Тема 41. Валутни опции, лихвени фючърси и FRA-контракти

При опцията се определя последна дата на валидност. След изтичане на тази дата, тя губи стойността си и не носи никакви права и задължения за страните от опционния контракт.

Формално опцията се представя чрез срочен и условен договор. Срочен, защото моментът на сключването му (т.е. покупката на опцията) не съвпада с момента на доставка на базовия актив – изпълнението на опционния договор. Условен, защото се изпълнява единствено и само, ако купувачът пожелае да продаде или да купи базовия актив. Фиксираната в договора цена, по която базовия актив може да бъде купен или продаден, се нарича цена на упражняване (exercise price). Също така, в опционния договор е фиксирано и количеството базов актив (акции, облигации, индекси). Опциите, подобно на фючърсите, са неперсонифицирани.

Опционните контракти са един от основните борсови инструменти за осъществяване на срочни борсови сделки. В опционната сделка участват две страни:

Притежател (купувач, държател – holder) на опцията – той има право на избор дали да осъществи сделката или да не я осъществи. За да купи опцията, той плаща на продавача т. нар. опционна премия, т. е. цената на опцията.

Издател (подписвач, продавач – writer) на опцията – той поема ангажимент да приеме размяната на базовия актив, т. е. да заеме позиция, обратна на тази на купувача.

Правата и задълженията по опционния договор са разпределени асиметрично по отношение на купувача (наричан държател) и продавача (наричан издател или още “writer” на опцията). Купувачът (държателят) има три основни права: да упражни опцията, да я продаде и да остави опцията да изтече.

Продавачът (издателят) има едно основно задължение – в случай, че купувачът реши да упражни опцията, продавачът може да продаде или да купи от него базовия актив по фиксираната цена на изпълнение. Тази асиметрия между правата и задълженията на двете страни по опционния договор се изравнява до известна степен чрез единственото задължение на купувача – да плати на издателя на опцията определена цена за всички изброени по-горе права, които той ще получи с покупката на опцията.

Опциите, като всички останали деривати, са високорискови активи. Освен рисковете, характерни за всички деривати, опциите носят и специфични рискове. Те произтичат от факта, че опционният договор, за разлика от всички останали срочни договори, не е безусловен – опцията може да бъде упражнена от нейния държател, но може да бъде оставена да изтече.

Клас се нарича съвкупността от всички опции от един тип с еднакъв базисен актив. Серията включва опции от един клас с еднаква цена на изпълнение и срок на изтичане на контрактите. Цената на изпълнение на всяка опционна серия определя администрацията на борсата и се изменя с определени интервали в зависимост от цената на базисния актив. Обикновено в годината се определят 4 месеца на изтичане на контрактите, следващи един след друг от промеждутък от 3 месеца.

Денят на изтичане на контракта обикновено е събота, следваща третия петък на месеца на изтичане на контрактите.

В задълженията на купувача на опцията влиза своевременно плащане на премията, а в задължението на продавача на опцията – предоставяне на клиринговата палата строго определени гаранции за изпълнение на задълженията си във вид на залог на пари или ценни книжа, обикновено около 20% от брутната пазарна стойност на базисните активи. Маржът за продавача на опцията за покупка е равна на 20 процента пазарна стойност на базисния актив минус разликата между цената на изпълнение и текущата пазарна цена на базисния актив. Маржът за продавача на опцията за продажба е равна на 20 % от пазарната стойност на базисния актив плюс разликата между цената на изпълнение и текущата пазарна цена на базисния актив. Величината на маржа не трябва да бъде по-малка от 3% от пазарната стойност на базисния актив. Размерите на комисионните на клиентите на брокерските фирми за покупка и продажба на опции не се фиксира в договора за спецификация на опционните контракти, а се определят на основата на договореността.

В сделките с опции основен риск носят подписвачите на опциите, тъй като тяхната печалба винаги е ограничена от величината на премията, а възможните загуби при неблагоприятно движение на цените на базисния актив са неограничени. Държателят на опцията при неблагоприятни за него движения на цените се отказва от своето право и губи премията. Такова асиметрично разпределение на рисковете и необикновената структура на сделките прави решението за приемане/купуване на опция сложно и изискващо точни разчети и прогнози. Както продавача, така и купувача на опцията могат да закрият всяка открита позиция до изтичане на контракта по пътя на сключване на офсетна сделка, в резултат на което печалбата/загубата се определя от разликата между стойността на опцията при откриване и закриване на позиции.

Опциите са с ограничен срок – максимум 9 или 12 месеца и губят стойността си с доближаване на края на падежа. Премията зависи от оставащия срок до падежа на опцията. При по-дълъг срок до падежа, съответно и премията е по-голяма и обратно.

Какви са критериите за класификация на опционните контракти?

На международните финансови пазари се разграничават два вида опции, на базата на :

- правото, което те дават на своя купувач;

- срока, в който те могат да бъдат упражнени.

Според правото, което те дават на купувача, опциите се делят на кол опции (call options) и пут опции (put options). Кол опциите дават на притежателя им правото да купи базовия актив по договорената цена, а пут опциите – да го продаде. При кол опцията купувачът очаква, че цената на базовия актив ще бъде над цената на упражняване, купувачът на пут опцията очаква цената на базовия актив да е под цената на упражняване. Продавачът на опции има очакване, че цената на базовия актив няма да се промени или ще се променя в посока, противоположна на очакванията на купувача.

Според срока, в който могат да бъдат упражнявани, опциите се делят на:

- европейски тип;

-американски тип.

Европейските опции могат да бъдат упражнени само в момента на изтичане на срока на валидност. Опциите от американски тип могат да бъдат упражнени във всеки един момент от срока им на валидност. Тази особеност прави вторите по-гъвкави, по-подходящи за изграждането на инвестиционни стратегии, по-привлекателни за купувача, но и по-скъпи.

Ценообразуване на опционните контракти

Пазарната стойност на опцията се определя в резултат на аукционна търговия на опционната борса. Цената, на която са съгласни купувача и продавача на опцията се нарича премия. Премията съдържа в себе си два основни елемента: вътрешна стойност и временна стойност. Вътрешната стойност отразява количеството, ако такова има, когато опцията се намира „ в пари”.

Цената на опцията се състои от два компонента: вътрешноприсъща стойност и времева стойност.

Стойността на опцията = вътрешноприсъщата стойност + времевата стойност

Вътрешноприсъщата стойност на опции с базов актив облигации, е разликата между текущата цена на фючърсния договор и цената на упражняване на опцията. Колкото по-дълго време има разлика между цената на упражняване и цената на базовия актив, толкова повече това дава предимство на купувача. С приближаване времето до падежа, вътрешноприсъщата стойност клони към нула.

Вътрешноприсъщата стойност на кол опцията е равна на разликата между фючърсната цена и цената на упражняване, ако тази стойност е по-голяма или равна на 0.

Вътрешноприсъщата стойност на пут опцията е равна на цената на упражняване минус фючърсната цена, ако тази стойност е по-голяма или равна на 0.

Позициите “в пари” и “извън пари” от това, дали цената на базовия актив е под или над цената на упражняване.

Опцията винаги има вътрешноприсъща стойност (“в пари”), ако опцията позволява да се купи или продаде базов актив при по-добри условия, отколкото съществуващите за момента условия на пазара.

Доходността на опциите се определя от съотношението между текущата цена на базовия актив Ps (цената, по която той може да се купи или продаде на пазара) в даден момент и цената на упражняване X. Според този критерий доходността на позициите е както следва:

• 
  Опции, носещи доход – “в пари” (“in-the-money”)
  
• 
  Опции с нулев доход – “при пари” (“at-the-money”)
  
• 
  Губещи опции – “извън пари” (“out-of-the-money”)
  

Съществува т.нар. справедлива стойност на опцията – теоретично обоснована минимална цена, при получаването на която опцията може да осигури гарантирани опционни плащания.

Ако цената на опцията за покупка се разглежда като функция на пет параметъра: цена на базисния актив, цена на изпълнение, оставащ срок до изтичане на контракта, волатилност на цената на базисния актив и безрискова процентна ставка.

Какво означават тези фактори?

Съществува два типа волатилност – историческа и непряка.

Историческата се базира на периоди и показва стандартното отклонение на възвръщаемостта на базовия актив. Непряката съответства на промяната на цената на базовия актив, отразена в текущата цена на опцията. При ликвиден пазар, волатилността е показател за промяна на очакваната пазарна доходност.

Зависимостта между волатилността на базовия актив и премията на пут и на кол опция е правопропорционална. Това се обяснява с факта, че колкото цената на базовия актив е по-нестабилна (вследствие на промяна на възвръщаемостта му), толкова е по-голяма вероятността с течение на времето опцията да стане печеливша и да бъде упражнена.

По-големият срок до падежа представлява по-голям шанс да се сбъднат прогнозите за промяна на цените на базовия актив. По-големият срок предполага и по-голям риск за продавача и по-висока цена за опцията. С изтичане на срока на опцията намалява времевата стойност, следователно цената на опцията спада, което е сигнал за упражняване. На датата за изпълнение на опцията времевата стойност е нула, което е неблагоприятно за купувача и е добре за продавача на опцията.

Цена на упражняване е фактор, който се отразява върху вътрешноприсъщата стойност на опцията. Съществува обратнопропорционална зависимост между равнището на цената на упражняване и премията на кол опцията. При пут опциите зависимостта е провопропорционална.

Текущата цена на базовия актив също се отразява върху вътрешноприсъщата стойност на опциите. Връзката между вътрешноприсъщата стойност и премия на кол опциите е провопропорционална, при пут опциите – обратнопропорционална.

Остатъчният срок до падежа влияе върху стойността на опцията. Той е в правопропорционална зависимост от цената на опцията. Това е валидно за пут и за кол опциите. Зависимостта се обяснява с по-дългия остатъчен срок до падежа, през който може да бъде използвано правото да се упражни опцията. Времевата стойност (оттук и премията на опцията) не намалява с еднаква скорост – с наближаване на падежа се усилва темпът, с който премията намалява.

Купувачът на опция не получава дивиденти за финансовия базов актив (акция) на опция. По-високият дивидент на финансов базов инструмент води до снижаване на цената на кол опцията и обратно – по-малкият дивидент увеличава цената на пут опцията. Ако дивидентът се огласи публично от фирмата, той влияе върху цената на опцията. По отношение на цената на упражняване дивидентът не оказва съществено въздействие.

При по-висок лихвен процент разходите за инвеститора са по-големи. Разходите могат да бъдат избегнати, като се купи кол опция върху фючърс с фиксирана доходност. Лихвеният процент расте и съответно цената на кол опцията се повишава. При пут опцията е обратното – по-високият лихвен процент води до по-ниска цена на пут опцията. Зависимостта между безрисковия лихвен процент и цената на кол опцията е правопропорционална. При пут опцията връзката е обратнопропорционална. Това се обяснява по следния начин – предполага се, че издателят на кол опция закупува в момента на издаването й базовия актив на спот пазара, за да е сигурен, че ще може да посрещне задълженията си, ако кол опцията бъде упражнена срещу него. При покачване на лихвените проценти издателят плаща повече за заетия капитал, с който е финансирал покупката на актива, или пропуска по-висок доход от алтернативно вложение в опция.

Изводите, които могат да се направят за действието на САР и FLOOR са представени в следната таблица:

На базата на CAP и FLOOR е разработен нов тип сделки – опции „COLLAR”, съдържащи едновременно опциите „CAP” и „FLOOR”. Доставчикът на „COLLAR” за премията по опцията гарантира на купувача, че лихвеният процент няма да бъде по-висок или нисък от определеното ниво.

Ако контрагентът плати лихви по заема, той може да купи САР и да продаде FLOOR за да фиксира максималното и минимално ниво на лихвените плащания. Ако контрагентът получава лихви, той може да продаде САР и да купи FLOOR за фиксиране на максималното и минимално ниво на получаваните лихвени плащания.

От икономическа гледна точка, инвеститорът, закупил „COLLAR”, в действителност е купил опция „FLOOR” и продал опция „FLOOR”. На свой ред „COLLAR” за заемателя означава придобиване на „CAP” и продаване на „FLOOR”. В края на всеки разчетен период срокът на действие на съглашението „CAP”, „FLOOR” и „COLLAR” пазарната ставка се сравнява с договорената и на основата на това една от страните извършва съответните плащания.

Заемателите по променливи проценти са типичните потребители на този вид опционни стратегии. Те използват този вид опционни стратегии за да установят минимален и максимален лихвен процент, който ще платят по техните заеми. Чрез осъществяването на този тип финансов мениджмънт, заемателите по променливи проценти получават информация относно границите на колебание на лихвения процент и сумата на разходите, които те ще платят, заедно със свободата да се концентрират върху други аспекти от своя бизнес. Тази стратегия е комбинация от CAP и FLOOR. Лихвеният процент по CAP потвърждава, че заемателят няма да плати повече от предоговореното ниво на лихви по заема.

