съобществата от животни, обитаващи горските ценози и влиянието на лесовъдските мероприятия върху биоразнообразието. Проучването имаше сравнителен аспект, поради което картирахме фауни на различно повлияни екосистеми, включително и изоставени земеделски земи. През този период проучвахме фауната в района на с. Кости (резервата Силкосия), с. Кондолово, с. Граматиково, м. Качул, м. Тракийски лагер, м. Пърнарите, м. Парория. Направени бяха експедиции в района на устието на р. Велека, р. Караагач, с. Варвара, с. Синеморец, с. Резово. Сред участниците, участвали в проучването, са: м-р по Биология Драган Чобанов (спец. По Правокрили), д-р Марио Лангуров (спец. По Двукрили), д-р Милен Василев (ихтиолог), д-р Боян Милчев (орнитолог), д-р Васил Попов (спец. по дребни бозайници, включително и прилепи). Моята дейност беше свързана с координация на проучването и разработване на наземни твърдокрили от сем Бегачи. Специални проучвания на батрахофауната и херпетофауната не бяха извършвани, но беше събран материал, който допринесе за попълване на празноти в познанията на тези групи. За съжаление, резултатите от проучването не бяха публикувани и останаха под формата на отчети и доклади, които са на разположение и до ден днешен в архивите на програмата. Части от тези доклади бяха публикувани от В. Попов в публикация върху дребните бозайници на Странджа планина. Материалите от безгръбначни бяха раздадени на специалисти, които ги използваха по късно за съставянето на научни публикации. Такива материали са използвани от д-р Христо Делчев (за паяците), д-р Пламен Митов (за сенокосците), Огнян Илиев ( за късокрилците).

Във връзка с конкретните становища по слабостите в ОС за конкретни групи животни, мога да направя следните коментарии:

- За безгръбначните. Оценката на тази група към настоящия момент е много субективна, поради липсата на подходяща система от критерии за обективно оценяване.

Липсата на проучвания върху повечето групи налага да се правят изводи по данни само за проучените такива. Като такава група може да бъде категоризирана напр. пеперудите, за които има издание – “Основни райони за пеперуди в България” (Абаджиев, С и С. Бешков, 2007). Зонирането на тази група е направено паралелно с ПЗЗ по Директивата за местообитанията. Всички приоритетни места попадат в съответните ЗЗ, изброените заплахи за видовете, както и предмета и целите на опазване на ЗЗ са аналогични с тези от стандартните формуляри. Единствено видовете, които са включени като допълнителни към тези от формуляра, допринасят за увеличаване на консервационната значимост на района, но не и съществено. От изброените видове с висок природозащитен статус, няма такива, които да са свързани с откритите хабитати. Всички видове са свързани със стари широколистни гори. Доколкото тези видове не са редки за българската фауна, то този факт се дължи на все още запазените горски комплекси в някой райони на страната. При нулева алтернатива, видовете на откритите хабитати от пасищен тип, ще се окажат отново в неблагоприятно природозащитно състояние, поради протичащи нежелани сукцесионни изменения, следствие от липсата на пасищно животновъдство. Последните процеси са свързани с постоянната тенденция на обезлюдяване на района и променените икономически условия през последните 20 години. Алтернатива при развитие на пасищно животновъдство не се разглежда, защото тя би била единствено хипотетична теоретична химера. Икономическите условия в района засега налагат развитието на туризъм поради нерентабилност на пасищното екстензивно животновъдство.

Промяната на откритите местообитания, следствие от сукцесионните промени е нежелан, но неизбежен за момента проблем. Заедно с влошаването на условията на средата, следствие от липсата на пашуващи животни, се очаква и влошаване на благоприятното състояние на видовете обитаващи тези хабитати. В по дълготраен аспект, липсата на паша ще доведе до пълното унищожаване на местообитанието и превръщането му в гора. Такива тенденции се наблюдават навсякъде във вътрешността на общината и в по ограничен мащаб около крайморските населени места.

В забележките на Цанков, Н. за местообитанията на “консервационно значимите” видове – пъстър смок и двата вида сухоземни костенурки, се твърди че “не е разгледано Благоприятното природозащитно състояние на тези видове, на популационно ниво”. За каква “популация” можем да говорим при липсата на каквато и да било информация по този въпрос. Интересно е от къде може да се намери информация за понятието “популация” на тези видове в района на парка. Препокриването на местообитанията на тези три вида говори за липса на познания за изискванията на тези видове към условията на средата. Доколкото изоставената нива може да бъде “приоритетно “ местообитание, поради факта че там може да бъде срещнат консервационно значим вид, мисля че не са необходими коментари. Консервационно значими видове има и в обработваемите земи, но дано не се стигне до там, че да забраняваме на хората да си обработват земята с цел подържане на “Благоприятното природозащитно състояние”. Доколкото “пропуските” по отношение на ‘земноводните и влечугите ‘, то трябва да кажа, че информацията която съм използвал е същата с която са разполагали авторите “специалисти” попълвали стандартните формуляри на ЗЗ. Освен тази информация съм използвал данните от проучванията, направени от екипа към БШПГ, през периода 1998-2000г. Необходимо е да се отбележат съществените празноти във формуляра по отношение на така определените като “консервационно значими видове” . Липсва каквато и да бил;о информация за състоянието на техните “популации”, за тяхната срещаемост и разпространение на територията на ЗЗ. За “специалистите” дори не е ясно кои вид бумка се среща, но това може би е маловажна информация. Във не приети ПУ на парка се твърди, че има жълтокоремна бумка, а във формуляра черевнокоремна. Двата вида имат коренно различни изисквания към условията на средата, но на територията на парка може би има условия и за двата вида.... Във формуляра липсват консервационно значими за района видове като черновратата стрелушка, жълтокоремника, балканския гекон, ливадния гущер, горския гущер, при условие че е участвало като партньор в изследванията и попълването на формуляра Българското херпетологично дружество. Е при тези условия, какво може да каже моята скромна личност – освен да замълча пред българските корифеи в херпетологията.

