В периода от месечна възраст до годишна възраст детето по природа е недоверчиво и подозрително към непознатите, докато не ги огледа
Изтегляне 43.5 Kb.
|
|
В периода от 6 месечна възраст до 3 годишна възраст детето по природа е недоверчиво и подозрително към непознатите, докато не ги огледа. Но след това то иска да се приближи и след време да се сприятели с тях, разри се, по начин, който отговаря на тяхната възраст. То може да стои наблизо и внимателно да гледа непознатия или тържествено да му подаде нещо и след това да си го вземе обратно или пък да донесе всичко, което може да изнесе от стаята, и да го натрупа на неговия скут. Много възрастни не се досещат да оставят малкото дете на мира, докато то ги оглежда. Те обикновено се спускат към него, говорят му непрекъснато и то трябва да се оттегли при майка си, за да търси закрила. Тогава то по-трудно събира смелост, за да се сприятели. Добре е още в началото да се подсети възрастният гостенин, че: “То се стеснява, когато веднага му обърнете внимание. Ако поговорим известно време, то само ще дойде и ще се опита да се сприятели с вас.” В тази курсова работа е разгледан подробно въпросът за страхът на дете от ранна възраст към непознати. Също така тук са посочени причините за тези страхове и начини за превъзмогването им. Посочени са примери за деца, които се страхуват от непознат и опит за сближаване му с тях. Въведение В първите месеци на живота детето се намира с родителите си в един много малък, особен свят. Това е светът, в който родителите набързо купуват сладкиши от сладкарницата при работещ мотор на колата, защото детето иначе ще се събуди, прекъсват телефонни разговори, защото детето точно сега ще заспива или тъкмо се събужда, или се е разплакало. Животът се движи в ритъма на спането и бодърстването на детето. Дните преминават в хранене и повиване. Нощният сън е разделен на малки порции. Родителите мислят само от единия за другия ден и губят чувството си за време. Чак след няколко месеца светът отново се отваря и разширява и родителите си отдъхват. Родителите са се научили да живеят заедно с детето и то с родителите. Детето разширява своите възприятия, интереси и дейности, отправя закачливи погледи, подава на учудените приятели мокра от слюнка дрънкалка като подарък и надава викове. Всички гости намират за забавно да наблюдават детето. Родителите забелязват, че отново са станали хора със собствени интереси; отново възстановяват връзките си като съпрузи, с удоволствие искат да останат сами. Колко хубаво би било да се отиде отново на кино или театър без детето. И тогава става нещо глупаво. Детето, което дотогава е било спокойно с детегледачка, която го пази, докато спи, изкривява лице, когато се появи чуждият човек и родителите искат да се отдалечат. В ръцете на чуждия човек детето дори плаче, извива се и протяга ръце към майката. Шишето с чай и биберонът, които дотогава са помагали, вече не вършат работа. Родителите не могат да излязат. Една деля, която е чула за хубавото дете и е дошла специално при него, от два дни вижда само голата задна част на главата му, останалата част от него е скрита в рамото на майката или бащата. Единият от родителите трябва винаги да стои в единия ъгъл на стаята с детето, там където не е лелята. Опити да се обърне главата водят само до силна съпротива. Вечер детето не позволява да бъде оставено в креватчето, а се изправя и иска да бъде взето на ръце от родителите. Да се преодолее неловката ситуация и да се реабилитира собственото дете може само като се представи страхът на детето от непознати като важен крайъгълен камък в развитието на децата. Не всички деца обаче се страхуват еднакво силно от непознати. В други култури този феномен изобщо не съществува. И в тукашното общество силата на този страх зависи от ситуацията, начина на реакция на родителите и от характера на детето. Не е вярно и това, че кърмачетата чак през този период, става дума за 5 – 8-я месец на живота им, могат да различават познато и непознато. Те реагират още преди това различно, в зависимост от това, с кого си имат работа. Има нужда обаче от по-точно наблюдение, за да се разпознае това. Около средата на първата година се достига тази степен на развитие, при която кърмачето придобива по-голяма яснота за появата и оттеглянето на хора около него и тяхното значение за неговия живот. Това задълбочаване на разбирането прави възможна, но не неизбежна такава реакция на страх. Изтегляне 43.5 Kb. Сподели с приятели:
|