- друг вид стъргалка. Освен това, той описва.pergoirs - нещо като пробои или шила. Рюто отбелязва наличието сред материалите от Вонсел на предмети, наподобяващи камъни за хвърляне или за прашка. И накрая той предположил, че някои кремъчни предмети, по които имало много следи от удари, били използвани от древните обитатели на Бонсел за палене на огън. Подобни камъни могат да се видят и сред оръдията от късния плейстоцен.
„Оказва се - казва Рюто, - че сме изправени пред голям проблем
- съществуването през олигоцена на същества, които са били достатъчно интелигентни, за да могат да изработват и използват най-различни видове оръдия." Днешните учени не обръщат никакво внимание на възможността за съществуването на човешки - или дори про-
т очовешки - същества през олигоцена. Според нас за това има две причини - незапознатостта с наличните материали, сред които са и тези на Рюто, и непоколебима вяра в общоприетите възгледи за произхода и възрастта на човека.
През февруари и март 1918 г. геологът Вилхелм Фройденберг -който по това време бил прикрепен към германската армия — направил за нуждите на военните сондажни проучвания в терциерни формации при Антверпен, Белгия. В глинести отлагания при Хол, близо до Сен Жили, както и на други места, Фройденберг открил кремъчни предмети, които определил като сечива. Заедно с тях били намерени и срязани кости и раковини. Повечето от находките произлизали от седиментни пластове от Скалдизианския морски етап. Той обхваща късния миоцен и ранния плиоцен - т. е. времето от преди 4 до преди 7 млн. години. Фройденберг предположил, че откритите от него предмети могат да бъдат отнесени към времето преди Скалдизианската морска трансгресия - настъпване на морето към сушата поради понижаване на части от земната кора, което би означавало възраст от най-малко 7 млн. години.
Фройденберг смятал, че някои от кремъчните сечива са служили за отварянето на миди. Много от тези предмети били открити в съседство с разсечени черупки и обгорени кремъци. Тези находки били изтълкувани от откривателя като доказателства, че през терциера в Белгия са живели интелигентни същества, които са използвали огън. А що се отнася до разрязаните черупки (фиг. 4.13), Фройденберг пише следното: „Открих многобройни нарочни нарези, повечето от които - по задната част на раковините, близо до връзката." Той твърди, че на-резите били такива, че „може да са получени само в резултат от работата с остър инструмент". По някои от черупките имало отвори. Освен разрязани мидени черупки, Фройденберг открил и кости от морски бозайници, по които - според него - също имало нарези. Той внимателно обмислил и отхвърлил алтернативните обяснения, като например химична корозия или геологично износване. Фройденберг открил и кости, по които имало дълбоки белези от удари, които можело да са резултат от каменни чукове.
Друго потвърждение за съществуването на хора се появило под формата на отпечатъци по буци глина, очевидно оставени от човешки крака. На една буца от глиненото находище при Хол Фройденберг открил следи от стъпало и от четири пръста. Според него, запечатаните бръчки и пори отговаряли на човешки, а не на маймунски крака.
Фройденберг бил еволюционист по убеждения и смятал, че терциерния човек трябва да е бил всъщност малък хоминид, който в допълнение на човешките си крака трябва да е демонстрирал комбинация от различни човешки и животински черти. Като общо, неговото описание на този Фламандски терциерен човек напомня на това на Australopithecus. Обаче никой не би очаквал - поне според настоящата палеоантропологическа доктрина - да открие австралопитеци в Белгия, при това през късния миоцен преди повече от 7 млн. години. Най-ранните представители на рода са открити в Африка и са едва на 4 млн. години.
При това положение, кой е оставил отпечатъците, открити от Фройденберг? В наши дни съществуват - в Африка и на Филипините - пигмейски племена, при които зрелите мъже не стигат и до пет фута (около 1,50 т), а жените са дори по-ниски. Предположението, че не австралопитек, а дребно човешко същество е оставило стъпките, отговаря в по-голяма степен на целия набор данни - каменни сечива, кости с нарези, изолирани следи от огън, отворени по изкуствен начин миди. Не е известно, австралопитеците да са изработвали каменни оръдия или да са използвали огън.