Тази стратегия не позволява да се усвоят предимствата от лихвите над договореното ниво. Но от друга страна дава възможност да се спечели от максималното ниво на лихвения процент и да се редуцират разходите до ниво на стратегията CAP.

Съществуват рискове, свързани с COLLAR. Важно е да се разбере, че ако лихвените проценти паднат под FLOOR процента, ще се загуби потенциалната възможност от редуцирането на разходите по фондовете. Разходните предимства на FLOOR могат или не могат да компенсират тази потенциална загуба.
Ценовата волатилност е степента на изменение на лихвените проценти. Главното при оценката на опциите е точното разчитане на прогнозите и очакването на волатилността за целия срок на опцията. Очевидно е, че колкото по-точни са разчетите, толкова повече шансове има маркет-мейкъра да получи печалба.

ФЮЧЪРСНИ КОНТРАКТИ

1.Характеристика на фючърсните контракти

Фючърсният контракт е стандартизиран, прехвърляем, борсово търгуван контракт, който изисква доставка на стоки, облигации, валута, индекси и др. на определена бъдеща дата и по предварително уговорена цена и количество. В повечето случаи доставката не се осъществява, а вместо това преди изтичането на валидността на контракта собственикът му обикновено "затваря тяхната позиция" чрез плащане или получаване на разликата между текущата пазарна цена на актива и договорената в контракта цена.

В отчетите на LIFFE се извеждат пет основни видове договори, които се търгуват на всяка срочна борса в зависимост от базисния актив:

-краткосрочни лихвени фючърси

- облигационни фючърси

-индексни фючърси

-стокови фючърси

Финансовите фючърси са фючърсни контракти базирани на финансови инструменти като: съкровищни бонове, депозитни сертификати, валути или индекси. Тяхната цена се изменя в резултат на изменение на лихвен процент, курсови разлики или индекси. Финансовите фючърси се делят на три основни категории: лихвени; индексни и валутни.

Движещата сила при определянето на цените на индексните фючърси е възможността за арбитраж. Вместо да закупи индексен фючърс, инвеститорът може да инвестира своите средства в портфейл от ценни книжа, формиращи индекса. Закупувайки ценните книжа, той получава право на дивидентите, които се изплащат от тях. Затова очакваната бъдеща стойност на индекса трябва да се намали със стойността на изплатените дивиденти. За оценка на фючърсната цена може да се използва директно моделът с разходите за съхранение. Така при държането на актива (портфейла от ценни книжа, които изграждат индекса) разходите са равни на лихвения процент. Това е в сила, тъй като инвеститорът може да финансира покупката на индексния портфейл с вземане на заем при пазарния лихвен процент.

Във всяка сделка за размяна на валута едната страна се съгласява да заплати съгласувани количество от определена валута за друга валута на определена дата. Най-известният тип валутна разменна транзакция е спот транзакцията, където съгласуваните дати на плащане са обикновено два работни дни след сключването на сделката.

Форекс транзакциите се котират в двойки, тъй като едновременно се купува една валута и се продава друга. Първата валута се нарича базисна валута, а втората валута е котираната валута. Цената или курса, който се котира е сумата от втората валута, която се изисква, за да се закупи една единица от първата валута. Например, ако EUR/USD има цена купува от 1.2178, може да се закупи едно евро за 1.2178 щатски долара. Валутните двойки често се котират като купува-продава спред (bid-ask spread). Първата част от котировката е сумата на котираната валута, която ще се получи при обмяна за една единица от базисната валута (цена купува), а втората част от котировката е сумата на котираната валута, която трябва да се похарчи за една единица отбазисната валута (цена продава).

Когато се закрива валутна фючърсна позиция печалбата или загубата може да се калкулира чрез следната формула:

(Курс продава - Курс купува)*Размера на транзакцията = Печалба или Загуба.

Процесът на сключване на фючърсната сделка зависи от статута на лицето, което я сключва. Обикновено участниците във фючърсната търговия са:

А) търговци

- сключващи сделки от свое име на своя сметка;

- сключващи сделки за сметка на своята фирма или за сметка на клиент, който не е член на борсата.

Б) спекуланти - хора, които поемат риск с цел да използват и най-малките разлики за извличане на печалба. В зависимост от времето, през което спекулантите държат открита позицията си, те се делят на три вида - скалпери, дневни спекуланти и позиционни спекуланти.

-Скалперите (scalpers) откриват и закриват позициите си при всяко положително изменение на цената, дори ако тя е само една стъпка. Формират печалба от големия оборот, а не от максимизиране на ценовата разлика. Те са членове на борсата.

-Дневните спекуланти (day traders) се стремят да реализират печалба от движението на цените в рамките на един борсов ден. Те откриват позиция в началото на борсовата сесия и я закриват, когато цената стане най-благоприятна, но не по-късно от края на сесията. Могат да бъдат както членове на борсата, така и лица, които сключват сделки чрез брокер.

-Позиционните спекуланти (position traders) са търговците, които не закриват позициите си в края на сесията и понякога остават на пазара няколко седмици или дори месеци. Те се стремят да увеличат печалбата си чрез максимизиране на положителната разлика между цената, по която са открили позицията си, и цената, по която ще излязат от пазара. Могат да бъдат членове на борсата и външни инвеститори.

В) хеджърите - онези лица, които се стремят да минимизират и управляват ценовия риск, докато спекулантите са онези, които желаят да поемат риск с цел да реализират печалба. Хеждърите включват институции като: банки, застрахователни компании, големи мултинационални корпорации, пенсионни системи и взаимни фондове.

Или може да се каже, че процесът на сключване на фючърсната сделка преминава през следните етапи:

• 
  Установяване на контакт с оторизиран брокер за изясняване на икономическите интереси на потенциалния участник, избор на борсова стратегия и определяне вида и обема на сделките.
  
• 
  Потенциалния купувач или продавач възлага на брокера да сключи сделки с писмена поръчка.
  
• 
  Внасяна на маржин и регистриране на поръчката- всеки участник е длъжен да внесе маржин по специална маржин сметка, открита в клирингова къща. В тази сметка се отразяват печалби или загуби до закриването на позицията.
  
• 
  Изпълнение на поръчката - брокерът изпълнява поръчката за сключване на борсови сделки по време на борсовата сесия.
  

• 
  Регистриране на сделката в клиринговата корпорация. След приключване на борсовата сесия брокера регистрира всички сключени от него сделки.
  
• 
  Потвърждаване на сделките. Купувачите и продавачите потвърждават, че приемат сделките, а клиринговата корпорация започва да обработва маржин сметките и брокерът получава комисионно възнаграждение.
  
• 
  Обобщаване на борсовите сделки. Клиринговата корпорация изчислява печалбите и загубите за всички клиенти, които остават с открити позиции или излизат от пазара.те се определят като се сравни цената на сделката с официалната борсова цена, позната като сетълмент. Тя се изчислява най-често като средноаритметична от цените на сделките , сключени в края на борсовата сесия.
  

Ако инвеститорът открие дълга и къса позиция във фючърсни контракти с еднакъв падеж, се казва, че е заел неутрална позиция. Във финансовата практика за тази транзакция се използва терминът "продажба в кутия" (short selling against the box).

При къса позиция с фючърсни контракти и при растеж на цените потенциално е възможна неограничена загуба. Спадането на цените на фючърсните контракти при късата позиция води до печалба, която е неограничена. По същия начин дългата позиция може да реализира неограничена печалба при нарастване на цените на базовия актив, но загубата е ограничена до стойността на фючърсния контракт при заемането на първоначалната позиция. Доходът от дълга позиция е разликата между спот цената на падежа на фючърсния контракт и първоначалната фючърсна цена. Доходът от къса позиция е разликата между първоначалната фючърсна цена и спот цената на падежа на фючърсния контракт.

Когато наближава падежът на даден фючърсен контракт, нарастват откритите позиции и обемът на търговия. Практиката на фючърсните пазари показва, че повечето търговци, вместо да приемат да извършат доставка, предпочитат да сключат обратни сделки, с цел елиминиране на първоначалните им позиции и реализиране на печалба от фючърсния контракт.

Много малък процент от сделките с фючърси ( не повече от 1%) приключват с реална доставка на международните капиталови пазари. Обикновено повечето търговци закриват първоначалната си позиция преди датата на падежа на контракта, чрез офсетни операции.

