Има не един Бог, а много. Всеки управлява отделна територия. Противно на най-точните догадки на някогашни цивилизации, боговете нямат власт над категориите война, любов и мъдрост. Разпределението е къде-къде по-фино. Един бог управлява предметите, направени от хром. Друг – знамената. Трети – бактериите. Богът на телефоните, богът на дъвките, богът на лъжиците: това са играчите сред легиона на божествената бюрокрация.
Винаги има спорни територии. Именно действията вътре в тази внушителна администрация определят случайния ход на света: всичко интересно се случва на границите между зоните на влияние.
Така че даже да ти е приятно да узнаеш, че в крайна сметка божествена предопределеност съществува, може да се разочароваш, когато разбереш, че няма двама богове, постигнали съгласие. Толкова са много, че им е трудно да се насладят на какъвто и да е превес, освен по време на кратките статистически грешки.
Както подозирали гърците, между боговете тече яростно съревнование. Изобилстват ревностни съперничества, защото залозите са много малки; боговете не са могъщи – и го знаят. Затова дават всичко от себе си, за да се откроят и да се изявят, поне в рамките на случайните си дарби и на картите, които им се паднат. Оказват се захвърлени в море от непознати, борейки се да напреднат в мрежа от завистлива конкуренция. Мнозина от тях таят подозрението, че би могло да се случи нещо изключително, ако имаше как да си сътрудничат по смислен начин, но се оказват вечно възпрепятствани от частния характер на целите си.
Напоследък стана популярна теорията, че неумението им да се координират е единствената причина да не ни унищожат. Но истината е, че те си ни обичат и се стараят да ни пазят. Когато се преуморят от собствените си борби, сядат и наблюдават някое задръстване. Гледат как всеки един шофьор се стреми да стигне своето си парченце от града, изолиран от съседите посредством слоеве стъкло и стомана. Някои шофьори посягат към джиесема, за да осъществят контакт с един-единствен приятел сред безчислените орди. И взирайки се над волана, всеки усеща силата на скръбта и радостта, все едно неговите са единствените на света.
Сред всички създания в мирозданието боговете най предпочитат нас: ние единствени можем да сме съпричастни на техните проблеми.
Сподели с приятели: |