Същност, смисъл и съдържание на сигурността


Система като аксиоматично, парадигмално понятие



Pdf просмотр
страница23/213
Дата08.06.2023
Размер2.8 Mb.
#117993
1   ...   19   20   21   22   23   24   25   26   ...   213
Н. Слатински. Сигурността - същност, смисъл, съдържание. С., 2011
Система като аксиоматично, парадигмално понятие
Изключително важно е да се подчертае, че съвременната наука за сигурността разглежда човешките общества и общности като сложни, самоорганизиращи се, динамични и неравновесни системи, функциониращи в условията на висока неопределеност. Когато говоря за система, ще следвам идеите на бащата на „Общата теория на системите” Лудвиг фон Берталанфи
(Ludwig von Bertalanffy, 1901
—1972), който разбира под „система” комплекс от взаимодействащи си елементи
71,72
. Когато обаче става дума за система, представляваща човешка общност или общество, трябва да се отчита фактът, че това е комплекс с висока степен на сложност и нелинейност, в който е налице т.нар. обратна (Пригожинова) връзка
L
, а между изграждащите го елементи има взаимно допълване и взаимно влияние. Освен това ще разглеждам по-специално синергетичните системи — такива системи, за които е присъща синергия, т.е. техните характеристики (свойства) са синергетичен
резултат от съответните характеристики (свойства) на съставните им части.
Както вече бе казано, синергията е ефект (наречен „синергетичен
ефект”), при който взаимодействието на елементите, изграждащи системата води до такова нейно оптимизирано свойство (способност), което не може да се получи при механичен сбор на свойствата (способностите) на нейните елементи. Необходимостта от възникване на синергетичен ефект е естествено изискване при създаването на сложни социални системи. Няма смисъл да се създава система от няколко елемента, ако главният резултат от съвместните им усилия се изразява само в механично обединяване (сумиране) на техните свойства. Причината е, че когато елементите си взаимодействат, винаги се хаби известна енергия за синхронизация (напасване) на взаимодействието, за преодоляване на „триенето” помежду им, за изработването на общи цели.
Например, ако държавата P има армия от 100 000 души, а държавата Q
— от 50 000 души, то няма особен смисъл от постоянно обединение на двете армии, ако единствената полза от него е възникването на армия от 150 000 души. По-добре би било тогава, възникне ли конкретен случай (да речем пряка агресия на държавата R срещу двете държави P и Q), те да съединят армиите си непосредствено на бойното поле или най-рано при подготовката за отблъскване на агресията. Защото създаването на траен, дългосрочен съюз ще породи редица въпроси: „На какъв език ще се говори в съвместната армия — на езика на P (като по-голяма държава), или и на двата езика?”; „Кой ще командва общата армия и, ако командването е на ротационен принцип, равни ли ще бъдат сроковете или генерал от P ще командва двойно по-дълго (напр. 4 години), а генерал от Q по-малко (напр. 2 години)?”; „Какъв ще е финансовият принос на двете държави към новата армия — по равно ли или едната (и коя от тях) ще трябва да прави двойно по-големи вноски?” и т.н.
Затова има смисъл от обединяването на армиите на двете държави, само ако в резултат от него се получи нещо значително повече от 150-хилядна
XLVIII
Хомология — сходство на органи, които имат общ строеж, развиват се от сходни зародиши, но могат да изпълняват различни функции.
XLIX
Хомоморфизъм — съответствие по форма или външна прилика, но не по типа на структурата (строежа) и по произход.
L
Обратна връзка е налице, когато не само причината въздейства на породеното от нея следствие, но и следствието въздейства върху породилата го причината.


33 армия — трайна, устойчива система за колективна сигурност; синхронизиране на външните политики и политиките за сигурност и отбрана; общ и по-значим глас в международните отношения и особено в региона, т.е. когато позитивната енергия от обединяването надхвърля далеч загубите от търканията при изграждането на нова коалиционна култура; от преодоляването на някои исторически комплекси и предубеждения; от съмненията и тревогите, свързани с подчиняването на националните интереси на наднационално образувание; от напасването на манталитетите, на школите за подготовка, на механизмите за оценка на професионализма и за кариерно развитие и т.н.
Синергетичният ефект може да бъде количествен (слаб) или качествен
(силен).


Сподели с приятели:
1   ...   19   20   21   22   23   24   25   26   ...   213




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница