Технологичните процеси се разглеждат не по предметен,а по функционално -техноло-гичен принцип

3. 
   Количествена оценка на изделието:
   

1. 
   За детайлите разпределени по предназначение-основни, допълнителни,спомагателни и нормализирани,крепейни.
   

К_доп =N_доп/N_{∑ ,}където : N_доп –брой допълнителни детайли

N_∑ ­-общ брой на всички детайли от

различните видове

- Коефициент за използването на спомагателни и нормализирани детайли при оформяне на конструкцията:

К_сн=N_сп+N_н/N_∑ ,където: N_сп -брой на спомагателните детайли

N_н -брои на ормализираните детайли

-Коефициент за използването на крепейни детайли:

К_ик=N_к∑/N_∑ - N_{к∑ ,} където : N_к∑ -общ брой на всички крепежни

Детайли

К _и.оф=N_с+N_н+N_к∑ /N_ос ,където N_с –брой на специялните детайли

N_ос -брой на основните детайли

1. 
   За детайлите разпределени по ръционално съчетание на формата:
   

• 
  Коефициент за сложност на обработката на специалните и взаимстваните детайли в изделието:
  

детайли в изделието

N_з-брой на взаимстваните детайли в изделието

N_I,N_n -брой на детайлите в изделието по вид

обработка (например N_I –детайли обработвани чрез

рязане на прътов материал;... N_V –чрез фрезуване и т.н.)

• 
  Коефициент за сложност на обработката на нормализираните детайли в изделието:
  

детайли в изделието

3. 
   За детайлите разпределени по клас на точност и грапавост на обработваните повърхнини:
   

Т_СР.И=∑Т_СР.N_сзi/ N_с+N_з ,където:Т_СР-среден клас на точност на

обработваните детайли

N_сзi - брой на специалните и взаимстваните детайли от даден

среден клас на точност

-Среден клас на точност за нормализираните детайли в изделието:

Т_СР.И=∑Т_СРн.N_нi/N_{н ,}където : N_нi -брой на нормализираните детайли

от даден среден клас на точност

1. 
   За детайлите разпределени по приемственост:
   

• 
  Коефициент на унификация на изделието:
  

• 
  Коефициент на нормаизация на изделието:
  

стандартни детайли

1. 
   За детайлите разпределени по използваните материали:
   

• 
  Коефициент на повторяемост на отделните видове материали:
  

даден вид материал и качество

Nм_i-брой на детайлите от даден вид и

качество матедиал

1. 
   За възли разпределени по сложност и взаимнозаменяемост:
   

• 
  Коефициент за сложност на монтажа за специалните и взаимстваните възли:
  

М_Р -брой на специалните и взаимстваните възли

изискващи регулиране

М_В - брой на специалните и взаимстваните повторни

възли

М_Н.С - брой на специалните и взаимстваните възли

М_С -брой на специалните възли

М_З -брой на взаимстваните възли

• 
  Коефициент за сложност на монтажа на нормализираните и стандартните възли:
  

М’_Р -брой на нормализираните и стандартните

възли,изискващи регулиране

М’_В-брой на нормализираните и стандартните

Повторни възли

М’_Н.С- брой на нормализираните и стандартните

възли,изискващи настройка

N_н - брой на нормализираните и стандартни възли

1. 
   По предназначение: К_ДОП; К_СН; К_ИК; К_Н.ОФ
   

5. 
   Структурна технологична схема на изделието:
   

Роторна главина.	БДС
1	1

Генератор	БДС
9	1

Роторна лопатка.	БДС
2	1

Спирачка преди редуктора	БДС
3	1

Азимутен лагер	БДС
13	1

Кула	БДС
17	1

Азимутно-задвижване.	БДС
5	1

Амортизатор	БДС
16	1

Еластичен съединител	БДС
7	1

6. 
   Структурни технологични уравнения.
   
