- Каква е печалбата на ЕФТ от сделките с НЕК?

- През посочения период сме закупили от НЕК следните количества: 2004 г. - 2,4 млрд. квтч, 2005 г. - 2,1 млрд. квтч, 2006 г. - 2,26 млрд. квтч, 2007 г. - 2,06 млрд. квтч. Нашите финансови резултати са достъпни за всеки на нашия уебсайт. Спекулациите за печалби от стотици милиони евро, са смешни.

Маржовете от печалбата в търговията с електроенергия са между 3% и 7%. Невинаги дори се реализира печалба. EФT например няколко пъти е понасяла загуби заради споразумения с НЕК. Такъв е пазарът.

- Във ваши становища се казваше, че и други търговци в онзи период са получили оферта от НЕК, но само вие сте се отзовали. Как стана така?

- Обемът на излишъка от енергия на НЕК, който дойде в резултат на отказа на Турция, беше много голям. Търговията с електроенергия не е като търговията с обувки. Електроенергията не може да се съхранява. Енергията трябва да се продава в реално време.

Който и да беше купувал по 2 млрд. квтч годишно от НЕК, е трябвало да гарантира, че е осигурил трансграничните капацитети за пренос, които са ограничени и се закупуват предварително, че има пазар за такава енергия и че може да я включи в портфолиото си.

Необходимо е също така купувачите да имат възможност да осигурят банкови гаранции, които НЕК изисква, за да се предпази от неизпълнение. С други думи, само един утвърден търговец с голямо портфолио и финансови ресурси, както и с много клиенти, може да направи това.

Ако се вгледате в пазара на електроенергия на страните от Югоизточна Европа по това време, става ясно, че EФT е единствената компания, която e в състояние да го направи.

Никоя друга компания нямаше необходимите средства да движи толкова много енергия в региона.

По-малките търговци не можеха да отговорят на повечето от горните критерии. А по-големите компании, на които НЕК предложи тази енергия, може и да са гиганти на западните пазари, но в този регион поемането на такива количества просто не си струваше за тях. Сигурен съм, че НЕК щеше да продаде енергията на някой друг, ако имаше по-добра оферта.

- Познавате пазара в България и в Евросъюза. Смятате ли, че тези продажби на НЕК са били публични и прозрачни?

- С една дума - да. Много изводи са направени от факта, че НЕК не организира публична тръжна процедура за продажбата на излишъците си. Енергия невинаги се купува и продава чрез търг. В Югоизточна Европа има обществени дружества, които купуват и продават само чрез директни преговори, като например гръцката публична енергийна компания. Търговете невинаги гарантират по-добри резултати. Понякога е обратното.

- Преди няколко месеца публичното дружество на Република Сръбска (едно от дружествата в Босна и Херцеговина) проведе търг за продажба на излишъка си от енергия. Цените, предложени на търга, бяха по-ниски от производствените разходи. Естествено енергийната компания отмени търга и понесе щети.

Ако беше предложила тези количества в директни преговори само месец по-рано, щеше да е на печалба. Причината беше, че по време на търга пазарните цени бяха неблагоприятни.

НЕК е най-добрият пример. Към края на 2009 г. тя въведе тръжните процедури като правило. Сега има големи затруднения с продажбата на излишъците си.

Когато успява да направи това, по наше мнение, е на по-ниски цени от тези, които са могли да бъдат постигнати чрез пряко договаряне. Търгът ще дава по-добри резултати за продавача само в периоди на пълна сигурност на пазара - когато купувачите са сигурни, че цените ще бъдат стабилни или ще се увеличават.

Тъй като това не е така в нашия регион, продажбите чрез директни преговори са по-бързи, по-гъвкави и позволяват на продавача да се възползва по най-добрия начин от момента и цените на пазара. Освен това тези продажби са напълно в рамките на закона.

- Струва ни се, че този въпрос е изцяло политически мотивиран - че обвиненията са насочени към причиняването на политически вреди на бивши министри и ръководители на НЕК.

Това е политиката. Хората, които управляват електрическите компании, се назначават от правителството и действията им са податливи не само на обществен и институционален контрол, но те също се възприемат като легитимни цели от политическите им опоненти. За съжаление понякога в този процес има пропуски във фактите. Тъй като търговията с електроенергия не е проста дейност, е далеч по-трудно да се обяснят съответните тънкости, отколкото някой да повдигне обвинения.

- Кога очаквате да завърши прокурорската проверка по случая?

- Нямаше абсолютно никакви нередности в отношенията между НЕК и EФT. Както НЕК публично заяви, тя вече е проверена от органите на властта и не са открити никакви нередности. Очаквам, че разследващите органи ще достигнат до това заключение.

От 2008 г. в Пловдивския окръжен съд тече спорът чия е резиденция “Кричим” - на държавата или на Персоната. След изслушването на маса експертизи, свидетели, натрупани десетки томове, делото е пред финал. Остават пледоариите, после - думата на съда.

От юли м.г. Симеон и сестра му съдят държавата и в София - искат 1414 дка от бившето стопанство на УБО край “Врана”. Вчера бе третото заседание. От съда се чака отговор - чия е “короната от имоти”? И - безсмъртни ли са привилегиите?


31.03.2010 г., с.18
Търсят “царски” документи в Москва
Елена Енчева

Защитата на Сакскобургготски ще търси в Москва ново доказателство по делото “Симеон срещу държавата - 2” за бившето стопанство на УБО край “Врана”. Бившият премиер и сестра му Мария-Луиза претендират, че са собственици на 1414 дка там. Ответници са Министерството на регионалното развитие като представител на държавата, към него се присъединиха земеделското министерство и “Врана” ЕАД.

От Държавния архив на Руската федерация адвокатите Ели Христова и Росен Томов ще изискат договор за държавен заем, отпуснат от Руската империя на Царство България през 1912 г.

Причината - заемът бил обезпечен и с “личен” имот на Фердинанд, представляващ чифлик във “Врана”. Искането бе представено вчера пред Софийския градски съд и мотивирано като “новооткрито” доказателство. Кое е новото - заемите около Първата световна война са добре известни исторически факти, запитаха представителите на държавата. След размяна на реплики за историята като такава и конкретните доказателства във вещно-правен спор като такива, съдия Галина Ташева уважи искането. Адвокатите на Симеон получиха срок до ноември да се снабдят с книжата.

Епизодът е показателен за пътя, по който ще върви и това дело, докато на масата се постави генералният въпрос кой е бил собственикът на т.нар. “царски имоти”. Дали дворци, земи, стопанства са били лично, персонално владение на бившите царе Фердинанд и Борис (а оттам - и на наследниците им), или са държавни имоти, обслужващи институцията на Короната. Още повече че нотариалните актове за тях са на името на държавната служба Интендантство. И още - може ли по силата на решение на Конституционния съд от 1998 г., което няма реституционно действие, изобщо да се връщат имоти.

Но краят е далеч, томовете по това дело тепърва ще набъбват. Вчера, заради липсата на достатъчно време за изследване, не бе готова назначената миналия ноември тройна експертиза за идентификация на претендираните от Симеон декари и за тяхното предназначение. Трябва да се изслушат и девет свидетели - четирима от страна на Сакскобургготски и петима - на държавата. Повечето ще разказват спомени как фамилията е владяла терените. И обратното. Искането е деветимата да се явят в един ден - при противоречия в показанията да ги доуточняват.

Оказва се сложна работа - един от свидетелите на Симеон е на 92 г., трудно подвижен, сега му търсят смяна. Инак като нищо ще се наложи съдът да ходи в дома му - нещо, което се беше случило и по делото “Кричим” в Пловдив. Възрастна жена има и сред свидетелите на държавата.

Кои ще са деветимата и какво ще разкажат предстои да видим. В следващия епизод - на 9 ноември.

Багери ще събарят скоро стара къща на най-престижния софийски булевард. Подобно събитие се случва веднъж на десет години.

Магазинът “Камеранс” на “Витоша” 45 е обявил, че се мести в помещение на близката ул. “Солунска”. Продавачка в него сподели, че фирмата се изнася, защото собственикът е решил да бута сградата.

На бул. “Витоша” 45 има на практика две къщи - четириетажна с лице на булеварда и още една във вътрешния двор. Сградите са с няколко различни собственици, показа справка в имотния регистър.

Части от сградата притежава фирма “Форте 6”, други дялове са на дружеството “Хемус хотелс 1”.

Във “Форте 6” равностойни съдружници са Георги Кирчев и италианската компания “Партимест”. В управата на “Форте 6” освен Кирчев са Масимо Барточи, Роберто Дзанела и Ренцо Боскерато.

Георги Кирчев и съпругата му Мая притежават и други имоти на “Витошка” и в центъра на София. Тяхна собственост (чрез фирма “Хрисома”) е рухналата къща на ул. “Алабин” 39, която погуби две млади жени.

Кирчев притежава известното кафене “Лаваца” на ул. “Витоша” 13. Съдружник там навремето беше ливанецът д-р Газуан Шараф.

Мая Кирчева пък е в управлението на фондацията на Елена Костова “Бъдеще за България”.

Според запознати Георги Кирчев вече е внесъл в Столична община проект за изменение на устройствения план на имота, който да му позволи строителството на бизнес център. До приключването на броя Георги Кирчев не бе открит за коментар.

За последно на бул. “Витоша” бе бутната сграда преди десетина година - на ъгъла с ул. “Денкоглу”. Вносителят на “Бициани” за България Александър Добринов издигна бизнес център “Александър” на “Витоша” № 21, който по-късно бе преоформен в бутиков хотел.
Снимка на три колони - Четириетажната къща на бул. “Витоша” 45 вероятно ще бъде съборена и скоро на нейно място ще се издигне нов бизнес център. За последните 10-15 години това ще бъде втори случай на съборена сграда на елитния столичен булевард.


31.03.2010 г., с.20
Шимон Бен Хамо, изп. директор на “АФИ Юръп” за България
Преговаряме за търговски центрове
Христо НИКОЛОВ

Шимон Бен Хамо е изпълнителен директор на израелската компания “АФИ Юръп” за България, Румъния и Сърбия. Заема поста от 2008 г. Преди това е бил шеф на дирекция “Структурни промени” в израелското правителство. Има магистърска степен по икономика и по бизнес администрация от Еврейския университет в Йерусалим.

“АФИ Юръп” се контролира от диамантения крал Лев Леваев, спряган преди време у нас за собственик на “Мобилтел”.

- Г-н Бен Хамо, засега ръководената от вас компания оперира само в жилищния сектор у нас. Планирате ли и в София търговски център?

- Проучваме пазара на търговски центрове в големите градове на България и имаме планове да влезем в част от тях. Водим преговори за няколко проекта.

- И двата варианта. Мислим, че сега е най-доброто време за покупка на проект или земя. Ще се опитаме да се възползваме от тази ситуация и се надявам още тази година да обявим началото на поне един наш проект.

- Всички големи градове.

- Не казвам, че ще бъде обезателно мегапроект. Може да е мега, може и да е стандартен комплекс. В Букурещ мегапроектът беше добър вариант за нас, но не съм напълно сигурен, че схемата ще бъде напълно успешна в България. Въпрос на сметки

- Букурещ е по-голям. В района живеят около 3 млн. души спрямо 2 млн. в София. Покупателната способност е почти еднаква.

Мнозина инвеститори искат да са първенци в своята страна, а защо не и на полуострова. В играта “Кой сега е № 1” влизат мега- и гигамолове, молове чудовища, а собствениците залагат най-различни атракции като бонус към магазините и ресторантите. Залогът е имиджов, но времето ще покаже дали да си № 1 по търговска площ гарантира успеха.

Безспорният регионален шампион е Истанбул. От край време мегаполисът край Босфора е магнит за търговците. Откритият през 1461 г. пазар “Капалъ чарши” е толкова огромен със своите 1200 магазина, че не влиза в никаква класация.

Стане ли дума за съвременни търговски комплекси, Истанбул окупира челните места на Балканите. С търговска площ от 175 хиляди кв. м отвореният в края на м. г. “Форум Истанбул” отнесе като черноморска буря доскорошния първенец Cevahir mall (110 000 кв. м).

“Форум Истанбул” е най-големият мол в Европа, а топатракцията в него е уникалният аквариум, в който могат да се видят 10 хиляди морски вида.

В Румъния титлата за най-голям мол също предизвика много шум напоследък. На 29 ноември 2008 г. отвори врати “АФИ палас Котрочени мегамол” в Букурещ. В него има 300 магазина на 80 000 кв. м търговска площ. Добавената стойност идва от ледената пързалка, водните площи, в които деца могат да плават с лодки, подземна картинг писта, 4D киносалон с люлеещи се столове, казино.

За бясната конкуренция говори и работното време - някои заведения са денонощни, а в събота и неделя всички магазини са задължени да бъдат отворени до 24 ч. В края на февруари т. г. прерязаха лентата на “Сън плаза”. Той е със 130 магазина и търговска площ от 80 000 кв. м. Според експерти комплексът е микс между мол и търговски парк, защото има трима големи наематели - хипермаркетите “Кора”, “Баумакс” и “Мобексперт”, всеки с по над 10 000 кв. м площ.

България също не отстъпва в междумоловата надпревара. Преди две седмици отвори “Сердика център” с 51 000 кв. м търговска площ и веднага се окичи с титлата “най-големия”. След по-малко от месец обаче ще има нов шампион - The Mall (със старо име “Карфур Цариградско”), в който ще има 66 000 кв. м търговска площ. От “Сердика” обаче отвръщат, че те ще останат № 1 по брой магазини - 210 спрямо 185 на бул. “Цариградско шосе”.

Въпреки това България все още няма да има представител в групата на регионалните супермолове. Според Международния съвет на търговските центрове в този термин попадат търговски центрове с площ над 800 000 кв. фута, или над 74 000 кв. метра.

Според представители на израелската компания “АФИ Юръп” обаче появата на супермол в България е възможно след няколко години, когато кризата отмине.

България ще продава два от общо шестте си имота в Германия. Според източник от Бон София усилено търси купувач за наша собственост в престижния дипломатически квартал „Бад Годесберг" на града край Рейн. Това са бившето ни търговско представителство в Бон, както и два от трите жилищни блока към

някогашната ни амбасада (сега дипломатическо бюро, б. p.). Те се водят за един имот.

Цената все още не е ясна.

Миналия петък външният министър Николай Младенов каза, че България планира до края на годината да продаде три имота в чужбина за общо 8 млн. евро.

Говорителката на МВнР Весела Чернева вчера заяви, че два от трите имота са в Германия и в момента се проверява дали има ограничения за продажбата им, тъй като са придобити по двустранни спогодби.

Бившето търговско в Бон е необитаемо от началото

на 90-те години на XX век и не се поддържа. Другият имот - два от трите жилищни блока към дипломатическото представителство, също е почти необитаем и буквално се руши. С разрешение от МВнР апартаментите там могат да се дават под наем. Кандидатите са малко, предимно студенти, и това не решава проблема с поддръжката.

Намеренията са третият блок от този комплекс да се запази. Там са настанени дипломатите и семействата им, има и свободни помещения за командировани.

Никой не мисли да продава разточителната сграда на посолството в Берлин и прилежащият към нея жилищен комплекс, резиденцията на посланика, както и дипломатическото ни бюро в Бон.

Останалите два имота в Германия са пустееща къща в село край Берлин, за която мераклии няма, и красива 4-етажна сграда в центъра на Лайпциг, дарена на страната ни от именития учен Азаря Полика-ров, вече покойник. Там още преди 40 години са настанени наематели и според германския закон те много трудно биха могли да бъдат извадени.
Снимка на две колони - Сградата на посолството ни в Берлин не е за продан, но там има проблем с парцела. Топ е предоставен навремето от ГДР безвъзмездно, но сега е реституиран на предишните собственици. Същият казус е и с амбасадата на Берлин в София.


31.03.2010 г., с. 2
Мнения
"На гол тумбак - чифте пищови", "Човекът е като овца, която тича след стадото, докато я Заколят". Това е ситуа­цията с новите молове. При тази социалнополитическа ситуация би било разумно българинът да си стегне коланите и да не прави излишни разходи. Да взима кредит само при крайна нужда и възвръща­емост.

Dr.Jude

Странен подход при определяне на анти-кризисните мерки из­ползва правителството. Вместо максимално да орежат разходите, както направиха повечето държави в ЕС, кабине­тът "Борисов" реши да увеличи приходите с нови данъци. И да удари тези, за които се предпо­лага, че няма да нади­гат вой и да стачкуват. Първо бяха държавните служители и пенсио­нерите, после дойдоха популистките идеи за 22% ДДС, данък "лукс", облагане на печалбите от хазарт и приходите на застрахователите. И когато пенсионери и чиновници "отърваха кожата" и отпаднаха от мерките, никой не очакваше да има повече роптаещи.

