„тайната история на човешката цивилизация”
Люси в морето от противоречия
Изтегляне 2.12 Mb.
|
Люси в морето от противоречияВъпреки проучванията на Окснард, повечето учени все още подкрепят доктрината, че австралопитекът е пряк човешки предшественик. Един от тях е Доналд Йохансон. Той следвал антропология в Чикагския университет под ръководството на Ф. Кларк Хауел. Още докато бил млад докторант и се изкушавал от романтиката на търсенето на фосили, Йохансон придружил Хауел на една експедиция в Африка, където участвал в проучванията на находището Омо в Етиопия. По-късно Йохансон се върнал в Африка, но този път начело на собствена експедиция. Целта била Хадар - обект в етиопската област Афар. Един следобед той намерил горната част на тибия - една от дългите кости между коляното и глезена. Фосилът определено бил от някакъв вид примат. Наблизо Йохансон намерил дисталната част (частта към колянната става) от бедрена кост. От начина, по който бедрената кост и тибията си паснали, Йохансон заключил, че е открил цяла колянна става, при това не от някаква древна маймуна, а от хоминид - предшественик от съвременните хора. Пластовете, в които били открити фосилите, били с възраст над 3 млн. години, Това автоматично ги превръщало в едни от най-древните останки от хоминиди въобще. В последвалите научни публикации, Йохансон съобщил, че коляното от Хадар (AL129) било на 4 млн. години и принадлежало на примитивен австралопитек, който обаче имал напълно човешки вървеж. През следващия сезон етиопецът Алемайеху Асфав, който работел с Йохансон при Хадар, открил фрагменти от фосилна челюст. Класифицирането им се оказало трудна задача. Йохансон помолил Ричард Лики да дойде и да ги разгледа. Лики приел поканата и пристигнал заедно с майка си - Мери Лики - и със съпругата си Мийви. Четиримата с Йохансон проучили челюстта и я определили като отнасяща се към вида Homo, което означавало, че това били най-древните открити до този момент човешки фосили. На 30 ноември 1974 г. Доналд Йохансон и Том Грей претърсвали Находище 162 при Хадар и събирали фрагменти от кости на бозайници. След известно време Грей предложил да се откажат и да се върнат в лагера, но Йохансон предложил да проверят и намиращото се наблизо дере. Не намерили почти нищо. Точно когато щели да си тръгват обаче, Йохансон забелязал фрагмент от кост на ръка, която лежала на повърхността. Когато се огледали, забелязали наоколо да се търкалят и други кости - очевидно от един-единствен хомини-ден индивид. Йохансон и Грей започнали да подскачат и крещят в жегата, тъй като разбрали, че са попаднали на находка с изключително значение. Същата вечер екипът си устроил празненство, на което много пъти била въртяна песента на Бийтълс „Люси в небето с диаманти". Новонамереният женски хоминид получил името си -Люси - именно от текста на тази песен. За да определи датировката на фосилите, Йохансон използвал комбинация от най-различни методи - калиево-аргонов, палеомагнитен и по степента на ядрен разпад. Резултатите показали възраст около 3,5 млн. години. През 1975 г. Йохансон се върнал в Хадар, като този път довел и един фотограф от „Нашънъл Джеографик", който успял да запечата още едно важно откритие. На склона на един хълм екипът на Йохансон открил фосилните останки от 13 различни индивида, сред които имало мъжки, женски и деца. Групата получила името „Първото семейство". Те имали същата геологична възраст, която била определена за Люси - около 3,5 млн. години. С появата на „Първото семейство", важните открития при Хадар, които включвали и коляното от Хадар, челюстта на Алемайеху и Люси, приключили. Сега ще се спрем на начините, по които тези фосили били интерпретирани и реинтерпретирани от различни групи учени. Когато класифицирал находките си, в началото Йохансон се опирал основно на мнението на Ричард и Мери Лики, според които челюстта на Алемайеху и членовете на „Първото семейство" трябвало да бъдат определени като Homo. Ако обаче Люси и бедрената кост AL 129 били австралопитеци - така поне смятал Йохансон - това означавало, че при Хадар имало два вида хоминиди. По-късно Йохансон попаднал под друго влияние и променил отношението си към редица от фосилите от Хадар. Източник на това влияние бил палеонтологът Тимъти Д. Уайт, който работел с Ричард Лики при езерото Туркана. Освен това Уайт успял да убеди Йохансон, че Хадарските хоминиди са от непознат до този момент вид. Двамата го нарекли Australopithecus afarensis - на етиопска-та област Афар. Според Йохансон и УайтAustralopithecus afarensis - най-древният австралопитек, който въобще бил откриван някога — дал началото на две различни линии на развитие. Първата отвела към робус-тните австралопитеци; Australopithecus africanus бил междинно звено в нея. Втората завършила с появата на Homo sapiens, като преминавала през Homo habilis и Homo erectus. Australopithecus afarensis: Може би твърде очовечен? Йохансон заявил, че Australopithecus afarensis имал „дребно, човешко по своята същност тяло". Неколцина други учени обаче рязко се разграничили от тази представа. Те създали за Люси и нейните сродници образ, който бил много по-близък до маймунс-кия. В повечето случаи тези възгледи били сходни с по-ранните изследвания, които провели върху австралопитеците Окснард, Цу-керман и други учени. Сред фосилите от Хадар нямало цял череп or Australopithecus afarensis, но Тим Уайт успял да сглоби една частична реконструкция, като за целта използвал черепни фрагменти и парчета от горни и долни челюсти от няколко индивида от „Първото семейство". Според Йохансон реконструкцията „силно напомняла на малка женска горила". В това отношение между Йохансон и критиците му имало пълно съгласие. Всички смятали, че afarensis е имал много маймунска глава. Що се отнася до тялото на Australopithecus afarensis, Рандъл Л. Съсман, Джак Т. Стърн, Чарлс Е. Окснард и редица други го определили като много маймуноподобно, като по този начин оспорили твърдението на Йохансон, че Люси е ходела изправена като човек. Лопатката на Люси била почти идентична с тези на съвременните човекоподобни маймуни. Раменната става била обърната нагоре, което сочело, че Люси най-вероятно е използвала ръцете си, за да се катери по дърветата и за да виси по клоните. Костите на ръцете приличали на тези на живеещите по дърветата примати, а по гръбначния стълб можели да се забележат точки за захващането на изключително развити гръбни и раменни мускули. Костите на дланта и китката показвали пригоденост за силно сграбчване; това личало и от извитите фаланги на пръстите. Костите на ханша и краката също били приспособени за катерене, а стъпалото имало извити пръсти, с които можело да се захващат клони. Опитайте се да си представите ефекта, който би имала една рисунка на Люси, която се катери или виси по клоните на някое дърво. Това определено ще нанесе вреди на имиджа й на създание, чиито статут е близък до човешкия. Дори и да приемем, че е възможно Люси да се е развила до човешко същество, не можем да не признаем, че анатомичните й особености са били представени погрешно - с пропагандна цел. Преди да приключим с проблемите около Australopithecus afarensis, само ще споменем, че редица учени, сред които и Ричард Лики и Кристин Тардийо, са защитавали позицията, че фо-силните материали всъщност включват кости от два или дори три различни вида. Научната общност още не е успяла да създаде единна представа за това, как в действителност са изглеждали австралопитеците, включително и Australopithecus afarensis. Тази неяснота обхваща както морфологията им, така и еволюционната им връзка с модерните хора. Някои ги разглеждат като техни предшественици, а други - например Ч. Е. Окснард - не. Изтегляне 2.12 Mb. Сподели с приятели:
|