Сума. 40 истории от отвъдното
Изтегляне 253.09 Kb.
|
РазстояниеВ отвъдното се озоваваш сред красива земя на мляко и мед: няма бедност, глад или войни, само ширнали се хълмове, миниатюрни ангелчета и романтична музика. Става ти ясно, че имаш право да зададеш един въпрос на Създателя си. Тържествено те въвеждат през блестящите колонади на двореца до голямата зала, където седи Създателят ти върху трон от светлини, от които те болят очите. Не можеш да погледнеш право към Него. Въпреки това смело заставаш срещу Му и питаш: – Защо живееш на такова място, толкова далече от Земята, вместо долу на фронта с нас? Този въпрос Го хваща неподготвен. Явно никой не Му го е задавал от доста време. Трудно е да се каже в ярката светлина, но като че ли благите Му очи се насълзяват. Той поглежда с копнеж към небето. – Известно време живях на Земята – отговаря. – Никога не съм си падал по излишествата, но все пак имах няколко къщи в различни страни. Когато отидех в тях, всичките ми съседи научаваха, че съм там, и ми махаха за поздрав. Харесваха ме. От такова място успявах да управлявам нещата добре – долу на фронта, както каза ти – и дейно се наслаждавах на всеки декар от творението си, като се разхождах из него, вдъхвах мириса му, пресявах почвата му през пръстите си, живеех в него. Но един ден се прибрах в една от къщите си и заварих всички прозорци счупени. Той потреперва от спомена. – После същото се случи и с друга. Не знам кой го е направил или какви са били мотивите му, но осъзнах, че уважението, на което преди се радвах, сега се пропукваше. Хората започнаха да ме засичат, като шофирам. Една сутрин се събудих и открих, че пред къщата ми са се наредили демонстранти. Той се умълчава, със сълзи на очи, замислен. Прокашляш се. – И тогава дойде тук горе? – Дойдох тук по същата причина, поради която лекарите носят дълги бели престилки – отговаря. – Не го правят за свое, а за твое добро. ЮздиПърво ти се набиват на очи многото гафове: добрите отиват в Ада, а лошите в Рая. Жената на рецепцията, към която се обръщаш, за да я питаш какво става, е разпусната и нагла. Казва ти да идеш на опашка номер седем, където да попълниш формуляр за жалба и да я подадеш на гише номер трийсет и две. Докато чакаш на опашката, подхващаш разговор с жената зад теб и научаваш, че отвъдното отдавна е преминало в ръцете на бюрократите. Излиза, че властта била отнета от Бог някъде в началото, когато Той започнал да губи контрол, защото работата взела да му идва в повече. Хората взели да правят каквото си искат; започнали да развратничат, появила се престъпност и бързо се разпространила. Бог осъзнал, че няма представа за уменията, нужни, за да се управлява организация от такъв мащаб. Заради прекомерното възпроизводство на хората Му, населението се умножавало със зашеметяваща скорост и бремето да се ръководи отвъдното станало смазващо. За всеки индивид по цялата планета трябвало да се поддържа досие, като постоянно се вписват новите грехове и добри дела. Бог опитал да се грижи за всичко това сам, като пишел толкова бързо, че пушек се вдигал от моливите Му. Натоварването му се увеличавало още повече, понеже Бог, в своята добросърдечност, бил осигурил добро отвъдно и за всяко животно. Изтощил се, но заявил решително, че няма да наруши обещанията си за живот след смъртта. Нямало да изостави нито едно бебе, животно или насекомо. Нямало да прави съкращения. Бил дал обещания и смятал да ги спази. Ангелите, които в началото подкрепяли Бог, следели ситуацията загрижено, понеже изглеждало, че цялата операция може да се изплъзне от контрола Му. Започнали да сеят семената на раздора, изтъквайки, че Бог нямало никога да стигне там, където е сега, ако не са били те. Докато системата ставала все по-дезорганизирана, те кроели планове как да се издигнат в йерархията. Хората изобретявали все по-напредничави технологии, които ангелите все по-често ползвали, за да автоматизират процеса. През 70-те обработвали безчислени купища перфокарти; до 90-те били свели процеса до едно хранилище с компютри; с чукването на новото хилядолетие сглобили сложна виртуална мрежа, с която можели да засичат в реално време състоянието на всички души. Бог се сдобил с репутацията на старомоден, а юздите на властта все повече се изплъзвали от неуверения Му захват. Вече много малко хора Го посещават. Той се чувства самотен и неразбран. Често кани хора като Мартин Лутър Кинг и Махатма Банди и заедно седят на верандата, пият чай и се оплакват от движенията, които помитат създателите си. Изтегляне 253.09 Kb. Сподели с приятели:
|