Едва ли заможните българи ще скочат, че им облагат мощните автомобили и яхтите. Същото важи и за евен­туалните печеливши от игрите на щастието. Националният съвет за тристранно сътрудни­чество обаче удари на камък с решението си да обложи приходите вместо печалбата на застрахователите.

Браншът беше принуден открито да

заплаши правителство­то, че ще изнесе бизнеса си извън страната, ако

бъде върнат режимът преди 2004 г., когато се облагаха премийните приходи. А това означа­ва не само изтичане на капитали от България, а още по-силно отслабва­не на икономиката.

Ефектът със сигурност ще е обра­тен. Вместо 120 млн. лв. допълнителни приходи в крайна сметка държав­ният бюджет може да загуби гарантирани 200 млн. лв. постъпления от застрахователния пазар. Защото нормативна­та уредба позволява на застрахователните компании да продават полици от и във всяка страна членка на ЕС. И компаниите няма да се поколебаят да изтеглят

бизнеса си от България и да оперират чрез фи­лиали или да продават само през брокери.

Докато се предлагаха различни варианти за пълнене на хазната, ни­кой не си направи труда да прегледа европей­ското законодателство в областта на застрахова­нето. Там е предвидено от 2012 г. така или иначе застрахователите ще бъдат облагани на база оборот. Решението на тристранката за посте­пенно въвеждане на евродирективата също не е решение на този етап, а закърпване на положението.

Браншът и без това търпи огромни загуби от задължителната застраховка "Гражданска отговорност". Промя­ната в облагането със сигурност ще докара фалити при по-малки­те и много сериозни сътресения при големите играчи. Едва ли ще са много застрахователи­те, които ще могат да покрият изискванията за капиталова адекватност.

Така или иначе преговорите между

правителство и застрахователи продължават въпреки приетите антикризисни мерки. Остава да постигнат и консенсус, за да няма прецакани.

Досега годишно за капиталови разходи за пътища годишно държавата е от­деляла по 150 млн. EUR. Отделно за това са давани средства за текущ ремонт и поддръжка. На практика обаче от 2004 г. в Агенция "Пътна инфраструктура" няма информация за състо­янието на пътищата и не мо­же да се направят разчети. За целта едва сега започва подобен проект по договор със Световната банка.

Пари за проекти

За подготовката на проектите за строителство на магистрали и други пъти­ща годишно ще са нужни 200-300 млн. EUR, изчисли Плевнелиев. През април той започва преговори с Еврокомисията да бъдат отпуснати авансово 50-100 млн. EUR за проектиране на пътища. До 2020 г. ще имаме една работеща мрежа от пътища, зарече се министърът.

Търгове

Вече е готова програмата за рехабилитация на 64 моста. През тази година Агенция "Пътна инфраструктура" ще трябва да работи по 9 ло­та за магистрали, 26 лота по Оперативна програма "Ре­гионално развитие", 24 лота по програма "Транспорт", по "Транзитни пътища 5" - 59. За всичко това трябва да се обявяват търгове за изпълнител, консултант и строителен надзор. Горката агенция, която наистина няма капацитет и наистина трябва да бъде промене­на, трябва да направи 180 тръжни процедури за 2010 г. и това е пълен абсурд, каза Плевнелиев. За да се реши проблемът, според него трябва да бъде създа­дена държавна институция за проджект мениджмънт по европейските програми. Тя трябва да подготвя и управлява европроектите. За целта сега се проучвал опитът на Гърция, Испания, Италия и Унгария.

При встъпването си в длъж­ност Плевнелиев е заварил подписани договори за 1.1 млрд. лв. Той е прекратил част от договорите с нео­безпечено финансиране. Не виждам голям шанс в цялата тази акция - така той коментира проверки­те на прокуратурата във връзка с подписаните до­говори без осигурени сред­ства за реализцията им.

Причината - договорите в строителството се изпъл­няват за няколко години. На прокуратурата ще й бъде изключително трудно да подведе под отговорност хора, които могат да кажат, че през 2007 г. например не са имали пари в бюджета за договорите, но са мислели, че през 2008 г. ще имат, и затова са ги подписали, обясни Плевнелиев.