Пета глава: ПРОДЪЛЖЕНИЕ ОТ ТРОННАТА ЗАЛА

Молитви като: “О, Господи, кога ще направиш това...” или мисли от рода: “Дали изобщо ще стане, как ще стане, кога...” са израз само на неверие и недоверие към нашия Всемогъщ Отец. На мен Бог ми повтори и напомни няколко пъти следното: „Ти се грижи за онова, което съм ти възложил като твое задължение, а пък Аз непременно ще се погрижа за Своето!” Ако това, което Бог ви е обещал, не стана веднага, на момента, то знайте със сигурност, ще скоро ще се изпълни, но само на определените от Него време и място. Нужно е да Му се доверите напълно, защото думата Му никога не пропада! Оставете делото си в Божията ръка и не се притеснявайте вече за нищо относно изпълнението на великите Му към нас обещания! Амин! Пророчество No. 4 от свитъка бе случаят с един човек, за когото Бог ми откри, че на 4 февруари 1977 ще приеме Христа за свой Спасител, а на 30 май, същата година, ще почине при самолетна катастрофа. Същият човек дойде на службата в петък вечер, денят преди да почине, и пожела да вечеряме заедно, защото “имал някои важни неща, които искал да сподели и обсъди с мен”. Докато седяхме на масата, той изведнъж каза: “Пастирю, имам странното чувство, че скоро ще застана пред моя Създател. Моля ви, разкажете ми нещо за небето!”

Прехапах устните си, защото ми стана мъчно за него, но знаех, че така трябва да стане и нямах правото да му кажа нито думичка за моето видение относно него. Разказвах му надълго и нашироко всичко за небето и го успокоих, че там е неописуемо красиво и чудесно. Както Бог ми бе показал преди четири месеца, този мъж отиде при Него точно на 30 май 1977, починал при самолетна катастрофа. Друго вълнуващо събитие, No. 34, бе около един млад мъж, който бе предал душата си на Сатана и беше станал негов “свещеник”. Бог ми даде да го видя във видение и ми каза името му. После, точно на посочената от Бога дата, той дойде в нашата църква и аз много се зарадвах на тази очаквана от мен среща. Отидох при него, поздравих го и му предложих да поговорим в моя офис на спокойствие. Този ден Бог го развърза от робските вериги на Сатана и го спаси. Този младеж бе напълно изцелен и очистен от мръсотията на стария си живот и изпълнен с нова надежда и ново, славно осмисляне за живота. Предлагам ви част от едно писмо, което неотдавна получих от него:

„Когато на 9 април 1977 Ви описах моя мизерен живот, Вие изобщо не се изненадахте. Струваше ми се, че Вие вече знаехте всичко за мен. По-късно разбрах, че и моето име е било в списъка, даден Ви от Тронната зала на Всемогъщия ни Бог. Сега разбирам, че сте ме очаквали и дори сте знаели, че ще приема Исуса за мой Господ и Спасител! Целият ми живот бе само едно дълго падение. Тъкмо успявах да се надигна малко и закрепя на краката си, когато отново падах и всеки път все по-надолу... Роден съм в семейство на свещеник и много пъти съм бил близо до олтара, но никога не успях да се приближа достатъчно до Бога. После започнах да се скитам от място на място, безпътен, бездомен, разюзден, докато накрая попаднах на един спиритичен център и се включих най-активно в техните сеанси и служби. Постепенно станах медиум и започнах да затъвам все повече и повече, без дори да осъзнавам какво правя. Наистина, като се връщам сега назад, мога да кажа, че Моят живот бе напълно опустял, точно както пише в Матея 23:28. Не веднъж се опитвах да сложа край на своя мизерен живот. Бях загубил дом, семейство, достойнство... Накрая дупката, в която живеех, се напълни с огромни плъхове и бях принуден да се върна при моите родители в Идао. Точно както блудният син от Библията, и аз бях най-радушно приет в бащиния си дом. За много кратко време Бог ми върна семейството, даде ми жена, нов дом и ново щастие. Тогава заедно с моята съпруга заминахме на почивка за Хаваите и там се запознахме с една двойка от Бойс, която ни покани във вашата църква. Слава да бъде на Бога за това! Сега в моя офис имам едно бяло флагче, на което пише: “Аз се предадох на Исуса! Джим Олсон”. При случай No. 63 Бог ми позволи да бъда свидетел на едно събитие, което щеше да стане в живота на едно младо семейство. Аз видях двойката да идва в моя офис и запомних датата на тяхното бъдещо посещение. На определения ден зачаках гостите, но никой не идваше.

