Раят изглеждаше приблизително както го описваха: безкрайни градини с флора и фауна, ангели с арфи, време като в Сан Диего. Но когато пристигна за първи път, с изненада откри, че всичко е занемарено. Градините бяха обрасли. Ангелите, измършавели, седяха на одеяла с малки картонени чашки за подаяния пред нащърбените си арфи. Издрънкаха кратка мелодийка, когато влизаше. Времето беше топло, но небето сивееше от смог.
Бог го няма. Носи се слух, че напуснал отдавна, като казал, че веднага се връща.
Някои предполагат, че въобще не възнамерява да се завърне. Други казват, че Бог е полудял; трети уверяват, че ни обича, но е бил призован да създава нови вселени. Твърдят, че е ядосан; или че има алцхаймер. Допускат, че е отишъл да си поспи; или на гуляй. Говорят, че на Бог му е все тая; или че не му било, но се споминал. Смятат, че няма смисъл да се пита къде е отишъл, след като може никога да не го е имало. Може би инопланетяни, а не някакъв бог, са построили това място. Някои се чудят дали не дължим отвъдното на още неизследвани обективни научни принципи. Други предсказват, че Бог ще се завърне всеки момент; те отбелязват, че неговите дни отговарят на наши хилядолетия и че той може би е излязъл на следобедна разходка с колата.
Каквато и да е причината за отсъствието Му, на градината не ѝ е трябвало много, за да се превърне в джунгла като от Томас Хобс. Хората войнствено са взели страни спрямо теориите си за изчезването и дискусиите се извисяват като стълбове черен дим. По едно време някой намерил стар отпечатък от Божия крак и се опитал да го датира с въглерод – 14, но никой не признавал резултата.
После се случило нещо невероятно. Някой започнал кавга, друг започнал да стреля, трети да бомбардира... и сега в свещените райски селения се води война. Новодошлите ги пращат право в тренировъчния лагер и ги учат да си служат с оръжие. Отвъдното, както ще ти разкаже всеки тук, не е това, което беше. Възнесли сме се, а с нас сме донесли фронтовата линия.
Новите верски войни не се водят заради определението за Бог, а заради Неговото местонахождение. Новите кръстоносци атакуват неверниците, според които Бог ще се върне; новите камикадзета бомбардират онези, които вярват, че Бог има работа в други вселени; новата Трийсетгодишна война се е разразила между онези, които мислят, че Бог боледува физически, и онези, според които допускането за накърнимост е светотатство. Новата Стогодишна война се води между решилите, че Той никога не е съществувал, и убедените, че е на романтичен пикник с приятелката си.
Такава е историята. И ето защо сега се криеш под това оголяло дърво, в ушите ти трещят картечници, носът те боли от „Агент Ориндж“3, ракети от базуки озаряват нощта, притискаш се към почернялата от кръв почва, докато листата капят наоколо ти, и предано браниш своята версия за несъществуването на Бог.
Сподели с приятели: |