„тайната история на човешката цивилизация”
Един съвременен пример: р. Олд Кроу, Канада
Изтегляне 2.12 Mb.
|
Един съвременен пример: р. Олд Кроу, КанадаПреди да преминем към други примери за открития от XIX в., които поставят под въпрос съвременните представи за появата на човека, нека се спрем на един по-скорошен случай, при който са изследвани целенасочено обработени кости. Един от най-спорните въпроси, с които се е сблъсквала палеоантропологията на Новия свят, е определянето на епохата, през която първите хора са преминали в Северна Америка. Според общоприетото мнение, първите групи ловци и събиратели преминават от Азия - по Беринговия проток -преди около 12 000 години. Някои авторитети са склонни да изтеглят това събитие докъм преди около 30 000 години, докато малцина (макар и умножаващи се) изследователи съобщават за находки, свидетелстващи за човешко присъствие в Америките по-рано през плейс-тоцена. В следващите глави ще се спрем по-подробно на този въпрос. За момента ще се ограничим само с разглеждането на изкопаемите кости, открити при р. Олд Кроу на територията на Северен Юкон. Идеята ни е да представим един съвременен пример за типа сведения, които са предмет на тази глава. През 70-те години на XX в. Ричард Е. Морлан от Археологическата служба на Канада и Канадския национален музей на човека извършвал проучване на деформирани кости, произхождащи от обекти по р. Олд Кроу. Според заключенията на Морлан много от костите и еленовите рога носели ясни следи от целенасочена човешка дейност, която трябвало да се отнесе към времето преди тяхното фоси-лизиране. Костите, преотложени от течението на реката, били открити в ледникова заливна равнина от периода Ранен Уисконсин, чиято дата е около 80 000 г. пр. нает. (преди настоящето). Това повдигнало сериозни съмнения по отношение на модерните идеи за заселването на Новия свят. През 1984 г. обаче Р. М. Торсън и Р. Д. Гътри публикували изследване, в което показали, че въздействието на речния лед би могло да предизвика измененията, които - според Морлан - свидетелствали за човешка дейност. Веднага след това последният се отказал от първоначалните си твърдения, че всички събрани от него кости са били обработени от човешка ръка. Морлан признал, че е възможно - в 30 от 34 случая - следите да са резултат от въздействието на речния лед или от някакви други естествени причини. Но - дори при това положение - той продължавал да вярва, че по останалите четири екземпляра имало несъмнени следи от човешка дейност. В публикувания отчет, Морлан пише следното: „Нарезите и драскотините... са неразличими от тези, които биха оставили каменни сечива при коленето и обезкостяването на животински труп." Морлан изпратил две от костите на д-р Пат Шипман от Университета „Джон Хопкинс" - експерт по срязани кости. Шипман изследвала следите с помощта на сканиращ електронен микроскоп и ги сравнила с повече от 1000 документирани следи по кости. В крайна сметка тя заключила, че белезите по едната от костите не можели да се определят със сигурност. Следите по другата обаче със сигурност били оставени от някакво оръдие. Морлан отбелязал, че в района на р. Олд Кроу, както и по близките възвишения, били открити каменни сечива, макар и не в пряка връзка с костите. Това би трябвало да покаже, че костите от СенЛрест, както и подобните на тях, не могат просто да бъдат отхвърлени като доказателство. В наши дни, този тип информация все още се смята за важен и методите за анализ са почти идентични с тези, използвани през XIX в. Тогавашните учени може и да не са разполагали с електронни микроскопи, но обикновените микроскопи са били (а и все още са) достатъчно добри за подобна цел. Изтегляне 2.12 Mb. Сподели с приятели:
|