Начините за изпълнение на задълженията по фючърса :

-закриване на позицията с offset - повечете фючърсни сделки се изпълняват чрез закриване на позицията излизане от пазара, чрез сключване на противоположна на съществуващата сделка.

-реална доставка - запазва възможността за изпълнение на сделката чрез реална доставка или покупка на базовия актив при настъпване на срока на изпълнение на сделката

Фючърсният пазар предлага локация на продавачите и купувачите, търгуващи по най-добрите валидни цени. Съществуват и фючърсни контракти, които се търгуват на извънборсовия пазар - "на гише". Финансовият посредник - търговска или инвестиционна банка, намира съответната насрещна страна по сделката или самостоятелно изпълнява тази функция по фючърсния контракт. Тези фючърсни договори не са стандартизирани и могат да се изменят според изискванията на клиента.

Споразумения относно форуърден лихвен процент (Forward Rate Agreement)

2.1. Дефиниране и основни участници

Forward Rate Agreement (FRA) е извънборсов срочен лихвен контракт, който се отнася към групата на т.нар. симетрични деривати. Съгласно него се фиксира лихвен процент по определен номинален актив, а лихвата по задължението трябва да се заплати в бъдещ период, чиято валидност започва по-късно. Те определят разликата между договорения и актуалния на падежа лихвен процент, но не обменят никакъв капиталов актив помежду си.

FRA-инструментите са на разположение за поредица от периоди - от няколко дни до няколко години. Най-високоликвиден е FRA-пазарът, където се търгуват контракти със срок до една година. Ето защо тези инструменти се разглеждат като Money Market Instruments. Следва да се има предвид, че FRA не предполага бъдещо задължение за инвестиране в депозит или пък да се заема такъв. Капиталовият актив служи само за сметна база, т.е. върху него се определя лихвената разлика, респ. произтичащото от нея плащане на сетълмент-деня. Партньорите се задължават в деня на сетълмента да заплащат, респ. да получават дисконтираната разлика между тези две лихвени равнища.

FRA може да се използва от пазарни участници, които:

• 
  желаят да се застраховат срещу бъдещи лихвени рискове (респ. да изключат тяхното проявление), поради което лихвеният процент се фиксира (осигурява) днес. Това е практика на хеджиране (Hedging);
  

• 
  са мативирани да спечелят въз основа на своите очаквания относно бъдещото развитие на лихвените проценти (вариант на Trading, т.е. спекулация срещу променящи се лихвени равнища);
  
• 
  извършват арбитраж чрез различни цени на FRAs и на други финансови инструменти, например фючърси.
  

Нека да разгледаме конструкцията на един FRA-контракт с помощта на един условен пример. Известно е, че на 10 януари се сключва следният FRA-контракт:

• 
  FRA 6/12 spot;
  
• 
  номинален актив: EUR 100 млн.;
  
• 
  FRA-лихвен процент: 4, 50 %.
  

Тези понятия са част от спецификацията на FRA-контрактите. Освен тях тя включва:

• 
  Покупка на FRA (FRA buy) - фиктивно заемане на паричен (валутен) актив, т.е. с един купен FRA се осигурява една бъдеща сделка по пасива срещу срещу нарастващи лихвени проценти или пък се извършва спекулация спрямо по-високи лихви;
  
• 
  Продажба на FRA (FRA sell) - фиктивно депозиране на валутен актив, т.е. чрез един продаден FRA се осигурява една бъдеща сделка по актива (бъдещо депозиране) срещу намаляващи лихвени проценти или се извършва спекулация по отношение на намаляващи лихви. Ако в деня на фиксиране референтният лихвен процент е под равнището на договорения FRA-лихвен процент, продавачът на FRA получава компенсация. Ако пък референтният процент е по-висок от контрактния, той трябва да плаща компенсация на купувача;
  
• 
  Компенсационно (балансиращо) плащане - това е паричният поток (Cash-flow) на сетълмент-датата на FRA. По-конкретно компенсационното плащане е равно на разликата между FRA-лихвения и референтния лихвен процент, умножена по размера на актива и по срока на FRA-контракта. На Settlement-датата то се олихвява, тъй като крайните разчети се правят едва на датата на падежа.
  

• 
  Котировката на т.нар. FRA-периоди се представя по два начина - като делимо и делител, например 3/9 или като множимо и множител, например (3х6). С първата цифра се означава след колко месеца се сключва контрактът, а с втората - какъв е срокът на неговата валидност в месеци. Най-често се прилагат FRA-периоди от 3, 6, 9 или 12 месеца, например 1/4, 1/7, 2/5, 2/8, 3/6, 3/9, 3/12, 6/12, 6/18, 9/12, 9/15, 9/18, 12/18, 12/24.
  

Определянето на FRA-цената (курса) става по два начина - въз основа на депозитни лихвени проценти и на база цената на лихвените фючърси. В първия случай изходен пункт е съществуващата лихвена крива на депозитния пазар. При това се отчита, че колкото лихвената крива е по-стръмна, толкова по-висок е FRA-лихвеният процент. При нормална лихвена крива FRA-процентите са по-високи от пазарните лихвени равнища. Тук важи принципът, че с помощта на два депозита с различни срокове може да се “създаде” нов, форуърден депозит (Forward Depot). Така например, чрез заемане на актив за 12 месеца и едновременното му депозиране за 6 месеца се получава т.нар. Forward-заемане от 6 върху 12 месеца. Лихвеният му процент зависи от разходите, респ. приходите от двете сделки и оттам - от профила на лихвената крива.

Горната, респ. долната граница на FRA-лихвените проценти се определят с помощта на форуърдните лихвени равнища. Както посочихме, един бъдещ лихвен процент се създава от два форуърдни депозита. Той обаче може да се фиксира, например чрез един FRA-контракт. Двата лихвени процента обаче трябва да са зависими един от друг. В противен случай е възможно големите различия между тях да доведат до реализацията на спекулативни, “очистени” от риска доходи, т.е. до извършването на арбитражни сделки. Горната и долната ценови граници могат да се определят въз основа на съществуващите (известните) форуърдни проценти на Cash-пазарите.

По какъв курс може да се закрие една дълга FRA-позиция (“продава”)? По правило нейната цена трябва да е под равнището на т.нар. синтетична кеш-цена. В противен случай, т.е. ако цената на срочния инструмент е над спот-цената, за да се реализира печалба, трябва да се продава FRA и едновременно с това да се купи друг, синтетичен FRA-контракт.

Още по-ясно: горната ценова граница представляваща заемане на актив за дълъг срок и инвестиране в депозит за кратък срок, всъщност е максималният курс FRA “купува”.

От какво равнище на FRA-процента може да се реализира безрисков доход? Този път разсъжденията са в обратната посока. Това става чрез покупка на FRA и едновременно закриване на позицията на пазара, т.е. продажба на друг (“синтетичен”) FRAs (инвестиране за дълъг срок и заемане за кратък период).

Как FRA-процентът отразява очакванията и мотивира поведението на пазарните участници? Ако той е на горната си граница, пазарът очаква нарастващи лихвени равнища и това обуславя повишеното търсене на този инструмент. Това предизвиква повишаване на неговата цена независимо, че спот-лихвените проценти остават първоначално непроменени. Знаем, че тяхното равнище се определя преди всичко от политиката на централните банки. Аналогична е ситуацията относно долната ценова граница на FRA - това генерира очаквания за намаляващи пазарни лихвени проценти.

Връзката между лихвената крива и Forward-лихвения процент пък се описва със следните зависимости:

• 
  колкото е “по-стръмна” лихвената крива, толкова е по-висок FRA-лихвеният процент;
  
• 
  колкото “по-плоска” е лихвената крива, толкова по-нисък е FRA-процентът;
  
• 
  при нормална лихвена крива FRA-процентите са по-високи от пазарните лихвени равнища;
  
• 
  при инверсна лихвена крива FRA-процентите са по-ниски от пазарните.
  

Видно е, че за разлика от лихвените фючърси, FRAs са по-гъвкав финансов инструмент. В сравнение с лихвените суапове и облигационните форуърди, те са по-често използвани при краткосрочно финансиране. Параметрите на един FRA-контракт, например номинален актив и падежна дата, могат да се определят от партньорите по сделката. Това предимство обаче се обезсилва, защото при FRAs възниква т.нар. Delkredere-риск (риск от загуба на надеждност на насрещната страна). Освен това тук не се внася (заплаща) предварително маржа за сигурност.