Същност, смисъл и съдържание на сигурността
индивидуалистична култура
Изтегляне 2.8 Mb. Pdf просмотр
|
| индивидуалистична култура. Западният човек знае, че е само Тук и само Сега — кратък отрязък от Пътя, малък отрязък от Пространството, мимолетен отрязък от Времето. Времето тече като Стрела, чийто край сочи към Миналото, а чийто връх сочи към Бъдещето. Животът на Западния човек е само миг от полета на тази Стрела. Миг, който е единственият негов шанс, като втори няма да има, изпусне ли го той — и край. За Източната култура, чиито корени са в Двуречието, Времето е Кръг, по който Природата и хората се въртят повторяемо, циклично, вечно. Ето защо тя е толкова пасивна и съзерцаваща, ирационална и медитираща. Източната култура е колективистична култура. Източният, Колективистичният човек е спокоен, мислещ, нирванен. Той знае, че ако в този живот шансът не е с него и на негова страна, то при следващото завъртане по Кръга на Времето би могло да му се падне и по-добър жребий. Затова на нещата може да се гледа по- философски, няма за къде, за кога и за какво да се бърза, нужно е търпение. Ако приседнеш до брега на една река и умееш да чакаш достатъчно дълго, хладнокръвно и търпеливо, ще доживееш край теб по реката да мине трупът на твоя враг. Индивидът на Изток е приел този бавен, сангвиничен възглед за нещата от живота. Той не бърза, а размишлява, търси смисъла. За него много по-важно от намирането на смисъла (ако това е възможно!) е самото му търсене. От казаното дотук става ясно, че в нашия свят има глобално разделение: на култури с висока степен на индивидуализъм (т.е. индивидуалистични култури) — това са Западните общества; и култури с висока степен на колективизъм (т.е. колективистични култури) — това са Източните общества. Западът, със своето възприемане на Времето като за Стрела, като за процес, започнал в Миналото, протичащ в Настоящето и продължаващ в Бъдещето, много по-лесно развива и прилага процесното мислене. Проблемът обаче е, че доста често това се прави формално, повърхностно, на едно твърде елементарно, първосигнално, без да се влагат душа и отговорност, без да се дешифрира смисълът на този процес. И без да се осмисля неговата логика. Именно за логиката ще говоря в следващите редове. Изтегляне 2.8 Mb. Сподели с приятели:
|