Сума. 40 истории от отвъдното
Изтегляне 253.09 Kb.
|
НеназовимоКогато войниците се разделят на края на войната, разлъката на взвода отприщва същата емоция като смъртта на човек – това е последната, безкръвна жертва от войната. Същото настроение обзема и актьорите при спускането на завесата за последен път: след месеци съвместна работа, нещо по-голямо от тях току-що е загинало. След като магазин спусне кепенците в последната си вечер или конгрес закрие последната си среща, участниците бавно се разотиват, чувствайки се сякаш са били част от нещо по-голямо от самите тях, нещо, което са усещали като живо, макар и да не биха могли да го докоснат. Така смъртта спохожда не само хората, но и всичко, съществувало някога. И се оказва, че всичко, което се е радвало на живот, се радва и на отвъдно. Взводове, пиеси, магазини и конгреси не свършват – а просто продължават в различно измерение. Те са били създадени и ги е имало известно време, и затова, според космическите правила, продължава да ги има в други селения. Макар да ни е трудно да си представим как си взаимодействат тези същества, те се радват на прелестно отвъдно заедно, обменяйки истории от приключенията си. Смеят се заради хубавите времена и често, също като хората, оплакват мимолетността на живота. Хората, от които са били съставени, не са включени в историите им. Всъщност те ни разбират точно толкова малко, колкото и ние – тях; те като цяло си нямат представа, че съществуваме. Може да ти изглежда озадачаващо, че тези формирования могат да живеят без хората, които са ги съставлявали. Но основополагащият принцип е прост: отвъдното се състои от духове. В края на краищата не си занасяш бъбрека, черния дроб и сърцето в отвъдното – вместо това ставаш независим от частите, които те изграждат. Едно последствие от тази космическа схема може да те изненада: когато умреш, за теб скърбят всички атоми, които си съдържал. Те са прекарали години наред един до друг, съставяйки заедно слой кожа или далак. Твоята смърт не ги убива. Вместо това пътищата им се разделят, всички тръгват в различна посока, жалеейки за необикновеното време, което са прекарали заедно, преследвани от чувството, че някога са били важни части от нещо по-голямо от самите тях, нещо, което е било живо, нещо, което не биха могли да докоснат. Изтегляне 253.09 Kb. Сподели с приятели:
|