   0. 
      НА ИЗДЕЛИЕТО:
      

Ткаб+Тгр+Твп.анем+Тинст+Тх.агр+Таз.лаг+Тпл+Ткула+Ткон+

Тамор+Тсгл+Тк

0. 
   НА ВЪЗЕЛ:
   

0. 
   НА ДЕТАЙЛА:
   

7. 
   Технологичен процес на сглобяване. 7.1 СЪЩНОСТ НА ТЕХНОЛОГИЧНИЯ ПРОЦЕС НА СГЛОБЯВАНЕ: Основните конструктивни елементи са :
   

-Детайл –част от изделието,изработено от един материал,без използване на операцията сглобяване;

-Заготовка – приведеният в подходящо състояние за по-нататъчно обработване материал, от който се изработват детайлите ;

-Възел – Елемент от изделието,получен от съединяването на два или повече детайла.Той може да се сглобява отделно от другите елементи на изделието.Всяка машина се състои от отделни възли и механизми. От своя страна те са съставени от отделни части или детайли, които наричаме машинни елементи. Разделяме ги на две главни групи :

1. 
   Машинни елементи с общо предназначение като : оси, валове, лагери, зъбни колела, болтове, винтове, клинове и др.
   
2. 
   Машинни елементи със специално предназначение като : бутала, мотовилки, барабани, въжета, куки, ролки и др.
   

-Група – разглобено или неразглобено съединение,за което е целесъобразно самостоятелна организация на производството.Сглобяването е процеса на съединяване на детайлите във възли-при възлово сглобяване и на възлите в изделие –при общото му сглобяване.

2. 
   МЕТОДИ ЗА ПОСТИГАНЕ ФУНКЦИОНАЛНАТА ТОЧНОСТ НА ИЗДЕЛИЕТО ПРИ СГЛОБЯВАНЕ: За осигуряване точността на сглобяването,се подхожда по нвколко метода:
   

1. 
   Метод на взаимозаменяемостта – При пълната взаимозаменяемост, при сглобяване на изделието,исканата точност на затварящото се звено се постига за всички изделия.Той е приложим за едросерий-но и масово производство. При частичната взаимозаменяе-мост, точността на затварящото се звено,не се постига за всички детайли от изделието ,може да се наложи дообработване на изделието,което може да е по-икономично,от колкото постигане по-голяма точност на детайла.
   
2. 
   Метод на подбора – Използва се когато е невъзможно да се получи необходимата точност и при експлоатацията нвма да се подменят детайлите.
   
3. 
   Метод на компенсацията –Резултатната грешка на затварящото се звено при сглобя-ването се компенсира или чрез снемане на струж-ка или с регулиращ елемент. Харак-терна е голяма трудопоглъщаемост и по-малка точност.Регулирането се изпълнява чрез съединяване на детайлите с резба,шифтове или шплендове.Може да се използват и за регулиране с пружини.Има и саморегулиращи се елементи(зъбни колела).
   

2. 
   ОРГАНИЗАЦИОННИ ФОРМИ И ТЕХНОЛОГИЧНИ СХЕМИ НА СГЛОБЯВАНЕ: За нагледно представяне на структурата на сглобяването се използват две основни вида схеми:
   

1. 
   Схеми на сглобяваните елементи,които показват връзките между отделните детайли и разглобяването на изделието на единици. Дава нагледна представа как да се сглобяват и представа за технологичността. Подчертават се ясно степените на сглобяване,възможностите за отделно сглобяване,контрол и съхранение.
   
2. 
   Съставят се на базата на схемите на сглобяваните елементи,като се добавят данни за изпълняването на операциите на сглобяване.
   

конструктивен елемент.

