Същност, смисъл и съдържание на сигурността
мисля, ако и наглед скрита, е тази, че атиняните станали силни и
Изтегляне 2.8 Mb. Pdf просмотр
|
- Навигация на страницата:
- „Седемкнижието”
| мисля, ако и наглед скрита, е тази, че атиняните станали силни и започнали да плашат лакедемонците (спартанците — б.а.) и с това ги принудили да воюват” 325 [курсивът мой — Н.Сл.]. Следователно, Тукидид вижда причините за войната не в резултат на някаква Божия воля или каприз, а защото всяка от двете страни (атиняните и спартанците) се стреми да се окаже по-силна и да постигне максималното в преследването на своите интереси и сигурност, като в същото време не позволи на другата страна да стане по- силна и да наложи осъществи действия, които да са в полза на нейните интереси и сигурност. Ето защо според Тукидид причините за войната (т.е. войните, защото те са били три) между Атина и Спарта са точно такива, каквито ги вижда и съвременната школа на политическия реализъм. Тукидид разказва как жителите на остров Мелос се опитали в мирни преговори да убедят канещите се да ги нападнат атиняни, че тези техни намерения са жестоки и несправедливи. Отговорът на атиняните може да бъде записан със златни букви като един от най-блестящите, синтезирани изкази на цялата философия на политическия реализъм (именно с така предадения за поколенията отговор на атиняните Тукидид си запазва за вечни времена мястото на древния баща на политическия реализъм). Атиняните отвърнали: „Вие знаете също тъй-добре, като и ние, че ако аргументите на правото се намесват в човешките преценки, те нямат тежест, освен ако двете спорещи страни, които са изправени една срещу друга, имат на разположение еднакви средства за принуда. В противен случай онези, които са по-силни, постигат онова, което е възможно, а слабите отстъпват. Ние вярваме действително, че по отношение на божественото, както и по отношение на човешкото (за 162 първото това е предположение, а за второто е нещо сигурно), съществува един природен закон, по силата на който онзи, който е по-силен, той властва. А не ние сме, които първи сме установили този принцип, нито пък го прилагаме първи. Той съществува преди нас и ще съществува винаги и след нас и ние само на свой ред го прилагаме, като знаем, че също така и вие, пък и други хора, които разполагат със същата мощ, биха постъпвали по същия начин” 326 [курсивът мой — Н.Сл.]. В духа на политическия реализъм са писали и други творци в древността, например китайският историк Съма Цян (145 или около 135—около 90 или 86 г. пр.Хр.), от чието грандиозно съчинение „Шъ дзи” CXLVI , черпим знания за живелия преди 25-26 века древен гениален китайски мислител, пълководец и стратег Сун Дзъ (края на VІ век или 544 г.— началото на V век пр.Хр. или 496 г.), известен и като Сун У, У Сун У или Достойният Сун от царството У 327 Сун Дзъ е автор на шедьовъра „Трактат за военното изкуство” („Сун Дзъ бин фа” или „Военното изкуство според учителя Сун”), издаван в България и като „Изкуството на войната” и „Изкуството да побеждаваш”. Този удивителен трактат, писан в дълбока древност ни изпраща послания, които трябва да бъдат чути и осмислени именно днес. Съчинението на Сун Дзъ е създадено през V—IV век пр.Хр., вероятно по-точно 453—403, в епохата наречена „Петте хегемона” или „У ба” (началото на VІІ век—ср. VІ век пр.Хр.) CXLVII . Това е период на жестоки междуособни и завоевателни войни, които трябвало да преодолеят огромната раздробеност и разпокъсаност в пространството на древен Китай и да реформират страната. Те естествено стимулирали прилагането на нови форми на организация на въоръжените сили, а също тласнали развитието на военното изкуство и възникването на учението за войната 328 „Трактат за военното изкуство” е, ако не първият по рода си, то несъмнено най-древният от съхранилите се подобни трактати. Той е и най- мъдрият и най-силен по въздействие от седемте фундаментални сборника по военно изкуство в древен Китай, които са известни като „Седемкнижието”, наречено „У дзин”, т.е. „Класически книги по военно изкуство”. Другите сборници са произведенията на У Дзъ (ІV век пр.Хр.), Съма Фа (ІV век пр.Хр.), Уей Ляо Изтегляне 2.8 Mb. Сподели с приятели:
|