Не можех да повярвам, че Бог ме е излъгал или се е объркал и реших да остана още малко след работното време в офиса на църквата. Тогава изведнъж телефонът иззвъня и един човек, който не се представи, ме попита направо: Пастор Бък, ще бъдете ли там още малко? Да! – отговорих веднага аз. Когато двойката дойде до вратата ми, аз директно ги поздравих по име и те буквално се опулиха пред мен. Попитах ги: Какво ви води при мен? Те ми отговориха, че имали големи семейни проблеми и най-накрая взели единодушно решение да се разведат. Незнайно защо, решили да подадат разводното дело точно в Бойс, Идао. Пристигнахме тук, наехме стая в един мотел и когато влязохме вътре, намерихме телефонния указател отворен точно на страницата с Вашата обява за духовен съвет и помощ! Като ги слушах, благодарях в сърцето си на Бога, Който е изпратил ангела Си да ги настани точно в тази стая и да отвори телефонния указател точно там. Времето бе много хубаво и успяхме да стигнем спокойно до тук, каза изведнъж жената, Но ние всъщност бързаме! Позволете ни да Ви освободим от нашите... Не! - възразих аз веднага, - Останете! Вие не сте стигнали до крайната цел на вашето пътуване! Тогава им разказах как Бог ми е разрешил да видя месеци преди това всичко, което се случва днес с тях и накрая събрах всички сили и се обърнах към жената: Вие имате револвер в чантата си и възнамерявате да убиете мъжа си веднага след като се върнете с мотела... Мъжът до нея се разтрепери цял, я тя стана бяла като платно и със зяпнала уста срещу мене. „Дайте ми револвера!”- Добавих аз и протегнах ръка. Тогава тя машинално отвори дамската си чантичка и без да поглежда надолу, извади точно същия револвер, който бях видял във видението и ми го подаде. Миг след това нейната съкрушена душа започна да вика силно към Бога и да плаче за помощ. Явно осъзнаваше, че няма никакъв друг начин да съм разбрал за намеренията й, освен както й казах, Бог да ми ги е известил цели шест месеца преди този съдбоносен ден. Мъжът й също падна по лице на пода и започна да плаче. Аз коленичих до тях и тримата издигнахме молитвите си към Бога, Който веднага отговори и уми съвършено сърцата им от всеки грях, болка, гняв, омраза и всяко зло, което бе разяждало тяхното семейство от дълго време насам. От офиса ми си отиде едно ново, благословено от Бога семейство и аз скоро след това получих много мило писмо от тях. Били много добре, ходели редовно в една Калифорнийска църква и чувствали, че се обичат повече от всякога. После Бог ми показа, че в списъка, който ми даде, не е записано абсолютно всичко относно тези случки от живота на различните хора. Божията цел била само да ми покаже отчасти колко е зает Той и Неговите ангели с човешките дела и как непрестанно работи, за да даде пълен шанс на всеки да достигне до подарения ни чрез Господа Исуса вечен живот. Несъмнено е, че има и още много други моменти от живота ни, ако не и целия ни живот, в които Бог ни напътства и изпраща свръхестествена подкрепа.

Разбрах, че пророчествата, дадени ми от небесния свитък, бяха само пътеводни знаци и указания за моето духовно служение пред Бога, за да донесе работата ми за Него наистина изобилен и траен плод. Хората ме питат какво ще правя, след като всичките 120 случая се изпълнят. Мога само да кажа, че Бог е предвидял всички събития в живота ни още от преди сътворението на света и, че Той непременно има един велик, добър план за всяко едно от Неговите чада. Една друга интересна случка от свитъка се отнасяше за един богат евреин, собственик на множество ресторанти.

По стечение на Божиите обстоятелства той приел Господа за свой Спасител и стана така, че покрай него повярвали и мнозина от неговите служители в ресторантите му. Когато този евреин дойде при мен да се запознаем и се представи, аз подскочих възторжено той бе No. 112 от моя списък. Последното нещо, което Бог ми каза, преди да ме върне на земята, бе: „Аз ще дойда отново при теб!” Толкова много обичам моя Господ! След това мое посещение в Тронната зала, Той ме е посещавал още много пъти чрез Своите ангелски посланици. В отговор на тези, които ме питат дали ангелите биха се появили, ако ги повикам, ще отговоря „Не!” Те не отговарят на човешките позиви, защото не изпълняват човешки заповеди, но заповедите на Всемогъщия Бог! Чувал съм мнозина да се молят така: „Заповядвам на ангелите да направят ...” Тези молитви са напразни, защото никой друг освен Святият Дух не може да командва Божиите ангели. Когато те идват при нас и ни се явяват, то е само защото Бог им е заповядал да го направят и думите, които те казват, не са нищо друго освен Божиите слова за нас. В случая ангелите са само телефонната жица между нас и Бога. Поради същата тази причина ангелите не се съобразяват дори и с възраженията на някои хора, които не искат да приемат Божиите послания. „Защото ако словото, изговорено чрез ангели стана твърдо и всяко престъпление и непокорство получи справедлива отплата, то как ще избегнем ние, ако пренебрегнем едно толкова велико спасение, което, отначало прогласено от Господа, се потвърди между нас от тия, които бяха го чули” (Евреи 2:23). Моето посещение в Тронната зала на Бог промени изцяло живота и виждането ми за света, в който живеем. Имах привилегията да позная Бог много по-реално и лично и да проумея Неговото Слово Библията, която буквално заживя в сърцето ми. Тази свръхестествена опитност направо грабна всичките ми мисли и разсъждения от онзи ден насам. Вече нямам нужда от небесния свитък, който Бог преобърна на пепел, защото всяка една дума, която Той ми разреши да прочета, е запечатана завинаги в ума ми, като едно фотокопие.