8.1 СТРУКТУРНА ТЕХНОЛОГИЧНА СХЕМА И УРАВНЕНИЕ НА РОТОРЕН ВЪЗЕЛ НА ВЕТРОГЕНЕРАТОР:

1. 
   Структурна схема:
   

Роторен пакет	БДС
3	1

Роторна Главина	БДС
2	1

Рот.възел	БДС
1	1

2. 
   Структурни уравнения на:
   

Трот.въз.=Трот.гл.+Трот.лоп.+ Т_Р.П.+Т_НАМ. + Тсгл+Тк

-Роторна главина:

Трот.гл. =Т_СТР. +Т_ШЛИФ. + Т_К

Трот.лоп.=Т_СТ.+Т_ФРЗ.+Т_{ПЛ.ШЛИФ}.+Т_К.

Т_Р.П.= Т_ВАЛ +Т_ДИСК. + Т_Н.С.Н. + Т_{ИЗОЛ.НАМ}. + Т_СГЛ. +Т_К

2. 
   ХАРАКТЕРИСТИКА НА ЧТП-и ЗА ИЗБОР НА РОТОРНИЯ ВЪЗЕЛ И ОТДЕЛНИТЕ МУ ДЕТАЙЛИ:
   

1. 
   Характеристика на роторна главина:
   

2. 
   Характеристика на роторните лопатки:
   

3. 
   Характеристика на роторния пакет:
   

3. 
   Характеристика на роторните възли:
   

8.3. МЕТОДИ ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕ ПАРАМЕТРИТЕ НА ТЕХНОЛОГИЧНИТЕ РЕЖИМИ:

1)Видове мотоди:

-Аналитичен метод:

Използва се при изработване на механични системи,магнитни и тоководещи системи. Реултатите от този метод е желателно да се потвърдя по експериментален пят.Метода изисква да имаме математически израз за зависимостта на качествените показатели от парамвтрите на технологичните режими.Трябва ба е възможен алгоритъм ,даващ връзката между отделните параметри.

-Графичен метод:

Определянето на параметрите става на базата на натрупан опит,синтезиран в таблици и графики.Свързано е с обработката на елементи с голямо разнообразие и различни суровини и материали.Използват се при ТП-и за обработка на пластмаси,намотки, импре-гнации,компаундиране,при леене на заяготовките и др.Тези алгоритми се използват при изработване на АСМ, при полюсните системи на машините и др.

-Експериментален метод:

Този метод е най-разпространения.Уточнява се екипировката, квалифика-цията на персонала и др.Използва се при щанцоване,прахова металургия, защитни покрития и др.

2. 
   Избор на метод за технологичните режими на ветроколелото съгласно т.8.2 :
   

• 
  Струговане – Графичен метод
  
• 
  Стъргане - Графичен метод
  
• 
  Фрезуване – Графичен метод
  
• 
  Плоско шлифоване – Експериментален метод
  
• 
  Щанцоване – Експериментален метод
  
• 
  Набиране – Графичен метод
  
• 
  Пресуване - Графичен метод
  
• 
  Набиване – Аналитичен метод
  
• 
  Заливане - Аналитичен метод
  

4. 
   ИЗБОР НА ТЕХНОЛОГИЧНО ОБУРДВАНЕ И ЕКИПИРОВКА ЗА РЕАЛИЗИРАНЕ НА ЧТП-и СЪГЛАСНО т.8.2 :
   

- Стъргане - Извършва се на хобел и шепинг машини;

- Фрезуване – Извършва се на хоризонтални или вертикални фрезови машини;

- Плоско шлифоване – Извършва се с шлифовъчни дискове;

- Щанцоване – Извършва се на преса;

- Набиране – Извършва се на дорник;

- Пресуване - Извършва се в цели цилиндрични или съставни конични гривни;

- Набиване – Извършва се на хидравлична преса (студеното набиване);

- Заливане - Извършва се в специални леярни машини (кокили) ;

4. 
   ПРОЕКТИРАНЕ НА ПРОЦЕСИТЕ ЗА КОНТРОЛ:
   

1. 
   Видове контрол и характеристиките им:
   

-Индивидуален контрол: