Стоарх” еоод общ устройствен план на община Стралджа предварителен проект


Връзка със средата и останалите функционални системи в общината



страница33/39
Дата10.11.2017
Размер6.39 Mb.
#34301
1   ...   29   30   31   32   33   34   35   36   ...   39

10.6. Връзка със средата и останалите функционални системи в общината


Недвижимото културно наследство на Община Стралджа има незадоволителна обвързаност с останалите функционални системи в общината – жилищна, отдих и туризъм, култура, образование.

Част от обектите на недвижимото културно наследство от Възраждането – архитектурно-строителни и художествени ценности – къщи и църкви - продължават да осъществяват своите предишни функции и да са поддържат пълноценна връзка между системата на КИН и другите функционални системи чрез континуитета и жизнеността на функцията си. Повечето от къщите, декларирани като паметници на културата, в началото на осемдесетте години на ХХ век, вече са изоставени и разрушени. Археологическото наследство не е социализирано и не участва адекватно в културния, образователни и туристическият сектор в общината.

Връзката на културното наследство в региона със заобикалящата го природна среда е неразривна, структуроопределяща (формирането на типа къща поради спецификите на мястото, крепостите, вида на селищата/махалите и др.) и неизменна.

Археологическото наследство в общината в извънселищните територии до голяма степен е съхранило връзката си със заобикалящата го среда.

В повечето от населените места след петдесетте, особено шестдесетте години на ХХ век е изграден нов жилищен фонд, който е изменил фоновата рамка на старите къщи, но е спазил етажността и е осигурил сравнително благоприятно интегриране на старите сгради в съвременните селища.

Потенциалът на НКЦ в общината не е напълно разгърнат, множество археологически обекти с научен и туристически потенциал не са проучени и социализирани.


10.7. Взаимовръзка с движимото и нематериалното културно наследство


Движимото и нематериалното и историческо културно наследство е представено в музейните експозиции в гр.Стралджа и с. Златарица.

Общинският музей, основан през 2007 година в сградата на бивш житарски склад, построен през 1893 година. През ноември 2009 година е открита първата експозиция на музеяи от тогава той развива дейността си в диалог с музеи от съседни общини.

В етнографския музей в село Зимница се помещават селскостопански инвентар, предмети на бита и накити и носии от миналото на селото. Дейността на етнографския музей се подпомага от читалището ”Възраждане”.

Съществуват малки етнографски сбирки, обособени към читалищата в селата Войника, Лозенец, Джинот, Каменец, Палаузово, Воденичане, Маленово, Поляна и Тамарино.

Според ЗКН нематериално културно наследство са:

1. устни традиции и форми на изразяване, включително и езикът като носител на нематериално културно наследство;

2. художествено-изпълнителско изкуство;

3. социални обичаи, обреди и празненства;

4. знания и обичаи, които се отнасят до природата и вселената;

5. знания и умения, свързани с традиционните занаяти.

Съчетанието на материално и нематериално културно предоставя големи възможности за изявяване на цялостното културно богатство на разглежданата територия.

Средищата, в които се пази и предава фолклорът, традициите, краеведческата дейност и културната идентичност, са читалищата, като на територията на Общината те са двадест и едно:

НЧ ” ПРОСВЕТА – 1892” гр.Стралджа

НЧ „СЪГЛАСИЕ – 1924” с.Алексанрово

НЧ „СЪГЛАСИЕ – 2009” с.Атолово

НЧ „ИВАН ВАЗОВ – 1942” с. Богорово

НЧ „ПРОСВЕТА – 1928” с.Воденичане

НЧ „ВЪЗРАЖДАНЕ – 1928” с.Войника

НЧ „ИЗГРЕВ – 1958” с. Джинот

НЧ „ВЪЗРАЖДАНЕ – 1926” с.Зимница

НЧ „ПРОСВЕТА – 1927” с. Иречеково

НЧ „ПРОФ. А. ЗЛАТАРОВ – 1927” с.Каменец

НЧ „СВЕТЛИНА – 1928” с.Лозенец

НЧ „ПРОСВЕТА – 1928” с.Люлин

НЧ „ПРОБУДА – 1997” с.Маленово

НЧ „СЪЗНАНИЕ – 1899” с.Недялско

НЧ „ПЕНЬО ЕНЧЕВ – 1929” с.Палаузово

НЧ „ХРИСТО БОТЕВ – 1922” с.Поляна

НЧ „А. Константинов – 1928” с.Правдино

НЧ „ПРОСВЕТА – 1908” с.Първенец

НЧ „ИЗГРЕВ – 1929” с.Саранско

НЧ „СВЕТЛИНА – 1932” с.Тамарино

НЧ „ПРОБУДА – 1934” с.Чарда

Към читалищата функционират и читалищни библиотеки.

В общината функционират две младежки организации "Младежта за просперитета на град Стралджа" и "Общински младежки съвет - Стралджа" и Младежки клуб „Имам право да знам“.

Община Стралджа разполага с разнообразен културен календар, включващ редица местни и национални празници, обичаи и фестивали. Ежегодно се организират мероприятията от културните институти – Национален литературен конкурс на името на Станка Пенчева, традиционен събор на народното творчество “Мараш пее“, конкурс - надпяване “С песните на Вълкана Стоянова“, които съхраняват колорита на българския фолклор и творчество. Общинският празник на коледарската песен изявява ценния архив с местни коледарски песни. На Коледа се събират куди (сурвакари) от повечето селища в общината и се изпълнява автентичен ритуал по сурвакане. Местните кукери са участвали на множество мероприятия и са носители на награди от събора в Копривщица и кукерския фестивал в Перник.

Община Стралджа е известна с танцовата си дейност. Редица фолклорни ансамбли развиват дейността - „Въжички” - град Стралджа, "Божур" с. Чарда и "Златен клас" с. Зимница участват на всички общински мероприятия.

Самодейци от пенсионерския клуб и местното читалище в село Джинот организират народен обичай - "Зажънване на първи сноп". Инициативна група от с. Палаузово организира свой фолклорен празник - „На Великден по хората, на Гергьовден по сбората”, който става популярен и извън пределите на общината.

Съхранените занаяти са свързаните със земеделието и обработката на земята.

Нематериалното духовно наследство - устната традиция, език и култура са превърнати в книжовни и литературни ценности от именитите автори Пейо Яворов, Добрина Берова и други творци, родени и творили в община Стралджа.


10.8. Анализ на предходното устройствено и инвестиционно проектиране и реализации с оглед диагностициране на произтеклите от тези намеси (или липсата на намеси) проблеми за недвижимото културно наследство


В средата на ХХ век се осъществява урегулирането на по-голямата част от селищата, като начина на свободно застрояване се запазва, във всички селища са реконструирани централните зони и площади и са изгради най-важните обществени сгради. Като цяло градоустройствената намеса е била съобразена с особеностите на терена и установеният сграден фонд и не се е отразила негативно върху културното наследство.



Сподели с приятели:
1   ...   29   30   31   32   33   34   35   36   ...   39




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница