213
Всичко това не може да предизвика друга оценка, освен следната:
Ниска ефективност и рационалност на дефинирането, подбора и приоритизирането на проектите, оказали се значително разминаващи се както с реалните възможности на икономическия и ресурсен потенциал на държавата, така и по отношение на истински приоритетни нужди на въоръжените сили.
Неумението на нашия политически елит да осъществи през годините на
Прехода
политика за национална сигурност и отбрана, която да е сравнително
ефикаснаCXCIV
и поне отчасти
ефективна CXCV
поставя на преден план
два изключително важни въпроса —
за качеството на решенията в институциите от системата за национална сигурност и
за контрола върху тези институции.
За да се случат нещата, България, трябва да се модернизира, европеизира и демократизира. Това не може да се постигне по метода на пробите и грешките. Това може да стане когато управляващите (които и да са те) осъзнаят, че
управлението е работа, тежка и напрегната работа, за доброто на държавата, обществото и хората; че Държавата, която те към дадения момент символизират и мениджират, има една основна задача — да генерира сигурност и стабилност, в които хората да могат да разгръщат своите таланти и способности.
Освен това, те трябва много добре да разбират и да приемат като нормално и естествено, че при демокрацията управлението е подложено на постоянен контрол — граждански, парламентарен, съдебен, административен, финансов, медиен и т.н. Така демокрацията е вградила в себе си механизми, с които да генерира прозрачност и антикоупционно поведение у управляващите.
Само че въпросът не е във
формалната страна на контрола, т.е. „Как се контролира?, а в съществената — „Какво се контролира?”.
Контролът произвежда добавена стойност, когато се осъществява над политика, отговаряща на националните интереси; над дейности, които произвеждат повече сигурност за държавата, обществото и гражданите;
над разпореждане с ресурси, на които не се гледа като на неизбежни разходи, а като на инвестиции в по-доброто бъдеще на страната ни. Контролът е двупосочен процес, който оптимизира управлението и гарантира прозрачност. А чисто полицейските, цивилните и военните контраразузнавателни, инспектиращите функции, финансово-одитните и т.н. се осъществяват от друг тип структури. Гражданският контрол е на ниско ниво не заради управляващите,
а заради управлението, защото липсва модерна, устремена към бъдещето, европейска по форма и национална по съдържание, политика, която да бъде контролирана. Еднакво контрапродуктивно е както да се обявява държавата за вредна и излишна, така и да се превръща тя в регулатор на всички обществени отношения, в неокастрена тояга, която да удря през ръцете. В първия
случай се отива към анархия, която никога не е била майчицата на реда. Във втория случай се отива към ред, при който всяко несъгласие с бащицата се смята за анархия.
Както се вижда, не може да се говори за релацията Държава—Сигурност, без да се премине към насъщната важност на още една релация —
„Демокрация—Сигурност”.
CXCIV
Ефикасност — способност да се постигат набелязаните цели с наличните ресурси.
CXCV
Ефективност — способността да се постигат поставените цели с минимизиране на изразходваните ресурси, от една страни, а от друга — способността с наличните ресурси да се постигат максимални цели. С други думи, при ефективността се разглежда съотношението цели/ресурси и това съотношение се оптимизира или като са максимизира числителят или като се минимизира знаменателят му.