- Бозайници. Тази част е разработвана по данни от Стандартния формуляр, данни от изследванията на екипа работил през периода 1998-2000 г. към подпроект C на БШПГ. Частта в рамките на проекта беше разработена от ст,н.с. II ст. д-р Васил Попов. Данни от това проучване послужиха за написването на статия обединяваща познанията върху дребните бозайници. За първи път по време на това проучване, бяха направени изследвания върху структурата на съобществата от дребни наземни бозайници, върху динамиката и структурата на популациите, върху тяхното биоразнообразие. По време на тези проучвания бяха направени и отделни регистрации на различни видове прилепи. Проучванията бяха повод да се направят заключения, че района на парка Странджа,може да бъде използван като еталон на биоразнообразието от дребни бозайници в България. Резултатите от тези проучвания са включени в така наречените “ключови” публикации.

- По отношение на забележката от Групата за изследване и защита на прилепите, че “омаловажаваме” изоставените земеделски земи като местообитания, в които се изхранват редица “консервационно” значими видове. Тези местообитания са такива по стечение на обстоятелствата. При алтернатива обработване, тяхното значение ще се промени, защото съвременното земеделие използва мощни инсектициди за предпазване на културите и увеличаване на добивите. При съвременните условия тези територии са ловни за изброените видове, но нека не забравяме че тези видове се подават на синантропизция и точно те в населените места се изхранват без наличието на обработваеми или изоставени земеделски земи. Не бива да пропускаме и основното предназначение на земеделските земи, предвидени за обработване, а то е да функционират като обработваеми ниви. Желаната промяна на предназначението на земеделските земи е основно поради липса на алтернатива пред собствениците и поради ниската рентабилност на отглежданите култури.

- В заключение бих подчертал, че съвременното състояние на съобществата от дребни бозайници, би се променило при нулева алтернатива в изоставените земеделски земи, поради тяхната деградация и сукцесионни промени. Липсата на паша и промяната на тревостоя с последваща рудерализация и захрастяване са негативно влияещи промени върху откритите хабитати. Такива тенденции се наблюдават масово в обезлюдените райони и в районите със силно намаляло пасищно животновъдство. Пасищата са изкуствено възникнали вторични и полуестесвени местообитания, които могат да съществуват единствено при експлоатиране т.е. при регулярна паша, при изоставяне се променя не само растителността, но и условията за живот на всички животински видове. По този начин се променя и екотонната зона, широко коментирана в становищата на ОС за изменението на ОУП. При напредващата сукцесия тази екотонна зона постепенно ще изчезне в много участъци.

- За едрите бозайници не са направени забележки, но бих искал да отбележа, че считания за приоритетен вид, с първостепенна консервационна значимост пъстър пор, никога не е бил често срещан вид за Странджа. Този степен вид е тясно свързан с жертвите си : лалугери, хомяци или колониални гризачи от други видове и с откритите степни хабитати, каквито за България са вторичните степи. Определянето на вида в ПУ на парка е станало въз основа на критерии и показатели, които са неприложими и водят до изкривяване на значимостта на видовете от парка. Пъстрия пор е вид, които се среща по цялото ни черноморско крайбрежие и местообитанията му в тези територии са предимно продукт на човешката дейност. Приоритетните видове едри бозайници за територията на парка са видрата и златката, а от изчезналите тюлена монах. За риса наскоро “открит” в резервата Ропотамо и включен от “специалист” в стандартния формуляр, не считам нужно да коментирам, защото тогава ще трябва да дебатираме и присъствието на субфосилния бобър, а защо ли не и на европейската норка.

В заключение бих коментирал широко използвания в становищата на ОС термин “Благоприятно природозащитно състояние” (БПС), бъркан често с понятието “Благоприятен природозащитен статус”. Двата термина имат различен смисъл и значение. Един вид може да има благоприятен природозащитен статус, но неблагоприятно природозащитно състояние.

Терминът БПС има два основни компонента – състояние на местообитанието и състояние на индивидите на вида в конкретното местообитание. Критериите, които се използват при определянето на БПС са изключително разнообразни при различните групи животни. Използването на унифицирани критерии е невъзможно и не е необходимо. Много чест се използва системата за оценяване при птиците и се прилага за оценка на земноводни, влечуги и бозайници. За да са достоверни оценките от тези критерии те трябва да бъдат конкретизирани за всяка група и да са общоприети. Много по уместно е в такива случаи да се използват критерии за оценка на консервационно значимите видове и на видовете с природозащитен статус. Приоритет трябва да бъде даван на консервационно значимите видове, а не на видовете с природозащитен статус, които са определени като такива за други фауни, при други условия и при други обстоятелства. Такива примери могат да бъдат дадени и приведени за всяка една група животни. Тези особености са отчетени в ОС, но на са забелязани от авторите на становища, неизвестно защо.

При редактирането на ОС са взети под внимание становищата и където сме счели за необходимо сме направили корекции. Не сме взели под внимание крайните позиции, които са като цяло против Изменението на ОУП на Община Царево. Считаме, че частта дебатираща законосъобразността ОУП и Общинския съвет да правят изменения в ПП “Странджа” и ЗЗ “Странджа” и промени на предназначението на земя е от компетентността на Юридическите институции. Доколкото до ОС, считаме че при евентуално приемане на ОУП, това не би означавало приемане на всички ИП в този им вид. За всяко конкретно ИП ще подлежи на процедура по ЕО или ОВОС и съответно на конкретна ОС.