5.
Развити палеолити и неолити
Развитите палеолити са по-фино обработени от примитивните. Това не означава, че производствата, които съдържат развити палеолити, не могат да включват и примитивни такива. Първо ще се спрем на откритията на Флорентино Амегино и на отправените към тях атаки, дело на Алес Хръдлика и У. X. Холмс. След това ще разгледаме находките на Карлос Амегино, които предоставили едно от най-солидните и убедителни доказателства за съществуването на хора от модерния вид през плиоцена. По-нататък ще обърнем внимание на аномални находки, направени на различни места в Северна Америка — Хуеятлако, Мексико; пещерата Сандиа, Ню Мексико; Шегуи-анда, Онтарио; Луисвил, Тексас; Тимлин, Ню Йорк. Ще завършим с неолитните находки от златоносните пясъци на известната със златната си треска Калифорния.
В края на XIX в. Флорентино Амегино направил детайлно проучване на геологията и фосилите на крайбрежните райони на Аржентина, с което си спечелил международно признание. Оспорваните находки на Амегино, сред които имало каменни оръдия, гравирани кости и други следи от съществуването на хора през плиоцена, ми-оцена и по-ранни периоди, само увеличили световната му слава.
През 1887 г. Флорентино Амегино направил няколко важни открития при Монте Хермозо - на 37 мили (60 km) североизточно от Бая Бланка, по крайбрежието на Аржентина. Ф. Амегино резюмира данните от Монте Хермозо по следния начин: „Съществуването на хора или по-скоро на техни предшественици на това древно място се доказва от грубо обработени кремъци, подобни на тези от Португалия, гравирани кости, обгорени кости и обгоряла земя на местата на древни огнища." Пластовете, които съдържали тези свидетелства, са част от плиоценската формация Монте Хермозо, която е на възраст от около 3,5 млн. години.
Сред намерените на това място фосили бил открит атлас (първият прешлен от гръбначния стълб в основата на черепа) от хоминид. Според Аменгино по него можели да се проследят някои примитивни черти, но А. Хръдлика го определил като напълно човешки. Това било силен довод в полза на тезата, че артефактите и следите от огън, открити във формацията Монте Хермозо, трябва да се припишат на същества, подобни на съвременните хора.
Откритията, които Амегино направил при Монте Хермозо, както и на други места в Аржентина - също в пластове от терциера, — привлекли вниманието на неколцина европейски учени. Алес Хръдлика - антрополог от Института Смитсониън във Вашингтон — също проявил огромен, макар и враждебен, интерес към тези находки. Хръдлика сметнал, че подкрепата, с която те се ползвали сред професионалните учени, особено сред европейските, е смайваща. Освен че не бил съгласен със съществуването на хора през терциера, Хръдлика не приемал никакви твърдения за присъствието на хора в Америка, което да е по-ранно от преди няколко хиляди години. Той си къздал отлична репутация, като дискредитирал, макар и със спорни аргументи, всички такива сведения за Северна Америка. След това Хръдлика насочил вниманието си към радващите се на широк отглас южноамерикански открития на Флорентино Амегино. През 1910 г. той посетил Аржентина, като самият Амегино го придружил до Монте Хермозо. Хръдлика възприел един любопитен подход към откритията, направени на това място. В книгата си „Ранните хора в Южна Америка" (1912 г.) той споменава накратко каменните оръдия и останалите следи от човешко обитаване, открити от Амегино във формацията Монте Хермозо. Колкото и да е странно, той не ги оспорва пряко. За сметка на това е посветил десетки страници на усилието да хвърли съмнение върху по-късните и по-малко убедителни открития, които двамата с Амегино направили в Пуелхейска-та формация, която е по-късна от Монтехермозианската. Двете лежат една над друга при Монте Хермозо. Пуелхейските пластове са на 1-2 млн. години.
Явно Хръдлика решил, че обстойното му опровергаване на находките от Пуелхейската формация е достатъчно, за да дискредитира тези от много по-старите пластове от Монте Хермозо. Тази тактика често се използва, за да се събудят съмнения към аномални находки - критикуваш с всички налични средства по-слабите доказателства и се стремиш да игнорираш, доколкото е възможно, по-силните. И все пак има много данни, които предполагат, че находките и от Монтехермозианската, и от Пуелхейската формация са автентични.
Повечето от оръдията, които Хръдлика и Амегино намерили при съвместната си работа, били грубо изработени от кварцитни отломъци. Хръдлика не оспорил антропогенния произход дори на най-примитивните сред тях. Вместо това поставил под въпрос възрастта им. Хръдлика предположил, че те са открити в късен пласт. За да" достигне до това заключение, той се позовал изключително на преценката на Бейли Уилис - един американски геолог, който го придружавал.
Въпросният пласт се намирал на повърхността на Пуелхейската формация. Макар и с известно колебание, Уилис отнесъл цялата формация най-късно към плиоцена. По неговите думи тя се състояла от „стратифицирани, леко втвърдени сиви пясъци или пясъчници... характеризиращи се с изключително ясно кръстосано страти-фициране и хомогенен сив цвят и зърнистост." Уилис описва най-горния пласт, който Амегино определено включвал в Пуелхейската формация, като ивица с дебелина от 6 до 16 инча (15,6-41,6 cm), „съставена от сив пясък, ъгловати отломки сив пясъчник и речни камъни, някои от които били разтрошени от човешка ръка."
Уилис отбелязал, че най-горният пласт от сив пясък - в който били открити оръдията - имал „еднаква структура" с по-долните пластове от Пуелхейската формация, но бил отделен от тях поради „прекъсване, предизвикано от ерозията". Това явление може да се определи като липса на континуитет между пластове, които са в контакт един с друг. То съответства на период, в който не е имало отлагане, на изветряне или на ерозия, както е в този случай. Животинските фосили са най-сигурният начин да се определи колко време е изминало между образуването на пластовете от двете страни на разделителната линия. Уилис обаче не споменава за фосили. Следователно не можем да преценим на какъв период от време съответства въпросното „прекъсване". Той може да е бил много кратък, което би дало приблизително една възраст за горните и долните наслаги -около 1-2 млн. години.
В опита си да елиминира тази алтернатива Уилис пише следното: „Обработените от човешка ръка камъни, открити в този пясъчен пласт, го определят като късен." Уилис предположил, че каменните оръдия трябва да са късни и следователно, че пластът, в който са открити, също трябва да е късен. Би могло да се окаже обаче, че едрозърнестият пясък, в който били открити сечивата, всъщност принадлежи към Пуелхейската формация (каквото било мнението на Амегино) и че въпросните сечива са на възраст до 2 млн. години.
Амегино намерил каменни оръдия заедно с кости с нарези и следи от огън в Сантакруцианската и Ентереанската формации в Аржентина. Първата се отнася към ранния и средния миоцен, което означава, че намерените сечива трябва да са на възраст от 15 до 25 млн. години. В съвременната литература не открихме никаква информация за Ентереанската формация, но като се има предвид, че тя е по-ранна от Монтехермозианската, то би трябвало да се отнася най-късно към късния миоцен — преди повече от 5 млн. години.
На много места, Амегино открил следи от огньове, които били по-силни от обикновен лагерен огън или от степен пожар. Сред тях имало големи, дебели парчета от отухлена глина и шлака. Възможно е това да са били останките от примитивни пещи или топилни, използвани от плиоценските обитатели на Аржентина.
Сподели с приятели: |
