Маймуната с гъвкав палец и мозък голям, добрала се веднъж до дара слово, веднага за Венеца на мирозданието се обявила, което никой веч' не ще отрича! Слушателите отговорили по обичайния за Червените лъвове начин - с доволно ръмжене и въртене на пешовете на рединготите си.
Били минали малко повече от десет години от Отпечатването на „Произход на видовете" (1859) на Чарлс Дарвин. Все още много учени и образовани хора обаче смятали, че е невъзможно — и дори смехотворно — да се предполага, че човекът е не нещо друго, а по-развит наследник на родословието на човекоподобните маймуни. В самата книга Дарвин се спира съвсем накратко върху въпроса за човешкия род, като в последните страници отбелязва, че „ще бъде хвърлена нова светлина върху произхода на човека и неговата история". Но въпреки демонстрираната предпазливост било ясно, че авторът не гледа на хората като на изключение от теорията, че видовете произлизат един от друг.
Теорията на Дарвин
Новата книга на Дарвин — „Произход на човека", - в която той подробно излага възгледите си за човешката еволюция, излязла едва през 1871 г. Обяснявайки това закъснение, авторът пише следното: „Събирах бележки върху произхода и развитието на човека в продължение на много години. Идеята ми беше не да ги публикувам, а напротив — да не ги публикувам, - тъй като това само щеше да засили съпротивата срещу теорията ми. Струваше ми се, че е достатъчно да отбележа - в първото издание на „Произход на видовете", - че тази книга „ще хвърли светлина върху произхода на човека и неговата история"; това предполага, че - що се отнася до появата му на този свят - човекът трябва да бъде поставен редом с всички останали живи организми като генерален извод."
В „Произход на човека" Дарвин категорично отказал на човешкия род какъвто и да било специален статус. „Така ние стигаме до извода, че човекът е произлязъл от космато и опашато четириного, което най-вероятно е живеело по дърветата и е обитавало Стария свят". Това е смело твърдение, и все пак не му достигали най-убедителните доказателства - фосили от видовете, илюстриращи прехода между древните човекоподобни маймуни и хората.
Нямало изкопаеми човешки останки, като се изключат два неандерталски черепа - един от Германия и един от Гибралтар, - които били с несъвсем ясна датировка, и още няколко малко известни находки с модерни морфологични характеристики. Този факт скоро се превърнал в оръжие в ръцете на тези, които се противопоставяли на Дарвиновата идея, че хората са имали маймунообразни предци. Къде - питали те - са фосилните останки, които да я докажат?
И все пак, почти без изключения, днес съвременните палеоантрополози смятат, че успешно са оправдали очакванията на Дарвин, откривайки безспорни останки от човешките прародители в Африка, Азия и на още много места.