Много често обхождах мислено всички точки от списъка и се чудех как ли Бог ще направи всички тези неща. Някои случаи ми изглеждаха направо невъзможни, но нали за нашия Бог няма нищо невъзможно! По повод на тези навид „много мъчни за изпълнение” пророчества, аз често си правех записки и нахвърлях своите размисли около изпълнението им. Предлагам ви част от тях: „4 февруари 1977 точно две седмици след посещението ми в Тронната зала. Повечето пророчества от свитъка са още далечно бъдеще. Как ли ще се изпълнят всички тези неща? ... Той беше спасен днес, датата на смъртта му е 30 май, при самолетна катастрофа... Днес е паметен ден!” Като мисля за дългия списък от събития, които днес вече са се изпълнили и за тези, които съм сигурен, че скоро ще станат, аз осъзнавам, че не мога да помогна с нищо за тяхното по скорошно изпълнение или дори предотвратяване. Мога само да благодаря на Бога, че Той е верен и държи на думата Си.

Той умря вместо нас, за да можем ние да бъдем оправдани. Това е причината, поради която Бог Отец ни прощава днес и то само след като сме приели жертвата на Неговия Син. Когато Исус възкръсна и се възнесе на Небето, Той 'поръси' с кръвта Си всичко нечисто. Книгата, в която бяха записани всички наши престъпления, падения, несполуки и грехове бе също така поръсена с кръвта на святия Божи Агнец. Така Бог ни уми и очисти от греховете и престъпленията ни чрез святата кръв на собствения Си възлюбен Син! След жертвата на Христа, Бог изпълни в нас Своето обещание, да даде на човеците нов дух и ново сърце и да напише закона Си в сърцата им! Тази прекрасна истина, която Гавраил ми донесе, разказваше само за съвършената и цялостна жертва на Исус и нищо за нашите несполуки в борбата с ежедневните ни проблеми. Много вярващи имат знанието, че греховете им са простени и заличени веднъж завинаги чрез Христовата кръв, но продължават да се безпокоят за дребните грешчици и търкания, които са неизбежни при ежедневните взаимоотношения. Ангелът заяви, че Бог е заличил и тях: В Стария Завет Бог казва, че помни всичките ви грехове и престъпления, но след сключването на Новия Завет с Господа Исуса Христа Той обяви, че заради Исусовата кръв не ще си спомни вече нищо от това, което е простил! Синът Му вкуси смърт заради всеки човек, било то мъж или жена, евреин или езичник, за да ви освободи от робството на греха и наказанието за него. (Виж Евр. 2:9). Много хора обезценяват кръвта на Спасителя. Чували ли сте нашумялото атеистично изявлението, че “от кръвта на Христовия Кръст няма никакъв по-голям ефект от тази кръв, която тече във вените на всеки обикновен човек”? Но Бог не мисли така! Той заявява, че пролятата Христова кръв на Голгота има съдбоносно значение за живота на цялото човечество и нито капка от нея не може да бъде обезценена! Тя е центърът на Божия спасителен план, както пише в Евр.12:24 „при Исуса, посредника на Новия Завет и при поръсената кръв, която говори подобри неща от Авеловата” (виж цялата 12 глава) Святата жертва на Исуса и Неговата пролята кръв ще бъдат споменавани и прославяни завинаги, докато свят светува и през вечността!

Бог иска от нас да отидем по целия свят и занесем тези добри новини на човеците, да им помогнем да осъзнаят, че Бог кани всички, казвайки: Елате при Мен всички измъчени и обременени и Аз ще ви успокоя! Върнете се още днес! Бариерите са вдигнати и мостът е направен чрез жертвата на Моя син! Това послание е благата вест за нашето изкупление. Ако веднъж вече сме чули Христовата заповед да отидем по света и разнасяме благовестието на мира и ако сме получили обещаниия Святи Дух, Който ни е помазал със сила за служение и свят живот, то не би трябвало да има никаква пречка за нас да излезем и изпълним възложената ни от Бога мисия на примирители и посланици Божии. Той ни обещава да изпрати пред нас специални ангелски сили, които да подготвят човешките сърца за Божието послание. Следвайки тази своя мисия, ние не трябва никога да забравяме, че Бог е Този, Който може да обръща и найзакоравелите човешки сърца, според както ни е казал, че “дори и от камъните е способен да издигне синове на Аявраама”. Гавраил каза, че тези небесни същества са на всеки хълм, до всяко дърво и дори в подземните пещери, търсейки мъже и жени, които се крият от Божието лице. Те са наши съслужители и вършат това, което ние не можем. Ние сме ограничени от много неща в този свят, но те не са. Чрез тяхното служение Бог иска да ни каже: „Аз се грижа за всеки един от вас и искам всички да дойдете при Мен!”

