„тайната история на човешката цивилизация”
Находките на Л. Буржоа при Теней, Франция
Изтегляне 2.12 Mb.
|
Находките на Л. Буржоа при Теней, ФранцияНа 19 август 1867 г. Л. Буржоа представил в Париж пред Международния конгрес по праисторическа анропология и археология -доклад, посветен на кремъчните оръдия, които открил в пластове от ранния миоцен (на възраст около 15-20 млн. години) при Теней, в северната част на Централна Франция. Буржоа заявил, че те приличали на образци от кватернера {стъргалки, пробивачи, остриета и т. н.), каквито той намирал по повърхността в същия район. По почти всички миоценски образци той открил всички стандартни белези от човешка дейност: фин ретуш, симетрични отцепи и следи от употреба. На Парижкия конгрес само неколцина учени допуснали, че това са автентични артефакти. Буржоа не се притеснил от това и продължил да намира нови образци и да убеждава отделни палеонтолози и геолози, че става дума за резултат от целенасочена обработка. Габ-риел дьо Мортийе бил сред първите, привлечени за каузата. Н якои изследователи поставили под въпрос стратиграфския контекст на находките. Първите образци, които Буржоа намерил, произхождали от скални наслаги, намиращи се по двата склона на една малка долина, прорязваща платото Теней. Редица геолози, сред тях и сър Джон Престуич, заявили, че това всъщност са повърнинни находки. В отговор на тези нападки, Буржоа направил сондаж в долината и намерил кремъци, по които имало същите следи от обработка. Критиците не се задоволили с това и предположили, че откритите при сондажа кремъци са попаднали там през пукнатини от повърхността на платото, където често били откривани плейстоценски оръдия. За да отговори на това твърдение, през 1869 г. Буржоа направил сондаж на върха на платото. По време на работата, той стигнал до варовиков пласт с дебелина един фут (30,48 cm), в който нямало пукнатини, през които плейсто-ценските оръдия да попаднат в по-долни нива. По-надолу в сондажа - на около 14 фута (4,27 т) в пластовете от ранния ми-оцен - Буржоа намерил многобройни кре-мъчниоръдия. Ето какво казва Дьо Мортийе в „Праисторията": „Вече не можело да има съмнение в древността им или пък в геологичната им позиция." Въпреки тази очевидна демонстрация, мнозина учени запазили неоснователните си съмнения. Окончателният сблъсък се разразил през 1872 г. на Международния конгрес по праисторическа антропология и археология в Брюксел. Б уржоа показал много образци, чиито рисунки били включени в публикацията на разискванията по време на Конгреса. Дарайки описание на едно заострено оръдие (фиг. 4.3), Буржоа заявил следното: „В случая става дума за подобно на пробивач сечиво, което има широка основа. Централният връх е постигнат в резултат на старателен ретуш. Подобен тип сечива се срещат във всички епохи. На противоположния край има „пета", получила се като резултат от отцепващия удар." Буржоа дал описание на още едно оръдие, което определил като нож или някакъв друг режещ инструмент: „По ръбовете има целенасочен ретуш, а в единия край се забелязва „пета"." Буржоа също така отбелязал, че по много от образците може да се забележи следната характерна черта: докато ръбовете на тази част от оръдието, която най-вероятно е служела като ръкохватка, били запазени, ръбовете от работната част показвали силни следи от износване. Д руг екземпляр (фиг. 4.4) бил характеризиран от Буржоа като връх на копие или пробивач. Той отбелязал следите от ретуширане по краищата, явно с идеята да се направи остър връх. Сред събраните от него предмети имало и едно ядро, по два от краищата на което имало ретуш и което явно било използвано с някаква цел. Ето какви са наблюденията на Буржоа: „Най-издаденият край е отчупен с няколко целенасочени удара, тъй като най-вероятно е причинявал неудобство на държащия го човек. Ръбовете по другите три страни са се запазили остри, което показва, че отчупването не е резултат от действието на естествени сили." На фиг. 4.5 е показано едно сечиво от ранния миоцен от Теней, сравнено с подобен „безспорен" предмет от късния плейстоцен. За да бъдат разрешени всички спорове, Конгресът по праисторическа антропология и археология назначил комисия от петнадесет души, която да прецени откритията на Буржоа. С мнозинство от осем гласа, комисията гласувала в полза на това, че кремъците са били изработени от хора. Само петима от членовете не признали следи от обработка по находките от Теней. От останалите двама, единият се въздържал от мнение, а другият подкрепил Буржоа, макар и с известна резервираност. По ранномиоценските кремъци от Теней рядко можела да се забележи „пета", но за сметка на това по ръбовете на повечето от тях имало фин ретуш. Обикновено ретуширането било съсредоточено само по едната страна, докато другата оставала необработена; това се нарича еднолицева обработка. Подобно на съвременните специалисти, Дьо Мортийе също смятал, че еднолицевият ретуш не може да е резултат от естествени процеси, а само от целенасочена обработка. В книгата си „Праисторическият музей", той поместил рисунки на някои от кремъците от Теней, по които имало много ясни следи от еднолицев ретуш (фиг. 4.6). Неколцина от критиците на Буржоа по между другото споменали и това, че сред събраните от него ранномиоценски кремъци имало съвсем малко добри образци - някъде около тридесет. На това Дьо Мортийе отговорил по следния начин: „Дори един безспорен екземпляр би бил достатъчен, а те разполагат с цели тридесет!" Някои съвременни авторитети по каменни сечива - например Л. У. Патерсън - твърдят, че следите от успоредни отцепи, с приблизително еднакви размери, са добър признак за човешка дейност. Рисунките на кремъци от ранния миоцен от Теней показват точно такива следи. На фиг. 4.7 можете да видите еднолицево оръдие от Теней и за сравнение подобно безспорно еднолицево сечиво от дефилето Олдувай. По повърхността на много от кремъците от Теней могат да се забележат фини пукнатини, които обикновено се приемат за следи от огън. Дьо Мортийе стигнал до заключението, че хората използвали огън, за да нагреят и разчупят големите кремъчни късове. Получените по този начин пластини били оформяни като сечива. Благодарение на книгите на С. Лейнг, информацията за ранномиоценските сечива от Теней достигнала до интелигентната четяща публика в англоезичните страни. Ето какво казва той: „Човешкият произход на тези оръдия се потвърди и от откритието, че племето минкопици от островите Андаман все още изработват точила и стъргалки, които са почти идентични с тези от Теней, при това по същия начин - с използване на огън, за да се разцепят камъните и да се постигне необходимият размер и форма... Взети като цяло, доказателствата в подкрепа на тези миоценски сечива изглеждат напълно достатъчни, а критиките едва ли се основават на нещо друго, освен на нежеланието да се признае един толкова древен произход на човека." Кой е създал оръдията от Теней? По мнението на някои това са били примитивни, човекоподобни предшественици. Но през 1894 г. С. Лейнг казва следното по отношение на кремъците от Теней: „Подобни типове продължават да се срещат, почти без изменение - може би с някои леки подобрения - през плиоцена, кватернера и дори до наши дни: Стъргалките на ескимосите или на островитяните от Андаман не са нищо повече от уголемена и подобрена версия на ми-оценските." Щом хората създават подобни сечива сега, то е напълно възможно миоценските стъргалки също да са изработени от подобни същества. И както ще видим в следващите глави, учените действително са открили в терциерни пластове кости от човешки същества, които са неразличими от тези на Homo sapiens. От това би трябвало да е станало ясно защо кремъците от Теней вече не се споменават. В историята на палеоантропологията е имало един момент, когато неколцина вярващи в еволюцията учени приели миоценските оръдия от Теней, но ги приписали на предшественици на човешкия вид. Еволюционната теория ги убедила, че такива предшественици са съществували, макар и да не били открити фосили. И когато през 1891 г. очакваните фосили били открити на о. Ява, това станало във формация, която сега се определя като отнасяща се към средния плейстоцен. Това поставило поддръжниците на миоценския маймуночовек пред дилема. Човешкият предшественик — свързващото звено между изкопаемите човекоподобни маймуни и съвременните хора - бил .открит не в ранния миоцен - преди 20 млн. години, по сегашните датировки - а в средния плейстоцен, преди по-малко от 1 млн. години. И следователно кремъците от Теней и всички други доказателства за съществуването на хора през терциера (или пък на терциерни маймуночовеци, способни да изработват сечива) били тихомълком, но явно съвсем успешно отстранени от дискусиите и по-късно - забравени. Многобройните данни за съществуването на способни да правят оръдия хоминиди през терциера били de facto погребани и стабилността на цялата система на модерната палеоантропология зависи от това, те да си останат погребани. Ако се приеме доказателство за съществуването на интелигентни същества през миоцена и ранния плиоцен, то ще разруши цялата картина на човешката еволюция, така грижливо изградена през XX в. Изтегляне 2.12 Mb. Сподели с приятели:
|