Сума. 40 истории от отвъдното
Изтегляне 253.09 Kb.
|
ПризмаОще в самото начало Бог решил, че иска всеки човек да участва в отвъдното. Но плановете не били дообмислени и Той веднага се сблъскал с някои неясноти относно възрастта. Колко годишен следвало да бъде всеки в отвъдното? Трябва ли някоя баба да пребивава тук на годините, на които е починала, или да ѝ бъде позволено да живее като млада жена, която ще бъде разпозната от първия си любим, но не и от внучката си? Той решил, че е нечестно хората да остават на възрастта в края на живота си, когато много от красотата и живеца им са вече повехнали. Решението всички да станат младежи се оказало неудачно, защото отвъдното бързо деградирало до необуздани сексуални похождения. На средна възраст пък хората приказвали само за деца и ипотеки, от което разговорите в отвъдното почвали да досаждат. Най-накрая Бог стигнал до находчиво решение, докато гледал как светлината се разлага през призма. И така, когато пристигнеш тук, ти се разделяш на многобройните твои „аз“-ове на всички възможни възрасти. Онова „ти“, съществувало като самостоятелна същност, е сега всички твои възрасти едновременно. Тези твои части повече не остаряват, а остават неизменни завинаги. „Аз“-овете ти са отвъд времето. Отнема известно време да свикнеш. Различните твои лъчи може да се натъкнат едни на други в магазина за хранителни стоки, също както отделните хора на Земята. Седемдесет и шест годишната ти същност може да отиде до любимото си поточе и да попадне на единадесетгодишната ти същност. Двайсет и осем годишната ти същност може да скъса с любим на вечеря и да забележи как трийсет годишното ти „аз“ отива на същото място и вкусва от атмосферата на разкаяние, надвиснала над празния стол. Обикновено отделните твои „аз“-ове се радват, когато се срещнат, защото споделят едно име и минало. Но те са по-критични едни към други, отколкото към останалите, и затова бързо забелязват навици, които ти лазят по нервите. Това е факт от отвъдното: не се изненадвай, когато откриеш, че след разлагането ги на различни възрасти, отделните „ти“ обикновено се отчуждават помежду си. Разбираш, че „ти“ на осем години има по-малко общо с „ти“ на трийсет и две и на шейсет и четири, отколкото си очаквал. Осемнайсетгодишната ти версия намира повече общ език с други осемнайсетгодишни, отколкото със седемдесет и три годишния „теб“. Седемдесет и три годишното „ти“ няма нищо против – то си търси задълбочени разговори със свои връстници. Освен името, твоите „ти“ нямат много общо помежду си. Но не губи надежда: общата автобиография – родители, място на раждане, местожителство, годините в училище, първата целувка – притежава носталгично, магнетично привличане, така че от време на време отделните „ти“ си организират сбирка, като семейна среща, на която в една стая се събират всички твои възрасти. На срещите онези на средна възраст с удоволствие ще щипят бузите на младите, а тийнейджърите учтиво ще слушат историите и съветите на по-възрастните. Сбирките демонстрират как група индивиди по трогателен начин търсят обща тема. Те се обръщат към името ти като към обединяваща структура, но впоследствие осъзнават, че името, съществувало на Земята, твоят „аз“, последователно минал през тези отделни същности, е бил като сноп клони от различни дървета. С благоговение проумяват сложността на комплексната същност, съществувала на Земята. С потръпване стигат до заключение, че земното „ти“ е напълно изгубено, несъхранено в отвъдното. Ти си бил всички тези възрасти – признават те – и нито една от тях. Изтегляне 253.09 Kb. Сподели с приятели:
|