Мнозина са приковали погледа си на греха, вместо да го обърнат към Бога. Този начин на живот може да доведе само до едно поведение на постоянно самообвинение и панически страх от дявола, греха и всякакви неприятности, които живота ни поднася ежедневно. Такива християни непрестанно си напомнят и предупреждават околните за злините в този свят и за “страшната сила на греха и тъмните сили”, но това не е начинът, по който Бог иска да мислим и да възприемаме света и живота ни като Христови последователи. Той желае всички да разберат, че Той е отворил широко вратата за пълното ни освобождение от тежкото иго на греха. Бог заявява, че не е изпратил Сина Си на земята, за да осъди света, но да бъде светът спасен чрез Него. Целта Му е да ни даде възможност да изберем всеки за себе си да последваме Сина или да останем в греха. Той иска от нас християните, да издигнем Исуса високо над този свят, така че Неговата свята жертва да е в състояние да привлече цялото човечество при Бога и да го изцели. (Сравни Числа 21:8-9)

Срещал съм се с хора, за които още от пръв поглед можеш да кажеш, че носят огромни товари в сърцата си. Но когато Божиите ангели започнат да работят чудно (и невидимо за нас) в сърцата им и Святият Дух им даде глад и жажда за Бога и Библията, те получават пълно освобождение. След това обаче, когато вместо да търсят директно Него, те започнат да тичат от църква на църква, за да слушат много добре подготвени и убедителни проповеди за ужасните злини и нечестието в този свят, празнотата в сърцата им става по-голяма и отпреди, а чудесната вест за великото Божие избавление губи силата си в живота им. Веднъж един мъж дойде в офиса ми с много странен въпрос: „Имам нужда от помощ! Тази е петата църква, която посетих, но още не съм успял да намеря Бог.” „Това желание в сърцето ви е чудесно”, казах, без да се интересувам за подробности от живота му, „Сега, когато усетите ръцете ми върху главата си, искам да извикате името на Исуса толкова силно, колкото имате глас”. „Исусе!”, извика той малко по-късно и... Господ го чу! Аз бях свидетел как Божият живот нахлу в цялото му същество и той вече никога нямаше нужда да се пита къде е Бог!

Изкуплението чрез Исуса покрива, очиства и премахва виновността ни. Ние не можем да служим истински на Бог, ако живеем в непрестанен страх, че Той е скрил някои от греховете ни и рано или късно ще ги използва като 'козове' срещу нас. Бог прощава греховете ни напълно, заличава ги и не си ги спомня повече. Господ иска да знаем, че нашият живот ще е пълноценен, само когато вярата и надеждата ни са скрити в Бога, подхранвани от Неговото слово и верните Му обещания към нас.

„И дванадесетте порти бяха дванадесет бисера всяка порта бе от един бисер и улицата на града беше от чисто злато, прозрачно като стъкло. И храм не видях в него, защото неговият храм е Господ Бог Всемогъщият и Агнето. И градът нямаше нужда от слънце, нито от луна да го осветява, защото Божията слава го осветяваше и Неговото светило е Агнето. И народите ще ходят по Неговата светлина Земните царе ще донасят в него своите славни неща. Портите му не ще се затварят денем (нощ не ще има там) и народите ще донасят в него славните си и ценни неща. И в него никак няма да влезе нищо нечисто, нито оня, който върши мерзост и който лъже. А само записаните в книгата на живота на Агнето.” (Откр. 21:2117)

1. 
   
   Каталог: library -> duhovni
   duhovni -> Разчупване на оковите Победа над: Отрицателните мисли
   duhovni -> Бог и човекът човешки теории за човека
   duhovni -> Обикновеният път
   duhovni -> Към световно единство гари Ка
   duhovni -> Парчета живот в галерията на Този, Който все още върши чудеса
   duhovni -> На корицата
   duhovni -> Новата световна религия гари Ка Бестселър Прекрачване на прага
   duhovni -> Превод: Илиана Иванова Редакция и корекция
   duhovni -> Аоурън и дженис РодЖърс Оригинално заглавие
   
   
   
   Изтегляне 1.88 Mb.
   
   Сподели с приятели: